Решение по дело №40004/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1563
Дата: 29 януари 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110140004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1563
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110140004 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 52/ срещу Д. Е. И., Е. Д. И. и Т. Д. Д., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както
следва: 256,01 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 62,77 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.06.2023 г., 13,86 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и 3,49 лв. – мораторна лихва за периода от
15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в
условията на разделна отговорност при квоти както следва:
Д. Е. И. – 4/6 или сумата от 170,67 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 41,85 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.
– 28.06.2023 г., 9,24 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,33 лв.
мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
Е. Д. И. – 1/6 или сумата от 42,67 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, 10,46 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.06.2023 г., 2,31 лв.
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г.
1
до окончателно изплащане на сумата и 0,58 лв. – мораторна лихва за периода от
15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Т. Д. Д. – 1/6 или сумата от 42,67 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, 10,46 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.06.2023 г., 2,31 лв.
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г.
до окончателно изплащане на сумата и 0,58 лв. – мораторна лихва за периода от
15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент имат
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т.С.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, в
който ответниците са изложили, че признават задължението и правят изрично искане
да не се допускат експертизи.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че
сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 177049 е била
присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно
апартамент № 40, находящ се в /адрес/, е бил топлофициран, че за периода м.05.2019 г.
– м. 04.2021 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в
количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност 256,01 лв., че
ответниците са в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва
за периода 15.09.2020 г. – 28.06.2023 г. е 62,77 лв., че не е заплатена дължимата се цена
за извършената услуга дялово разпределение, която за периода м.06.2020 г. – м.04.2021
г. е 13,86 лв., както и че ответниците дължат мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение в размер на 3,49 лв. – за периода 15.08.2020 г. – 28.06.2023 г.,
както и обстоятелството, че Д. И. отговаря за 4/6 от задълженията, а Е. И. и Т. Д. за по
1/6.
По изложената аргументация исковите претенции се явяват основателни.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответниците
2
следва да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 700.00лв., от които 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 600.00лв. държавни такси, от
които 233.34лв. – платими от Д. И., 233.33лв. – платими от Е. И. и 233.33лв. платими
от Т. Д..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Е. И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес /адрес/, на основание 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 170,67 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., до обект с
абонатен № 177049, представляващ ап. 40, находящ се в /адрес/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 41,85 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.06.2023
г., 9,24 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
18.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,33 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес /адрес/, на основание 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 42,67 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., до обект с
абонатен № 177049, представляващ ап. 40, находящ се в /адрес/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 10,46 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.06.2023
г., 2,31 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
18.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,58 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес /адрес/, на основание 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 42,67 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., до обект с
абонатен № 177049, представляващ ап. 40, находящ се /адрес/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 10,46 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.06.2023
г., 2,31 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
18.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,58 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Д. Е. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 233.34лв. – разноски.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 233.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 233.33лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
3
на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4