Р Е Ш
Е Н И Е
№ 448/31.10.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на дванадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 400/2022 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 229/04.07.2022 г., постановено по АНД № 20221320200445/2022 г. по описа на РС Видин, е потвърдил наказателно постановление /НП/ № !/20.10.2021 г., издадено от директора на ОПУ Видин, с което на „Г.т.“ ООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, ЮПЗ, административна сграда , ет.* , офис 1, представлявано от управителя Т.И.Й., е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1, чл.54, ал.1 във вр. с чл.56, ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/ за нарушение по чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от същия закон.
Решението, е обжалвано от „Г.т.“ ООД, чрез пълномощника на управителя, адв.И*** .В., с искане да бъде отменено, заедно с потвърденото с него НП. Жалбата е аргументирана с подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, постановено при допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Допълнително в с.з. пълномощника изрично заявява, че решението не е съобразено и със дадените задължителни указания от АС Видин при предходното разглеждане на делото, като въобще не е посочено, че производството е след отменително решение на АС Видин. Издаденият съдебен акт е формален, в същия въобще липсват мотиви, постановен е без въобще да се разгледани възраженията и направените доказателствени искания на дружеството в хода на съдебното производство, в същото въобще няма изложени мотиви.
Ответникът по касационната жалба, в писмено становище оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на решението на РС Видин.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро ЗАНН и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка е, че при извършена проверка на 11.06.2021г. от контролните органи на Областно пътно управление *** е извършен оглед на крайпътен обект на път 1-1 /Е-79/ „Видин-Димово“. Констатирано е, че дружеството жалбоподател извършва специално ползване на пътищата без разрешение от АСП /администрацията стопанисваща пътя/, което се състой в това, че дружеството експлоатира търговски крайпътен обект - ресторант и пътни връзки към него. Обекта се намира в двуетажна сграда в крайпътен комплекс „Ф*** Г“, находящ се на републикански път 1-1 /Е-79/ км.15+716 в ляво. Жалбоподателят не притежава изискваното от закона разрешение за специално ползване на пътищата, за експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях.
С оглед констатираното бил съставен АУАН № 1-1/23.07.2021 г., в което е посочено, че търговски крайпътен обект- ресторант, находящ се в двуетажна сграда в крайпътен комплекс“Ф*** Г“, намиращ се на път І-1/Е79/ „Видин- Димово“, км.15+716 – лява, обектът работи без разрешение от АПИ за експлоатация на търговски пътни обекти и пътни връзки към тях, което се издава на основани чл.18, ал.1 във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП и чл.11 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Въз основа на което впоследствие е издадено НП №1/20.10.2021 г от директора на ОПУ Видин, с което на дружеството е наложена имещуствена санкция в размер на 3 00 лева на основание чл.56, ал.3, т.1, чл.54, ал.1 във вр. с чл.56, ал.1, с чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от Закона за пътищата/ЗП/.
Настоящият касационен състав, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено, въпреки изричните указания дадени от АС Видин. Въззивнита инстанция всякога е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.
В случая възраженията, релевирани с въззивната жалба и направените доказателствени искания, не са разгледани и обсъдени, всъщност отхвърлени от РС декларативно, без да са ясни съображенията и изложени мотиви от съда за това. В крайна сметка въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея.
Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС Монтана е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, оспорени с въззивната жалба /относно съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, необсъждане на всички събрани в производството факти и обстоятелства/, допълнително неизпълнение на задължителните указания, дадено от АС Видин и включени в предмета на доказване по делото, не може да бъде осъществен дължимия от АС контрол за законосъобразност. Недопустимо е АС да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Видин, който да обсъди всички факти и обстоятелства и да съобрази своето решение със задължителните указания на АС Видин.
За прецизност следва да се посочи, че така постановеното решение на РС Видин всъщност представлява отказ на съда да разгледа и да се произнесе по жалбата на дружеството. От същото въобще не става ясно какво е разглеждал въззивният съд, кои факти и обстоятелства е приел за установени, т.к. решението е формално постановено, с посочени бланкетни изводи “.. тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин...“, без въобще съдът да разгледа и изрази становище по конкретните факти и обстоятелства, още по-малко по направените възражения от страна на оспорващото дружество.
Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.
Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 229/04.07.2022 г., постановено по АНД № 20221320200445/2022 г.. по описа на РС Видин.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Видин, като съобрази дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: