№ 10411
гр. София, 18.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110107439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на „Т С“ ЕАД с вх. № 21409 от 26.01.2023г. за изменение на решение
№ 936 от 20.01.2023г. в частта за разноските и с вх. № 22579 от 27.01.2023г. за допълване в
частта за разноските на протоколно определение от 29.11.2022г., с което производството по
делото е частично прекратено.
Насрещната страна по молбите – М. К. С. е получила препис от същите, по които е изразила
становище за тяхната недопустимост и неоснователност.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
Депозираните молби са процесуално допустими, доколкото са подадени в срок
(определението от 19.11.2022г. и решението от 20.01.2023г., са получени от молителя на
24.01.2023г.) от процесуално легитимирано лице. Допустимостта на молба с вх. № 22579 от
27.01.2023г. не е обусловена от наличието на списък по чл. 80 ГПК, тъй като е за допълване
на постановеното определение, а по отношение на молба с вх. № 21409 от 26.01.2023г.
посоченото условие е изпълнено, доколкото списък е обективиран в отговора на исковата
молба.
Разгледани по същество, молбите по чл. 248 ГПК се явяват неоснователни по следните
съображения:
Въпреки че подадените молби касаят произнасянето на съда с два различни съдебни акта, по
същесво и с двете се цели постигането на един и същ правен резултат – присъждането на по-
висок размер на юрисконсултското възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юридическите лица и едноличните търговци, когато са били
защитавани от юрисконсулт, имат право да им бъде присъдено възнаграждение в размер,
определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. За разлика от
адвокатското възнаграждение, което зависи от интереса по делото, критериите за определяне
1
на размера юрисконсултското възнаграждение са установени в чл. 37, ал. 1 ЗПП и се
свеждат до вида и количеството извършена дейност (Определение № 147 от 26.05.2022 г.
на ВКС по т. д. № 140/2021 г., II т. о., Определение № 60183 от 29.09.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2320/2020 г. и др.).
Неоснователно е поддържаното от молителя становище за определяне на отделно
възнаграждение по прекратената част от предмета на делото и по произнесената по
същество. Както вече бе посочено, материалният интерес от делото не обуславя по-висок
размер на юрисконсултското възнаграждение, а частичното десезиране на съда би могло да
се отрази само на преценката коя от страните е дала повод за завеждане на делото. Иначе
казано, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение в границите
предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ, независимо от интереса по
делото, а единствено с оглед вида и количеството на извършената дейност. След като
определи размера на възнаграждението, преценката за неговото присъждане е обусловена от
това в каква част всяка от страните е дала повод за завеждане на делото (арг. чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК).
В настоящия случай приложима е разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, според която размерът следва да се определи между 100 лв. и 360 лв.
При определяне възнаграждението по конкретното дело, съдът отчита, че в случая видът и
количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника се
изчерпват до депозирането на отговор на исковата молба и явяването му в едно-единствено
съдебно заседание, в което извършените процесуални действия се свеждат до приемането на
писмени доказателства и назначаването от съда на счетоводна експертиза, като заседанието
е продължило 17 мин. При това положение следва да се приеме, че видът и количеството на
извършената дейност не надхвърлят минимално възможното участие в процеса на
процесуалния представител, поради което няма основание за определяне на юрисконсултско
възнаграждение в по-висок размер от минимално предвидения от 100 лв.
При извършването на преценка дали така определеното възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер, съдът е отчел, че ищцата е дала повод за завеждане на делото
както по отношение на прекратената с определение от 29.11.2022г. част от предмета на
делото, така и в частта, с която останалите претенции са отхвърлени по същество, поради
което определеното възнаграждение е присъдено в пълен размер.
По изложените съображения, депозираните молби по чл. 248 ГПК се явяват неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ подадените от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр.
2
София, ул. „.........“ № 23Б молби с вх. № 21409 от 26.01.2023г. за изменение на решение №
936 от 20.01.2023г. в частта за разноските, и с вх. № 22579 от 27.01.2023г. за допълване в
частта за разноските на протоколно определение от 29.11.2022г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3