Решение по дело №1482/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Й.Г.В., подадена чрез процесуален представител адв. П.Б., срещу решение № 768/18.05.2023 г. по н.а.х.д. № 4299/2022 на Районен съд – Варна, ХХХVІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0819-003709/17.08.2022 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Й.Г.В., на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

По подробно развити съображения за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на закона и допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него тя да постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателно постановление също да се отмени. В условия на евентуалност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

В съдебно заседание касационния жалбоподател Й.Г.В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П.М., преупълномощен от адвокат П.Б., като поддържа подадената касационна жалба на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От пълномощника му юрисконсулт К.Л.-А. са подадени писмени бележки с. д. № 14397/11.10.2023 г., в които по съображения за неоснователност на касационната жалба се претендира решението на ВРС да се остави в сила като при този изход на спора касационният жалбоподател да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора В. на 25.05.2023 г. /л. 33 от н.а.х.д. № 4299/2022 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на ВРС тя е подадена чрез въззивния съд на 05.06.2023 година. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С потвърденото от районния съд наказателно постановление № 22-0819-003709/17.08.2022 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. първо ЗДвП на Й.Г.В. за това, че на 09.04.2022 г., в 22:00 часа в гр. Варна на ул. „Феникс Каниц“ като водач на собствения си лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег. № В****КК, е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, фабр. № ARDM-0230, като е отказал и медицинско изследване за установяване употребата на алкохол в кръвта с талон за медицинско изследване № 085861/09.04.2022 г. и вземане на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП.

Така индивидуализираното откъм съставомерните му признаци изпълнително деяние е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и за него на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо ЗДвП на Й.В. са наложени съответните административни наказания „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди и десет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

За да потвърди оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, районният съд е приел, че нарушението е доказано откъм обективните и субективните си признаци, които напълно се установяват от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Отхвърлил е изложеното от касатора твърдение, че са нарушени правата му, тъй като са му вменени две отделни нарушения, тъй като е приел, че в АУАН и в НП точно и ясно е описано извършеното от В. нарушение. ВРС е обсъдил приложения по преписката талон за медицинско изследване като е посочил, че в него изрично е отразено, че касаторът отказва той да му бъде връчен, което се потвърждава по делото от събраните свидетелски показания на актосъставителя и на свидетеля по съставянето на АУАН.

Решението е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на релевантните за изхода на правния спор факти като са изведени логично и последователно от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.

В касационната жалба са релевирани допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Според касатора решението на районния съд е постановено при липса на мотиви, тъй като съдът не е извършил анализ на събраните по делото доказателства. Касационният състав намира, че в обжалваното решение са изложени както фактическите, така и правните основания, обуславящи крайните изводи на съда. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС като е посочено защо и на кои от тях съдът дава вяра. Същевременно съдът изрично се е мотивирал защо не кредитира показанията на свидетелката Г., чиито разпит е бил допуснат по искане на жалбоподателя. Изложил е мотиви както относно валидността, така и относно процесуалната и материална законосъобразност на наказателното постановление, в т.ч. и по отношение на съставомерността на деянието и неприложимостта в конкретния случай на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В касационната жалба не се сочат конкретни възражения, които да не са били обсъдени от въззивния съд, като при извършената проверка настоящата съдебна инстанция не констатира такива. Действително, фактическите и правни изводи на районния съд не са подробни, но от тях безсъмнено става ясна волята на съда като следва да се има предвид, че от решаващо значение е не обемът, а съдържанието на мотивите. От тях е видно, че съдът е изложил достатъчни съображения, въз основа на които е достигнал до постановения краен резултат, потвърждавайки оспореното наказателно постановление. Липсва основание да се приеме, че във въззивното производство е нарушено правото на защита на наказаното лице. Налага се извод, че въззивният съд е постановил съдебен акт при отсъствието на допуснати съществени процесуални пропуски, които да доведат до отмяната на решението само на това основание.

Не се споделят твърденията в касационната жалба, че при извършване на проверката касационният жалбоподател не е имал качеството на водач на МПС, тъй като те напълно се опровергават от събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства. От показанията на свидетеля Владимир Петров е установено, че на датата, посочена в акта, докато са изпълнявали патрулно-постова дейност в района около пл. „Чаталджа“, двамата с колегата му са се движили след микробус, който е подал сигнал за паркиране. Полицейските служители забелязали, че извършването на маневрата е отнело доста време на водача, въпреки наличието на достатъчно място за паркиране, поради което решили да му извършат проверка. От показанията на свидетеля е установено също така наличието на бутилки от бира в МПС, както и факта, че от водача се е излъчвал мирис на алкохол. Свидетелят П. е посочил пред ВРС, че проверката е започнала, когато касаторът се е намирал в автомобила, на шофьорската седалка. За управлението на МПС от В. е свидетелствал пред съда и другият полицейски служител – Константин Иванов, който в показанията си е посочил, че са забелязали бус, който е правил особени маневри, спрели са зад него и са изчакали водача да паркира. Свидетелят И. е посочил, че проверката е започнала, когато лицето е слязло от автомобила от страната на водача. Съдът е извършил цялостна преценка на събраните гласни доказателства и въз основа на тях обосновано е приел за доказан факта, че на процесната дата, час и място именно Й.В. е имал качеството на водач на автомобила. При изграждането на тази констатация съдът правилно е кредитирал показанията на полицейските служители и не е взел под внимание тези на свидетелката Г. като се има предвид, че тя живее на семейни начала с жалбоподателя и не е присъствала при започване на полицейска проверка. Освен, че е отишла на мястото на проверката малко по-късно, тя не излага в показанията си пред съда и каквито и да било сведения относно тестването на жалбоподателя.

По делото пред районния съд са събрани достатъчно доказателства и относно обстоятелството, че на В. е била предоставена възможност да даде биологична проба за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта като се има предвид, че по АНП е приложен издаденият му талон за изследване № 085861, в който отказът му да го получи е удостоверен с подписа на един свидетел, съгласно изискването на чл. 6 ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За правилността на съдържащите се в мотивите на решението фактическите констатации на съда не на последно място следва да се съобрази нормата на чл. 189 ал. 2 ЗДвП, с която е регламентирана оборима доказателствена сила на редовно съставените актове по този закон. В случая тя не е разколебана със събраните в хода на въззивното производство доказателства.

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на решението се установи, че е постановено от надлежен състав на компетентния по степен и място съд и при пълно съобразяване с предмета на повдигнатия правен спор.

Съобразявайки изложеното, касационният състав намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото на ОД на МВР – Варна следва да се присъди, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в касационното производство, което предвид невисоката сложност на делото, следва да се определи на минимума от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 768/18.05.2023 г. на Районен съд – Варна, ХХХVІІ-ри състав, постановено по н.а.х.д. № 4299/2022 година.

ОСЪЖДА Й.Г.В., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: