Определение по дело №1450/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 715                                             23.07.2020г.                        град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав

На двадесет и трети юли 2020 година, в закрито заседание в следния състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ 

                   ЧЛЕНОВЕ :   ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                       БОРЯНА ХРИСТОВА                                  

при секретаря Катерина Маджова                                                

като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев

ч.гр.д.№ 1450 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

         Производството е на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от ГПК.

          Производството по делото е образувано по постъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба от „Уникредит Булбанк“- АД, гр.София срещу Разпореждане № 4804/02.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1623/2020г. по описа на РС- гр.Стара Загора, с което е било частично отхвърлено писменото й Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК само за 2 бр. суми- сумата 36, 81 евро за разноски по уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия му кредит, включени в извлечението, и сумата 316, 66 евро за лихва върху просрочена главница по отпуснатия на длъжника кредит за периода от 28.05.2019г. до 27.05.2020г., представляващо обезщетение за забава за просрочените плащания по чл.60, ал.2, т.3 от ЗКИ и уеднаквената практика по т.18 от Ч. жалбоподател счита, че производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и едностранно, и че в това производство РС следвало да ограничи проверката си до това дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като се позовава на мотивите по т.4 и т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- София относно възможността кредиторът да се снабди със заповед за изпълнение и за акцесорни вземания, каквото било и вземането за разноски по уведомлението. Твърди, че в документа по чл.417, т.2 от ГПК това вземане било определено достатъчно ясно по основание и по размер. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да отмени обжалваното изцяло негативно за него Разпореждане, и да постанови нови изцяло позитивно за него, като уважи искането му в тази отказана част по чл.417 от ГПК, като се издаде и исканата Заповед и Изпълнителен лист, и му се присъдят разноските по делото, ведно със законните последици от това.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото документи, като обсъди доводите в ч.жалба и се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за установено и доказано следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено Заявление от 29.05.2020г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен само относно 2 бр. от няколкото отделни искания- за присъждане на сумата 36, 81 евро за разноски по уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия му кредит, включени в извлечението, и сумата 316, 66 евро за лихва върху просрочена главница по отпуснатия на длъжника кредит за периода от 28.05.2019г. до 27.05.2020г.- всички те срещу длъжника И.С.В. от ***. Заповедният РС е отхвърлил частично така подадено Заявление, като е приел, че в тази му част искането противоречи за чл.10а, ал.2 и 4 във вр. с чл.33, ал.1 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

 Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най- малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото са посочени процесните 2 суми в евро- 36, 81 евро за разноски по уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия му кредит, включени в извлечението, и 316, 66 евро за лихва върху просрочена главница по отпуснатия на длъжника кредит за периода от 28.05.2019г. до 27.05.2020г. по сочен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 451/4075/27796885/13.05.2014г. Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният РС е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за евентуалното наличие на нищожна клауза в потребителски договор. От изложеното в заявлението и приложените към него документи се е установило от първоинстанционния заповеден РС, че претендираното вземане произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит от 13.05.2014г., който по своя вид и характер се явява потребителски такъв, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд счита, че процесните претендирани суми от 36, 81 евро за разноски по уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия му кредит, включени в извлечението, и от 316, 66 евро за лихва/без посочен размер/ върху просрочена главница по отпуснатия на длъжника кредит за периода от 28.05.2019г. до 27.05.2020г., са в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, понеже направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата/която следва, но не е посочена изрично/, но не и на някакви други компенсации и осребрявания.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното негативно за ч.жалбоподател/заявитела/ разпореждане, основаващо се на непосочване за какво и на какво основание са начислени такси, а само на посочен общия им размер, както и предвид това, че това представлява такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, изцяло противоречи на законовата забрана по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради което това Разпореждане се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено напълно, ведно със законните последици от това.

Настоящото въззивно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Воден от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора

 

  О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 4804/02.06.2020г. по ч.гр.д.№ 1623/2020г. по описа на РС- гр.Стара Загора.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :