М О Т И В И
към
Присъда по НОХД № 3967 по описа за 2020 година на Районен
съд гр.Пловдив, Втори нак.състав
С внесен в Районен съд гр.Пловдив, Районна прокуратура гр.Пловдив
е повдигнала обвинение срещу М.И.Н. *** с ЕГН ********** за това, че в края на месец май 2019г. и на
09.06.20109г., при условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи
поотделно един и същ състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сам и като съизвършител с други две лица - Г.М.Д. ЕГН: **********
и П.И.Д. ЕГН **********
- извършители, се съвкупил с лице от женски пол П.Г.Н. ЕГН **********, без нейното
съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване и престъплението е извършено от повече
от две лица, както следва: -в края на
месец май 2019г., в село Ч., обл. П., се съвкупил с
лице от женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********, без нейно съгласие, като я принудил
към това със заплашване;
-на 09.06.2019г., в село Ч., обл. П., като извършител с Г.М.Д. ЕГН ********** и П.И.Д.
ЕГН **********, – извършители, се съвкупил с лице от женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********,
без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване, като
деянието е извършено от повече от две лица – престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК
както и за това, че на 09.06.2019г., около 01.30ч., в село Ч., обл. П.,
като съизвършител с Г.М.Д. ЕГН: **********
и П.И.Д. ЕГН **********
- извършители, влязъл в чуждо жилище, находящо се в ******, собственост и обитавано от П.Г.Н. ЕГН **********, като употребил за това сила – унищожаване на прозореца на входната врата
на къщата и деянието е извършено нощем, и от повече от две лица – престъпление
по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С внесения от Районна
прокуратура гр.Пловдив обвинителен акт е повдигнато обвинение и на Г.М.Д. *** с
ЕГН ********** за това, че на 09.06.2019г. в село Ч.,
обл. П., като съизвършител с М.И.Н. ЕГН **********
и П.И.Д. ЕГН ********** - извършители, се
съвкупил с лице от женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********,
без нейно съгласие, като я принудил към това със
сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица – престъпление по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК
и за
това, че на 09.06.2019г., около 01.30ч., в село Ч., обл. П., като съизвършител с М.И.Н. ЕГН **********
и П.И.Д. ЕГН ********** - извършители, влязъл в чуждо жилище,
находящо се в ******, собственост и обитавано от П.Г.Н. ЕГН **********, като употребил
за това сила
– унищожаване на прозореца на входната
врата на къщата и деянието е извършено нощем и от повече от две лица – престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С внесения от Районна
прокуратура гр.Пловдив обвинителен акт е повдигнала обвинение и на П.И.Д. ***,
ЕГН ********** за това, че на 09.06.2019г. в село Ч., обл.П., като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
като съизвършител
с М.И.Н. ЕГН ********** и Г.М.Д. ЕГН: ********** - извършители, се съвкупил с лице от женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********,
без нейно съгласие, като я принудил към това със
сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл.152, ал. 3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК
и за това, че на 09.06.2019г., около
01.30ч., в село Ч., обл.П., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като съизвършител
с М.И.Н. ЕГН ********** и Г.М.Д. ЕГН: ********** - извършители, влязъл в чуждо жилище,
находящо се в ******, собственост и обитавано от П.Г.Н.
ЕГН **********, като употребил
за това сила
– унищожаване на прозореца на входната
врата на къщата и деянието е извършено нощем и от повече от две лица – престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
По делото няма конституирано лице като граждански ищец и частен обвинител.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на Глава XXVII от НПК, като при условията на чл.371, т.2 от НПК
подсъдимите М.И.Н., Г.М.Д. и П.И.Д. признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По реда на съдебните прения, представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка и правна
квалификация, както изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. С оглед степента на
обществена опасност на деянието и всеки един от подсъдимите, както и тяхното
процесуалното поведение предлага на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58А
от НК на подсъдимия М.И.Н. да бъде определено
наказание 4
години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.58А, ал.1 от НК бъде намалено с една трета и окончателното наказание за бъде 2 години и 8
месеца лишаване от свобода за
извършеното от него престъпление по чл.152 от НК. По отношение на следващото деяние по чл.170,
ал.2 от НК предложи да бъде определено наказание 1 година лишаване от свобода,
което след редукцията по чл.58А, ал.1 от НК окончателното наказание за бъде 8 месеца лишаване от свобода. По отношение
на двете наказания представителят на държавното обвинение счита че е приложима разпоредбата на чл.66 от НК и поиска да се определи изпитателен срок от 5 години за първото наказание и
3 години за второто наказание. На основание чл.23 от НК се поиска от
представителят на държавното обвинение да се определи едно общо най тежко наказание а
именно 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от 5 години.
По отношение на втория подсъдим Г.М.Д. представителят на държавното
обвинение предлага на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58А от НК да бъде определено
наказание 3 години лишаване от свобода, което наказание
на основание чл.58А, ал.1 от НК бъде намалено с една трета и окончателното
наказание за бъде 2 години лишаване от
свобода за извършеното от него
престъпление по чл.152 от НК. По
отношение на следващото деяние по чл.170, ал.2 от НК предложи да бъде
определено наказание 1 година лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58А, ал.1 от НК окончателното наказание
за бъде 8 месеца лишаване от свобода. По отношение на двете наказания
представителят на държавното обвинение
счита че е приложима разпоредбата на чл.66 от НК и поиска да се определи
изпитателен срок от 4 години за първото наказание и 3 години за второто
наказание. На основание чл.23 от НК се поиска от представителят на държавното
обвинение да се определи едно общо най
тежко наказание а именно 2 години
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен
срок от 4 години.
По отношение на третия подсъдим П.И.Д.
представителят на държавното обвинение предлага на основание чл.373, ал.2
от НПК, вр. чл.58А от НК и редукцията по
чл.63 от НК следваща му се като деец който е бил при извършване на
престъплението непълнолетен, да бъде определено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.58А, ал.1 от НК бъде намалено с една
трета и окончателното наказание за бъде 1 година лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.152
от НК. По отношение на следващото деяние
по чл.170, ал.2 от НК и приложение редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК предложи да бъде
определено наказание 6 месеца лишаване
от свобода, което след редукцията по
чл.58А, ал.1 от НК окончателното наказание за бъде 4 месеца лишаване от
свобода. По отношение на двете наказания представителят на държавното
обвинение счита че е приложима
разпоредбата на чл.69 от НК и поиска да се определи изпитателен срок от 3
години за първото наказание и 1 година за второто наказание. На основание чл.23
от НК се поиска от представителят на държавното обвинение да се определи едно общо най тежко наказание
а именно 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години.
Представителят на държавното обвинение поиска да бъдат възложени на
подсъдимите на правените разноски по делото, както и съдът да се произнесе по
приложените по делото веществени доказателства.
Адв.С.Х. защитник
на подсъдимия М.Н. пледира на същия да
бъде наложено наказание в размер към минимално определения от законодателя за
деянието за което е предаден на съд , предвид направеното от подсъдимия
признание и изказаното съжаление за извършеното. В пледоарията си адв.Х. поиска
от съда да се произнесе и по взетата спрямо подсъдимия МНО, както и по
наложената Забрана за напускане пределите на страната.
Адв.И.Р. защитник
на подсъдимия Г.Д. пледира на същия да
бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК и приложи института на
условното осъждане и по двете обвинения, предвид младата му възраст, липсата на
предишни осъждания, направеното от подсъдимия признание и изказаното съжаление
за извършеното. В пледоарията си адв.Р. поиска от съда да се произнесе и по
взетата спрямо подсъдимия МНО, по
наложената Забрана за напускане пределите на страната, както и направените по
делото разноски.
Адв.С.З. защитник
на подсъдимия П.Д. пледира на същия да
бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК и наложи наказание Пробация по отношение на двете обвинения предвид младата му
възраст, липсата на предишни осъждания, направеното от подсъдимия признание,
изказаното съжаление за извършеното и данни за тежко семейно положение.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият М.И.Н. се присъедини
към казаното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимия М.И. заяви че иска да му наложи това което е казал
неговия защитник.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият Г.Д. се присъедини към
казаното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимия Г.Д. заяви че иска да му наложи това което е казал
неговия защитник.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият П.Д. се присъедини км казаното от неговия
защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимия П.Д. заяви
че иска да му наложи наказание Пробация.
Съдът, след като извърши оценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди представените
от страните, фактически и правни доводи, прие за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.И.Н. е роден на *** година в гр.Ч., живущ ***, б., български гражданин, женен, основно образование, неосъждан, трудово ангажиран, неосъждан, ЕГН: **********
От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия Н. / лист 24 – 25 от
наказателното / се установи, че същия е бил осъждан един път като с протоколно
определение от 14.03.2014г. е било одобрено споразумение по НОХД № 75/2014г. по
описа на РС Ч., в сила от 14.03.2014г. с
което е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр.1 и
пр.8 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и наложено
наказание Пробация за срок от 6 месеца. Наказанието е
било изтърпяно от 03.04.2014г. до 03.10.2014г. Подсъдимия Н. не е освобождаван
от наказателна отговорност и не му е
налагано административно наказание по реда на чл.78а от НК.
По отношение на посоченото осъждане за подсъдимия Н. е настъпила
реабилитация по право с всички правни последици от това.
Подсъдимият Г.М.Д. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, с основно
образование, трудово ангажиран,
неосъждан, ЕГН
**********
От приетата по делото
справка съдимост на подсъдимия
Г.Д. / лист 20 от наказателното/ се установи че същия не е осъждан, както и че не
е бил освобождаван от наказателна
отговорност и не му е налагано
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият П.И.Д. е роден на *** ***, обл.П., ***, б., български
граждани, неженен, основно образование, ***, неосъждан, ЕГН:**********.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимият Д. бил непълнолетен / на *** години/, но е могъл да
разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи действията и постъпките
си. Според назначената СППЕ на Д., същият може да дава достоверни обяснения по
факти, имащи отношения към делото.
От приетата
по делото справка съдимост на подсъдимия
П.Д. / лист 22 от наказателното/ се установи че същия не е осъждан, както и че не
е бил освобождаван от наказателна
отговорност и не му е налагано
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Свидетелката П.Г.Н. обитавала сама собствена
къща, представляваща двуетажна постройка, намираща се в ***. Около имота имало
изградена тухлена ограда, обграждаща го изцяло, с входна метална врата. В
самата къща се влизало през друга метална врата, със стъклопакет на нея и
остъклено предверие отстрани.
Подсъдимият М.Н.
***. Познавал се с другите двама подсъдими Д. и Д., които били от същото
населено място. Подсъдимият Н. познавал
и свидетелката Н., а от познанството им
знаел и акаунта й в социалната мрежа „Фейсбук“. През
месец май 2019г. двамата започнали да си пишат в приложението за кратки
съобщения на социалната мрежа „Фейсбук“. В тези
разговори подсъдимият Н. попитал свидетелката Н. дали тя би тръгнала с него, на
което отговорила, че не може заради разликата в годините им. След това обаче подсъдимият
Н. продължил да пише на свидетелката Н., като дори изпратил снимка на половия
си член във възбудено състояние. Това пък провокирало свидетелката Н. да се снима гола и направените
нейни голи снимки, да ги изпратила на подсъдимия Н.. Подсъдимият Н. отново настоял да се видят на стадиона, но свидетелката
Н. категорично отказала и същевременно го помолила да изтрие голите й снимки от
паметта на телефона си. Подсъдимият Н. решил да се възползва от намиращите се в
телефона му голи снимки на пострадалата и чрез тях да я накара да се видят на
стадиона, за да може да се съвкупи с нея, противно на волята й. Воден от това
решение, подсъдимият Н. съобщил на свидетелката
Н., че ако не се видят на стадиона ще публикива
голите й снимки във „Фейсбук“ и също така заявил, че
ще изпрати тези снимки на децата й.
На
неустановена дата в края на месец май 2019г., в с.Чалъкови, обл.Пловдив,
свидетелката Н. се съгласила да се види с подсъдимия Н. на стадиона в селото. Двамата се срещнали
там и още като я видял подсъдимият Н. я прегърнал с лявата си ръка.
Свидетелката Н. го помолила да изтрие снимките, защото била изпълнила искането
му да се видят точно на стадиона в селото. Подсъдимия Н. обаче, поискал от нея да се „***“
на стадиона и държейки телефона в ръката си я попитал дали ще му позволи да
качи голите снимки във „Фейсбук“. Обяснил й, че не
прави ли *** с него ще качи снимките, така че да ги видят много хора. Така посредством използването
на заплаха към свидетелката Н., че ще качи нейни голи снимки в социалната мрежа и
така ще ги покаже на много хора, насочена именно към сломяване съпротивата й, знаейки за нейното несъгласие да прави *** с него, подсъдимия Н.
успял да сломи съпротивата на свидетелката Н. да правят ***. Свидетелката Н. си свалила гащите и от кръста надолу
останала гола. Легнала на тревата, а върху нея гол се разположил подсъдимия Н., чийто полов член бил във възбудено
състояние.
След това подсъдимия Н.,
съзнавайки, че свидетелката Н. прави *** с него, заради отправените заплахи,
които сломили волята й, проникнал
с члена си във влагалището й. В това време свидетелката Н. се
опитала да вземе телефона на подсъдимия Н., за да изтрие снимките, но не
успяла. Половият акт продължил кратко, след което той *** на тревата. Свидетелката
Н. отново го помолила да изтрие
снимките, а подсъдимия Н. обещал, че ще го направи веднага щом се измие. Самата
тя не видяла как подсъдимия Н. трие
снимките, а пък той от своя страна в следващите дни продължил да звъни на свидетелката
Н., но тя не отговаряла. За случилото се не споделила на никой, защото се
срамувала от станалото.
В действителност подсъдимият Н. не изтрил голите снимки на свидетелката Н.
намиращи се в паметта на телефона му и
решил отново да се възползва от съдържанието им, като мотивира свидетелката Н. да извърши действия противно на волята й.
На 07.06.2019г., подсъдимият Н. се срещнал с другите двама подсъдими Д. и Д..
Показал им голите снимки на свидетелката Н. и разказал за това как я мотивирал чрез заплаха да
осъществи полов акт с него. Късно вечерта тримата отишли до къщата на свидетелката
Н. ***, като първи подсъдимият Н. прескочил оградата и след него останалите
двама. Позиционирали се до входната врата на остъкления салон, водещ към
вътрешността на жилището и започнали да тропат да им отвори. Свидетелката Н.
чула тропането и виковете на подсъдимите и веднага ги разпознала. Силно се
уплашила, тъй като възприела, че тримата са дошли до къщата й след полунощ,
вече било 08.06.2019г. и подозирала защо са дошли. Веднага сигнализирала за
случилото се на ЕЕН 112, съобщавайки за случващото се, за това какви са й
притесненията от поведението им. На три пъти пострадалата позвънила на ЕЕН 112,
за да подкани по – бързото изпращане на полицаи до дома й. Подсъдимите разбрали,
че свидетелката Н. звъни на полицията, и
избягали. Около 01.15ч. пристигнал екип от РУ – МВР – Раковски, в състав
свидетелите С. и П.. Те разговаряли със свидетелката Н. и разбрали от нея, че
тримата подсъдими са тропали по прозореца на входната врата с искане да ги
пусне вътре. Свидетел С. възприел, че прозореца бил счупен, но залепен с тиксо.
Свидетелката Н. споделила пред
полицейските служители, че се страхува да остане сама в къщата и ги помолила да
я закарат до нейна приятелка в селото.
През вечерта на 08.06.2019г.,
свидетелката Н. се прибрала отново в дома си. Заключила входната врата на
жилището си, както и тази на дворното място. Времето било дъждовно и
свидетелката заспала към 21.00ч. Около 01.30ч., на 09.06.2019г., подсъдимите Н., Д. и Д. се позиционирали до жилището на
свидетелката Н. ***. Целта им била този път да влязат в жилището на
свидетелката Н. и възползвайки се от намиращите се в телефона на подсъдимия Н.
компрометиращи я снимки, да сломят волята й и по този начин да накарат
пострадалата прави *** с тях. Били твърдо решени да изпълнят целта си дори с
използване на сила спрямо нея. Така водени от това си решение, подсъдимите прескочили
оградата, защото врата била заключена. Пробвали да влязат в жилището през
входната врата но установили, че също е заключена. Тогава тримата решили да
употребят сила, с цел да влязат в чуждото за тях жилище, собственост и обитавано
от свидетелката Н., с ясното съзнание, че го правят без нейното съгласие, нощно
време – след 22.00ч., и задружно от тримата. Изпълнявайки целта си, тримата подсъдими
със задружни усилия успели да счупят
/унищожат/ прозореца на входната врата на жилището на свидетелката Н. и по този
начин си осигурили достъп, отваряйки от вътрешната страна входната врата.
Влезли в жилището – къщата на свидетелката Н. и веднага нахлули в стаята, където тя спяла. Подсъдимите Д. и Д. я хванали за главата и
ръцете, докато в това време третият – подсъдимия Н. със заповеден тон й заявил,
че искат да правят *** нея, а ако откажела щял да покаже голите й снимки на
много хора, включително на децата й. Казал й, че снимките ги имат и останалите
двама, така че трябва да прави *** с тримата. Свидетелката Н. категорично отказала да прави *** с
подсъдимите което ги принудило освен заплаха да използват и сила. По този начин
подсъдимите Д. и Д. притиснали свидетелката Н. към леглото, държейки я за ръцете, докато
другият – подсъдимият Н. се позиционирал пред нея, свалил долните й гащи,
разтворил й краката и съзнавайки, че действа против волята на Н., се съвкупил с
нея, като проникнал с половия си член във влагалището й, говорил нецензурни
изрази „***“. Свидетелката Н. се помъчила да си помръдне главата, но подсъдимия
Д. я задържал. Половият акт продължил няколко минути, след което подсъдимия Н. ***
във влагалището на свидетелката Н.. Веднага след това отишъл да се измие и се
върнал в стаята, като хванал пострадалата за главата, докато подсъдимия Д. се позиционирал пред нея, хванал й краката
и ги разтворил. Съзнавайки, че действа против волята на свидетелката Н., подсъдимия
Д. се съвкупил с нея, прониквайки с половия си член в във влагалището й. Кратко
време след това подсъдимия Д. *** във влагалището на свидетелката Н., и веднага
си вдигнал гащите. Третият – подсъдимия Д. се разменил с подсъдимия Д., който хванал ръцете на свидетелката Н., а Д.
застанал пред нея, разтворил краката й и съзнавайки, че действа против волята
на свидетелката се съвкупил с нея,
вкарвайки половия си член във влагалището на Н.. Това продължило повече време и накрая Д. *** във влагалището
на свидетелката Н., обул си след това гащите и излязъл от стаята. Същото
направили и останалите двама подсъдими. Напуснали дома на свидетелката Н. през мястото, откъдето били влезли. Свидетелката
Н. била силно изплашена и омерзена от случилото се,
останала да лежи известно време на леглото, а после се изправила и отишла да се
измие. Забелязала, че има няколко капки кръв по бельото. Натопила дрехите да се
накиснат във вода. На следващия ден свидетелката Н. отишла до центъра на
селото, където видяла своята позната свидетелката Й.Д., на която разказала как
била изнасилена, споменавайки имената на подсъдимите. Разказала за случилото се
и на друга нейна позната свидетелката Ц.К.. Тъй като било ден неделя,
свидетелката Н. на другия ден понеделник – 10.06.2019г. съобщила за случилото
се на дежурния полицай в с.Белозем. Той я посъветвал да отиде до медицинско
заведение в гр.Пловдив, където да я освидетелстват. Така и направила, на
11.06.2019г. отишла в УМБАЛ „Св. Г.“***, но имало много чакащи и затова отново
посетила болницата на 12.06.2019г. При извършения преглед били констатирани
травматични увреждания отразени в СМУ /лист 41- 42 от ДП/, залегнали
впоследствие в заключението на изготвената по делото СМЕ, а именно, че на
свидетелката Н. били причинени кръвонасядания в
основата на девствената ципа към 2 и 11 часа по часовниковия циферблат,
причинили й болка и страдание, без разстройство на здравето. Кръвонасяданията били причинени от действието на твърд тъп
предмет, какъвто може да бъде мъжкия полов член във възбудено състояние.
Освен със своите познати от село Ч., обл.П., свидетелката Н. се обадила на брат си – свидетел З.Г.,
молейки го да остане при него да живее. Обяснила подробно защо го моли за това,
разказвайки му как е била изнасилена, от кои лица. Твърдо отказвала да се върне
в къщата си в с.Ч., защото се страхувала от подсъдимите.
С първо действие оглед на местопроизшествие и
разпит на свидетел на 12.06.2019г. е започнато ДП № 121/2019г. по описа на
РУ-Раковски. Привлечени като обвиняеми М.Н., Г.Д. и П.Д. не се признават за
виновни. Дават обяснения за доброволно правен *** с тях от свидетелката Н..
Съгласно заключението на вещото лице
д-р П.М.Д. представено по назначената съдебно-медицинска експертиза СМЕ / лист 113 – 122 от ДП / на свидетелката П.Н. е било причинено кръвонасядания в основата на девствената ципа към 2 и 11
часа по часовниковия циферблат, които сами по себе си са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето. Кръвонасяданията
са били причинени от действието на твърд тъп предмет, какъвто може да бъде
мъжкия полов член във възбудено състояние.
Съгласно заключението на вещо лице д-р Ф.В.Т. представено по назначената съдебно –
психиатрична експертиза СПЕ / лист 136 – 140 от ДП / непълнолетния П.И.Д. към
момента на инкриминираното деяние е могъл правилно да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си. Може да
дава достоверни обяснения по факти, имащи значение по делото и да участва в наказателния
процес. Не е действал поради увлечение или лекомислие.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства – обясненията на
подсъдимите Н., Д. и Д. дадени в хода на досъдебното производство, на които
съобразно проведеното производство по делото по реда на Глава XXVII от НПК не бе провеждан
разпит, показанията на свидетелите П.Н., Й.Д.,
М.С., Н.С., Д.К., Ц.К., З.Г. дадени в хода на ДП, прочетени и приети по делото
по реда на чл.283 от НПК, както и
писмените доказателства и писмени доказателствени
средства , прочетени по реда на чл.283 от НПК, които не се
оспорват от страните – протокол за оглед на
местопроизшествие, с приложен към него фотоалбум ( лист 2 – 12 от ДП),
заключения на вещи лица по назначените СМЕ и СПЕ, справки за съдимост на подсъдимите,
характеристични справки за подсъдимите при приобщаването на които
доказателства, не се били допуснати процесуални нарушения, имащи за последица,
изключването на някои от тях от доказателствената
съвкупност, като същевременно всички доказателствени
източници се намират в корелативно единство и в пълнота подкрепят, направеното
от подсъдимите признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след оценка
на събраните по делото доказателствени средства,
съдът намира като установено следното ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна
съдът счита, че подсъдимият М.И.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и го призна за виновен
за това, че в края на месец май 2019г. и на
09.06.20109г., при условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи
поотделно един и същ състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сам и като съизвършител с други две лица - Г.М.Д. ЕГН: **********
и П.И.Д. ЕГН **********
- извършители, се съвкупил с лице от женски пол П.Г.Н. ЕГН **********, без нейното
съгласие, като я принудил към това със сила и заплашване и престъплението е извършено от повече
от две лица, както следва: -в края на
месец май 2019г., в ***, се съвкупил с лице от женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********,
без нейно съгласие, като я принудил към това със заплашване; -на 09.06.2019г., в ***, като извършител с Г.М.Д.
ЕГН ********** и П.И.Д. ЕГН **********, – извършители, се съвкупил с лице от
женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********, без нейно съгласие, като я принудил към това
със сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица.
От обективна
страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността.
Престъплението е двуактно – принуда и съвкупление.
По делото безспорно се прие че
подсъдимия Н. е осъществил принуда, тъй като е упражнил върху пострадалата П.Н.
сила и заплашване, за да преодолее съпротивата и, като упражнена сила и с
осъщественото заплашване са били насочени към постигане на целта -
съвкуплението. В конкретния случай съдът намира, че е налице
принуда спрямо пострадалата от страна на подсъдимия Н., осъществена чрез сила и
заплашване, като обективен съставомерен признак,
очертан в чл.152, ал.1, т.2 от НК. Осъществената принуда предпоставя
не само целенасочена активна дейност за сломяване на оказаната съпротива при
извършване на неправомерния *** акт, но и реализирано психическо и физическо
въздействие, в предхождащ го момент, при субективна насоченост на неговото
осъществяване и чрез поставяне на пострадалата в такава обстановка и при
условия, непозволяващи изход и алтернатива в избора й на поведение, при които
тя се съгласява на полово съвкупление. По отношение на реализираната съпротива
от страна на пострадалата, интензитета и продължителността й, съдът отчете и
взе предвид редица фактори и по-точно зрелостта и силата на пострадалата,
положението и обстановката, в която е поставена, изпадането на пострадалата в състояние на
уплаха и смущение, което парализира в значителна степен съпротивителните й способности,
физиката на подсъдимия, както и физиката на другите двама подсъдими съизвършители на деянието на 09.06.2019г., като не без значение е и обстоятелството, че
пострадалата не е имала възможност за помощ от другиго. Поведението на
пострадалата за защита на половата неприкосновеност се преценяват под призмата
на доказаните факти за нейните физически данни, житейски опит, социален статус
и характерови индивидуалности, времето, мястото и
механизма на упражнената принуда и *** насилие, непозволяващи изход и
алтернативи в избора. Всички тези факти в достатъчна степен демонстрират
очевидното нежелание на пострадалата за интимни контакти с подсъдимия Н.. Подсъдимият
Н. е пренебрегнал волята на пострадалата Н., неутрализирал съпротивителните й способности
чрез сила и заплахи, и осъществявал в инкриминирания период *** сношения с нея
на два пъти – на неустановена дата в края на месец май 2019г. и на 09.06.2019г., въпреки нейното несъгласие и нежелание, с което и
довършил осъществяването на престъплението по смисъла на чл.152 от НК. Пострадалата
П.Н. е лице от женски пол, поради което е и жертва по смисъла на чл.152
от НК.
Подсъдимият М.Н. е извършил деянието при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият в
инкриминирания период от месец май 2019г. до 09.06.2019г. е извършил всяко едно
от деянията си поотделно и е осъществил състава на едно и също престъпление по
чл.152, ал.1, т.2 от НК. Тези
негови деяния са извършени през непродължителни периоди от време при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Между
деянията съществува обективна и субективна връзка, която ги характеризира не
само като самостоятелни престъпления, а като елементи на едно продължавано
престъпление.
С
оглед особеностите на обекта на престъпното посегателство и деянието извършено
на 09.06.2019г. в съизвършителство с още две лица –
подсъдимите Д. и Д. отделните деяния осъществяват различни състави, но предвид
разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК продължаваното престъпление се квалифицира по
по-тежкия състав по чл.152, ал.3, т.1 от НК.
Инкриминираното деяние е със
завишена степен на обществена опасност, с оглед на неговия обект и последици в
по-нататъшния живот на пострадалата в психологически план. Значението и
тежестта на тези обстоятелства определят не само високата степен на обществена
опасност на деянието, но и на личността на дееца. Конкретно извършеното от подсъдимия
Н. престъпление налага извод за негативна характеристика, тъй като при
осъществяване на разгледаните посегателства той е проявил безпричинна престъпна
упоритост и системност.
Подсъдимият
Н. е извършил деянието с пряк умисъл. С оглед на неговото физическо и
психическо развитие е разбирал, че деянието, което извършва е противозаконно и
е съзнавал, че съвкупявайки се със свидетелката Н., противно на волята й, без
нейно съгласие, извършва противозаконно деяние. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. От
психична гледна точка не е имал никакви пречки да разбира свойството и
значението на извършеното и ръководи постъпките си. От начина и условията, при
които е извършвал деянията, може да се направи безспорен извод, че при всяко
едно от тях, подсъдимият Н. е обмислял и организирал срещите си със свидетелката Н.. Използвал е
принуда, изразена чрез сила и заплахи, като по този начин е поставял Н. в
безизходно положение и е постигал желаната цел - осъществяването на полов акт с
нея, както през месец май на 2019г., така и на 09.06.2019г.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимия М.Н. незачитане на телесната неприкосновеност на
личността, неправилно и първично отношение на подсъдимия към обществените
отношения, свързани с половата неприкосновеност на жената, липсата на изградена ценностна система и
постигане удовлетворяване на половото си желание по престъпен начин.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на
дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36
относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото, както и
да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.
При
определяне на наказанието на подсъдимия, съдът отчете смекчаващите вината му обстоятелства, а
именно изразеното от негова страна лично отношение към деянието и съжаление за
извършеното, младата му възраст, наличието на данни, че е трудово ангажиран. Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че направените признания на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК не могат да се ползват и приемат от съда като смекчаващи
вината му обстоятелства, а само за провеждане на диференцираната процедура по
реда на Глава ХХVII от НПК. Съдът е длъжен да подчертае, съобразявайки
задължителните указания на TP № 1/06.04.2009г., ОСНК,
по т.д.№ 1/2008г. на ВКС на РБ, че направеното самопризнание на подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при разследването по ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Съдът
отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия Н. многократността на
извършваното деяние; проявената упоритост и системност на извършените деяния,
демонстриране на упорит престъпен умисъл и чувство за безнаказаност;
психическият шок, негативните преживявания на пострадалата; преживените от нея
болки и страдания. На последно място, но не и по важност, е използването от
страна на подсъдимия на доверието, което пострадалата му е гласувала предвид тяхното
познанство предхождащо по време обстоятелството деянията предмет на разглеждане
по настоящето дело.
Предвид
изложените обстоятелства, значими за наказателната отговорност на дееца, за
неговото поправяне и превъзпитание и като съобрази обществената търпимост
относно този вид престъпление, както и целите на генералната превенция, съдът
намира, че наказанието на подсъдимия М.Н. следва да се индивидуализира при
условията на чл.54 от НК. Поради това съдът наложи наказание на подсъдимия М.Н.
за извършеното от него деяние по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26,
ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, като отчете наличието на баланс между
отегчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и му определи наказание
в размер на 4 години лишаване от свобода. Съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като по този начин наложи
на подсъдимия М.Н. наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода.
По
отношение на така наложеното наказание съдът намира че са налице основанията за
приложение разпоредбата на чл.66 от НК поради което и отложи изпълнението на
наказанието 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, като определи изпитателен
срок от 5 години.
При така установеното от
фактическа страна съдът счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият М.Н.
е осъществил състава на престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК и го
призна за виновен за това, че на 09.06.2019г., около 01.30ч., в ***, като съизвършител с Г.М.Д.
ЕГН: ********** и П.И.Д. ЕГН ********** -
извършители, влязъл в чуждо жилище, находящо
се в ******, собственост и обитавано от П.Г.Н.
ЕГН **********, като употребил
за това сила
– унищожаване на прозореца на входната
врата на къщата и деянието е извършено нощем, и от повече от две лица.
От субективна страна е налице пряк
умисъл, като подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване.
Противозаконното влизане в чуждо жилище е престъпление против личните
права на гражданите. От обективна страна следва да е налице особения
предмет на престъплението – чуждо
жилище. В съдебната практика жилището е “помещение, което се обитава постоянно
или временно от едно лице или повече такива за живеене”. Съществен елемент от
обективната страна на състава на престъплението е, че съдържанието на волята на
обитателите на това жилище е то да не се посещава и ползва от други, чужди на семейството хора.
Тази тяхна воля е обективирана чрез конклудентни действия, както в процесния
случай - заключване на входната врата, съхраняването на този ключ у
собствениците, затваряне на прозорци.
Това жилище е чуждо за подсъдимия, тъй като той не живее в него на правно
основание. Установявайки конкретния
начин, по който подсъдимият е проникнал в къщата, счупвайки едно от стъклата на прозорец на
входната врата от къщата, то може да се направи извода, че е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.2 от НК, съдът счита, че
безспорно е установено наличието на следващият съществен елемент от състава на
престъплението–употреба на сила. Счупеното стъкло на прозореца безспорно е
установено от приложения в ДП протокол за оглед. Огледа е извършен кратко време
след деянието, като до идването на полицейските служители местопроизшествието не е било променяно.
Безспорно е установено, че деянието е
извършено в тъмната част на денонощието - нощем, което е квалифициращото
обстоятелство по ал.2 на чл.170 от НК и
поради което престъплението по този текст е от общ характер, предвид
по-високата му степен на обществена опасност, а не от частен, така както е по
основния състав на чл.170, ал.1 на НК. Този съществен елемент от обективната
страна на престъплението се установява от показанията на свидетелката Н.. За да е налице
обективния признак „нощем" по смисъла на чл. 170, ал.2 от НК е необходимо
да бъде установено, че деянието е извършено след 22 часа, като е без значение
обстоятелството дали пострадалият се е намирал в жилището, дали е спял и дали е могъл да възприеме факта на
проникване в жилището му.
За да е налице обективният елемент на
състава на престъплението по чл.170, ал.2, предложение първо от НК, е
необходимо влизането нощем да е станало по един от начините, посочени в чл.170,
ал.1 от НК. В конкретния случай влизането е осъществено с употреба на сила -
чрез счупване на 1бр. стъкло на прозорец. Субективният елемент от състава на
същото престъпление се характеризира със съзнание у дееца, че нарушава
неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем, по начините, посочени в
чл.170, ал.1 от НК. Приетата за установена и описана по-горе фактическа
обстановка сочи на наличието на елементите, характеризиращи фактическия състав
на престъплението по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна. Наказателният кодекс не санкционира простото влизане
в чуждо жилище, а само това, което се състои във влизане по един от точно
изброените начини в чл.170, ал.1 от НК, който в случая е употреба на сила.
От
тези констатации произтича наличието на съставомерни
признаци, каквито са употребата на сила и умисъл за проникване в чуждо жилище
без съгласието на обитателите.
При
определяне на наказанието на подсъдимия М.Н. съдът взе предвид вида наказание
предвиден в нормата на чл.170, ал.2 от НК
както и наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му, личността на извършителя.
Съобразявайки всички изисквания на закона и
целите предвидени от законодателят, както и принципа, че всяко едно наказание,
следва да отговаря на тежестта на престъплението, съдът определи и наложи на
подсъдимия М.Н. наказание при условията на чл.54 от НК а именно една година лишаване от свобода,
което наказание съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК, съдът
намали с 1/3, като по този начин наложи на подсъдимия М.Н. наказание в размер
на 8 месеца лишаване от свобода.
Съдът прецени,че изпълнението на така
наложеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
тъй като не са налице законови пречки за приложение на института на “условното
осъждане” по чл.66, ал.1 от НК.
Съдът намира, че са налице
условията чл.23 от НК за определяне общо наказание на подсъдимия М.Н., тъй като
наложените му по настоящето дело наказания са за извършени от него деяния в
условията на съвкупност, т.е извършени преди да е имало влязла в сила присъда,
за което и да е от тях. Ето защо, предвид разпоредбата на чл.23, ал. 1 от НК
съдът определи на подсъдимия М.Н. едно общо, най - тежко наказание две години и
осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи с изпитателен срок от
5 години тъй като не са
налице законови пречки за приложение на института на “условното осъждане” по
чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да бъде приспаднато времето, през
което подсъдимият М.Н. е бил задържан, считано от 14.06.2019г. до 25.06.2019г.
включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия М.Н. бяха възложени направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 145 лева и 60 ст., както и
направени в наказателното производство разноски в размер на 25 лева.
При така установеното от
фактическа страна съдът счита, че подсъдимият Г.М.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и
го призна за виновен за това, че на 09.06.2019г. в ***, като съизвършител
с М.И.Н. ЕГН ********** и П.И.Д. ЕГН ********** - извършители, се съвкупил с лице от женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********,
без нейно съгласие, като я принудил към това със
сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица.
От обективна страна обектът на престъплението
е половата неприкосновеност на личността. Престъплението е двуактно – принуда и
съвкупление.
По делото безспорно се прие че
подсъдимия Г.Д. е осъществил принуда, тъй като е упражнил върху пострадалата П.Н.
сила и заплашване, за да преодолее съпротивата и, като упражнена сила и с
осъщественото заплашване са били насочени към постигане на целта -
съвкуплението. В конкретния случай съдът намира, че е налице
принуда спрямо пострадалата от страна на подсъдимия Д. осъществена чрез сила и заплашване, като
обективен съставомерен признак, очертан в чл.152,
ал.1, т.2 от НК. Осъществената принуда предпоставя не
само целенасочена активна дейност за сломяване на оказаната съпротива при
извършване на неправомерния *** акт, но и реализирано психическо и физическо
въздействие, в предхождащ го момент, при субективна насоченост на неговото
осъществяване и чрез поставяне на пострадалата в такава обстановка и при
условия, непозволяващи изход и алтернатива в избора й на поведение, при които
тя се съгласява на полово съвкупление. По отношение на реализираната съпротива
от страна на пострадалата, интензитета и продължителността й, съдът отчете и
взе предвид редица фактори и по-точно зрелостта и силата на пострадалата,
положението и обстановката, в която е поставена, изпадането на пострадалата в състояние на
уплаха и смущение, което парализира в значителна степен съпротивителните й
способности, физиката на подсъдимия, както и физиката на другите двама
подсъдими съизвършители на деянието на 09.06.2019г., като не без значение е и обстоятелството, че
пострадалата не е имала възможност за помощ от другиго. Поведението на
пострадалата за защита на половата неприкосновеност се преценяват под призмата
на доказаните факти за нейните физически данни, житейски опит, социален статус
и характерови индивидуалности, времето, мястото и
механизма на упражнената принуда и *** насилие, непозволяващи изход и
алтернативи в избора. Всички тези факти в достатъчна степен демонстрират
очевидното нежелание на пострадалата за интимни контакти с подсъдимия Д.. Подсъдимият
Д. е пренебрегнал волята на пострадалата Н., неутрализирал съпротивителните й способности
чрез сила и заплахи, и осъществил на 09.06.2019г. *** сношение с нея, въпреки
нейното несъгласие и нежелание, с което и довършил
осъществяването на престъплението по смисъла на чл.152 от НК. Пострадалата
П.Н. е лице от женски пол, поради което е и жертва по смисъла на чл.152
от НК.
Подсъдимият Г.Д. е извършил деянието на 09.06.2019г.
в съизвършителство с още две лица – подсъдимите Н. и Д.
поради което и престъплението се квалифицира по по-тежкия състав по чл.152, ал.3,
т.1 от НК.
Инкриминираното деяние е със
завишена степен на обществена опасност, с оглед на неговия обект и последици в
по-нататъшния живот на пострадалата в психологически план. Значението и
тежестта на тези обстоятелства определят не само високата степен на обществена
опасност на деянието, но и на личността на дееца. Конкретно извършеното от подсъдимия
Д. престъпление налага извод за негативна характеристика, тъй като при
осъществяване на разгледаното по делото посегателство той е проявил безпричинна
престъпна упоритост и системност.
Подсъдимият
Г.Д. е извършил деянието с пряк умисъл. С оглед на неговото физическо и
психическо развитие е разбирал, че деянието, което извършва е противозаконно и
е съзнавал, че съвкупявайки се със свидетелката Н., противно на волята й, без
нейно съгласие, извършва противозаконно деяние. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. От
психична гледна точка не е имал никакви пречки да разбира свойството и
значението на извършеното и ръководи постъпките си. От начина и условията, при
които е извършвал деянията, може да се направи безспорен извод, че подсъдимият Д.
е обмислил и организирал срещата си със свидетелката Н.. Използвал е принуда,
изразена чрез сила и заплахи, като по този начин е поставял Н. в безизходно
положение и е постигал желаната цел - осъществяването на полов акт с нея на
09.06.2019г.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимия Г.Д. незачитане
на телесната неприкосновеност на личността, неправилно и първично отношение на
подсъдимия към обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на
жената, липсата на изградена ценностна
система и постигане удовлетворяване на половото си желание по престъпен начин.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на
дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36
относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото, както и
да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.
При
определяне на наказанието на подсъдимия, съдът отчете смекчаващите вината му обстоятелства, а
именно изразеното от негова страна лично отношение към деянието и съжаление за
извършеното, младата му възраст, наличието на данни, че е трудово ангажиран. Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че направените признания на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК не могат да се ползват и приемат от съда като смекчаващи
вината му обстоятелства, а само за провеждане на диференцираната процедура по
реда на Глава ХХVII от НПК. Съдът е длъжен да подчертае, съобразявайки
задължителните указания на TP № 1/06.04.2009г., ОСНК,
по т.д.№ 1/2008г. на ВКС на РБ, че направеното самопризнание на подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при разследването по ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Съдът
отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия Д. проявената упоритост и системност при
извършване на деянието, психическият
шок, негативните преживявания на пострадалата; преживените от нея болки и
страдания. Предвид изложените обстоятелства, значими за наказателната
отговорност на дееца, за неговото поправяне и превъзпитание и като съобрази
обществената търпимост относно този вид престъпление, както и целите на
генералната превенция, съдът намира, че наказанието на подсъдимия Г.Д. следва
да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК. Поради това съдът наложи
наказание на подсъдимия Г.Д. за извършеното от него деяние по чл.152, ал.3, т.1,
вр. ал.1, т.2 от НК, при условията на чл.54 от НК, като отчете наличието на
баланс между отегчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и му
определи наказание в размер на 4 години лишаване от свобода. Съобразно
правилата на чл.58а ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3,
като по този начин наложи на подсъдимия Г.Д. наказание в размер на 2
години лишаване от свобода.
По
отношение на така наложеното наказание съдът намира че са налице основанията за
приложение разпоредбата на чл.66 от НК поради което и отложи изпълнението на
наказанието 2 години лишаване от
свобода, като определи изпитателен срок от 4 години.
При така установеното от фактическа страна
съдът счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г.М.Д. е
осъществил състава на престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК и го призна
за виновен за това че на 09.06.2019г., около 01.30ч., в ***, като съизвършител с М.И.Н.,
ЕГН ********** и П.И.Д. ЕГН ********** - извършители, влязъл в чуждо жилище, находящо
се в ******, собственост и обитавано от П.Г.Н.
ЕГН **********, като употребил
за това сила
– унищожаване на прозореца на входната
врата на къщата и деянието е извършено нощем, и от повече от две лица.
От субективна страна е налице
пряк умисъл, като подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване.
Противозаконното влизане в чуждо
жилище е престъпление против личните права на гражданите. От обективна страна
следва да е налице особения предмет на
престъплението – чуждо жилище. В съдебната практика жилището е “помещение,
което се обитава постоянно или временно от едно лице или повече такива за
живеене”. Съществен елемент от обективната страна на състава на престъплението
е, че съдържанието на волята на обитателите на това жилище е то да не се
посещава и ползва от други, чужди на
семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана чрез
конклудентни действия, както в процесния
случай - заключване на входната врата, съхраняването на този ключ у
собствениците, затваряне на прозорци.
Това жилище е чуждо за подсъдимия, тъй като той не живее в него на правно
основание. Установявайки конкретния
начин, по който подсъдимият е проникнал в къщата, счупвайки едно от стъклата на прозорец на
входната врата от къщата, то може да се направи извода, че е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.2 от НК, съдът счита, че
безспорно е установено наличието на следващият съществен елемент от състава на
престъплението–употреба на сила. Счупеното стъкло на прозореца безспорно е
установено от приложения в ДП протокол за оглед. Огледа е извършен кратко време
след деянието, като до идването на полицейските служители местопроизшествието не е било променяно.
Безспорно е установено, че деянието е
извършено в тъмната част на денонощието - нощем, което е квалифициращото
обстоятелство по ал.2 на чл.170 от НК и
поради което престъплението по този текст е от общ характер, предвид
по-високата му степен на обществена опасност, а не от частен, така както е по
основния състав на чл.170, ал.1 на НК. Този съществен елемент от обективната
страна на престъплението се установява от показанията на свидетелката Н.. За да е налице
обективния признак „нощем" по смисъла на чл. 170, ал.2 от НК е необходимо
да бъде установено, че деянието е извършено след 22 часа, като е без значение
обстоятелството дали пострадалият се е намирал в жилището, дали е спял и дали е могъл да възприеме факта на
проникване в жилището му.
За да е налице обективният елемент на
състава на престъплението по чл.170, ал.2, предложение първо от НК, е
необходимо влизането нощем да е станало по един от начините, посочени в чл.170,
ал.1 от НК. В конкретния случай влизането е осъществено с употреба на сила -
чрез счупване на 1бр. стъкло на прозорец. Субективният елемент от състава на
същото престъпление се характеризира със съзнание у дееца, че нарушава
неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем, по начините, посочени в
чл.170, ал.1 от НК. Приетата за установена и описана по-горе фактическа обстановка
сочи на наличието на елементите, характеризиращи фактическия състав на
престъплението по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна. Наказателният кодекс не санкционира простото
влизане в чуждо жилище, а само това, което се състои във влизане по един от
точно изброените начини в чл.170, ал.1 от НК, който в случая е употреба на
сила.
От
тези констатации произтича наличието на съставомерни
признаци, каквито са употребата на сила и умисъл за проникване в чуждо жилище
без съгласието на обитателите.
При
определяне на наказанието на подсъдимия Г.Д. съдът взе предвид вида наказание
предвиден в нормата на чл.170, ал.2 от НК
както и наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му, личността на извършителя.
Съобразявайки всички изисквания на закона и
целите предвидени от законодателят, както и принципа, че всяко едно наказание,
следва да отговаря на тежестта на престъплението, съдът определи и наложи на
подсъдимия Г.Д. наказание при условията
на чл.54 от НК а именно една година
лишаване от свобода, което наказание съобразно правилата
на чл.58а ал.1 от НК, съдът намали с 1/3, като по този начин наложи на
подсъдимия Г.Д. в наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода.
Съдът прецени,че изпълнението на така
наложеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
тъй като не са налице законови пречки за приложение на института на “условното
осъждане” по чл.66, ал.1 от НК.
Съдът намира, че са налице
условията чл.23 от НК за определяне общо наказание на подсъдимия Г.Д. тъй като наложените му по настоящето дело наказания
са за извършени от него деяния в условията на съвкупност, т.е извършени преди
да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Ето защо, предвид разпоредбата
на чл.23, ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия Г.Д. едно общо, най - тежко
наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложи с изпитателен
срок от 4 години тъй като не са
налице законови пречки за приложение на института на “условното осъждане” по чл.66,
ал.1 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да бъде приспаднато времето, през
което подсъдимият Г.Д. е бил задържан, считано от 14.06.2019г. до 25.06.2019г.
включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Г.Д. бяха възложени направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 145 лева и 60 ст., както и
направени в наказателното производство разноски в размер на 25 лева.
С оглед установените фактически
положения,
съдът направи и
следните правни изводи по отношение на подсъдимия П.И.Д. а именно че от
обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и го призна за виновен за това, че на 09.06.2019г. в село Чалъкови,
обл.Пловдив, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като съизвършител с М.И.Н. ЕГН **********
и Г.М.Д. ЕГН: ********** - извършители, се съвкупил с лице
от женски пол - П.Г.Н. ЕГН **********,
без нейно съгласие, като я принудил към това със
сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица.
От обективна
страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността.
Престъплението е двуактно – принуда и съвкупление.
По делото безспорно се прие че
подсъдимия П.Д. е осъществил принуда, тъй като е упражнил върху пострадалата П.Н.
сила и заплашване, за да преодолее съпротивата и, като упражнена сила и с
осъщественото заплашване са били насочени към постигане на целта -
съвкуплението. В конкретния случай съдът намира, че е налице принуда
спрямо пострадалата от страна на подсъдимия Д. осъществена чрез сила и заплашване, като
обективен съставомерен признак, очертан в чл.152,
ал.1, т.2 от НК. Осъществената принуда предпоставя не
само целенасочена активна дейност за сломяване на оказаната съпротива при
извършване на неправомерния *** акт, но и реализирано психическо и физическо
въздействие, в предхождащ го момент, при субективна насоченост на неговото
осъществяване и чрез поставяне на пострадалата в такава обстановка и при условия,
непозволяващи изход и алтернатива в избора й на поведение, при които тя се
съгласява на полово съвкупление. По отношение на реализираната съпротива от
страна на пострадалата, интензитета и продължителността й, съдът отчете и взе
предвид редица фактори и по-точно зрелостта и силата на пострадалата,
положението и обстановката, в която е поставена, изпадането на пострадалата в състояние на
уплаха и смущение, което парализира в значителна степен съпротивителните й
способности, физиката на подсъдимия, както и физиката на другите двама
подсъдими съизвършители на деянието на 09.06.2019г., като не без значение е и обстоятелството, че
пострадалата не е имала възможност за помощ от другиго. Поведението на
пострадалата за защита на половата неприкосновеност се преценяват под призмата
на доказаните факти за нейните физически данни, житейски опит, социален статус
и характерови индивидуалности, времето, мястото и
механизма на упражнената принуда и *** насилие, непозволяващи изход и
алтернативи в избора. Всички тези факти в достатъчна степен демонстрират
очевидното нежелание на пострадалата за интимни контакти с подсъдимия Д.. Подсъдимият
Д. е пренебрегнал волята на пострадалата Н., неутрализирал съпротивителните й способности
чрез сила и заплахи, и осъществил на 09.06.2019г. *** сношение с нея, въпреки
нейното несъгласие и нежелание, с което и довършил
осъществяването на престъплението по смисъла на чл.152 от НК. Пострадалата
П.Н. е лице от женски пол, поради което е и жертва по смисъла на чл.152
от НК.
Подсъдимият П.Д. е извършил деянието на 09.06.2019г.
в съизвършителство с още две лица – подсъдимите Н. и Д.
поради което и престъплението се
квалифицира по по-тежкия състав по чл.152, ал.3, т.1 от НК.
Квалификацията по чл. 63 от НК се
определя от обстоятелството, че подсъдимият Д. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието – на ***
години.
Съгласно приетата по делото СПЕ
подсъдимият Д. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на извършваното от него и да ръководи постъпките си.
Инкриминираното деяние е със
завишена степен на обществена опасност, с оглед на неговия обект и последици в
по-нататъшния живот на пострадалата в психологически план.
Подсъдимият
Д. е извършил деянието с пряк умисъл. С оглед на неговото физическо и
психическо развитие е разбирал, че деянието, което извършва е противозаконно и
е съзнавал, че съвкупявайки се със свидетелката Н., противно на волята й, без
нейно съгласие, извършва противозаконно деяние. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. От
психична гледна точка не е имал никакви пречки да разбира свойството и
значението на извършеното и ръководи постъпките си. От начина и условията, при
които е извършвал деянията, може да се направи безспорен извод, че подсъдимият Д.
е използвал принуда, изразена чрез сила и заплахи, като по този начин е
поставял Н. в безизходно положение и е постигал желаната цел - осъществяването
на полов акт с нея на 09.06.2019г.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимия П.Д. незачитане на телесната неприкосновеност на
личността, неправилно и първично отношение на подсъдимия към обществените
отношения, свързани с половата неприкосновеност на жената, липсата на изградена ценностна система и
постигане удовлетворяване на половото си желание по престъпен начин.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на
дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36
относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото, както и
да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.
При
определяне на наказанието на подсъдимия, съдът отчете смекчаващите вината му обстоятелства, а
именно изразеното от негова страна лично отношение към деянието и съжаление за
извършеното, младата му възраст. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че
направените признания на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК не могат да
се ползват и приемат от съда като смекчаващи вината му обстоятелства, а само за
провеждане на диференцираната процедура по реда на Глава ХХVII от
НПК. Съдът е длъжен да подчертае,
съобразявайки задължителните указания на TP № 1/06.04.2009г., ОСНК,
по т.д.№ 1/2008г. на ВКС на РБ, че направеното самопризнание на подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при разследването по ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Съдът
отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия Д. психическият шок,
негативните преживявания на пострадалата; преживените от нея болки и страдания.
Предвид изложените обстоятелства, значими за наказателната отговорност на
дееца, за неговото поправяне и превъзпитание и като съобрази обществената
търпимост относно този вид престъпление, както и целите на генералната
превенция, съдът намира, че наказанието на подсъдимия П.Д. при
условията на чл.54 от НК.
Съдът
не намира че са налице основания за приложение разпоредбата на чл.55 от НК
спрямо подсъдимия Д. при определяне на неговото наказание.
Поради
това съдът наложи наказание на подсъдимия П.Д. за извършеното от него деяние по чл.152, ал.3,
т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, при условията на чл.54 от НК,
като отчете наличието на баланс между отегчаващи и смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства и му определи наказание в размер на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода. Съобразно
правилата на чл.58а ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3,
като по този начин наложи на подсъдимия П.Д. наказание в размер на 1 година лишаване от свобода.
По
отношение на така наложеното наказание съдът намира че са налице основанията за
приложение разпоредбата на чл.69 от НК поради което и отложи изпълнението на
наказанието 1 година лишаване от
свобода, като определи изпитателен срок от 3 години.
С оглед установените фактически
положения,
съдът направи и
следните правни изводи по отношение на подсъдимия П.И.Д. а именно че от
обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.70, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК и го призна
за виновен за това, че на 09.06.2019г.,
около 01.30ч., в село Чалъкови, обл.Пловдив, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като съизвършител с М.И.Н. ЕГН **********
и Г.М.Д. ЕГН: ********** - извършители, влязъл в чуждо жилище, находящо се в ******, собственост и обитавано от П.Г.Н. ЕГН **********, като употребил
за това сила
– унищожаване на прозореца на входната
врата на къщата и деянието е извършено нощем и от повече от две лица.
От субективна страна е налице
пряк умисъл, като подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване.
Противозаконното влизане в чуждо
жилище е престъпление против личните права на гражданите. От обективна страна
следва да е налице особения предмет на
престъплението – чуждо жилище. В съдебната практика жилището е “помещение,
което се обитава постоянно или временно от едно лице или повече такива за
живеене”. Съществен елемент от обективната страна на състава на престъплението
е, че съдържанието на волята на обитателите на това жилище е то да не се
посещава и ползва от други, чужди на
семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана чрез
конклудентни действия, както в процесния
случай - заключване на входната врата, съхраняването на този ключ у
собствениците, затваряне на прозорци.
Това жилище е чуждо за подсъдимия, тъй като той не живее в него на правно
основание. Установявайки конкретния
начин, по който подсъдимият е проникнал в къщата, счупвайки едно от стъклата на прозорец на
входната врата от къщата, то може да се направи извода, че е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.2 от НК, съдът счита, че
безспорно е установено наличието на следващият съществен елемент от състава на
престъплението–употреба на сила. Счупеното стъкло на прозореца безспорно е
установено от приложения в ДП протокол за оглед. Огледа е извършен кратко време
след деянието, като до идването на полицейските служители местопроизшествието не е било променяно.
Безспорно е установено, че деянието е
извършено в тъмната част на денонощието - нощем, което е квалифициращото
обстоятелство по ал.2 на чл.170 от НК и
поради което престъплението по този текст е от общ характер, предвид
по-високата му степен на обществена опасност, а не от частен, така както е по
основния състав на чл.170, ал.1 на НК. Този съществен елемент от обективната
страна на престъплението се установява от показанията на свидетелката Н.. За да е налице
обективния признак „нощем" по смисъла на чл. 170, ал.2 от НК е необходимо
да бъде установено, че деянието е извършено след 22 часа, като е без значение
обстоятелството дали пострадалият се е намирал в жилището, дали е спял и дали е могъл да възприеме факта на
проникване в жилището му.
За да е налице обективният елемент на
състава на престъплението по чл.170, ал.2, предложение първо от НК, е
необходимо влизането нощем да е станало по един от начините, посочени в чл.170,
ал.1 от НК. В конкретния случай влизането е осъществено с употреба на сила -
чрез счупване на 1бр. стъкло на прозорец. Субективният елемент от състава на
същото престъпление се характеризира със съзнание у дееца, че нарушава
неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем, по начините, посочени в
чл.170, ал.1 от НК. Приетата за установена и описана по-горе фактическа
обстановка сочи на наличието на елементите, характеризиращи фактическия състав
на престъплението по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна. Наказателният кодекс не санкционира простото
влизане в чуждо жилище, а само това, което се състои във влизане по един от
точно изброените начини в чл.170, ал.1 от НК, който в случая е употреба на
сила.
От тези констатации произтича
наличието на съставомерни признаци, каквито са
употребата на сила и умисъл за проникване в чуждо жилище без съгласието на
обитателите.
Квалификацията по чл.63 от НК се
определя от обстоятелството, че подсъдимият Д. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието – на ***
години.
Съгласно приетата по делото СПЕ
подсъдимият Д. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на извършваното от него и да ръководи постъпките си.
При определяне на наказанието на подсъдимия П.Д.
съдът взе предвид вида наказание предвиден в нормата на чл.170, ал.2 от НК както и наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му, личността на извършителя.
Съобразявайки всички изисквания на закона и
целите предвидени от законодателят, както и принципа, че всяко едно наказание,
следва да отговаря на тежестта на престъплението, съдът определи и наложи на
подсъдимия П.Д. наказание при условията
на чл.54 от НК а именно шест месеца лишаване
от свобода, което наказание съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК,
съдът намали с 1/3, като по този начин наложи на подсъдимия П.Д. в наказание в размер на 4 месеца лишаване от
свобода.
Съдът прецени,че изпълнението на така
наложеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от една година,
тъй като не са налице законови пречки за приложение на института на “условното
осъждане” по чл.69 от НК.
Съдът намира, че са налице
условията чл.23 от НК за определяне общо наказание на подсъдимия П.Д. тъй като
наложените му по настоящето дело наказания са за извършени от него деяния в
условията на съвкупност, т.е извършени преди да е имало влязла в сила присъда,
за което и да е от тях. Ето защо, предвид разпоредбата на чл.23, ал. 1 от НК
съдът определи на подсъдимия П.Д. едно общо, най - тежко наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложи с
изпитателен срок от 3 години тъй като не са налице законови пречки за приложение на
института на “условното осъждане” по чл.69, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия П.Д. бяха възложени направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 145 лева и 60 ст., както и
направени в наказателното производство разноски в размер на 25 лева.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.