Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2168 13.12.2019 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1501 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 2
от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44, ал. 2, буква Б от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013).
Образувано е по
жалба на Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 32-173220/ 13.06.2019 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция Южна морска при Агенция
"Митници". С оспореното решение, което е издадено във връзка с ЕАД 19BG001008Н001416R6/20190211, административният
орган е оставил без уважение молба рег. № 32-51899/19.02.2019 г., подадена от Д.
за възстановяване на внесен данък добавена стойност (ДДС) в размер на 48,18
лева за допусната за свободно обращение стока "обектив за фотоапарат
Никон" по посочената митническа декларация. В сезиращата съда жалба се
твърди съществено нарушение на материалния закон и ограничаване на права. В
съдебно заседание Д. лично поддържа жалбата. Пледира за отмяна на решението.
Ответникът – Директорът
на Териториална дирекция Южана морска (ТДЮМ) при Агенция "Митници",
се представлява в процеса от юрисконсулт Д.Я., който представя
административната преписка; оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалвания
акт.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал.
1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните
съображения:
Д.Д. е декларирал под режим допускане за свободно обращение и крайно
потребление с ЕАД 19BG001008Н001416R6/20190211 (л. 77) стока с код по
Комбинираната номенклатура 90021100 -
обектив за фотоапарат "Никон". Видно от представените доказателства
стоката представлява пощенска пратка, пристигнала от Япония. Плащането е
реализирано на 22.01.2019 г. чрез еBay.com (л. 72). Декларирането е извършено
чрез упълномощен представител "Български пощи" ЕАД - декларация за
съгласие от 07.02.2019 г. (л. 73). При поставянето на стоката под режим
допускане до свободно обращение Д. е заплатил дължимият ДДС в размер на 48,18
лева.
След получаване на стоката Д. установява, че същата не може да
функционира в съответния режим, поради което стартира процедура за отказ от
сделката от разстояние и връщането й на продавача. Като доказателства в тази
насока по делото са представени:
·
отговор от eBay.com (л. 5) относно искането за отказ от сделката;
·
писмо, че продавачът е одобрил връщането (л. 6);
·
отговор от eBay.com (л. 7) след изпращане на уведомление от Д. за връщане на
стоката;
·
информация за продавача в Япония (л.8);
·
информация относно етапите на връщането на пратката (л. 9 и
л. 14 - л. 20);
·
информация за възстановената сума (л. 10 - л. 13).
С молба вх. № 32-51899/19.02.2019 г.
(л. 69) Д. е сезирал директора на ТДЮМ с искане за възстановяване на ДДС.
Същият ден, допълнително с писмо вх. № 32-52173/19.02.2019 г. (л. 109), след
изпращането на стоката за Япония, Д. е представил документ - системен бон (л.
110) за изпращането на процесната стока.
По делото ответникът е ангажирал
вътрешнослужебна информация под формата на няколко регистрационно-контролни
карти относно молбата на Д. за възстановяване на ДДС, както следва:
1. BG009999/id 1807075;
32-120417/22.04.2019 г. (л. 64) - запитване от директора на дирекция
"Митническа дейност и методология" при ЦМУ до началника на Митническо
бюро Свободна зона Бургас относно постъпило запитване peг. № 32-109499/
11.04.2019 г., от г-н Д.К.Д. относно искане за възстановяване на заплатен данък
върху добавената стойност (ДДС) след връщане на получена пратка на изпращача.
2. BG001008/id 1813783; 32-126361/25.04.2019 г. (л. 65) - отговор по т. 1, като
според началника на Митническо бюро Свободна зона Бургас липсва основание за
произнасяне относно недължим размер на ДДС.
3. BG009999/id 1818806; 32-131866/07.05.2019 г. (л. 66) - запитване от
директора на дирекция "Митническа дейност и методология" при ЦМУ до
директора на ТДЮМ и искане за получаване на издадено решение във връзка със
запитване по т. 1.
На основание чл. 22, § 6 от Регламент
952/2013 г., директорът на ТДЮМ е уведомил Д. със Съобщение рег. №
32-138898/13.05.2019 г. (л. 62), че предстои издаването на решение с неблагоприятен за него
резултат - отхвърляне на искането му,
като са изложени мотиви в тази връзка. На Д. е предоставен 30-дневен срок от
получаване на
съобщението за изразяване на становище. Видно от Известие за доставяне ИД PS 800001W1MY
7(л. 63), съобщението е връчено на адресата на 15.05.2019 г.
След изпращане на посоченото съобщение, административният орган е
уведомил директора на дирекция "Митническа дейност и методология" при
ЦМУ за същото, което се установява от регистрационно-контролна карта
BG001000/id 1830824; 32-142276/15.05.2019 г. (л. 68).
В изпълнение на предоставената му със съобщението възможност, Д. е
представил възражение вх. № 32-163943/05.06.2019 г. като посочва, че на
основание чл. 50, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в качеството
си на потребител от Европейския съюз е поискал да упражни правото си на отказ
от сделка, реализирана от разстояние, като на основание чл. 54 от същия закон
търговецът е възстановил цялата сума. Тъй като сделката е отказана, сумата
заплатена за ДДС при вноса на практика е недължимо платена и следва да се
върне. Във възражението се излагат и доводи, че при невъзстановяване на сумата
за ДДС, административният орган поставя в неблагоприятно положение търговците в
Европейския съюз спрямо тези извън него. Посочва още, че преди да предприеме
действия по връщане на стоката е посетил митницата и е разговарял с началника
на Митническо бюро Свободна зона, който го е уверил, че след като върне стоката
и подаде молба, ДДС ще му бъде възстановено.
След като се е запознал с молбата и приложените доказателства, директорът
на ТДЮМ е постановил Решение № 32-173220/13.06.2019 г. (л. 22), с което оставя
искането за възстановяване на сумата от 48,18 лева без уважение. В решението е
описана фактическата обстановка свързана с допускане на стоката до свободно
обращение. Като основание за отказ е посочено, че Д. е представил само
кореспонденция между продавач и купувач, но липсват данни относно „отказ от сделка реализирана от разстояние“.
Посочено е още, че няма доказателства, че същата стока е изведена от
митническата територия на съюза, липсва информация на коя дата Д. предоставя на
упълномощения представител „Български пощи“ АД процесната стока за връщане в
Япония. Решението е получено от Д. на 17.06.2019 г., видно от Известие за
доставяне ИД PS 8000 026CBD X (л. 24).
Недоволен от така постановеното решение, Д. обжалва същото в настоящото
производство с жалба, в която излага хронологически своите действия за
закупуване на употребяван обектив за фотоапарат „Никон“ –закупуването му чрез eBay.com на 22.01.2019 г.;
получаването му с упълномощен оператор „Български пощи“ ЕАД на 11.02.2019 г.;
уведомление за отказ от сделка от разстояние чрез eBay.com на 14.02.2019г. и срещата с началника
на Митническо бюро Свободна зона същият ден; уважаване на искането от страна на
продавача на 16.02.2019 г. Д. посочва, че на 19.02.2019 г. е посетил митницата,
като е носил обектива, но са му дали указания да изпрати същия по пощата. Жалбоподателят
е изпратил обектива, написал е молба за възстановяване на сумата, заплатена за
ДДС и след това допълнително е представил доказателство, че стоката е изпратена
за Япония. В жалбата се сочи, че на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗП Д. се е
отказал от сделката и на основание чл. 54 от ЗЗП търговецът му е възстановил
цялата сума, като в този смисъл сумата за ДДС е недължимо платена. Иска от съда
решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да присъди „разходите по делото на ответната страна“.
С Определение №
1568/23.07.2019г. (л. 86) съдията – докладчик е конституирал страните и е
разпределил доказателствената тежест.
С молба вх. №
10453/10.10.2019 г. (л. 95), Д. е ангажирал допълнителни доказателства с цел
доказване на релевираните от него възражения в сезиращата съда жалба, както
следва:
Ø
Системен бон, издаден от „Български
пощи“ ЕАД, за изпратена пратка № RI250421824BG до Япония на 19.02.2019 г. (л. 96).
Ø
Кореспонденция на Д. с продавача (л.
97 – л. 102).
Ø
Плащане на стоката на 22.01.2019 г.
през Paypal (л. 103).
Ø
Връщане на платена сума на
03.03.2019 г. през Paypal (л. 104).
Ø
Банково извлечение на ЦКБ от
25.01.2019 за плащане на стоката (л. 105).
Ø
Банково извлечение на ЦКБ от 06.03.2019
за възстановяване на сумата (л. 106)
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила
за неговото издаване, но в противоречие с приложимия материален закон. Този
извод се налага във връзка със следните
мотиви:
Нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 4,
т. 2 от ЗМ и чл. 22 от Регламент 952/2013. Решението е подписано от „За директор
на ТД Южна морска“, като е направено отбелязване „Заповед за заместване №
0-2137/10.06.2019 г.“. Не се установяват нарушения на административно
производствените правила, които да водят до отмяната на акта на това
основание, а и такива не се твърдят от
жалбоподателя. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в писмена
форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, поради което необходимата
форма е спазена.
Съдът намира, че
обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Не се спори между
страните, че с ЕАД 19BG001008Н001416R6/20190211 (л. 77) стока с код по Комбинираната
номенклатура 90021100 - обектив за фотоапарат "Никон", под формата на
пощенска пратка с номер за проследяване RX027202369JP е допусната за свободно
обращение и крайна употреба на територията на ЕС.
Тъй
като общата стойност на обектива е над 30 лева, но до левова равностойност на
150 EUR, съгласно разпоредбата на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 от 16 ноември 2009 година за
установяване на система на Общността за митнически освобождавания, при
допускане за свободно обращение и крайна употреба за тези стоки не се дължат
вносни мита, но ДДС остава дължим. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС при
допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоката е възникнало
данъчно събитие и данъкът е станал изискуем на датата, на която е възникнало задължение
за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да
възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
Не е спорен фактът, че след заплащане на начисления от митническите органи ДДС
в размер на 48,18 лева обективът е вдигнат за допускане за свободно обращение и
крайна употреба и същият придобил съюзен статус.
След получаване
на пратката на 11.02.2019 г. Д. е установил функционални несъответствия и на
основание чл. 50 от ЗЗП е стартирал процедура за отказ от сделка от разстояние.
Съгласно тази норма потребителят има право да се откаже от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без
да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с
изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3
и чл. 55,
в 14-дневен срок. Доказателства за стартирането на тази процедура са
представени от Д. по делото (л. 5 - л. 20).
На основание чл.
141, § 4 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015
година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 г. за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на
Съюза (Регламент 2015/2446), съгласно който стоките в пощенска пратка, чиято
стойност не надвишава 1 000 EUR и които не подлежат на облагане с износни
мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата
територия на Съюза и по искане на получателя, „Български пощи“ ЕАД са върнали
обектива на изпращача в Япония, за което са издали системен бон на 19.02.2019 г., представен на л. 110. Този
фискален бон е представен като доказателство пред административния орган с
писмо вх. № 32-52173/19.02.2019 г. (л. 109).
След установяване
на фактите и обстоятелствата по повод молба вх. № 32-51899/19.02.2019 г.,
административният орган е достигнал до извода, че липсват доказателства относно
процедурата за отказ от сделка, реализирана от разстояние. Няма доказателства,
че стоката е изведена от митническата територия на Съюза и липсва информация на
коя дата Д. е предоставил стоката за връщане, поради което постановява отказ от
възстановяване на сумата.
Съгласно чл. 148,
§ 3 от Регламент 2015/2446 когато стоки, които са продадени по силата на
договор от разстояние съгласно определението в чл. 2, § 7 от Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отменя на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета са допуснати за свободно обращение и са върнати, митническата
декларация се анулира след вдигане на стоките – по обосновано заявление на
декларатора – ако са изпълнени следните условия: а) заявлението е подадено в
срок от 90 дни от датата на приемане на митническата декларация; б) стоките са
изнесени с цел да бъдат върнати на адреса на първоначалния доставчик или на
друг посочен от него адрес. Според чл. 2, § 7 от Директива 2011/83/ЕС договор от разстояние означава всеки договор, сключен между търговеца и
потребителя в рамките на организирана система за продажби от разстояние или
предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на
търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства
за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително и момента
на сключване на договора.
Съдът намира, че
всички условия за възстановяване на платената от Д. сума за ДДС са кумулативно
реализирани, а именно:
1. Налице е договор от разстояние за покупко-продажба на
обектив, сключен между Демиров и продавач от Япония на платформата на ebay.com.
2. Заявлението е подадено в срок 90 дни от датата на приемане
на митническата декларация – заявлението за възстановяване е подадено на 19.02.2019
г., а митническата декларация е приета на 11.02.2019 г. В този смисъл
несъстоятелно е твърдението на процесуалния представител на ответника, изразено
в съдебно заседание на 13.11.2019 г., че този 90-дневен срок е изтекъл.
3. Стоките са изнесени с цел да бъдат върнати на адреса на
първоначалния доставчик – обстоятелството се установява от представения
системен бон на л. 110 от делото, представената кореспонденция с ebay.com; доказателства за
възстановяването на платената цена в пълен размер (л. 104 – л. 106).
Като не е
съобразил изпълнението на условията, посочени в нормата на чл. 148, § 3 от
Регламент 2015/2446, директорът на ТДЮМ е постановил незаконосъобразно решение,
което следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за
произнасяне съобразно изложените мотиви.
По делото
жалбоподателят е направил искане съдът да присъди „разходите
по делото на ответната страна“. Съдът приема, че е налице техническа грешка
и жалбоподателят е поискал да бъдат присъдени в негова полза разноските,
извършени от него. По делото не е предявено искане за присъждане на разноски от
ответника. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на Д. следва да се присъди сумата
от 10 лева за държавна такса (л. 85).
На основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 32-173220/ 13.06.2019 г., издадено от
Директора на Териториална дирекция Южна морска при Агенция "Митници".
ВРЪЩА преписката на Директора на Териториална дирекция Южна морска
при Агенция "Митници" за ново произнасяне съобразно дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Южна морска при Агенция
"Митници" да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 10 (десет) лева,
представляващи държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: