Решение по дело №238/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…221………/24.07.2020г.,гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година,в състав:

Председател: Красимир Ненчев

членове: Албена Палова

Мариана Димитрова

при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №238 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Обжалва се решение №8 постановено на 09.01.2020г. / погрешно посочена 2019г./ с което  предявения от  К.П.Щ., Н.К.Г., Д.П.Щ. и Д.К.К. против И.К.Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за   разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 1005, том IV, дело № 1408/29.03.1975г., с който на ответника е прехвърлен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.503.138.1.2 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота-гр. В., бул. „С.“ № 45, ет. 2, находящ се в сграда 10450.503.138.1, разположена в ПИ с идентификатор 10450.503.138, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта-едно, посочена в документа площ на обекта 114 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от избата и тавана и ¼ ид. ч. от входа, коридора и стълбищната клетка, на едно ниво и при съседи-на същия етаж-няма, под обекта-имот с идентификатор10450.503.138.1.1, над обекта-няма, ведно с 200/792 ид. части от ПИ с идентификатор 10450.503.138 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, адрес на имота- гр. В., бул. „С.“ № 45, с площ на имота 795 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м./, стар идентификатор няма, номер по предходен план 4946, кв. 57, парцел X, при съседи имоти с идентификатори 10450.503.139, 10450.503.1772, 10450.503.1776, 10450.503.1139 и отмяна на нотариалния акт, по отношение на ползващото се лице В.К. Г., починала на 08.08.2016г., до размера на притежаваните от ищците квоти в наследството й, а именно- 1/16 ид. част за К.П.Щ., 1/16 ид. част за Д.П.Щ., 2/16 ид. части за Н.К.Г. и 2/16 ид. части за Д.К.К.,като неоснователен.Отхвърлен е предявения от К.П.Щ., Н.К.Г., Д.П.Щ. и Д.К.К. против И.К.Г. иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 1005, том IV, дело № 1408/29.03.1975г.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

        Въззивниците К.Щ., Н.Г., Д.Щ. и Д.К. във въззивината си жалба подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК твърдят, че решението е неправилно-постановено при процесуални нарушения, непълнота на доказателствата, необосновано. Искането е след цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а при непълнота на същите и след събиране на допълнителни доказателства, след вярно установяване на фактите по делото, да се постанови ново решение с което искът да бъде уважен. Посочват,че първоинстанционният съд е възприел погрешна фактическа обстановка. Събраните гласни доказателства са недостоверни относно факта,че ответникът е изпълнил поетото с алеаторния договор задължение : да се грижи за прехвърлителите за цялостната им издръжка до края на живота им.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност. Искането е решението да бъде потвърдено.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателите  доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

          Относимите обстоятелства са следните:

          Няма спор,че Н.К.Г. и Д.К. са дъщери на К. Г. и В. Г., а ответника И.Г.-техен син. Ищците К.Щ. и  Д.Щ.-техни внучки, дъщери на починалата им дъщеря Е. Щ..

          На 29.03.1975г., К. Г. е прехвърлил на И.К.Г.  правото на собственост върху втория етаж от жилищна сграда, построена в дворно място ,представляващо парцел Х-490 в гр.В., ведно с ½ ид.част от избата и тавана, ¼ ид.част от входа, коридора и стълбищната клетка ,200/729 ид.части от дворното място,срещу поетото от сина му-приобретател алеаторно задължение да се грижи за цялостната издръжка на прехвърлителя и неговата съпруга В. Г.,и да ги гледа до края на живота им.

          К. Г. е починал на 01.04.2008г., а В. Г.  е починала на 08.08.2016г.

В исковата молба ищците посочват: „от датата на подписване на нотариалния акт и поемане на задълженията, до момента на смъртта на всеки един от нашите наследодатели, ответникът не е полагал никакви лични грижи за тях,нито им е осигурявал някаква финансова помощ. .. Ответникът не е полагал грижи за своята майка, „ не е изпълнявал задължението си въобще, никога не е живял в едно домакинство с нея, нито е полагал лично и чрез трето лице необходимите грижи и не е осигурявал издръжка на прехвърлителката си по акта.“ Искането е алеаторния договор да бъде развален.

В хода на производството са събрани гласни доказателства, писмени доказателства- установяващи здравословното състояние на В. Г.. Установената въз основа на тях фактическа обстановка е пълна ,поради което настоящият въззивен състав изцяло я споделя и за да не я възпроизвежда отново , препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част на основание чл.272 от ГПК.

В мотивите на обжалваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел,че не е доказано виновно неизпълнение от страна на ответника ,съставляващо основание за разваляне на алеаторния договор.

    Решението е правилно.

    Предявеният иск е за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу полагане на грижи и доставяне на издръжка за в бъдеще,поради неизпълнението на задължението на приобретателите, черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 87, ал.ІІІ от ЗЗД.      

 

 

Договорът за издръжка и гледане е възмезден, двустранен, формален с дългосрочно изпълнение /в житейски смисъл/ и алеаторен. Приобретателят встъпва в правоотношението за да придобие правото на собственост върху един конкретен недвижим имот, а прехвърлителят да си осигури подходящи социално-битови условия до своята смърт.При договор, по силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителя основанието, от една страна е прехвърлянето на собствеността на имота и от друга- поетото задължение за гледане и издръжка. Понеже продължителността на престацията е свързана със събитие,за което е неизвестно кога ще настъпи и обема й се изменя съобразно с промените в нуждите на кредитора, договорът има алеаторен характер.

В тежест на ищците в настоящето производство е да докажат, че между страните е бил сключен твърдяният договор за издръжка и гледане, а в тежест на ответника да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора точно.За да е налице точно изпълнение на задължението за издръжка и гледане е необходимо същите да са предоставяни непрекъснато, ежедневно и пълно, по начин, че да не спада жизнения стандарт на кредитора, съществуващ преди сключване на договора и да му се осигури спокоен живот. Характера на дължимите грижи, доколкото не са изрично уговорени в договора, се определя конкретно спрямо нуждите на прехвърлителя, а съдържанието на задължението за издръжка се изпълва, доколкото не е предвидено друго, с поемане на цялостната необходима издръжка на кредитора на това задължение, независимо от неговите доходи.Не се спори по делото, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за прехвърляне на имот срещу задължение на приобретателя за издръжка и гледане.

Както се посочи,не е в тежест на ищцовата страна да доказва неизпълнение по процесния договор от страна на приобретателя, напротив, ако се твърди изпълнение, то следва същото да бъде доказано от ответната страна. В настоящият процес, ищците са насочили усилията си да доказват полаганите от тях грижи,но тези обстоятелства са неотносими. Относимите факти към предмета на спора касаят неизпълнението на задълженията по договора ,сключен на 29.03.1975г., от И.Г.. А, от съвкупната преценка на всички относими писмени и гласни доказателства и установените от тях релевантни обстоятелства по делото се установя,че през целия период на действие на договора : считано от 1975 година до смъртта на прехвърлителя К. Г.- починал на 01.04.2008г., и третото ползващо се лице- В. Г. - починала на 08.08.2016г. ответникът е изпълнявал поетите по договора задължения. В този смисъл са показанията на свидетелите В., С., В., Р.,подкрепени от показанията на ищцовата страна : св.Г. : „ В. не се е оплаквала,че не е гледана от сина си. „При тези безспорни данни дадените показания от свидетелите на ищцовата страна за полаганите от тях грижи, давани средства за ремонт и пр. ,следва да се обсъждат в насока най-общо за изпълнен морален дълг, но в никакъв случай не дават основание на съда да приеме,че ответникът е неизправна страна по сключения алеаторен договор. Въззивният съд намира, че приобретателят по сделката, подпомаган от своята съпруга са изпълнили поетите с договора задължения за задоволяване потребностите на прехвърлителите във всеки един аспект докато са били живи – да ги гледат с личния си труд и с труда на своите най-близки роднини от семействата им, което задължение те са изпълнявали добросъвестно и в пълен обем. От показанията и на двете групи свидетели не се установява прехвърлителите да са имали нужда от обслужване и да не са я получили.Липсват данни, а и твърдения от ищцовата страна за влошаване на отношенията между страните по договора поради неизпълнение на поетите с него задължения, както и прехвърлителите да са били  изоставени,без полагащите им се за състоянието им грижи или да са били недоволни от грижите, които са били полагани за тях. Затова подържаните и във въззивната жалба оплаквания за липса на ежедневни и постоянни грижи от ответника са неоснователни и не се подкрепят от събраните доказателства.

С оглед изложеното, въззивният съд счита, че ответникът е изпълнил алеаторното си задължение за гледане и издръжка по отношение на  В. Г.-ползващо се по алеаторния договор  от 1975г. лице ,като са положени необходимия обем грижи, от които с оглед здравословното й състояние- предвид събраните писмени доказателства по делото, възрастта и потребностите се е нуждаела.  Затова настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД и предявеният на това основание иск е неоснователен, поради което и правилно с обжалваното решение първоинстанционният съд го е отхвърлил.

По изложените си съображения, въззивната инстанция приема,че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което и на  основание чл.271,ал.І от ГПК решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски във въззивното производство в размер на 600,00 лева-възнаграждение за адвокат.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №8 постановено на 09.01.2020г. / погрешно посочена 2019г./ по гр.дело № 437 по описа на В.ския районен съд за 2019г.

ОСЪЖДА К.П.Щ., ЕГН: **********, с адрес: ***,  Н.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,  Д.П.Щ., ЕГН: **********, с адрес *** и Д.К.К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата в размер на 600,00 /шестстотин/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.

 

 

 

 

          Председател:

 

                                                                                      членове: 1.

 

                                                                                                        2.