МОТИВИ НОХД№50/2016г.
Подсъдимият К.Д. *** е предаден
на съд за извършено престъпление по чл.343В, ал.2 от НК, осъществено по време,
начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият
подробно обяснява фактическата обстановка и причините за извършване на деянието. Признава се за виновен. Съжалява за
извършеното, обещава да не пристъпва в бъдеще закона.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното: Подсъдимият е със завършено начално образование, многократно е осъждан. Не притежава свидетелство
за управление на МПС. Въпреки това
управлява МПС, за което е
санкциониран от контролните органи. На 15.07.2015г. началникът на РУ на МВР-Ивайловград
към ОДМВР - Хасково издал наказателно постановление № 15-0276-000037 за това,
че на 26.06.2015г. в гр.Ивайловград, по улица „Капитан Петко войвода”, подсъдимият
К. управлявал лек автомобил „Форд Сиера”, с рег. № ….. ТМ, собственост на М… Ст. М. от гр.Пловдив, без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, като за това му нарушение
е била наложена глоба в размер на 100 лв. Постановлението било връчено на подсъдимия
на 29.01.2016г. и влязло в сила на
08.02.2016г. На 20.04.2016г. свидетелите А. и Димов, служители на РУ на МВР -
Ивайловград, изпълнявайки служебните си задължения, спрели за проверка лек
автомобил „Опел Астра”, с рег. № К ….АС, собственост на Т. Д. Т., движещ се в
посока гр.Любимец, управляван от подс. К.. При поискване водачът на лекия автомобил не представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Св.К., инспектор
„Пътен контрол” към РУ на МВР – Ивайловград, установил, че К. не притежава
свидетелство за управление на МПС и му съставил акт № 42/2016г. за нарушение - управление на МПС без свидетелство
за управление. При извършената проверка от полицейските органи било установено,
че К. вече е наказван по административен
ред за управление на МПС без свидетелство за управление и констатираното нарушение
е извършено в едногодишния срок от наказването
му по административен ред.
Тази фактическа обстановка се
потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на доказателства чрез
наличните гласни доказателствени средства–самопризнанията на подсъдимия,
показанията на свидетелите и от приложените по делото писмени доказателства.
Така по описания по-горе начин подсъдимият К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343в, ал. 2 от НК, за това, че на 20.04.2016г. в землището
на гр.Ивайловград, местността „Папистана”, на Републикански път III – 597, на километър 1,600км., в посока гр.Любимец, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 15-0276-000037/15.07.2015г.
на началника на РУ на МВР - Ивайловград, влязло в сила на 08.02.2016г. за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, е извършил друго такова деяние, като е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № К….. АС без съответно свидетелство за
управление.
Деянието
е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал,
че управлява автомобила без да притежава свидетелство за управление, че това не
е разрешено и вече е бил наказан по административен ред за такова деяние и
управлява МПС в едногодишния срок от наказването му.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК - за законност
и индивидуализацията на наказанието, съдът прецени следното:
-обществената опасност на
деянието е от средна степен, засягайки обществени отношения, охраняващи безопасността на движението по пътищата;
- при
определяне на обществената опасност на дееца следва
да се имат предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на
предишни осъждания и трайното му отношение към извършване на престъпления;
същевременно подсъдимият направи доброволно пълни самопризнания, изрази
съжаление за извършеното; установи се, че подсъдимият е с тежко социално и материално положение – непостоянна работа -дърводобив,
която упражнява като променя
местоживеенето си и необходимост да се
придвижва до местоработата, болно дете, което съпругата му гледа в дома им, което й пречи да работи.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че целите на личната и
генерална превенция на закона биха били изпълнени по-пълноценно, ако същият
понесе една относително по-лека репресия, при наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, имайки предвид тежкото му социално и материално положение,
като на основание чл.343в ал.2 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, му наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца и кумулативно предвиденото наказание “Глоба “ в минималния размер от 500 лева.
Подсъдимият К. е бил осъждан с присъда
№75/21.03.2007г., влязла в сила на 5.4.2007г.,
по дело №85/2007г. на РС – Свиленград на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок
от 3 години, по което не е настъпила
реабилитация. Същевременно са налице условията на чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС поради многократното осъждане на
подсъдимия. С оглед гореизложеното наложеното наказание „Лишаване от свобода”
следва да се изтърпи ефективно в затвор от затворен тип при строг режим.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: