№ 67062
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110111803 по описа за 2024 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу длъжника М. И. С. и уточнено с
молба с вх. № 150118/08.05.2024 г. В заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от Договор за паричен заем № 735551/14.09.2022 г.
На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за
договорна неустойка в размер на 773,39 лева за периода от 14.09.2022 г. до
14.07.2023 г. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 7 от
договора се дължи неустойка за непредоставяне в тридневен срок, считано от
усвояване на заемната сума, на обезпечение по начина и реда, посочен в
Общите условия. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем
основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно
с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по
посочения начин, въвежда възникването на неустоечно задължение от
неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова,
каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на
размера (и предвид съотношението му към размера на заетата сума) и начина
на уговарянето неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което са налице съмнения за
нищожност на същата поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1
от ЗЗД).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за
кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
1
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите, от които произтичат вземанията за:
неустойка за забава в размер на 164,00 лева, начислена еднократно, и разходи
за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 135,00 лева
за периода от 21.10.2022 г. до 01.01.2024 г., са в противоречие с правилата на
ЗПК. Клаузите за заявените вземания са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл.10а и чл. 33 от
ЗПК Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК при забава потребителят дължи само
законна лихва, каквато не се явява претендираната. Претендираната сума за
разходи за събиране на вземането поради забава на плащането не се дължи
поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Цитираната
разпоредба дава възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора, а действията по неговото
принудително събиране в случай на неизпълнение не са такива.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 20,78 лева до сумата от 42,23 лева,
както и за сумата над 24,61 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу длъжника М. И. С. и уточнено с
молба с вх. № 150118/08.05.2024 г., в частта за: сумата в размер на 773,39
лева, представляваща договорна неустойка за периода от 14.09.2022 г. до
14.07.2023 г., сумата в размер на 164,00 лева, представляваща начислена
еднократно неустойка за забава за периода от 12.01.2023 г. до изплащане на
задължението, сумата в размер на 135,00 лева, представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 21.10.2022 г.
до 01.01.2024 г., както и в частта за разноските над сумата от 20,78 лева до
сумата от 42,23 лева за държавна такса, и над сумата от 24,61 лева до сумата
от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2