Решение по дело №22/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260148
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 15 август 2022 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20215200900022
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е        № 260148

гр. Пазарджик, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав Илиев

Секретар: Петя Борисова                        

като разгледа докладваното от съдията Илиев т.д. № 22/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК "Производство по търговски спорове".

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 262100/19.02.2021 г. на „КРАСИ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балканджи Йово“ №9, хотел Женева срещу „АГРОЦАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул.„Георги Бенковски“ №7, с която е предявен иск против ответника за осъждане на същия да заплати на ищеца сумата от 175 000 лева, представляваща неизплатена част на продажна цена по договор за покупко-продажба на царевица от 24.06.2020г., изменен с Анекс № 1 от 27.11.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. Претендират разноски в настоящето производство по обезпечаване на иска по ЧГД № 1658/21г. на СГС и изп.дело, образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед.

Ищецът твърди , че  на 24.06.2020 г., между „КРАСИ“ ЕООД като продавач и „АГРОЦАР“ ЕООД като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на царевица, по силата на който продавачът се е задължил да достави на купувача 5000 мт (пет хиляди метрични тона) царевица в срок до 31.01.2021 г.. В т. 3.1 от договора страните са уговорили продажна цена в размер на 260 лв. без ДДС за тон, като общата продажна цена, дължима за цялото количество царевица по договора, възлиза на сумата от 1 300 000 лв. - т. 2.1 от договора. На 29.06.2020 г. купувачът е заплатил на продавача 1 300 000,00 лв. без ДДС за 5 000 мт царевица. За извършеното авансово плащане, „КРАСИ“ ЕООД е издало фактура № 2295/29.06.2020 г. На 27.11.2020 г. страните сключили анекс №1 към договора от 24.06.2020 г., с който променили размера на продажната цена като е договорено увеличение от първоначално уговорената продажна цена в размер на 260 лв. без ДДС за тон на 295,00 лв. без ДДС за тон. Разликата между първоначално уговорената и авансово заплатена продажна цена и тази, коригирана с анекс №1/27.11.2020 г., се равнява на сумата от 175 000,00 лв. без ДДС. С подписания анекс продавачът и купувачът са постигнали съгласие посочената сума в размер на 175 000,00 лв. без ДДС да бъде заплатена от купувача на продавача в срок от 5 (пет) работни дни след доставката на цялото договорено количество царевица.

В предвидения в договора срок, „КРАСИ“ ЕООД достави на „АГРОЦАР“ ЕООД цялото договорено количество царевица. Реалността на доставката, респективно предаването на договореното количество царевица, се установява от множество двустранно подписани свидетелстващи документира именно приложените към исковата молба 117 броя товарителници и 115 броя кантарни бележки. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по искане на „АГРОЦАР“1 ЕООД доставяните му количества царевица са извозвани до зърнобаза на „ГРАДУС-З“ АД. Окончателното издължаване (последната доставка) от общо дължимото количество царевица е извършено на 29.01.2021 г. За извършената доставка по процесния договора, „КРАСИ“ ЕООД е издало окончателна фактура № 2642/29.01.2021 г. .

На основание § 1 от анекс № 1/27.11.2020 г. към договора от 24.06.2020 г. и при съобразяване на момента на окончателното доставяне на дължимата по договора царевица (29.01.2021 г.), „АГРОЦАР“ ЕООД следваше да заплати на „КРАСИ“ ЕООД сумата в размер на 175 000,00 лв. без ДДС в срок до 05.02.2021 г. Било издадено дебитно известие № 2643/29.01.2021 г., издадено въз основана на анекс № 1/27.11.2020 г. към договора от 24.06.2020 г., с който е изменен (в посока увеличение) размерът на първоначално предвидената в договора продажна цена. Сумата по анекса и дебитното известие не била заплатена от Купувача, както в предвидения в анекса срок (до 05.02.2021 г.), така и до настоящия момент.

Поради изложеното, за „КРАСИ“ ЕООД бил налице правен интерес от подаване на настоящата искова молба за осъждане на ответника „АГРОЦАР“ ЕООД да заплати претендираните суми.

Така описаната обстановка е била предявена на вниманието на СГС с молба за обезпечение на бъдещ иск и искане за издаване на обезпечителна заповед. На основание на депозираната молба е образувано ч.гр.д. № 1658/2021 г. на СГС. Постановено е определение, с което молбата за обезпечение на бъдещ иск била уважена и е издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца.

В срока по чл. 367 от ГПК от ответника е постъпил отговор, в който твърди, че  за ищеца не е налице правен интерес от водене на настоящото производство поради следните съображения: На 24.06.2020 г. между ищеца „КРАСИ“ ЕООД като продавач и ответника "АГРОЦАР" ЕООД като купувач бил сключен Договор за покупко-продажба на земеделска стока - царевица, по силата на който продавачът се задължи да достави на купувача 5000 мт царевица в срок до 31.01.2021 г. Уговорената между страните по договора продажна цена е в размер на 260 лв. без ДДС за тон, като общата продажна цена за цялото количество царевица възлиза на 1300000 лв.

Цената била заплатена от „АГРОЦАР“ ЕООД авансово на 29.06.2020 г., за което „КРАСИ“ ЕООД издаде фактура №2295/29.06.2020 г. На 27.11.2020 г. бил сключен анекс към посочения договор, с който бил променен размерът на продажната цена, като същата бе увеличена на 295 лв. без ДДС за тон.

Според анекса разликата между първоначално уговорената и коригираната продажна цена в размер на 175000 лв. следвало да бъде заплатена от купувача в срок до 5 работни дни след доставката на цялото уговорено количество царевица. Последната доставка от страна на „КРАСИ“ ЕООД била извършена на 29.01.2021 г., като дружеството издало дебитно известие № 2643/29.01.2021 г. към фактура №2295/29.06.2020 г. на стойност 175047.60 лв. и фактура №2642/29.01.2021 г. на стойност 353.60 лв. Тъй като към 05.02.2021 г., датата, до която разликата в размер на 175000 лв. следвало да бъде заплатена от купувача, управителят на „АГРОЦАР“ ЕООД отсъствал, бил проведен разговор с представител на ответника, в който се постигнала уговорка дължимата сума да бъде заплатена в кратък срок, още същия месец, веднага щом управителят на дружеството се върне на работа.

В изпълнение на постигнатата договорка на 23.02.2021 г. управителят на ответното дружество превел по банкова сметка ***.60 лв. по дебитно известие №2643/29.01.2021 г. и сумата в размер на 353.60 лв. по фактура №2642/29.01.2021 г., с което задълженията на „АГРОЦАР“ ЕООД към ищцовото дружество по посочения договор били погасени изцяло.

В същия ден ответникът получил съобщение изх. №1528/22.02.2021 г. по изп. дело №20218870400068 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с което „АГРОЦАР“ ЕООД било уведомено за наложена обезпечителна мярка по искане на „КРАСИ“ ЕООД, по което е постановено Определение №262691/10.02.2021 г. по гр.д. №1658/2021 г. СГС и е издадена обезпечителна заповед. Твърди се, че исковата молба е била депозирана от ищеца на 19.02.2021 г., като видно от приложенията към нея не е била внесена дължимата държавна такса в размер на 4% от цената на предявения иск.

Таксата била заплатена едва след 23.02.2021 г., когато задължението на „АГРОЦАР“ ЕООД към „КРАСИ“ ЕООД е погасено, към който момент за ищеца вече не бил налице правен интерес от водене на настоящото търговско дело. Нещо повече, на 23.04.2021 г. съдът разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да бъде изпратен на ответника. Т.е., 2 месеца след извършеното плащане ищецът не представил на съда доказателства за това и не е предприел действия по оттегляне на иска си. Напротив, вместо това той внесъл държавна такса с цел по-нататъшните процесуални действия по делото да продължат. Поведението на ищеца считано от момента на образуване на делото, когато не е платил дължимата държавна такса, водели до извода, че настоящото производство е образувано формално. Плащането на ДТ след образуване на делото и 2 месеца след погасяване на вземанията на „КРАСИ“ ЕООД категорично представлявало злоупотреба с право.

Освен това се оспорва изцяло претенцията на ищцовото дружество за присъждане в негова полза на направените в настоящото търговско дело разноски, както и на разноските сторени в обезпечителното производство по гр. д. №1658/2021 г. СГС и в изпълнителното производство по налагане на обезпечителната мярка по изп. дело №20218870400068 по описа на ЧСИ Д.Даскалов.

Твърди се, че с оглед погасяването на задълженията на ответника преди внасяне на ДТ, ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Не се спори, че описаното в исковата молба задължение е съществувало. Същото обаче било погасено преди ищецът да внесе дължимата държавна такса за завеждане на иска и преди на ответника да бъде изпратен и връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. Ето защо в случая била приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. На посоченото основание „АГРОЦАР“ ЕООД не дължал сторените в производството разноски и същите следвало да останат за сметка на ищеца, който като е внесъл ДТ след погасяване на вземането и извършил злоупотреба с право. Разноските в обезпечителното и изпълнителното производство не се дължали от ответника, тъй като същият подал въззивна частна жалба против Определение №262691/10.02.2021 г. по гр. д. №1658/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV А състав. Към настоящия момент Апелативен съд гр. София не се е произнесъл по депозираната жалба. При положение, че не било ясно дали обезпечението е допуснато законосъобразно, не било налице основание да се възлагат нито разноските по гр. д. №1658/2021 г. на СГС, нито тези по налагане на обезпечителната мярка по и.д. №20218870400068.

Евентуално, на основание чл.78, ал. 5 ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „КРАСИ“ ЕООД, в случай, че то надвишава минималните размери съгласно разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли да се постанови определение, с което да се прекрати производството по т. дело №22/2021 г. по описа на Окръжен съд гр Пазарджик поради липса на правен интерес за ищеца ,, КРАСИ " ЕООД за воденето му.

Моли да се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца „Краси „ЕООД с която ищеца заявява,че оспорва като изцяло неоснователно искането на ответника за прекратяване на производството поради липса на правен интерес за ищеца от воденето му. „КРАСИ“ ЕООД признава извършените плащания.

Счита, че между страните са безспорни следните факти: сключване на процесния договор, изменен с процесния анекс, изпълнение от ищеца в срок и неточно (закъсняло) изпълнение от ответника - след налагане на обезпечителната мярка и предявяване на настоящия иск.

Спорно било дали ответникът е изпълнил в срок, дали „КРАСИ“ ЕООД има интерес от водене на настоящото производство и дали ответникът дължи разноските, сторени в същото, а и в обезпечителното и в изпълнителното такива.

В тази връзка на първо място оспорва произволното твърдение на ответника, че тъй като управителят на „АГРОЦАР“ ЕООД отсъствал, бил проведен разговор с представител на „КРАСИ“ ЕООД, в който била постигната уговорка дължимата сума да бъде заплатена в кратък срок през м.02.2021 г. предвид настъпилия на 05.02.2021 г. падеж. Такава уговорка между страните липсвала. Длъжникът фриволно посочил на съда, че в изпълнение на постигнатата договорка, на 23.02.2021 г. били преведени дължимите по договора суми. Изложението на насрещната страна в тази му част целяло създаването впечатление за доброволно плащане от страна на длъжника, каквото безспорно не било налице.

Както самият ответник е посочил, същият ден „АГРОЦАР‘ ЕООД получил съобщение по изп. дело №68/2021 г. на ЧСИ Добромир Даскалов за наложена обезпечителна мярка (запор на банкови сметки на длъжника) въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч. гр. дело №1658/2021 г. на Софийски Градски Съд в полза на „КРАСИ“ ЕООД. С други думи, длъжникът изпълнил задълженията си не доброволно, а принудително, което обстоятелство имало значение и по отношение на въпроса за дължимостта на разноските. В ОИМ ответникът посочил, че ищецът заплатил ДТ в настоящото производство след като е получил плащанията по договора от ответника, поради което ищецът нямал правен интерес от водене на процеса. Съгласно чл.125 от ГПК, искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Съгласно чл.129, ал.5 от ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Съгласно разпоредбите на процесуалния закон, „КРАСИ“ ЕООД депозирал редовна искова молба на 19.02.2021 г. - преди изпълнението от длъжника на претендираното от „КРАСИ“ ЕООД с исковата молба вземане. Твърденията на ответника, че след като „КРАСИ“ ЕООД е удовлетворено за претендираната главница, няма правен интерес от водене на производството, както и че настоящото производство е образувано формално и плащането на държавната такса представлява злоупотреба с право, са неправилни. „КРАСИ“ ЕООД потърсило защита на нарушените си права пред съдебен орган, който бил длъжен да разреши повдигнатия правен спор. Производството било образувано не формално, а поради неплащане от длъжника на претендиралите суми в срок. Правният интерес на „КРАСИ“ ЕООД се съдържа в това съдът да се произнесе по повдигнатия спор по същество със съдебно решение. Държавната такса била заплатена след представяне на указания от страна на съда и удължаване на срока за това след нарочна молба от довереното ми дружество с посочени основания за удължаването на срока. Плащането на държавната такса е свързано с разглеждане на спора по същество и разглеждане на въпроса за дължимостта на разноските, какъвто е правният интерес на ищеца.

В тази връзка изцяло се оспорват твърденията на ответника, че не дължи разноски в процеса, както и в производствата по обезпечаването на вземането (обезпечителния и изпълнителния процес въз основа на издадена обезпечителна заповед). След като ответникът признавал в ОИМ, че падежът на задължението е 05.02.2021 г. и след като същият е заплатил претендираната сума на 23.02.2021 г., то се налагал категоричният извод, че към датата на депозиране на исковата молба (19.02.2021 г.), длъжникът не е изпълнил задължението си и е дал повод за образуване на настоящото производство предвид настъпилия по-рано същия месец падеж на плащане. Поради това не било налице основанието по чл.78, ал.2 от ГПК, при което ответникът не дължал разноски. Тъй като същият признавал иска, но с поведението си дал повод за завеждане на делото, разноските следвало да бъдат възложени в негова тежест и да бъде санкциониран като бъде осъден да ги заплати на ищеца.Тъй като било налице плащане от длъжника в хода на настоящия процес на претендираната главница, за ищеца не бил налице правен интерес да поддържа заявения петитум в първоначалния му вид. При решаване спора по същество, предвид настъпилото плащане за главница в хода на процеса, „КРАСИ“ ЕООД не поддържа искането си „АГРОЦАР* ЕООД да бъде осъдено да му заплати дължимата по процесния договор, изменен с процесния анекс сума в размер на 175 000,00 лв.

Въпреки това „КРАСИ“ ЕООД поддържа искането си ответникът да бъде осъден да му заплати сторените разноски в настоящото производство и в производствата по обезпечаване на иска - ч. гр. дело №1658/2021 г. на СГС и и.д. №68/2021 г. на ЧСИ Добромир Даскалов. Предвид пълното погасяване от длъжника след образуване на обезпечителното и исковото производства, то безспорно същият дължал и сторените от ищеца разноски в тези производства. Поради това възражението на ответника, че подал жалба срещу определението по ч. гр. дело №1658/2021 г. на СГС и същият не дължи разноските в обезпечителния процес, било неоснователно.

Моли при постановяване на съдебното решение, да бъде взето предвид извършеното плащане от ответника на претендираната главница в хода на процеса.

С ДИМ се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца законна лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба (19.02.2021 г.) до окончателното плащане (23.02.2021 г.) или законна лихва в размер на 243,06 лв., както и сторените разноски в настоящото производство, в производството по ч. гр. дело №1658/2021 г. на СГС и по и.д. №68/2021 г. на ЧСИ Добромир Даскалов.

В срока по чл.373,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника , с който прави следните уточнения и възражения:

На първо място, неоснователно в допълнителната искова молба се твърдяло, че ответникът „АГРОЦАР“ ЕООД заплатил задължението си към „КРАСИ“ ЕООД, произтичащо от Договор за покупко-продажба на земеделска стока от 24.06.2020 г. и сключен към него Анекс от 27.11.2020 г. - принудително, а не доброволно.

Задължението било изпълнено на 23.02.2021 г., когато управителят на ответното дружество превел по банкова сметка *** „КРАСИ“ ЕООД сумата в размер на 175047.60 лв. по дебитно известие №2643/29.01.2021 г. и сумата в размер на 353.60 лв. по фактура №2642/29.01.2021 г., с което задълженията на „АГРОЦАР“ ЕООД към ищцовото дружество по посочения договор било погасени изцяло.

Сочи, че изпълнението на задължението предхожда получаването на съобщение изх. №1528/22.02.2021 г. по изп. дело №20218870400068 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с което „АГРОЦАР“ ЕООД е уведомено за наложена обезпечителна мярка по искане на „КРАСИ“ ЕООД, по което е постановено Определение №262691/10.02.2021 г. по ч. гр. д. №1658/2021 г. на СГС, IV А състав и е издадена обезпечителна заповед. Както е посочено и в отговора на исковата молба, фактът, че плащането е било извършено след 05.02.2021 г. произтича от постигната между страните договорка. Категорично не отговаряло на обективната действителност изложеното в допълнителната искова молба становище, че това наше твърдение е направено единствено с цел да се обоснове наличие на доброволно плащане от страна на ответното дружество.

На следващо място, поддържа се изложеното в отговора на исковата молба твърдение, че ищецът „КРАСИ“ ЕООД нямал интерес от воденето на настоящото търговско дело,тъй като ищецът е заплатил дължимата държавна такса за водене на настоящото търговско дело след извършване на плащането от страна на ответника. Исковата молба против „АГРОЦАР“ ЕООД е била депозирана на 19.02.2021 г.

С Разпореждане от същата дата исковата молба т. д. №22/2021 г. е била оставена без движение поради липса на приложени към нея справка с изчисления за определяне размера на паричното вземане и документ за платена държавна такса с оглед цената на предявения иск, като съдът е дал на ищеца едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности. Повече от месец след извършване на плащането, на 29.03.2021 г., на електронната поща на ответника от електронния адрес на ищеца било изпратено предложение от К.М.- управител на „КРАСИ“ ЕООД, според което към онзи момент ищецът има указания от ПзОС да внесе дължимата държавна такса по т. д. №22/2021 г. в размер на 7000 лв. В предложението било посочено, че ако „АГРОЦАР“ ЕООД заплати сторените от „КРАСИ“ ЕООД разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1658/2021 г. на СГС и по и.д. по привеждане в изпълнение на наложената обезпечителна мярка, държавната такса по исковото производство може да им бъде спестена, тъй като за „КРАСИ“ ЕООД нямало да е налице правен интерес от водене на делото.

На 05.04.2021 г. с нарочна молба ищецът поискал удължаване на предоставения от съда срок за представяне на документ за платена държавна такса поради заболяване на управителя и процесуалния представител на ищеца. Представил е изисканата справка с изчисления за определяне размера на паричното вземане на ищеца, но не е уведомил съда за извършеното плащане на 23.02.2021 г., не е представил доказателства за това и не е предприел действия по оттегляне на иска си. Нещо повече, въпреки изпратеното предложение от управителя на ищцовото дружество, в молбата се твърдяло, че държавната такса не е заплатена, тъй като процесуалния представител на дружеството не е могъл да се свърже с неговия управител, който е в болничен. Това обстоятелство не се е отразило на възможността на ищеца да изпрати въпросното предложение до ответника, което също не било споменато в молбата до съда. Вместо да уведоми съда за плащането, на 16.04.2021 г. ищецът е внесъл дължимата държавна такса с цел по-нататъшните процесуални действия по делото да продължат. Поведението на ищеца, считано от момента на образуване на делото - незаплащането на ДТ, изпращането на предложение до ответника да „спести“ тази такса като заплати доброволно вече сторените от „КРАСИ“ ЕООД разноски, водели до обоснования извод, че настоящото производство е било образувано формално. Умишленото забавяне на плащането на държавна такса след образуване на делото и два месеца след погасяване на вземанията на „КРАСИ“ ЕООД категорично представлявало злоупотреба с право.

По изложените съображения ответната страна не дължала и законна лихва в размер на 243.06 лв. за периода 19.02.2021 г. - 23.02.2021 г.

На следващо място, неоснователно било и твърдението, че ответникът дължи сторените от ищеца разноски за проведените обезпечително, изпълнително и исково производство. С оглед погасяването на задълженията ни преди внасяне на държавната такса, умишлено забавено от ищеца, ответникът не дал повод за завеждане на делото.

Предвид изложеното не се оспорва, че описаното в исковата молба задължение е съществувало. Същото обаче било погасено преди ищецът да внесе дължимата държавна такса за завеждане на иска и преди на ответника да бъде изпратен и връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. Ето защо в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. На посоченото основание „АГРОЦАР“ ЕООД не дължал сторените в производството разноски и същите следва да останат за сметка на ищеца, който като е внесъл държавна такса след погасяване на вземането, извършил злоупотреба с право.

Що се отнася до разноските в обезпечителното и изпълнителното производство, същите не се дължали от ответника, тъй като подали въззивна частна жалба против Определение №262691/10.02.2021 г. по гр. д. №1658/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV А състав, с което било допуснато обезпечение на бъдещите искове на „КРАСИ“ ЕООД против "АГРОЦАР" ЕООД. Към настоящия момент Апелативен съд гр. София не се произнесъл по депозираната жалба.

При положение, че не било ясно дали обезпечението е допуснато законосъобразно, не били налице основание да се възлагат в тежест нито разноските по ч. гр. д. №1658/2021 г. по описа на СГС, нито тези по налагане на обезпечителната мярка по изп. дело №20218870400068 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов. Освен това, направеното пред настоящия съд искане за присъждане на разноските сторени в обезпечителното и изпълнителното производства се явява неоснователно, тъй като същите не са направени в рамките на настоящото производство, поради което съдът не би могъл да ги присъди на основание чл.81, вр. чл.78, ал.1 от ГПК. В конкретния случай следвало да бъде отчетено, че интересът от предявяване на осъдителен иск е отпаднал с оглед извършеното плащане след допускане на обезпечението, поради което нямало причина да се развие исково производство за това погасено вземане.

Моли се съда да постанови определение, с което се прекрати производството поради липса на правен интерес за ищеца „КРАСИ“ ЕООД, а в условията на евентуалност - да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана предявената искова претенция за заплащане на законна лихва върху главницата в размер на 243.06 лв. за периода 19.02.2021 г. - 23.02.2021 г.

Претендират се сторените в производството разноски.

      С определение на съда № 260471 от 21.09.21 г. е изпратен проект на доклад по делото до страните.

      Приети са приложените към исковата молба, допълнителна такава и отговорите към тях, както и писмените  доказателства.

В о.с.з., проведено на 25.10.2021 г. процесуалния представител на ищеца е направил искане за оттегляне на претенцията по отношение на главницата до 175 000 лв., тъй като след депозиране на исковата молба (19.02.2021 г.), а именно на 23.02.2021 г., ответникът е заплатил сума в размер на 175 000 лв., поради което за ищеца липсва интерес да поддържа иска в тази му част.

В тази връзка с протоколно определение от 25.10.2021 г. съдът е прекратил производството делото в частта досежно предявения иск за сумата в размер на 175 000 лева, представляваща неизплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на царевица от 24.06.2020г., изменен с Анекс  № 1 от 27.11.2020г., поради оттегляне на иска, което не било обжалвано и е влязло в сила.

В съдебното заседание пълномощникът на ищеца обаче изрично е заявил, че подържа претенцията си по отношение на законната лихва, съобразно уточнението, направено с ДИМ, т.е. че за периода от 19.02.21 г. - до 23.02.21 г., до датата на плащане на главницата, се претендира законна лихва в размер на 243.06 лв.

След преценка на събраните доказателства и обсъждане доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:        

В случая по делото липсва спор, че между страните са съществували отношения по повод сключения договор за покупко-продажба на царевица от 24.06.2020 г.,  изменен с Анекс № 1 от 27.11.2020 г., по повод на които е било продадено посоченото количество царевица от 5000 мт. Не се спори, че за извършеното авансово плащане в размер на 1 300 000 лв. от „Краси“ ЕООД е била издадена фактура № 2295/29.06.2020 г.   

Не се спори, че е било издадено дебитно известие № 2643/29.01.2021 г., издадено въз основана на анекс № 1/27.11.2020 г. към договора от 24.06.2020 г., с който размерът на първоначално предвидената в договора продажна цена е увеличена от 260 лв. на 295 лв. на тон без ДДС, както и че с подписване на анекса страните са се съгласили сумата от общо 175 000 лв. да бъде заплатена на продавача „Краси“ ЕООД в срок до 5 работни дни след доставката на цялото количество царевица от 5000 тона.

Не е спорно, че последната доставка от страна на ищеца – продавач и извършена на 29.01.2021 г., когато било издадено и дебитно известие № 2643/29.01.2021 г. към фактура № 2295/29.06.2020 г. на стойност 175 047,60 лв. 

По делото липсва спор и ,че исковата сума от 175 000 лв. не била заплатена от Купувача в предвидения в анекса срок до 05.02.2021 г., както и че плащането на цената, е извършено в хода и след образуване на настоящо т.д. № 22/2021 г. по описа на ПзОС, съгласно нареждане № 9330839/23.02.2021 г. (стр. 274).

Съобразявайки извършеното плащане на исковата сума, настъпило в хода на производството и след надлежното десезиране на настоящата инстанция от разглеждане спора, съдът е прекратил делото по отношение на тази претенция.

По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва:

Предмет на разглеждане в случая на практика се явява останалия след частичното прекратяване на производството иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД  за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (19.02.2021 г.) до посочената дата на плащане на главното задължение – 23.02.2021 г.

Съдът приема, че в конкретния случай в хипотеза на оттегляне на главния иск поради плащане на задължението в хода на процеса и последвалото частично прекратяване на производство досежно последния, самостоятелното разглеждане на иска за законна лихва се явява  допустимо.

Вярно е, че предметът на задължението на законна лихва следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционална обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защита му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя срок за погасяването му, така и законовото правило на чл.76, ал.2 ЗЗД. Аргументи в тази насока се съдържат и в съдебната практика – например Решение № 50/12.03.2010 г., постановено по т.д. № 485/2009 г. на ІІ т.о и Решение № 265 от 8.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 760/2019 г., III г. о.) Претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането на дълга в хода на процеса има самостоятелно материално-правно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл.6, ал. 2 ГПК, ако бъде предявено от ищеца, както в разглежданата хипотеза, тъй като в противен случай, съдът не би могъл да я разгледа.

В настоящия случай ответникът е признал наличието и съществуването на задължението на главното обуславящо задължение, като освен това същото е било погасено от него в хода на производството в пълен размер.Това именно е мотивирало искането на ищеца, направено в първото по делото заседание, на основание на чл.232 ГПК - за оттегляне на претенцията по отношение на исковата сума от 175 000 лв.

При тези съображения съдът намира, че останалата за разглеждане претенция за предявената законна лихва върху главния дълг от 175 000 лв. -  в размер от 243, 06 лв., дължима за периода от завеждане на иска (19.02.2021 г.) до настъпилото плащане на главницата (23.02.2021 г.) се явява допустима, а разгледана по същество е и основателна, тъй като, както се посочи по-горе исковата сума от 175 000 лв. е заплатена едва на 23.02.2021 г. – т.е. след депозиране на исковата молба ,а ответната страна е  и била в забава съгласно правилата регламентирани в чл. 86 ЗЗД. Недоказани по делото останаха твърденията на ответника, че плащането на задължението на посочената дата 23.02.2021 г. е станало в резултат на постигната договорка с ищеца погасяването му да стане в по-късен етап след датата на падежа, т.е. че липсва забава на длъжника и че изпълнението е в срок.Такива доказателства не се събраха в настоящото производство.

По изложените съображения съдът приема, че изплатената в хода на процеса сума на главното задължение, се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до посочената дата на погасяване на главния дълг.

По разноските:

В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящ процес поради извършено от него плащане, на ищеца се дължат разноски, дори когато последният е направил отказ или е оттеглил предявения иск. Приема се, че в посочената хипотеза от своя страна ответникът не може да претендира разноски. В този смисъл са Определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, І г.о., Определение № 625/24.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г. на ВКС, І т.о.; Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; Определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., IV г. о., Определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч. гр. д. № 166/2010 г., II г. о., Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г. на II т. о.; и Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 251/2012 г., II т. о. и др.)

Съдът приема, че именно такъв е и разглеждания случай. Налице е оттегляне на главния иск, настъпило в хода на производството, което е било мотивирано от извършеното плащане на задължението от страна на ответника. Исковата молба е депозирана пред ПзОС на 19.02.2021 г. Плащането на дълга, извършено на 23.02.2021 г., т.е. след образуване на настоящото дело, е било предхождано от допуснато обезпечение на претенцията по реда на чл.390 ГПК, респ. и от налагането на обезпечителни мерки. Съдът приема, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело, поради което и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК се явява неприложима. Към датата на завеждане на иска са били налице основания за ангажиране на отговорността на ответника за разноските по аргумент на противното от чл.78, ал.2 ГПК. Това е така и понеже отговорността за разноски, като гражданско облигационно правоотношение е обективна и всякога включва като елемент от фактическия си състав, от който се поражда, неоснователност на предизвикания правен спор. Както се посочи по-горе съобразно цитираната съдебна практика в хипотезата, при която поради извършено плащане на задължението е последвало оттегляне на претенцията, ответникът няма право на разноски. Предвид на изложеното искането на „АГРОЦАР“ АД, за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

В разглеждания казус и съобразно цитираната по-горе съдебна практика на ищеца „Краси“ ЕООД се дължат сторените разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Такива са претендирани, като е представен списък по чл. 80 ГПК (стр. 283), в които са посочени: ДТ – 7000 лв. ; адв. възнаграждение в настоящото производство – 6000 лв. с ДДС; ДТ в производството по ч.гр.д. № 1658/2021 г. на СГС – 40 лв. ; адв. възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 1658/2021 г. на СГС – 3600 лв. с ДДС; разноски по изп.д. № 1658/2021 г. на ЧСИ Д. Даскалов – 141 лв.

По делото са ангажирани  доказателства за реалното заплащане на заплатената ДТ (7000 лв.); за посочения адв. хонорар в исковото производство пред настоящата инстанция (6000 лв. с ДДС); за заплатения адв. хонорар в обезпечителното производство (3600 лв. с ДДС), както и за разноските по изп.д. № 68/2021 г. на ЧСИ Д. Даскалов (141 лв.). Липсват доказателства за заплащането на описаните разноски за платена ДТ в обезпечителното производство (40 лв.). Затова и предвид разрешенията, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за последните искането се явява неоснователно.

Неоснователно според съда също така се явява и искането на ищеца за присъждане на сторените разноските в изп. производство, свързано с налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Разноските свързани с допускане на обезпечението са единствено тези, по обезпечаване на бъдещия иск или в хода на висящото исково производство, докато в останалата част – по налагане на обезпечителните мерки – това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (така и Опр. № 336/21.07.2016 г. по ч.т.д. № 874/2016 г. на ВКС І т.о.).

Във връзка с възражението на ответника, че плащането на  въпросния адв. хонорар, е било извършено от трето лице, а не от ищеца, следва да се посочи, че както приема и съдебната практика (Определение № 590/07.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4655/2017 г. на ВКС, ІV г.о.), в случая без правно значение е кой е изпълнил това задължение, тъй като във всички случая плащането на адв.възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната.

Доколкото размерите на въпросните хонорари пред исковия съд в размер на 5 000 лв. – данъчна основа и 1000 лв. – начислен ДДС, както и в размер на 3000 лв. – данъчна основа и 600 лв. ДДС – за обезпечителното производство пред СГС, се явяват съобразени с размерите на договорените основи съгласно текстовете на чл. 7, ал.(2), т.5 от НМРАВ (за настоящото исково производство), респ. по чл.7, ал.(7) във вр. с ал.(2), т.4 от НМРАВ (за обезпечителното производство пред СГС), то съдът приема, че възражението на ответника за тяхната прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, се явява неоснователно.

Съдът намира за уместно да посочи по повод твърденията на ответника за злоупотреба с процесуални права по отношение заплащането на дължимата ДТ, че в случая изпълнението на това задължение по реда на чл.71, ал.1 ГПК се явява необходимо условие за разглеждане на исковата молба, респ. и за развитието на делото, поради което заплащането й по сметка на съда по никакъв начин не би могло да идентифицира хипотеза на евентуално недобросъвестно и незаконосъобразно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК.

Затова при тези данни ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на общо 16 600 лв., от които 7000 лв. – ДТ, 6000 лв. с ДДС – заплатен адв. хонорар за настоящото производство и 3600 лв. – заплатен адв. хонорар за обезпечителното производство; като не се присъждат такива за ДТ в обезпечителното производство (40 лв.), за реалното плащане на която не са представени доказателства, както и за разноските в изпълнителното производство по налагане на обезпечителните мерки (141 лв.).

Съобразявайки изложеното до тук, като преждевременно предявена съдът не дължи произнасяне по молба от 29.10.2021г. на „Агро Цар“ЕООД гр.Панагюрище за допълване на определение от 25.10.2021г. по т.д.№22/2021г по описа на ПОС в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е     Ш       И             

 

ОСЪЖДА „АГРОЦАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул.„Георги Бенковски“ №7да заплати на КРАСИ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балканджии Йово“ №9 сумата в р-р на 243, 06 лв. (двеста четиридесет и три лева и шест стотинки), представляваща дължима законна лихва върху платената от ответника в хода на настоящото производство главница от 175 000 лв. (по отношение на която искът е оттеглен и производството прекратено), изчислена за периода от завеждане на исковата молба (19.02.2021 г.) до настъпилото плащане на главницата (23.02.2021 г.).

ОСЪЖДА „АГРОЦАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул.„Георги Бенковски“ №7да заплати на КРАСИ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балканджии Йово“ №9 сумата в р-р на 16 600 лв. (шестнадесет хиляди и шестстотин лева), представляващи общ размер на сторените разноски по делото, от които 7000 лв. – заплатена ДТ;  6000 лв. с ДДС – заплатен адв. хонорар за настоящото производство и 3600 лв. с ДДС – заплатен адв. хонорар за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1658/2021 г. по описа на СГС.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: