РЕШЕНИЕ
№ 260059/14.06.2021 г.
гр. Велики
Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети
май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 12 по описа на
съда за 2020
г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от
О.В. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***,,***" № **, представлявана от М.М.Б.- кмет на общината, срещу
Наказателно постановление №НЯСС-233/13.12.2019., издадено от зам.председател на ДАМТН,
гр.София, с което е
наложено административно
наказание „имуществена
санкция" в размер на
6000 лв.(шест хиляди лева), за
неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при
съществени нарушения на производствените правила и в
нарушение на материалния закон. Изтъква се липсата на доказателства относно
оправомощаване на съотв.длъжностни лица да съставят
актове за нарушения, оспорват се направените в НП констатации, както и размерът
на наложеното наказание, посочен като необосновано висок. Предвид изложеното се
иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно
и незаконосъобразно, а в условие на евентуалност размера на наложеното
наказание да бъде намален до минималния такъв.
В открито
съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Г., който не
поддържа в цялост изложените аргументи в жалбата за
отмяна на НП, освен досежно размера на наложеното наказание, с искане същият да
бъде редуциран до минималния предвиден такъв, отчитайки
обстоятелството, че О.В. е констатирала нефункционирането на затворените механизми на спирателния
кран, предвид и което с оглед спецификата му, с цел превантивна такава до
привеждането му в изправност, бил извършен монтаж на т. нар. сифонна уредба,
като в този смисъл от Общината били предприети действия относно подсигуряване на техническата
експлоатация на язовира, за да може при необходимост, чрез тази сифонна уредба,
язовирът все пак да бъде източен. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна не се явява и
не се представлява, като от нейна страна
е депозирано писмено становище за неоснователност на жалбата и липсата на
твърдените със същата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
наказателното постановление, като се излагат подробни мотиви в тази връзка.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 08.05.2019г. при извършване на проверка на
язовир „** 2", находящ се в поземлен имот № 000098
в землището на с. **, о.В. служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, чрез обход и оглед на малка язовирна
стена и съоръженията и преглед на документацията от експлоатацията,
свидетелите Р. и Д. установили, ,
че липсва спирателния кран на основния изпускател, като същият не изпълнявал
предназначението си за контролирано поддържане на водното ниво в язовира. Посоченото
с идентичност на направените констатации било обективирано и в констативен
протокол от 14.05.2019г. изготвен по заповед № 942/13.05.2019г. на кмета на о.В.
във връзка с което бил монтиран сифон с
тръба ф100 мм изпълняващ функцията на основен изпускател.
След преценка от административнонаказващия орган с оглед констатираната техническата неизправност
на основния изпускател от страна на О.В. като собственик на язовира с Акт за ПОС № 15 от 01.06.1996 г и
липсата на активни действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи за
привеждане в изправност на същия, бил
съставен и АУАН за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Въз
основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и
на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 6 000.00лв.
Приетата за установена фактическа
обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното
следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Р. и св.Д., са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират
и с писмените доказателствени
средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Видно от приложения по
делото Констативен протокол
№05-03-30/09.05.2019 г., от същия се установява,
че водният и въздушния откос на
язовира били в добро състояние. Основният изпускател не функционирал, изходната шахта била пълна с вода и не
можело да се установи наличие на спирателен кран. Монтирана била постоянна
сифонна уредба, с която се поддържало ниско
нивото в язовира, като сифонната тръба била прерязана и част от нея липсва
поради което същата не изпълнявала функциите си.
Тези факти се установяват
и от свидетелите Р. и Д., като показанията им допълват и конкретизират, изцяло
отразеното в КП.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това на
настоящата инстанция са следните:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и
Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, като в този смсъл и нессътоятелни се явяват релевираните в жалбата за противното възражения. При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по
съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите
на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата
правна квалификация. В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна
норма на чл.141,
ал.1, т.1 от Закона за водите. Видно от Заповед №517/12.07.2018
г. на Председателя на ДАМТН е установена компетентността на извършилите
проверката на 08.05.2019 г. и
съставители Констативен протокол №05-03-30/09.05.2019 г., служители
на административнонаказващия орган.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания
доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е
осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ „собствениците
на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни
да осигурят поддържането им в техническа изправност“ . Язовир „** 2“ е собственост на О.В. и в качеството му на
такъв, за жалбоподателя е въведено задължение по горецитираната разпоредба на
Закона за водите, което несъмнено не е било изпълнено, предвид показанията на актосъставителя Р., на длъжност " инспектор" и свид. Д. и събраните писмени доказателства. Подробно
описаното и конкретизирано в акта и НП състояние на основния изпускател, който
не изпълнява предназначението си поради липса на спирателен кран на същия,
установено по време на проверката от 08.05.2019 г. от служители на ДАМТН,
несъмнено налагат извода за компрометирана техническата изправност на едно от
основните съоръжения на язовира и за бездействие от страна на неговия
собственик.
В настоящият
казус е приложима отменената Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към
тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с Постановление
№ 262 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) Както
изрично се сочи в приложимия подзаконов нормативен акт, в същия се урежда
приложението досежно язовирните стени и съоръженията към тях за язовирите,
определени в чл.141а от Закона за водите.
Също съгласно наредбата, правата и задълженията на собствениците и операторите
на язовирни стени и съоръженията към тях са точно разписани. О.В. е собственик
на язовир „** 2“, находящ се в поземлен имот №000098
в землището на с.**, О.В. като подзаконовия нормативен акт предписва в тази
връзка изискуемите действия. Видно от цялата наредба, поддържането на
техническата изправност и техническата експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях е строго нормирана дейност, при която собственикът всякога
е ангажиран с реда за извършване оценка на сигурността. В Наредбата е посочено
също така, че преливниците и основните изпускатели са именно съоръжения към
язовирните стени /чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата/, поради което няма
спор, че разглеждания случай попада в хипотезите на наредбата. Ето защо
изискването на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ
да се поддържа техническата изправност на язовирните стени и съоръженията към
тях, е изцяло приложимо в настоящия случай. Описаното неизправно техническо
състояние в КП, АУАН и НП, че основния изпускател е неизправен, т.к. липсва спирателен
кран, което води до невъзможност за контролирано поддържане на водния обем, т.
е. че основния изпускател не се поддържа в техническа изправност от о.В. изцяло
се отнася до съоръжение на язовирните стени, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, за което има предвидена отговорност на собственика по чл. 141, ал. 1 ЗВ и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ. Нарушената
правна норма съдържа конкретно правило за поведение, състоящо се в задължението
на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях да осигурят поддържането
им в техническа изправност. Именно това е вмененото на жалбоподателя нарушение,
за неизпълнението на което правилно и законосъобразно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
Изпълнителното деяние
на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за
водите се е изразило в неизпълнение на задължението от страна на
О.В. като собственик на яз.** 2
да осигури поддържането в техническа изправност на съоръжение
от същия, а именно – на основния изпускател. Посоченото и констатациите на свидетелите по акта кореспондират по между си
и отразяват фактическите данни, които на
практика не са оспорени от
жалбоподателя, което от своя страна
очертава съставомерността на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
С оглед
изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на
състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, мр. чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение
на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган
е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради
което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Според
настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая
не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе
си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение
или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици.
За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, могат да настъпят вследствие бездействие за поддържане в
изправност на основния изпускател, определящо невъзможността за регулиране на
водното ниво.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите,
наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона
за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите,
наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него
длъжностни лица.
С оглед на
изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, предвиждаща за
юридическите лица имуществена санкция, в размер от 1 000 до 10 000 лв. за
нарушение на разпоредбите на чл. 141, ал. 1 от този закон.
При
индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН,
административно-наказващия орган не е посочил кое е основанието да наложи
наказание " имуществена санкция" в размер на 6000 лева. Съдът след
като анализира, че липсата на изпускателния кран определя невъзможността за
регулиране на водното ниво, каквото е основното предназначение на основния
изпускател, както и тежестта на нарушението, неговата специфика и съотв.предприетите действия от страна на жалбоподателя сам
констатирал техническата неизправност на изпускателя и извършил монтаж на
сифонна уредба, като алтернативен подсигуряващ, въпреки несравнимата си с
изпускателя ефективност и действие,
намира, че отговорността на жалбоподателя следва да се обсъжда при
превес на смекчаващите обстоятелства. При това положение се налага изводът за
изменение на размера на "имуществена санкция" от 6000 лева на 1 000
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
.В настоящото производство са претендирани разноски от жалбоподателя
в размер от 756 лева със ДДС, изчислен по реда
на чл. 8, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода от делото следва да бъде възложено на въззиваемата страна направените по делото разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 10.01.2020 г. и Пълномощно , на осн. чл.63,
ал.З от ЗАНН вр.чл.143 от АПК, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция, а именно - сумата от 126 /сто двадесет и
шест/ лева.
Воден от горното
и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът