МОТИВИ по НОХД № 306/2014 година
по описа на СпНС, 9 състав
Прокуратурата е
внесла обвинителен акт срещу И.Г.И. – роден
на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, с
постоянен адрес - град К., ж.к. „******“
бл.№ ***, вх.*, ет.*, ап.*, безработен, ЕГН **********
На 20.08.2013 год. в гр.К. в близост до ул.С. №**, противозаконно унищожил /чрез удар с ръка по таблет
и държан от св.Р. и събаряне на земята /
чужда движима вещ –таблет марка Apple iPad, модел А1430, сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******, собственост на ***“*****“ ЕООД представлявана от
директора Л.Т.Н. на стойност 650.00лева, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2 т.6, пр.6 от НК- лице от състава
на Министерството на вътрешните работи-***** **** категория * съгласно Заповед
рег.№******** на Директора на ОДМВР-К. - престъпление по чл. 216 ,ал. 5 пр.3
вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.142 ал.2, т.6 пр.6 от НК.
В съдебно заседание прокурор СЛАВОВА поддържа обвинението
в цялост, като според обвинителя са
доказани всички обективни и субективни
елементи от състава на престъплението. Прокурорът счита, че обвинението
е доказано по безспорен начин от показанията на свидетелите Г.М., В.Р. и Г.К..
Представителят на прокуратурата изтъква, че по делото е установено, на първо място, че процесния таблет е собственост на „*****“ ЕООД като в този
смисъл представлява чужда движима вещ с конкретна установена по делото стойност,
както и че подсъдимият безспорно притежава изискуемото качество към датата на
инкриминираното деяние, а именно ***** **** към ОДМВР –гр.К.. Прокурорът
поддържа тезата, че за да отблъсне В.Р. и за да достигне до тялото на същата,
подсъдимият И. е нанесъл директен удар в тялото на свидетелката, като ударът
първоначално е достигнал до държаният от Р. таблет, при
което последния е бил избит и е паднал
на земята и чак впоследствие въпросния
удар е достигнал тялото на свидетелката. Сочи се от обвинителя, че целта на
действията на подсъдимия е била както да избута св.Р., така и да избута таблета, който според прокурора е бил държан от свидетелката около гръдната й част. Обвинителят
изтъква, че предхождащият случката скандал обосновават причините за осъществяване
на деянието от страна на подсъдимия. Прокурорът пледира съдът да признае И. Г. И. за виновен по така повдигнатото му
обвинение, като му наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства за срок от десет месеца “Лишаване
от свобода“ което да бъде отложено за изпълнение за срок от три години, както и да му бъде наложено лишаване от права на основание чл.37 т.6 от НК,
а именно правото да бъде държавен служител за срок от три месеца.
Защитникът на подсъдимия-адвокат В.Т. изтъква, че за да
бъде признато едно лице за виновно, за унищожаване на имущество по чл.216 от НК деянието което то е осъществило
трябва да е насочено именно към унищожаване на конкретното имущество с умисъл
за това, т.е. че действията му трябва да са водени от целта имуществото да бъде унищожено.
Защитникът оспорва твърдението на прокурора, че по делото е установен удар от
страна на подсъдимия към таблета като сочи, че това
не се установява от показанията на нито
един свидетел. Адвокат Т. в интерпретацията си на свидетелските показания посочва,
че св.Р. само е почуствала удар в областта на рамото, но не е видяла същия, както и че св.К. е възприел събитията в тъмната част на
денонощието, при оскъдно осветление, от значително разстояние и при силно намалена видимост и с оглед
ориентацията на Р. към него в сюблимния момент /с гръб/ не би могъл да види в
детайли поредицата от телодвижения. Защитникът
посочва, че св.Г.М. не е видял директния удар към св.Р., както и че
каквото и съприкосновение да е извършено между тялото на подсъдимия и тялото на
св.Р. то не е било с цел да се унищожи конкретната вещ.
Адвокат Т. прави детаилен анализ на конституционно прокламираното право на
всеки български гражданин да не бъде засниман и
филмиран без негово съгласие, както и че нарушаването на сочената норма
представлява и директно нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС, като в тази връзка обсъжда и поведението на подзащитния й И.И., на св.Р. и
семейство М. предхождащи инцидента на улицата , като основното което може да
бъде извлечено от пледоарията на адв.Т. в тази й част
е че подс.И.И. се е върнал
на мястото, не подтикван от хулигански подбуди, а по молба и за да окаже помощ на своя приятел Б. М.. Адвокатът твърди, че
падането на таблета е случайно деяние, като вещта е
паднала от ръцете на Р. вследствие на поведение изцяло провокирано от В.Р., като
сочи че падането на свидетелката е провокирано вследствие на рязкото обръщане на И. при което се е осъществило съприкосновение на
двете тела и последната е паднала на
земята. В подкрепа на последното процесуалния представител на подсъдимия описва
физическите данни на двамата към датата на инцидента, а именно Р.- височина-
1.70м., килограми -54, И. височина-1.90м.
Защитникът моли за присъда, с която подсъдимият И.Г.И. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 216 ,ал. 5 пр.3 вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.142
ал.2, т.6 пр.6 от НК и съответно оправдан.
Подсъдимият дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение, в които не се признава за
виновен. Изтъква на първо място, че повода за посещение в дома на Б. М. ***, е
постигането на уговорка със същия за
нарязването на топола паднала в обработваното от него място в коритото на р.А. И.И. не отрича, че въпросната вечер е консумирал алкохол, в
количество от около 300 грама ракия, както и че е имало пререкание между- от
една страна Б. М. и той самият, и от друга страна братът на Б. М. и неговият
племенник. Подсъдимият твърди че провокацията е била от страна на живущите на
горния етаж семейство М., които употребявали обиди и имали вулгарно отношение,
включително и псувни на майка. И. сочи, че не е парадирал със служебното си
положение на *****, както и че е получил
телефонно обаждане от страна на прекия си началник В. Н., който го уведомил, че
следва да излезе навън, тъй като на място ще дойде автопатрул,
за да вземе отношение по повод постъпило обаждане на тел.112. На пристигналия
на място автопатрул според И. той самият обяснил какво е
положението и след получено и устно предупреждение от дошлия на място В. Н. се
качил в такси и си тръгнал. Подсъдимият
изтъква, че около 01.20ч. получил обаждане на мобилния си телефон от Б. М., който
го молел за помощ, като последният твърдял че брат му С.М. и други хора са в
дома му, заканват му се и искат да го изхвърлят. Според обясненията на самия
подсъдим взел такси и се върнал на ул.“С.“, където след слизането си от таксито
видял отворена врата на терасата към хола на дома на неговия приятел, от където
чул, че намиращите се при Б. М. лица му обясняват какви права има той по
отношение на жилището в което живее и че следва да подпише някакъв документ,
след което да се маха. Лансираната версия от страна на И. е че след като чул, че
приятелят му се съгласява да подпише някакъв документ, решил да си тръгне като
поел по ул.“Д.“, като имал намерение да се обади в полицията за наличие на
имотни разправии на адреса. В този момент според И. чул женски вик “Дръжте го!
Той всичко чу!“, което провокирало у него страх от физическа саморазправа, поради която причина се обадил на тел.112 за
да поиска помощ. Докато говорел по телефона св.Р. дотичала и започнала да го снима,
като му навирала някакво снимащо устройство
в очите, което го заслепявало. Той се опитвал да я избегне неколкократно,
като я заобиколи, но тя му препречвала пътя, като му
задавала постоянно въпроси като думите й
били защо И. е там и защо тормози хората. Подсъдимият според собствените му
обяснения се опитал да избегне св.Р. като се обърнал при което свидетелката се
блъснала в него и паднала на земята, при
което започнала да вика „Бият ме!“. И. сочи, че в следващия момент бил нападнат
първо от С.М. с удар с крак в гърдите, а впоследствие и от сина му с удар от крак в главата, вследствие на което
изпаднал в несвяст. Като се свестил установил, че е в седнало положение, носът
и устата му кървяли обилно, а едната му ръка била
извита отзад. Успял да си извика сам линейка, като след пристигането на
линейката бил транспортиран в болницата, където отказал да бъде настанен. Около
04.00ч. придружаван от Б. М. се прибрал в дома си. Описва физическите си данни
към датата на инцидента, а именно тегло около 178 кг. и ръст 1.89 м. Твърди ,че не е удрил нито чупил въпросният таблет,
както и че не е чул Р. да се е
легитимирала, че е репортер, че не е
видял как е паднала последната, нито е видял да пада снимащото устройство.
В съдебно заседание от 18.06.2013г. съдът е признал за
невиновен по така повдигнатото му обвинение И.Г.И. за това ,че на 20.08.2013
год. в гр.К. в близост до ул.С. №**, противозаконно унищожил
/чрез удар с ръка по таблет и държан от св.Р. и събаряне на земята / чужда движима вещ –таблет марка Apple iPad, модел А1430, сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******, собственост на ***“*****“ ЕООД представлявана от
директора Л.Т.Н. на стойност 650.00лева, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2 т.6, пр.6 от НК- лице от състава
на Министерството на вътрешните работи-***** **** категория * съгласно Заповед рег.№******** на Директора на ОДМВР-К. поради което го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216 ,ал. 5 пр.3 вр. с ал.1,
пр.1 вр. с чл.142 ал.2, т.6 пр.6 от НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
И.Г.И. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, живущ
***, безработен, ЕГН **********. От справката за съдимост се установява че подсъдимият И.Г.И.
е неосъждан.
Подсъдимият И.Г.И.
е назначен в системата на МВР със
Заповед рег.№**/30.05.1988г. на длъжност „******-К.“ с присвоено звание
„сержант“ от МВР. Със Заповед рег.№***/08.08.1994г. е уволнен от системата на МВР по собствено
желание. Същият бил назначен отново на
длъжност „*****“ в „*****“ на РПУ-К. със Заповед №***/08.09.1995г. на Началник
служба Полиция –РДВР –К.. И. бил преназначен на длъжност ******* в „*****“ на
РУП-К. със Заповед №**/14.01.1996г. и *******
в група „***“ със Заповед №***/05.10.2006г. Видно от кадровата му справка по
отношение на подсъдимият И.И. била издадена Заповед рег.№*****/19.09.2006г. за назначаване
категория *-***** **** и Заповед
№***/04.05.2010г. за преназначаване на *******
в група „*******“ на сектор „********“ към РУП-К.. Към датите 19/20.08.2013г. същият работел в
МВР като ******* в група “*******“„ на
сектор „********“ към РУ „Полиция“ гр.К. при ОД на МВР гр.К., но за конкретните дати
не бил на работа, а ползвал отпуск.
На 19.08.2013г. в гр.К. привечер обв.
И.Г.И. отишъл на гости на приятеля си Б.
Г.М.. Последният живеел в кв.“Б.“ в гр.К. на първия етаж на двуетажна къща на
ул.“С.“ №**. На
вторият етаж на къщата живеел неговия брат св.С.Г.М., св.Е.М.М. и техния син св.Г.С.М.. Двамата братя св.С.М. и Б. М.
имали влошени отношения продиктувани от неуредени имотни
взаимоотношения помежду им, както и от навика на Б. М. да събира шумни компании
в обитаваните от него помещения, които явно пречели на семейството на неговия
брат живущо на горния етаж.
Вечерта на 19.08.2013г. на тераса на първия етаж на ул.“С.“№** пребивавали Б. М., С.З. и подс.
И.Г.И.. Повода за посещението на подс. И.Г.И. в дома на Б. М. било обстоятелството, че
подсъдимият искал Б. М. да му окаже съдействие за отстраняване и нарязване на паднало
дърво-топола в обработван от него имот в коритото на р.А. Компанията била шумна и лицата
говорили на висок тон, която явно притеснявало сем.М. живущи на горния етаж. Около
23.00ч. св.С.М. започнал да прави забележки да седящите на терасата, измежду
които бил и подс. И.Г.И. да намалят тона, тъй като вече било късно. Възникнало
пререкание между седящите на терасата и семейство М. от горния етаж в хода на което и от двете страни били
отправени изрази, включително и
нецензурни, включително и от подсъдимия. Св.Г.М. направил видеозапис на
компанията на долния етаж с мобилния си телефон. В 23.14ч. свидетеля С.М. подал
сигнал на 112, че подс И.Г.И. излиза от къщата и отива
към автомобила си –червено Мицубиши с ДК №****** , че
е в нетрезво състояние и че се качва в
автомобила. Впоследствие, след като видял че подс. И.Г.И.
се връща отново къщата св.С.М. се обадил
отново на тел.112 и заявил че лицето се
връща в къщата и няма да управлява автомобила. Тъй като подс.
И.Г.И. и друг път бил гостувал на Б. М.
името и факта, че е ***** били
известни на св.С.М.. В 23.28ч. св.С.М. подал трети сигнал на тел.112 като
поискал изпращането на патрулен автомобил, като заявил че полицейският служител
И.И. не си
тръгва от дома на брат му, вдигат се скандали, псува се , както и че отправя заплахи към него и семейството му.
Тримата свидетели Е., С. и Г. М. излезли
навън за да чакат пристигането на
патрулния автомобил. Дошъл патрулен автомобил
около 00.05ч. на 20.08.2013г., от който слезли двама униформени служители К.А.
и Д.Х. и влезли в дома на св.Б. М., където му съставили предупредителен
протокол за нарушаване на обществения ред. След малко дошъл още един полицейски
автомобил с трима полицейски служители, един от който бил В. Н. полицейски
инспектор при група *** представил се
по-късно на св.С.М. като началник на подс. И.Г.И.. От
къщата излязъл подс. И.Г.И., като същия бил извикан по телефона от В. Н.. Подс.И. бил видимо употребил алкохол и отново започнал
пререкание със семейство М.. Свидетелката Е.М. поискала от полицейските
служители да вземат отношение къв подс.
И.Г.И., но В. Н. и казал че подсъдимият в момента не е на работа, а в отпуск
и се намира в частен дом, като за отправените им обидни изрази могат да потърсят правата си по съдебен ред. Подс.И.Г.И. отказал да даде
ключовете на управлявания от него автомобил, като се качил на
пристигналото такси и си заминал. В този момент св.Е.М. раздразнена от
отношението на пристигналите на място полицейски служители, а именно че според
нея същите не са взели адекватно отношение към свой колега решила да извика своя позната и близка журналистка,
която да отрази проявеното полицейско бездействие от страна на полицаите към неприличното
поведение на техен колега, в случая подсъдимия. Цялата сцена разиграла се на улицата била
наблюдавана и чута от св.Г.К., който бил събуден от виковете на улицата. Свидетелят
К. наблюдавал случващото се от терасата на обитаваното от него жилище на третия етаж в блок „Б.„ на ул.“Д.“. К.
познавал Б. М., тъй като ползвал гараж
даден му под наем от последния. В тази връзка и св.К. познавал и
семейството на брата на Б. М., като
съответно познавал по физиономия и подсъдимият поради заеманата от свидетеля
длъжност прокурор в РП-К.. Полицейските служители си тръгнали от улицата. Свидетелката
М. и синът й отишли да докарат
свидетелката В.Б.Р. с автомобил, обстановката се успокоила и св.К. се прибрал отново в дома си и заспал.
В къщата на ул.“С.“№** след 01.00ч. пристигнала св.В.Р..
Последната била докарана с автомобил на
адреса от св.Г. М., като неговата майка св.Е. М. по пътя й обяснила, че като
журналист следва да отрази арогантното поведение на един ***** и полицейското
бездействие на неговите колеги по
въпроса. Свидетелката В.Р. била кореспондент в ********* ЕООД. Същата след
полунощ на 19 срещу 20 август, поради наличие на личен повод била употребила неустановено
количество алкохол. В себе си св.В.Р. носела лична и служебна техника. Нейна
собственост били носения от нея фотоапарат, а
носеният от нея таблет марка Apple iPad, модел А 1430, сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер ******* бил собственост на *** “*****“ЕООД с Директор и представляващ
Л.Т.Н.. Таблета бил нов и бил предоставен за ползване
на св.В.Р., за да го ползва последната в работата си на журналист, за да
предава информация, снимки и видео
обекти. При пристигане на мястото пред къщата на ул.“С.“ №**, там вече нямало
полицейски служители. Всички - св.В.Р., св.Е.М., св.Г.М., влезли в двора на
къщата където заедно със св.С.М. се
опитали да обяснят ситуацията на св.В.Р..
Същата пожелала да се срещне с Б. М., като заедно със свидетелите Г. и С. М., се качили по стълбите и влезли в дома на Б. М..
Св.Е.М. останала в двора на къщата. Влизайки в стаята на Б. М. свидетелката Р.
започнала да му задава въпроси и да го
снима с носения от нея таблет. Б. М. бил в нетрезво състояние, като продължавал да употребява алкохол. Същият
демонстрирал, че се обажда по телефона на някаква жена, като заявил на
свидетелката, че“ Сега ще види какви жени ще дойдат!“, след което се обадил на
мобилния телефон на подсъдимия и поискал помощ от него. Подсъдимият И.И. *** като се
опитал да влезе в двора на къщата през оградата, като действията му по
захващането по металната й решетка били чути от св.М.. Подсъдимият чул, че
приятелят му се разправя в дома си с някакви хора по имотни въпроси.
Свидетелката М., чувайки шума от опита за проникване в двора, се покачила на
една мивка и видяла че лицето отвън е подсъдимия и започнала да крещи „Стефане,
той се върна!“, както и изрази „Дръжте го!“. Подсъдимият се почуствал
заплашен и се обадил на тел.112 в 01.52 ч. като поискал на място да дойде патрулен
автомобил за да го отърве и заявил, че го нападат. Разговорът, който провел на
тел.112 бил с продължителност от 02.16мин. ,като повечето време бил оставен от
оператора на изчакване. Свидетелят С.М. също позвънил на тел.112 и поискал
патрулен автомобил да дойде на мястото тъй като полицая, за който бил
сигнализирал преди това се бил върнал и отправял заплахи. Св.Е.М. излязла на улицата , като започнала да крещи
„Обадете се на 112, обадете се на 112, а от къщата изскочила свидетелката Р.. Виковете
на св.Е.М. продължили, като събудили св.К., който отново излязъл на терасата на
апартамента си на * етаж и започнал да наблюдава цялата сцена на улицата.
Същият видял следното, а именно как св.Е.М. нервно „снове“ по улицата и крещи,
как подс.И.И. върви по
улицата, както и че неотлъчно го следва св.В.Р.. Подс.И.И. държал телефон на ухото си като повтарял „Нуждая, се от
полицейска закрила!, Нуждая се от закрила!“.Св.В.Р. го следвала и се опитвала
да го снима, с носения от нея таблет, като
едновременно викала силно “Спрете да ви снимам, Господин И.!, Моля Ви обърнете
се!, Спрете да поговорим!“. Подсъдимият И.И. неколкократно сменил посоката си на движение, за да избегне
свидетелката Р., която продължавала да говори високо, че е журналистка и да
иска И. да спре, за да го снима. Тези действия на И.И.,
продължили до момента, в който двамата се озовали пред входа на блок „Б.“,
където се помещавал хранителен магазин. Магазинът имал множество рекламни
надписи и мястото било добре осветено. Свидетелят К. продължавал да наблюдава
от терасата на имота си, като разстоянието, от което наблюдавал било около 15
метра по диагонал. Достигайки до долния вход на блока на обитавания апартамент
от св.К. подсъдимият И. рязко се обърнал и застанал очи в очи със св.Р.. Свидетелката
Р. в това време била на около половин метър от него и държала таблет
марка Apple iPad, модел А 1430,сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******, собственост на ***
“*****“ ЕООД в областта на слабините си.
Същата било ориентирана с гръб към свидетелят К., а след обръщането си
подсъдимият И. бил ориентиран с лице към сочения свидетел. Подс.И.
замахнал и нанесъл удар с ръка с юмрук в лявото рамо
на В.Р.. Свидетелката паднала по-гръб и изпуснала държания от нея таблет марка Apple iPad, модел А1430, сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******, собственост на *** “*****“ ЕООД, на земята като екрана на таблета се счупил. Свидетелят Г.М. към този момент
бил в началото на улицата на около 20
метра от Р. и И., заедно с майка си която успокоявал. Свидетелят С.М. също бил
на улицата и бил по близо до И. и Р., но в момента на сблъсъка гледал към жена
си и сина си в противоположния край на улицата и единствено видял падането на Р.,
но не и причината за падането. Св.Г.М. видял подс.И.И. да замахва към св.Р.,
след което видял че последната е на земята и че се изправя и си взима таблета,
чийто дисплей бил счупен. Свидетелят С.М. се спуснал към подсъдимия, като той и
свидетелят Г.М. го нападнали с юмруци и
ритници. Двамата И. и Г.М. минали на
отсрещната страна на улицата като подс.И.И. бил свален на земята,
като носа и устата му били разкървавени. Св.К., който видял цялата случка се обадил
на тел.112 , след което слязъл пред блока за да разтърве биещите се. Свидетелката
Р. също позвънила на тел.112 като поискала помощ, като във времето от 01.57ч.
до 02.00ч., тъй като полицейски патрул не пристигал се обадила три пъти на тел.112
за да поиска незабавно да дойде такъв, като след това се обадила на мобилния
телефон на Директора на ОДМВР гр.К.. по същия повод. При слизането си пред
блока св.К. заварил лежащ на земята подсъдимият И., който бил окървавен в
лицето и имал признаци на алкохолно опиянение, като и миришел на алкохол, като
върху гърдите му с крак го притискал св.Г.М.. Свидетелката Р. изглеждала видимо
превъзбудена, като продължавала да прави снимки с личния си фотоапарат, включително
и на лежащия на земята И.И.. На място пристигнали
полицейски патрул и линейка, като И. бил транспортиран в болницата. В състава
на полицейския патрул пристигнал на място
дежурен-„*******“, както и оперативният дежурен в ОД на МВР гр.К. св.Д.Я.
изпратен лично от Началника Б.. Св.Д.Я. провел
разговор със св.Р., като на същия му направило впечатление, че същата лъха на алкохол,
като и последната потвърдила това
обстоятелство пред него, че е употребила алкохол. Свидетелката Р. посетила
болнично заведение, където отказала хоспитализация по лични причини. Същата
предала таблет марка Apple iPad, модел А 1430, сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******, собственост на ***“*****“
ЕООД, с протокол за доброволно предаване по делото.
Подсъдимият И.И. бил уволнен на
основание чл.246 т.2 от ЗМВР със заповед рег№ЯЗ-858/13.09.2013г.,
считано от датата на връчване на заповедта, а именно 27.01.2014г. С Решение №29
на КАС по адм.дело №23/2014г. сочената заповед рег№ЯЗ-858/13.09.2013г. на Директора на ОДМВР К. е
отменена.На 30.10.2013г. Б. Г.М. е починал.
Видно от
заключението на така приетата в съдебно заседание компютърно техническа
експертиза таблет марка Apple iPad, модел А 1430, сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер ******* представлява
компютър, който се управлява чрез чувствителен при докосване екран, който екран
е счупен. Такъв тип устройство не се ремонтира, а подлежи на цялостна замяна. Стойността на
устройството е 650.00 лева към датата 20.08.2013г., отчитайки обстоятелството
че устройството е било в гаранция.
По доказателствата:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства: гласни -преки обясненията на подсъдимия, показания на свидетеля В.Р.,
свидетеля Г.К., свидетеля С.М., свидетеля Е.М. свидетеля Г.М., свидетеля Д.Я., писмени
доказателства – от които относими към
предмета на доказване се явяват копия от Заповед за налагане на дисциплинарно
„Уволнение“ рег.№ЯЗ858/13.09.2013г., заповед за преназначаване на служители№**/04.01.1996г,
Заповед на Началник служба „Полиция „РДВР К. №***/08.09.1995г., Заповед на
Началник служба „Полиция „РДВР К. №***/08.09.1995г, Заповед на Началник служба
„Полиция „РДВР К. №***/08.08.1994., копие от фактура№06429**670
от 25.10.20**г., копие от удостоверение за наследници №1417/10.**.2013г.на В.Б. М. , препис
извлечение от акт за смърт№0729/30.10.2013г. на Б. Г.М., протокол за доброволно
предаване на таблет марка Apple iPad, модел А 1430,сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******,справка от търговския регистър, заверено копие“Вярно с
оригинала“ от Решение №29 на КАС по адм.дело
№23/2014г.-/л.48-л.50 от съдебното производство/, заверени копия с печат „Вярно
с оригинала“ от материалите за извършено дисциплинарно производство срещу И.Г.И.
бивш държавен служител на ОДМВР-К. ,кат.Д-***** **** заемал длъжност ******* в
група *** на РУП-К. приключило с
налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ със Заповед рег.№Яз-858/13.09.2014г./л.69-169 от съдебното
производство/, заключението на компютърно техническата експертиза, заключението на компютърно
техническата експертиза на наличната информация, ведно с материализираните видеоснимки от видеофайловете, и веществено доказателство
по делото таблет марка Apple iPad, модел А 1430,сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******.
Разглеждайки показанията на свидетелят
С.М. съдът намира че същите отговарят на действителната фактическа
ситуация относно следните обстоятелства, а именно: присъствието на подс.И. в дома на Б. М., че е казал на сина си да заснеме
поведението на И. в дома на терасата на Б. М.,
причината за подаване на сигнал на тел.112, пристигналия на място полицейски патрул, факта
че съпругата му се е обадила на св.Р. за отразяване на полицейско бездействие
при констатирано нарушаване на обществения ред от полицейски служител, лицата
който са отишли да докарат св.Р., начина на заминаване на подсъдимия с такси, обстоятелството, че след
пристигане на Р. са посетили дома на брат му Б. М., че е излязъл от дома на Б. М.
и отишъл пред къщата заедно с Р. и сина си провокиран от викове на съпругата си,
че И. се е върнал, че е наблюдавал
оттеглянето на И. и това, че Р. го е следвала и го е снимала с държания
от нея таблет, че И. докато е бил следван от Р. е държал телефон и е говорел по него че се нуждае от полицейска закрила, че е видял падането на свидетелката, но не е видял
самият удар нанесен от И., че
впоследствие е имало
съприкосновение между него и И. и между
синът му и И., при което И. е паднал на земята, че се е обадил на тел.112.,
че е видял впоследствие че таблета носен от Р. е счупен, както и че последната се е представяла за журналистка докато е снимала И.. За тези обстоятелства
съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля тъй като същите кореспондират
изцяло с показанията на Е.М., Г.М., В.Р. и писмените доказателства по делото, а
именно приложения протокол за извършено
прослушване на аудиозаписи от проведени
разговори с ЕЕН:112. Сочените показания
на свидетеля изцяло преповтарят демонстрирайки последователност показанията от досъдебното производство. Единствените обстоятелства по които съдът е констатирал съществено противоречие с показанията дадени в досъдебната фаза на
процеса са обстоятелствата видял ли е свидетеля лице
с име В. да взима от земята счупен таблет,
както и кога свидетелят е видял и разбрал, че таблета
е счупен, което и наложи прочитане на показанията на свидетеля от досъдебното
производство, но с оглед на дадените разяснения
в съдебно заседание и съпоставяйки
ги с останалата част на разказа на свидетеля съдът намира ,че сочените от него обстоятелства в съдебно заседание в действителност отговарят на реалната
обстановка и че при първоначалния разпит свидетеля не се е изразил достатъчно
ясно което е житейски логично, поради
които причини съдът кредитира дадените
показания относно сочените факти дадени в съдебно заседание, а не тези дадени пред
орган на досъдебното производство.
Досежно показанията на св.Е.М. съдебният състав кредитира същите
в цялост относно следните обстоятелства:
факта на наличния конфликт сочената
вечер между нейното семейство и компанията на долния етаж, извикването на
полиция на тел.112, снимането на компанията на терасата на долния етаж от
нейния син пристигналите на адреса полицейски служители, че при напускане на
дома на Б. М. подсъдимият И.И. е бил в нетрезво състояние и е проявил вербална агресия към нея, факта
че се е афектирала от поведението на полицаите, което е изтълкувала като невземане
на отношение към поведението на техен
колега, че се обадила на св.Р. и заедно
със сина си са отишли да я докарат с автомобил, че синът й, съпругът й и Р. са посетили домът на Б. М., че тя е
останала на двора сама, че е чула шум от металните решетки на дървените капаци
на оградата, че след като е видяла подс.И.И. е решила че същия иска да влезе отново в двора на къщата им и че вследствие на стрес и уплаха е започнала
да крещи, че И. се е върнал, както и че Р.
е излязла на улицата след И., а след тях е бил С.М., като синът й Г.М. е останал да я успокоява, че не е видяла
какво се случва на улицата тъй като в това време се е опитвала да се обади по
телефона, но е чула че Р. пита И. кой го преследва и защо търси помощ, както и
че чак при оставянето на таблета на Р. на масата е
видяла, че последния е счупен, че впоследствие са придружили Р. до болницата.
За всички тези обстоятелства съдът счита ,че показанията на свидетелката са детаилни въпреки демонстрираната от последната
емоционалната нестабилност вследствие на преживения стрес, както и че
кореспондират както с показанията на св.К., св.С.М. и св.Г.М. и посочените по-горе писмените доказателства по делото, а именно
приложения протокол за извършено
прослушване на аудиозаписи от проведени
разговори с ЕЕН:112, както материалите за извършено дисциплинарно
производство срещу И.Г.И..
Относно показанията на св.Г.М. съдебният състав намира ,че същите отговарят на действителното
фактическо положение относно твърдените факти от свидетеля за това, че: и друг път е виждал И. в дома на Б. М., че
баща му е звънял на тел.112 , че на място са пристигнали униформени полицаи, че
майка му е изразила възмущение по отношение на поведението на полицията и че ще извика нейна приятелка журналистка, че
е отишъл с майка си да докара въпросната журналистка, като след пристигането си
отново на ул.“С.“№** вече не е имало
никой като, след това са седнали на двора. Впоследствие според свидетеля
тримата той ,баща му и Р. са се качили в дома на Б. М., като е чул че майка му
вика че полицаят се е върнал и че иска да влезе в двора. В последната част съдът счита също че
показанията на свидетеля са последователни и нямат отклонение както от останалия доказателствен
материал, така и от показанията на същия
свидетел от досъдебната фаза. В показанията
на Г.М. се сочи че е излязъл пред къщата
като пред него са били В.Р., баща му, а той в това време е успокоявал майка си,
както и че видял И. да замахва и В.Р. да пада по гръб на земята, както и да си вдига от
земята таблета, който впоследствие видял че е счупен,
както и че впоследствие Р. продължила да
снима. За всички гореизброени обстоятелства съдът отново
дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са
последователни в хода на цялото производство
и са логично допълнение към показанията на свидетелите М., С.М., Р. и К.
както и се допълват в цялост с посочените по-горе писмени доказателства събрани
в хода на съдебното следствие. Единствения факт относно който съдът не
кредитира показанията на този свидетел е твърдяното от него обстоятелство,че
между него и подс.И.
не е имало физическо съприкосновение, тъй като това противоречи изцяло както
със събраните писмени доказателства така и с показанията както на св.Р. и св.С.М.
така и с обясненията на подсъдимия.
Обсъждайки показанията на св.Р. съдът намира същите за последователни,
непротиворечиви и описващи фактическа обстановка, кореспондираща с целия доказателствен материал по делото. Свидетелката
последователно описва датата на която е била извикана от Е.М., а именно нощта
на 19 срещу 20 август, обстоятелствата които и е споделила последната в
телефонния разговор, и по пътя в автомобила, а именно че ***** „безчинства“ в
двора на дома им, факта че пристигайки на място пред къщата вече не е имало
никой, че е отишла заедно със С.М. и Г.М. в дома на Б. М., където тя се е
опитала да проведе разговор със същия, но той е бил в нетрезво състояние и е извадил мобилен телефон и е демонстрирал
че ще проведе телефонен разговор, че е чула виковете на Е.М.:“Той се връща!,
Иска да разбие вратата!“, след което веднага е изскочила навън, извън двора на
къщата където на разстояние около 10 метра е видяла И.И.,
който е говорел по телефона, че на разстояние около 3-4м. от И. е включила таблета и е започнала да го снима, представила се е че е
журналист и го е запитала от каква закрила се нуждае, тъй като е чула че
последния търси полицейска закрила по телефона, както и защо безпокои хората,
след което И. се е обърнал и със силен удар
с юмрук в дясното рамо я е
повалил на земята по гръб, при което таблета който в момента на удара е държала в областта
на слабините си с отпуснати ръце е паднал от ръцете й вдясно от нея
на разстояние около метър, че И.
е бил в нетрезво състояние, че самата тя е употребила алкохол по личен
повод преди да отиде на адреса, както и че се е обадила на Областния директор
на МВР-К. по повод случката и неколкократно е
сигнализирала на тел.112 за изпращане на
полицейски патрул на адреса, както и че не е видяла физическо съприкосновение между
И. и М. баща и син, че е ходила до болницата след случката , както и че на
място е снимала падналия на земята И.И., както и че е
споделила с пристигналия на място ***** Д.Я.,
че е употребила алкохол. Касателно всички
гореизложени твърдения на св.Р. съдебния състав намира ,че същите намират
подкрепа в останалия събран доказателствен материал,
а именно показанията на Е.М., С.М., Г.К., Д.Я. описаните по-горе писмени доказателства
по делото и вещественото доказателство по делото. Следва да се посочи, че
обективно състоянието на св.Р. след последвалия удар е възможно да е довело до стресово състояние у
същата което да и е попречило да възприема околната действителност и да реагира адекватно
на случващото се. Възприемайки поведението на свидетелката при разпита й в
съдебна зала, проследявайки хронологично дадените от същата показания в хода на
процеса, съпоставяйки ги с останалия
събран доказателствен материал, съдът следва да изтъкне обективността на
дадените показания от свидетелката Р. в съдебната фаза и пред настоящия състав въпреки
емоционалния им заряд, поради които причини им дава вяра в цялост.
Свидетелят Г.К. чисто житейски се явява най-незаинтересования
свидетел в цялата ситуация, затова съдът подходи изключително акуратно при
разглеждането на неговите показания. На първо място относно времетраенето на
първия инцидент наблюдаван от
свидетеля през терасата на домът му,
поведението на лицата в него и развитието на действието показанията на този
свидетел са непротиворечиви и се намират в пряка корелация с писмените
доказателства по делото и показанията на семейство М. както и с обясненията на самият подсъдим. Според свидетелят К., след като бил повторно събуден, въпросната
нощ излязъл на терасата и видял жената от това семейство нервно да „снове“ по
улицата и да крещи “Обадете се на 112!“, при което подс.И.
вървял по улицата, а зад него вървяла св.Р., която държала таблет
в ръцете си и представяйки се за
журналист изисквала от И. да се обърне, за да го снима, да спре за да
поговорят, като свидетелят сочи, че е била налице“канонада“ от въпроси. На тези
въпроси според К.И. не отговарял, като неколкократно
сменил посоката си на движение опитвайки се да избегне Р.. В тази си част
показанията на свидетеля са изцяло кореспондиращи както с показанията на Р.,
така и с обясненията на подсъдимият поради които причини съдът ги кредитира. К.
е посочил че е видял, че достигайки долния вход на блок“Б.“ И. рязко се обърнал
и започнал да ръкомаха, като вследствие на това ръкомахане Р., паднала на
земята и таблета бил бутнат на земята. Досежно обстоятелство дали е видял удара нанесен от подсъдимия
И. на Р. показанията на св.К. са непоследователни. Разпитан в досъдебната фаза
на процеса същия е заявил “Внезапно докато се намираха пред хранителния магазин
в блока ми, той се обърна и изби таблета от ръцете й. Започна да ръкомаха и не видях дали
през лицето я удари или само я бутна, но я повали на земята.“ Съдът не е чел
във въпросната част сочените показания на К. по реда на чл.281 от НПК и не ги е
присъединил към доказателствената маса и съответно не
би могъл да гради правните и фактическите си изводи върху тях. Разпитан в
съдебната фаза на процеса от съда в опит за изясняване именно на тези обстоятелства свидетелят заяви:
„Доколкото си спомням, видях директен удар към таблета.
Всъщност видях ръкомахане и таблета беше избит от ръцете
на жената. Неговата ръка имаше съприкосновение с таблета.
Тя в това време държеше таблета пред тялото си някъде
там, около гръдната част или някъде там. Сега мога да кажа –видях ръкомахане и
след ръкомахането видях таблета да полита към земята.
След таблета жената също падна на земята. Струва ми
се, че имаше удар към таблета.“ При така проявената
непоследователност и несигурност в
описанието на това какво свидетелят е възприел като удар и къде е бил
насочен той съдът е счел за безпредметно четенето на показанията посочени по
горе и присъединяването им към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК и
цитирането им по-горе бе сторено единствено
единствено от гледна точка демонстрация
за проявената несигурност по този въпрос от свидетеля в хода на процеса.
Съдебният състав намира, че описаното местоположение на свидетеля К. /на
терасата на третия етаж на блока, странично, на около 15-20 метра по диагонал,
през нощта, макар и пред осветен магазин на улица с дървета с големи корони и местоположението
на св.Р. спрямо него с гръб/ не му е позволявало да определи къде точно държи
св.Р. таблета още повече, че според собствените й
показания същата е държала таблета в областта на
слабините си с отпуснати ръце и е ударена с един единствен удар от подсъдимия в
областта на дясното рамо с юмрук. Свидетелят К. според съда е видял удар от
страна на подсъдимия към Р. възприет от него като ръкомахане от страна на
подсъдимия и падане на Р. и на таблета, но не е възприел директен удар към таблета, на
първо място тъй като според собственото му местоположение/на свидетеля К./,
обективно това не е било възможно за възприемане, тъй като свидетелката е
държала таблета отпред пред слабините си, а той я е
гледал отгоре надолу, в гръб и по диагонал. На следващо място съдът констатира проявената непоследователност и несигурност на свидетеля
при даваните от него показания в съдебната фаза на процеса по този въпрос,
наличието на противоречие с показанията на самата свидетелка Р. по
въпросите в коя част на тялото е била
ударена от подсъдимия и удрян ли е от него самия таблет
с показанията на свидетеля К.. Поради тези причини съдът кредитира показанията
на св.К. относно тези обстоятелства, че е възприел единствено ръкомахане от
страна на И. и е видял падането на Р. и таблета. Относно
месторазположението на двете лица -подсъдимият и Р. пред блока и спрямо
свидетелят съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля, като
кореспондиращи с показанията на Р.. Съдебният състав намира за непротиворечиви и покриващи се като фактология
с останалия доказателствен материал показанията на
свидетеля К., както относно собственото му последващо
поведение със сигнализирането на тел.112
така и за поведението на Г.М., състоянието на подсъдимия при слизането му пред
блока и действията на В.Р. на
местопроизшествието.
Показанията на св.Д.Я., макар да са откъслечни и да не
дават информация пряко и непосредствено за инцидента следва да бъдат
кредитирани в цялост, тъй като съответстват както на писмените доказателства по
делото, така и на показанията на св.Р..
Досежно обясненията на подсъдимия съдът разглежда същите, като ги преценява
и съпоставя с останалия доказателствен
материал. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в следните части и относно следните факти, а именно: че на
сочената дата и място на 19.08.2013 год.
в гр.К. на ул.“С.“ №** вечерта е отишъл на гости на покойния Б. М. в дома му
на първия етаж като повода за посещението
му е било постигането на
уговорка със същия за нарязването на
топола паднала в обработваното от него място в коритото на р.А., че въпросната
вечер е консумирал алкохол, в количество от около 300 грама ракия, както и че е
имало пререкание между компанията състояща се от него, Б. М. и лице с име С. и
семейството на брата на Б. М., че е
получил телефонно обаждане от страна на прекия си началник В. Н. да излезе
навън, че на пристигналия на място автопатрул обяснил
какво е положението и след получено и
устно предупреждение от дошлия на място В. Н.
се качил в такси и си тръгнал, че около 01.20ч. получил обаждане на
мобилния си телефон от Б. М., който го молел за помощ, тъй като последния
твърдял че брат му и други хора са в
дома му, заплашват го и искат да го изхвърлят, че е взел такси и се върнал на
ул.“С.“№**,че е чул женски вик “Дръжте го!“, което провокирало у него страх от
физическа саморазправа, поради която причина се обадил на тел.112 за да поиска
помощ, както и че докато говорел по телефона св.Р. дотичала и започнала да го
снима, като му навирала снимащо устройство в очите,което не разбрал какво е, но
същото го заслепявало. Съдът се съгласява че подсъдимият се опитвал да избегне Р.
неколкократно, като я заобиколи,
но тя му препречвала пътя, като му задавала постоянно въпроси защо е там, че се е опитал да избегне св.Р. като се обърнал
към нея, при което свидетелката паднала
на земята, след което бил нападнат първо от С.М., а впоследствие и от сина му,
вследствие на което паднал на земята, че носът и устата му кървяли
обилно, а едната му ръка била извита отзад, както и че бил транспортиран в
болницата, където отказал да бъде
настанен. Според обясненията на подсъдимия около 04.00ч. придружаван от Б. М.
се прибрал в дома си. Описва физическите си данни към датата на инцидента, а
именно тегло около 178 кг. и ръст 1.89
м. За всички горепосочени обстоятелства съдът
намира, че обясненията на подсъдимия не представлявят
защитна версия, а намират доказателствена опора в
останалия събран доказателствен материал, а именно гласните такива доказателства-показанията на св.С.М.,
св.Р., св.К., св.Е.М. с които
кореспондират и приложените писмени
доказателства и най-вече тези от дисциплинарната проверка на самия подсъдим,
както и снимките на хартиен носител на откритите видеофайлове в изследвания
оптичен диск съдържащ информация за всички налични в таблета
снимки в часовия диапазон. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, в които
на първо място същия сочи, че не се е опитвал да влезе в къщата на сем.М.,
поради обстоятелството, че е лишено от логика действие на едно лице в
почти два часа през нощта да се върне
на място от където вече е бил предупреден да напусне, за да окаже помощ
на свой приятел и после изведнъж да се откаже от своите намерения, като и твърдяното от него е в противоречие с
показанията на св.Е.М. и със съдържанието на собственото му обаждане на тел.112 , където той иска само
закрила за себе си. Съдът не дава вяра на подсъдимия и че не е чул свидетелката Р. да се е легитимирала,
че е репортер, тъй като оборващи това твърдение са както показанията на св.К.
така и показанията на св.Р.. Съдът смята
за защитна версия обясненията на подсъдимия, че свидетелката В.Р. се е блъснала
в него и че не е видял как е паднала, тъй като за механизма на нанесения удар и
поведението на подсъдимия са налице достатъчно ясните показания на св.Р. които съдът намира за основен доказателствен източник относно тези изключително значими факти.
Съдът кредитира в цялост
заключенията на така приетите в
съдебно заседание компютърно техническа
експертиза, видно от която стойността на унищоженият таблет
марка Apple iPad, модел А 1430, сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******, собственост на ***“*****“ е 650.00 лева, както и че поради счупване на
екрана на множество места е невъзможно таблета да
бъде отключен и съответно ремонтиран. Видно от заключението на компютърно
техническата експертиза назначена на
оптичния диск съдържащ наличната информация на всички налични в таблета снимки назначена и приета в съдебно заседание в таблет
марка Apple iPad, модел А 1430,сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер ******* , собственост на ***“*****“ в диска са открити 14 броя
видеоклипа създадени за периода от 01.13
часа до 01.56 часа на 20.08.2013г., като са приложени снимки на хартиен носител на откритите видеоклипове. Съдът намира за обосновани и отговарящи в цялост на така поставените
въпроси заключенията на експерта и по двете експертизи.
Относно писмените доказателства съдът намира: съответните копия на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ рег.№Яз858/13.09.2013г., Заповед №***/08.09.1995г., Заповед №**/14.01.1996г.,
Заповед №***/05.10.2006г. Заповед рег.№*****/19.09.2006г.
за назначаване категория *-***** **** и Заповед №***/04.05.2010г. за преназначаване на ******* в група „*******“ на сектор „********“ към РУП-К. за годни доказателствени
източници, като представляващи писмени доказателства доказващи че подсъдимият е лице от състава на
МВР. Находящото се в делото копие от фактура№06429**670 от 25.10.20**г,
съдебния състав намира за годен доказателствен източник
доказващ, че се касае за чужда движима вещ. Приложените копие от удостоверение
за наследници №1417/10.**.2013г.на В.Б. М.,
препис извлечение от акт за смърт на Б. Г.М., представляват писмени доказателства
удостоверяващи невъзможността Б. М. да
бъде разпитан по настоящото производство. Изготвеният протокол за доброволно
предаване на таблет марка Apple iPad, модел А 1430,сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******- представлява писмено доказателство удостоверяващо
присъединяването на съответното веществено доказателство по делото, като справката
от търговския регистър установява наличието на соченото дружество в правния
мир. Приложеното заверено копие“Вярно с
оригинала“ от Решение №29 на КАС по адм.дело
№23/2014г.-/л.48-л.50 от съдебното производство/, заверени копия с печат „Вярно
с оригинала“ от материалите за извършено дисциплинарно производство срещу И.Г.И.
бивш държавен служител на ОДМВР-К. ,кат.*-***** **** заемал длъжност ******* в
група *** на РУП-К. приключило с
налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ със Заповед рег.№Яз-858/13.09.2014г./л.69-169 от съдебното
производство/, удостоверяват наличната служебна проверка по случая както изясняват
последователността и съдържанието на подаваните сигнали на тел.1**
От правна страна:
Субект на това престъпление по чл. 216, ал. 5 пр.3 вр. с ал.1, пр.1 вр.
с чл.142 ал.2, т.6 пр.6 от НК може да бъде всяко
наказателно отговорно лице, което притежава качеството лице от състава на
Министерство на вътрешните работи стига то да не е собственик на унищожената
вещ. Подсъдимият е държавен служител на ОД МВР-К., кат.*-***** ****
заемал длъжност ******* в група *** на РУП-К. към датата 20.08.2013г., като фактът, че към сочената дата е бил в отпуск е правно ирелевантен т.е. същият е притежавал качеството лице от
системата на Министерство на вътрешните работи. Безспорно
е установено по делото, че собственик на процесната
вещ е ********* ЕООД и вещта не е собственост на подсъдимия.
Относно характеристики на деянието от
обективна страна съдът може да спомене следното: Предмет на това престъпление
може да бъде всяка движима, която не е собственост на дееца, вещ като същата следва да притежава стойност. В случая се касае
именно за вещ със стойност, съобразно
приетата от съда компютърно техническа експертиза съответния таблет марка Apple iPad, модел А1430, сив на цвят с IMEI: ******* и
сериен номер ******* е
оценен на сумата от 650.00лева.
За унищожаването като престъпление няма значение в чия фактическа власт е
предмета на престъплението – в тази на собственика, на трето лице, или на
дееца. Вещта, обаче трябва да е в нечия фактическа власт –в случая вещта е била
във фактическата власт на св. В.Р..
Изпълнителното деяние на престъплението в
което подсъдимият е обвинен е унищожаването на съответния таблет
което съобразно доктрината е такова
качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави
напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното и предназначение,
което в случая е налично тъй като сочената вещ
поради счупване на екрана/дисплея/ е окончателно негодна за ползване по
предназначение. Принципно това престъпление е резултатно, като престъпният
резултат е негодността на чуждата вещ – невъзможността тя да се ползва по
своето нормално /първоначално/ предназначение. Унищожаването следва да е
противозаконно.
. От
субективна страна деянието по чл. 216, ал. 1 НК може да се осъществи с пряк или
с евентуален умисъл. В настоящия случай подсъдимият
е обвинен че „чрез удар с ръка по таблет, държан от св.Р.
и събаряне на земята противозаконно е
унищожил“ съответната вещ- таблет
марка Apple iPad, модел А1430, сив на цвят с IMEI: ******* и
сериен номер *******. Следователно подсъдимият е следвало да съзнава,
обществено опасния характер на деянието
да е предвиждал неговите оществено опасни последици и да е искал или допускал настъпването на
такива, съобразно обхвата на изискуемия умисъл- пряк или евентуален От установената фактическа обстановка по
делото базирана на събрания доказателствен материал е установено, че св.Р. е следвала
подсъдимия, като е вървяла в тъмното зад него и се е опитвала да го снима. С
какъв точно уред е осъществявала тези си действия подсъдимият докрая не е разбрал. В обясненията на същия е посочено „…навираше
ми някакво снимачно устройство, но много силно ми светеше и ми заслепяваше
очите.“ Единственият удар от страна на
подсъдимият към свидетелката е бил насочен към нейното рамо и то в момент, в
който според самата свидетелка Р. таблета е бил разположен в областта на слабините й и тя го
е държала с отпуснати ръце. Обективно към момента на нанасяне на удара от
страна на подсъдимия към свидетелката, с оглед неговото ръстово
превъзходство от 1.90м. т.е. около 20 см. над свидетелката сочения таблет е бил на
височина приблизително около средата на
бедрата на подсъдимия. По делото няма установено нито едно гласно или писмено
доказателство за проявена вербална атака от страна на подсъдимия към св.Р. или същия да е изразил гласно нежеланието си да бъде
сниман с процесния таблет,
от които да може да се направи извод че същия е разбрал че го заснимат и то именно с таблета. Единственото доказателство, че той неколкократно се е
опитал да избегне действията на св.Р. по
опита й за контакт с него, включително и да бъде сниман е обстоятелството че
е сменял посоката си на движение, но
няма доказателства /освен при
еднократното си обръщане към нея/ същия да е стоял лице в лице с нея и да е
възприел чисто визуално дори
устройството с което е бил сниман. Подс.И. в
обясненията си сочи, че св.Р. го е
заслепявала, но не може да бъде направен извод че единственият удар който той е
отправил към нейното рамо е бил насочен към въпросния таблет,
още повече че действието се е развило изключително бързо в тъмната част на
денонощието и то докато подсъдимият е
разговарял с оператор на тел.112 т.е. едната част на лицето му е било закрита
от ръката му която е държала мобилния телефон. В подкрепа на това са и приложените
снимки на хартиен носител от видеофилми в съответния часови диапазон, от които
са видни действията на И. и че всички негови снимки са направени в гръб. Поради тези
причини съдът не може да направи извод, че
нанасянето на удар в рамото на св.Р. е направено именно с умисъл противозаконно да се унищожи
сочената движима вещ –таблет държан от св.Р. и в този
смисъл, че обхвата на умисъла с
конкретното действие на И. е съответен
на изискуемия за това престъпление, а именно да съзнава обществено
опасния му характер, да предвижда неговите обществено опасни последици и да е искал или допускал тяхното настъпване.
Не би могъл да се направи извод и за евентуален умисъл , тъй като нанасянето на
удар в рамото на св.Р. не би могло да
формира умисъл, че вследствие на причинения удар Р. ще изпусне на земята таблета,
вследствие на което същия ще се счупи най-малкото, че липсват
доказателства подсъдимия въобще да е
възприел таблета като
такава вещ, която по своята форма
и начин на употреба, да е възможно да бъде
изпусната от св.Р.,още повече че
твърденията на Р. че е журналист предполагат използването на друг вид техника за заснемане. Поради горните
причини съдът намира деянието на подсъдимият за несъставомерно
от субективна страна , като престъпление по чл.216 ,ал.5,пр.3 вр. ал.1,пр.1 вр.
чл.142 ал.2 ,т.6,пр.6 от НК.
По
аргументите на прокурора :
Твърденията на прокурора че процесния таблет е собственост
на „*****“ ЕООД като в този смисъл
представлява чужда движима вещ, както и че подсъдимият безспорно притежава съответното
качество-лице от състава на МВР, а именно ***** **** към ОДМВР –гр.К. съдът
намира за отговарящи на действителното фактическо положение. Съдебният състав
не е съгласен, че обвинението е доказано по безспорен начин от показанията на
свидетелите Г.М., В.Р. и Г.К., поради обстоятелството, че според собствените му
показания св.Г.М. въобще не е видял удара, според показанията на св.Р. удар по процесния таблет липсва и е била
ударена в рамото, а в показанията на св.К. които съдът
обсъди по-горе подробно са налице
непоследователност на изложението
относно самият удар, поради която
причина съдът ги кредитира единствено в частта на това ,че св.К. е възприел ръкомахане от
страна на подсъдимия. Прокурорът поддържа тезата, че за да достигне до тялото
на св.Р. ударът на подсъдимият И. първоначално е достигнал до държаният от Р. таблет, при което последния е бил избит и е паднал на
земята и чак впоследствие въпросния удар е достигнал тялото на свидетелката.
Подобен механизъм не се описва нито от св.Р., нито от св.К. в некредитираната
част от показанията му от съда, като други доказателствени
източници относно този факт липсват, тъй като подсъдимия лансира съвсем друга
версия. Соченото от представителя на
държавното обвинение, че целта на действията на подсъдимия е била както да
избута св.Р., така и да избута таблета, който според
обвинителя е бил държан от свидетелката около гръдната й част, според съда
не отговаря на телодвиженията и целта на
подсъдимият, тъй като ако целта на същия
е била да унищожи сочената движима вещ е
щял да посегне към държания таблет в областта на
слабините от страна на св.Р., а той не го е сторил, като единствено и е нанесъл
удар в рамото целящ същата да престане
да го притеснява. Изтъкнатото от
прокурора, че предхождащия случката скандал
обосновават причините за осъществяване на деянието от страна на
подсъдимият е твърдение лишено от правна логика, тъй като е логично същия да прояви агресия към лицата, с които в предходен момент е имал
пререкание, а не към абсолютно непознато лице твърдящо, че е журналист.
По
веществените доказателства:
Съдът с присъдата си е определил, че вещественото
доказателство таблет марка Apple iPad, модел А 1430,сив на цвят с IMEI: ******* и сериен номер *******, следва да бъде върнато на *** “*****“ ЕООД, след
влизането на присъдата в сила поради факта, че по делото са налице доказателства,че
същото е било закупено от въпросното
дружество в лицето на представляващия директор Л.Т.Н..
По
разноските:
С оглед изхода на делото,
като призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, съдът на
основание чл. 190 НПК присъди направените по делото разноски в
досъдебното и съдебното производство за експертизи и пътни разноски на свидетелите да останат за сметка на
държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Съдия: