Номер 26720.10.2020 г.Град Червен бряг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Червен БрягЧетвърти граждански състав
На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20204440100822 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 19, ал.1 пр. 3 вр. чл. 14 от Закона за
гражданската регистрация/ЗГР/.
Образувано е по повод постъпила молба от С.П.В. с ЕГН ********** против
О.П.. Посочва се в молбата, че молителката сключила граждански брак с
В.В.С.. Твърди се, че с Решение №56/27.02.2020г. по гр. д.№148/2020г.
фамилното име на съпруга й било променено на С.. Твърди се от молителката,
че продължава да носи брачното си фамилно име В., но това обстоятелство
създало неудобства и проблеми в обществото и администрацията на различни
учреждения. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че са
налице важни обстоятелства, които налагат промяната на фамилното име на
молителката от В. на промененото име на съпруга й С.а .
В съдебно заседание С.П.В. редовно призована се явява лично и с аИ.А. – АК-
Плевен. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи изцяло
молбата като основателна и доказана.
Заинтересованото лице - О.П., редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по молбата.
Контролиращата страна Районна прокуратура - Плевен, редовно призована, не
се представлява и не взема становище по искането.
СЪДЪТ, след като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно
изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за
1
сключен граждански брак, че В.В.В. с ЕГН .... и С.П.М. с ЕГН **********
сключили граждански брак на 01.06.2018г. , като съпругата приела фамилното
име В..
Не се спори и се установява от представеното копие на решение №
56/27.02.2020г. по гр.д.№148/2020г. по описа на ЧРС, че фамилното име на
В.В.В. било променено на С..
Спорно по делото е налице ли са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името на молителката
лично или обществено неудобно или неподходящо.
По делото са приобщени писмени и гласни доказателства за установяване на
спорните по делото обстоятелства.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства.
Видно от справка с изх.№ И-510/23.09.2020г. на РП-Плевен и справка с вх.№
3919/2020г. на ОП Плевен , срещу лицето С.П. В. няма образувани досъдебни
производства.
Установява се от справка с рег.№ 374000-5237/24.09.2020г. на РУ Червен бряг,
че срещу молителката няма образувани ЗМ-та и подадени жалби и сигнали в
РУ Червен бряг.
Видно от удостоверение изх.№ 3381/16.09.2020г. по описа на СИС Червен
бряг, срещу лицето няма образувани изпълнителни дела.
В производството са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите В.В.С. и С.И.В€. Видно от показанията на
свидетелите, молителката е сключила граждански брак преди десет години, а
през 2020г. съпругът сменил фамилното си име. Свидетелите са категорични,
че В. С. произхождал от род, който е известен и се ползва с добро име в
обществото, което породило желанието на съпруга да смени фамилното си име
от В.ев на С.. От показанията на свидетелите се установява още, че желанието
на рода е и фамилното име на С.П. да бъде сменено на С.а. съдът приема, че
свидетелските показания установяват желание на близкия роднински кръг на
молителката за промяна на фамилното име, което е рефлектирало и върху
нейното желание в тази насока. Съдът приема за правдиви и достоворни
показанията на разпитаните свидетели, съответни на обективната
действителност по случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Правото на избор на име е иманентно свързано с правото на личен и семеен
живот. Съгласно чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от Народното
събрание на 31.07.1992 г., обн. в ДВ, бр. 66/1992 г. , в сила за Република
България от 07.09.1992 г., „всеки има право на зачитане на неговия личен …
живот“. Според чл. 8, § 2 ЕКПЧ, намесата на държавните власти в ползването
на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната,
за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и
морала или на правата и свободите на другите. Съгласно Решение от
25.03.1992г. дело Б. срещу Франция „отказът да се позволи на
жалбоподателката исканата от нея промяна на собственото й име, също е
фактор от значение, от гледна точка на чл. 8.". В Решение от 22.02.1994г. по
делото Burghartz срещу Швейцария съдът приема, че като средство за лична
идентификация и за свързване с дадено семейство, името касае и личния, и
семейни живот на индивида. По делото Guillot срещу Франция съдът посочва,
че името /имената/ представляват средство за идентифициране на лицата в
семействата им и в обществото, поради което засяга личния и семейния
живот. Обстоятелството, че обществото и държавата имат интерес от
регламентиране на употребата на имената, не изключва това, тъй като тези
публично правни аспекти са съвместими с личния живот, възприеман като
обхващащ и правото да се установяват и развиват отношения с други човешки
същества. Гореизложеното обуславя извод, че ЕСПЧ директно свързва
възможността за промяна на името с нормата на чл.8 от Конвенцията с правото
на личен живот. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1, пр. трето от Закона за
гражданската регистрация промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато
важни обстоятелства налагат това. Законът не дава отговор на въпроса кои
точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази
предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на
обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай.
Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал,
3
важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено
неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде
обвързана с императивните изисквания на чл. 14 ЗГР (и посочените в тях
възможни отклонения) относно начина на образуване на фамилното име на
физическото лице.
Последното обуславя изискване към състава на съда да прецени налице
ли и баланс между публичния и частния интерес на молителката.
Упражняването на всяко субективно право следва да е в съответствие и с
действащите правила и норми.
В конкретният случай обаче по делото не бяха ангажирани доказателства, от
които по безспорен начин, да се установява наличието на предпоставките на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да може да бъде уважено направеното от молителката
искане за допускане промяна на фамилно й име. Името представлява
постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за
неговата индивидуализация и идентификация от останалите физически лица.
Именно поради тази специфика, законът допуска то да бъде променяно
само по изключение - когато са налице предпоставките, визирани в чл. 19
ЗГР - въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Промяната на името е регламентирана като
потестативно право, което възниква при точно определени от закона
основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.
Въз основа анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не
са налице твърдените от молителката важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗГР, които да мотивират съда да постанови промяна на фамилното
име. В конкретния случай фамилното име на молителката не е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо и не са налице важни
обстоятелства. В случая не се изтъкват съображения, че молителката е
известна с името С.. Несъмнено е, че носеното от молителката фамилно име е
допустимо по закон, не е нито осмиващо, нито опозоряващо, нито обществено
неприемливо. Следва да се отбележи, че психичните изживявания и
обусловените от тях желания на субекта са правно ирелевантни, щом като
не е установено и доказано наличието на предпоставките на закона, които
да правят възможен извода за наличие на условията на закона за уважаване на
4
искането за допускане на промяна на носени имена. В конкретният случай
съдът установи, че желанието за промяна е продиктувано от „желанието на
рода“, което е повлияло върху страната. Ето защо молбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Това е така и защото съгласно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 от
ЗГР, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на С.П.В. с ЕГН ********** с правно основание
чл.19, ал.1 пр.3 вр. чл.14 от Закона за гражданската регистрация за промяна на
фамилното име от В. на С., като неоснователна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5