РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201467 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.61и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Н. И. С. от гр.С против НП №42-
0002485/11.08.2022г. , издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, в частта му, с която на жалбоподателя е
наложено административно наказание-“Глоба”, в размер общо на 2000 лв.,
във връзка с вменено му административно нарушение по чл.19, ал.1 т.6 от
Наредба №11/31.10.2002г. на МТС .
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил
виновно вмененото му административно нарушение. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото В
писмено становище санкционният орган заема позиция за неоснователност
на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, като наред с това се
прави и възражение за прекомерност на съдебните разноски за
жалбоподателя.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-
РД“Автомобилна администрация“-гр.София, редовно и своевременно
призовани, не ангажират становище и представител по делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва този акт и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на жалбоподателя лично на 05.09.2022г. и в законният срок срещу
него е подадена жалбата по делото-на 19.09.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения
различни от тези изложени в жалбата . Аргументи:
Със събраните по делото доказателства се установи по един
категоричен начин, че на 22.06.2022г., св.Г., който е инспектор при
наказващият орган, в присъствието на колегата си св.Т., е съставил на
жалбоподателя АУАН №324328 за това, че на същата дата, около 12.30 часа,
в района на АМ „Струма“89 км с посока към гр.София , е управлявал ППС
/съчленено/, състоящо се от влекач с марка “С “ и рег.№ , от категория №3,
собственост на фирма „Б “ЕООД и прикачено към него полуремарке с рег.№
от категория 04, с които е извършвал обществен международен превоз на
товар от Г за РБ , съгласно от ЧМР с дата 21.06.2022г. и заверено копие на
документ №*********. В акта е посочено също така, че в управляваното от
жалбоподателя ППС няма трудово договор или извлечение от него, сключен
между жалбоподателя и превозвача ЕТ“К “ и това МПС не е собственост на
превозвача, а водачът не е наемател или лизингополучател на превозното
средство, което било установено въз основа на справка в система REGIX . В
хода на проверката, въз основа на която е издаден този акт било установено
и, че жалбоподателят има сключен трудов договор с друга фирма- „Д
“ЕООД , считано от 29.11.2021г. Това описано за жалбоподателя поведение е
квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 19, ал.1, т.6 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Акта е връчен лично срещу подпис на
жалбоподателя към датата на съставянето му.
Въз основа на този акт, на 11.08.2022г. , Директорът на РД„АА“-
2
гр.София, на основание чл. 93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози,
във вр. чл. 19, ал.1, т.6 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, е издал
обжалваното НП №42-0002485, с което е наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000.00лв. НП е връчено
лично на дееца на 05.09.2022г.
Изложените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават напълно и при разпита на свидетелите по акта Г. и Т.. Двамата
установяват, че извършили проверка на място след като възприели
жалбоподателят да управлява процесното МПС. В хода на проверката
констатирали, че С. извършва международен превоз на товар от РГ за РБ без
да има сключен трудов договор към фирмата, която извършва превоза, като
това обстоятелство изрично било проверено и в системата от база данни в
НАП за регистрирани трудови договори . Свидетелите сочат, че
жалбоподателят не могъл да им представи такъв трудов договор, нито
договор за лиценз за управляваното от него ППС и извършван с него
международен превоз на товар. Акта съставили на място и го връчили лично
на дееца.
По делото са приети като доказателства копие на оригинален лиценз
№********* за международен автомобилен превоз на товари срещу
заплащане, издаден на ЕТ“К “ на дата 01.01.2017г. и с дата на валидност до
31.12.2026г. Към договора са представени и копие то тахографски лист за
водача С. за процесната дата /21.06.2021г./, както и справка от НАП за
регистрираните трудови договори, от която е видно, че към 23.06.2022г. има
регистриран трудов договор за жалбоподателя с фирма „Д “ЕООД-гр.С , въз
основа на който договор , той е назначен на длъжността“шофьор на
тежкотоварен автомобил“. Договора е регистриран на 29.11.2021г.
Видно от приложено към жалбата Допълнително споразумение
№23/29.11.2021г., с него , работодателят на С. /фирма Д “ЕООД-гр.С /, е
възложила на жалбоподателя в качеството му на шофьор да превози /прибере/
фирмен автомобил от РГ , като за целта управлява седлови влекач, зает от
фирма ЕТ“К “, с рег .№ . Споразумението е сключено на 20.06.2022г., като
превоза на това МПС следва да се осъществи за времето от 20.06.2022г. до
25.06.2022г.
С приетата по делото Заповед №РД -08-30/24.02.2020г. , издадена от
3
министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията, на
Изпълнителният директор на ИА“АА“-София и Началника на „АА“/ с оглед
на тяхна длъжностна характеристика и Заповед за назначаване на процесният
издател с №355 от 19.09.2022г., също приложени по делото като
доказателство/, са делегирани правомощия за издаване на НП по чл. 92, ал.2
от ЗАвП при констатиране на нарушения .
Поради изключително нечетлив вариант на приложено към преписката
ЧМР на чужд език, последното препятства неговият легализиран превод на
български език , преценката за относимостта му към случая и анализа му в
настоящото решение.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е
санкциониран жалбоподателя за административно нарушение по чл.19,
ал.1 т.6 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС .
НП е издадено при спазване на установената за това от ЗАНН
процедура и от компетентен орган. АУАН и НП са изготвени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя. В НП се съдържат и
всички изискуеми се от чл.57 от ЗАНН реквизити. Ето защо, съдът приема,
че обжалваното НП е процесуално законосъобразно.
От друга страна, с ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение
по чл.19, ал.1 т.6 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС .
Съгласно нормата на чл. 19, ал.1, т.6 от Наредба №11/31.10.2002г. на
МТС , при извършване на международен превоз на товари, в превозното
средство трябва да се намират редица документи, между които и трудовият
договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни
имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на
договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и
водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство.
С поред нормата на чл. 2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС,
международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки
едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на
Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
4
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено
от него длъжностно лице.
В казуса се установи по безспорен и категоричен начин, че на
процесната дата / 22.06.2022г./ и на процесното място / в района на АМ
„Струма“89 км с посока към гр.София/, жалбоподателят в качеството си на
водач /шофьор/ е управлявал ППС /съчленено/, състоящо се от влекач с марка
“С “ и рег.№ , от категория №3, собственост на фирма „Б “ЕООД и прикачено
към него полуремарке с рег.№ от категория 04, с които е извършвал частен ,
а не обществен международен превоз на товар от Г за РБ /превозване на
собствено МПС за фирма „Д“ЕООД-гр.С /. Установи се е също така, че
жалбоподателят е имал сключен трудов договор с фирма „Д “ЕООД-гр.С ,
въз основа на който той е бил назначен именно на длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“ и въпросният трудов договор е бил сключен към
29.11.2021г./ В тази насока са показанията на свидетелите по акта, както и
извадка от регистър на трудовите договори в НАП./ Наред с това, на
20.06.2022г. е било сключено и допълнително споразумение към този
договор, с което работодателят е възложил на жалбоподателя в срок до
25.06.2022г. да превози придобит собствен автомобил за фирма „Д “ЕООД-
гр.С , от РГ до РБ . В споразумението изрично е възложено на С. да превози
този автомобил чрез ППС , посочено в акта , именно защото е „заето“/наето/
от работодателя от лицензираният превозвач за международни превози на
товари - фирма “К “, но преки отношения и договорености между превозвача
и шофьора в този казус не се установиха. Не се установи също така и, че
жалбоподателя е наемател или лизингополучател за управляваното то него
МПС на процесната дата и място. При това положение и след като превоза е
договорен между работодателят на жалбоподателя, без наемането на шофьора
С. чрез директно договаряне за такъв превоз и срещу заплащане от фирмата –
превозвач макар и в случая да е осъществяван формално международен
превоз на товар чрез жалбоподателя, в качеството му на водач на процесното
ППС, то на първо място се установи, че става въпрос за частен превоз , а
не обществен такъв срещу заплащане по смисъла на чл.2 от Наредбата.
На следващо място, липсата на основание за преки договорни
отношения между шофьора С. и фирмата – превозвач и собственик на
управляваното от него ППС на процесната дата и място, изключва
обективната възможност за снабдяването на жалбоподателя с трудов договор
5
, договор за наем или лизинг по смисъла на чл. 19, ал.1 т.6 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС, поради което заради тези обстоятелства, за него
не намира приложение тази подзаконова норма и той обективно не може
да бъде неин нарушител в разгледаният казус .
Наред с това, а и заради изложеното, вмененото на жалбоподателя
нарушение не е могло да се извърши и не е извършено от С. и от
субективна страна. За направата на този си извод съдът отчете , че в
съзнанието на дееца е било отразено, че той изпълнява възложена му работа
въз основа на сключен трудов договор с работодателят му „Д “ЕООД-гр.С , а
не с превозвача ЕТ“К “, за което е подписал както трудов договор, така и
допълнително споразумение от 20.06.2022г. с първата фирма. След като не е
бил в преки, в това число и наемни или лизингови отношения с
превозваческата фирма към процесната дата и тя не го е ангажирала за
шофьор на товара и международният превоз срещу заплащане, то за него
нито е имало задължение за сключване, нито пък е било обективно
възможно /поради липса на законово основание/, сключването на трудов
договор директно с превозвача и собственика на процесното ППС , във
връзка с извършеният превоз на процесната дата, за да може да се
приеме, че деецът е осъзнавал, че неносенето на такъв договор в
управляваният от него товарен автомобил и респ. непредставянето на
такъв документ на контролните органи на „АА“, ще влече ангажиране
на административно-наказателна отговорност за нарушение по чл. 19,
ал.1 т.6 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
Неизвършването на вмененото деяние от обективна и субективна
страна, изключва неговото квалифициране като административно
нарушение по аргумент на чл.6 от ЗАНН, както и законовата възможност за
ангажиране на административно-наказателна отговорност за такова деяние
на Н. С.. Като е направил обратни изводи и ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя с обжалваното НП, съдът
намира същото за издадено в нарушение на материалният закон в
обжалваната му част , поради което и следва да се отмени в тази му част .
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС-
6
Благоевград принципно е основателно.
Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адв.Х. към 21.11.2022г., жалбоподателят е заплатил на този
негов защитник възнаграждение в размер на 400.00 лв. за процесуално
представителство и защита по настоящото дело. Адвокат Х. не е участвал по
делото като процесуален представител за жалбоподателя, но е изразил едно
писмено становище по спора. От друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила при започване на настоящото административно-
наказателно производство, за хипотеза като процесната и за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000
лв., предвижда, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
100 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв, или в казуса това е сумата от
160.00лв. За процесуално представителство по административно-наказателни
дела, нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. , която сума може да се заплати и за
участието в едно съдебно заседание на адвоката . В казуса не се констатира
такова участие на адв.Х. и негово явяване по делото. Отчитайки тези
обстоятелства, съдът приема, че заплатеното на този защитник
възнаграждение за адвокатска защита от жаблоподателя в раземр на
400.00лв. с оглед и на неголямата фактическа и правна сложност на делото, се
явява прекомерно такова, поради което и следва да се уважи искането на
санкционният орган за прекомерност по чл.63д , ал.2 от ЗАНН и да се
присъдят на жалбоподателя съдебни разноски за адвокатска защита в
минимума по цитираната Наредба и във вр. с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона
за адвокатурата, а именно сумата от 160.00лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. с ал.21 т.1 и
чл. 63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, Районен съд –Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0002485/11.08.2022г., издадено от Директора на
РД“АА“–гр.Благоевград, в частта му, с която на Н. И. С., с адрес: с.П ,
обл.С и съдебен адрес: гр.С пл.“Х Д.“№ , чрез адв .Х. Х., е наложено
7
административно наказание “Глоба”, в размер на 2000.00лв./две хиляди лева/,
във връзка с извършено от него административно нарушение по чл.19, ал.1
т.6 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС .
ОСЪЖДА заинтересованата страна РД „Автомобилна
администрация“-гр.София, да заплати на Н. И. С. с ЕГН**********, с адрес:
с.П , обл.С и съдебен адрес: гр.С пл.“Х Д.“№, чрез адв .Х. Х., сумата от
160.00лв./сто и шестдесет лева/ - разноски за адв.Х. Х. в нахд №1467/2022г.
по описа на РС-Благоевград .
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен
съд- Благоевград, считано от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8