№ 5
гр. Враца, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900029 по описа за 2024 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх.№
2150/20.03.2024 г. на А. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, е предявен иск за сумата 200 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря й М.
Х.а Д., починала вследствие ПТП от ***, ведно със законната лихва, считано
от 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ***, около 22:40 часа, в с.*** на ***,
водачът на мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСФ 1250 СА”, с рег.№ ВР ***
В, Р. И. Х., поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия, е
изгубил контрол над мотоциклета и е излетял встрани от пътното платно.
Посочва се, че в резултат на ПТП е пострадала спътницата на водача - М. Х.а
Д., която е дъщеря на ищцата. Сочи се, че тя е била откарана с екип на СМП в
УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД, гр.Плевен, където е постъпила на лечение и
наблюдение във Второ отделение по анестезиология и интензивно лечение.
Според изложеното в исковата молба, на пострадалото лице е направена
рентгенография, при която е установена компресионна фрактура на тялото на
С6 с дислокация на фрагменти и сигнификантна компресия върху гръбначния
канал. На 25.09.2023 г. под обща анестезия е извършена оперативна
интервенция и М. Х.а Д. е поставена на изкуствена белодробна вентилация, но
въпреки предприетите мерки, същата е починала на 11.10.2023 г.
Ищцата посочва, че ПТП е документирано с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег.№ 288р-13383/23.09.2023 г. и е образувано ДП №
371/2023 г. по описа на РУ-Козлодуй.
Твърди, че виновният за настъпилото ПТП водач Р. И. Х. попада в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност” по полица № BG/30/12/*********, валидна от 25.04.2023 г. до
1
25.04.2024 г., издадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД за ППС марка
„Сузуки”, модел „ГСФ 1250 СА”, с рег.№ ВР *** В. Твърди също, че
причинените травми на М. Х.а Д., довели до нейната смърт, са в пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на
мотоциклета.
Ищцата посочва, че в резултат на виновно причинената смърт на
дъщеря й е претърпяла, продължава да търпи и до момента и ще търпи и
занапред неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснати болки и
страдания от неочакваната загуба, поради което за нея е налице несъмнен
интерес от претендиране на застрахователно обезщетение за тези вреди. Ето
защо на 07.12.2023 г. е подала претенция за извънсъдебно изплащане на
обезщетение до застрахователя, по която е заведена щета № 0801-
000007/2024-02, но с писмо изх.№ 1300/11.03.2024 г. застрахователят е отказал
изплащане на обезщетение.
По отношение размера на претенцията, в исковата молба се сочи, че
неимуществените вреди не могат да имат категорично стойностно изражение
и претърпените болки и страдания нямат единен материален еквивалент, но те
съществуват обективно и справедливостта е критерий за определяне на
реалния им размер.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3892/17.05.2024
г. от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез пълномощника му
адв.Д. С., с който се оспорват изцяло исковите претенции.
Изразява се становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди
се, че водачът на мотоциклета Р. Х. е бил под алкохолно опиянение,
евентуално под въздействие на наркотици, поради което и в нарушение на
ЗДвП се е движил с изключително превишена и неадекватна за пътния участък
скорост в тъмната част на деня. Според ответника, загиналата М. Д. е била
наясно с алкохолното/наркотичното повлияване на водача, тъй като е била с
него цяла вечер, поради което е поела предвидим риск да пострада,
придвижвайки се с него. В тази връзка и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД и т.7 от
ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014 г., ОСТК ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала.
Изтъква, че поемането на риск, при който увреденото лице евентуално е било
в състояние да предположи или да допусне да бъде увредено от делинквента,
употребил алкохол, е особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като пострадалият, макар и да не е допринесъл за
настъпване на ПТП, с поведението си е допринесъл за собственото си
увреждане. Навежда доводи, че съпричиняването на вредата изисква наличие
на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Според ответника, приносът на увредената,
като обективен елемент от съпричиняването, се изразява в противоправно
бездействие, довело до настъпване на вредоносния резултат и обуславящ
същия в преимуществена степен. Посочва се, че всички признаци и
биологични последици от алкохолното/наркотичното опиянение са били
външни и забележими за пострадалата, но въпреки това тя е поела риск за
живота и здравето си. Ответникът намира, че е противно на общоприетите
морални и общочовешки ценности близките на пострадалата да черпят права
от незаконосъобразното, безотговорно и виновно поведение на загиналата.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват и по размер, като се
2
прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Развиват
се подробни теоретични съждения относно критериите и начина, по който
следва да бъде определено обезщетението.
Ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, а в
условията на евентуалност, ако исковете бъдат приети за основателни, да бъде
намален размера на обезщетението за неимуществени вреди с ½, поради
наличните данни за съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба
вх.№ 4607/12.06.2024 г. от адв.Ж. Д., като пълномощник на ищцата А. И. С., в
която се поддържа изцяло изложеното в първоначалната искова молба.
Изразява се несъгласие с твърденията на ответната страна, вкл. и с това, че с
поведението си пострадалата е спомогнала за собственото си увреждане.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор вх.№
5336/10.07.2024 г. от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез
пълномощника му адв.Д. С., с който се поддържат всички заявени твърдения и
възражения, включително възражението за съпричиняване.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
заверено копие от ДП № 2244/2023 г. по описа на ОП-Враца /ДП № 371/2023 г.
по описа на РУ-Козлодуй/. Допуснати и изслушани за заключенията на
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/ и на
комплексна съдебно медицинска и химикотоксикологична експертиза
/ССМХТЕ/.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
С постановеното определение по реда на чл.374 ГПК съдът е приел, за
безспорно обстоятелството, че на ***, около 22:40 часа, в с.*** на *** е
настъпило ПТП с участието на мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСФ 1250
СА”, с рег.№ ВР *** В, управляван от Р. И. Х..
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения относно
механизма на настъпване на това ПТП ищцата е представила Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 288р-13383/23.09.2023 г., в който е
отразено, че от служител на РУ-Козлодуй е посетено ПТП, настъпило на ***
около 22:40 часа в с.*** на ул."*** с участието на ППС с рег.№ ВР *** В,
марка "Сузуки", модел ГСФ 1250 СА, собственост на Б. В. Х., с водач Р. И. Х..
В протокола е посочено е, че при ПТП са пострадали Р. И. Х. и М. Х.а Д.. В
протокола не е посочена причина за ПТП, а е отразено единствено, че е
образувано ДП № 371/2023 г. по описа на РУ-Козлодуй.
За установяване механизма на ПТП и във връзка с направеното
възражение за съпричиняване по делото са събрани гласни доказателства и е
изслушано заключението на две експертиза.
Разпитан е като свидетел Б. Х. - собственик на мотоциклета, с който е
реализирано процесното ПТП. Свидетелят твърди, че е отишъл на гости в
дома на Р. Х. и М. Д. на 23.09.2023 г. около 20:00 часа, като поводът е бил, че е
искал Р. да му помогне за смяна на датчик на мотоциклета. Посочва, че са
сменили датчика и на място са изпробвали, че работи. Според свидетеля,
ключът на мотоциклета е бил в джоба на якето му, което е било на стол отвън
пред къщата. Свидетелят сочи, че е отишъл до тоалетна и е чул шум от
потегляне на мотора. Не знае какво се е случило след това, но след като Р. и М.
3
са се забавили 15 минути и не са се върнали, свидетелят се е обадил на баща
си, който е дошъл с автомобил и двамата са тръгнали да ги търсят. След
известно време са видели светлина отстрани на пътя на изхода от с.***, като са
установили, че същата идва от фара на мотора. Свидетелят разказва, че Р. е
бил в безсъзнание, а М. е била в съзнание, но се е държала неадекватно и е
говорела несвързано. Свидетелят заявява, че не си спомня дали М. е казала, че
тя е виновна, но си спомня, че е била неадекватна. Твърди, че когато е бил при
тях в къщата, те не са употребявали алкохол, както и че Р. не е имал признаци
да е употребил алкохол, нито е мирисал на алкохол.
От материалите по приложеното ДП № 371/2023 г. по описа на РУ-
Козлодуй, пр.пр.№ 2244/2023 г. по описа на ОП-Враца, както и от
заключението на изслушаната КСАТМЕ се установява, че ПТП е настъпило на
*** около 22:40 часа в с.*** на ул."***", припокриваща се с път 3-101, на 90
метра от крайния ръб на оградата на Зърнобаза "Глобал Агро Север" ЕООД, в
тъмната част на денонощието, при сухо време и суха пътна настилка, в
условията на прав хоризонтален участък на пътя, без надлъжен и напречен
наклон, с директна видимост към мястото на ПТП от двете посоки минимум
от 250 м. на дневна светлина. Констатирано е, че движението в този участък от
пътя е двупосочно, а платното за движение се състои от две ленти, по една за
всяка посока, разделени една от друга с непрекъсната осева линия. От двете
страни платното за движение на ППС е ограничено от затревени банкети на
нивото на пътното платно и след тях от дясната страна се намират земни
тревни площи. Пътното покритие е от дребнозърнеста асфалтова смес, без
неравности. Максимално разрешената скорост на движение в този участък е
50 км/ч.
В заключението е отразено, че мотоциклет "Сузуки ГСФ1250СА", с рег.
№ ВР *** В, управляван от Р. Х., се е движил по платното за движение на
ул."***" в посока от изхода за с.Крива бара към центъра на с.*** със скорост
на движение около 105 км/ч. В един момент от това движение
мотоциклетистът е загубил контрол върху управлението на мотоциклета, като
се е изнесъл надясно, излязъл е на десния банкет и е продължил движението
си по него с насоченост в посока надясно, след което е напуснал пътното
платно, продължил е движението си вдясно по затревен земен участък и в
режим на задействана спирачна система, след изминаване на разстояние от
около 58,5 м. по банкета и затревения земен участък, мотоциклетът е загубил
напречната си устойчивост, паднал е на лявата си страна, продължил е
движението си плъзгащо по земния участък и се е установил в покой, паднал
на лявата си страна в затревения участък. По тази траектория на движение от
мотоциклета са се отделили пътничката, возеща се на мотоциклета, а
впоследствие и водача му, но липсват данни за тяхното разположение след
изпадането им от мотоциклета.
Заключението на експерта е, че от техническа гледна точка вероятната
причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на
мотоциклета с органите за управление, което е довело до движение на ППС с
превишена скорост от 105 км/ч, при което е загубил напречната устойчивост,
напуснал е платното за движение и де е преобърнал извън пътя в затревената
площ.
В заключението на КСАТМЕ е посочено, че при нормално физическо
състояние на водача на мотоциклета, без данни на алкохолно опиянение,
4
времето за реакция на възникналата опасност е 1,2 секунди, а при наличието
на алкохолно опиянение в констатираната по ДП числена стойност от 1.08
промила времето за закъснение на реагиране на възникналата опасност се
увеличава с около 0,6 сек, за което време мотоциклетът изминава път на
пътното платно от около 17,5 метра. Вещите лица считат, че ако водачът не е
бил под въздействие на алкохол и е карал със съобразена скорост най-вероятно
би могъл да предотврати произшествието.
В заключението е отразено и това, че към момента на ПТП водачът е
неправоспособен.
От материалите в ДП, както и от заключението на повторната
КСМХТЕ се установява, че при изследването на кръвна проба, иззета от
водача Р. И. Х. в специализирана лаборатория към ОДМВР-Враца, е
установено съдържание на алкохол в кръвта в концентрация 1,08 ‰. В
заключението е отразено, че кръвната проба е взета на 23.09.2023 г. в 02:25
часа в МБАЛ "Христо Ботев", гр.Враца при спазване на всички процедурни
изисквания на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Вещите лица поясняват, че така определената концентрация на
алкохол в кръвта на Р. Х. се отнася към момента на медицинското изследване и
вземането на пробата кръв. Посочват, че изминалото време от 3 часа и 45
минути между реализираното произшествие (в 22:40 часа на ***) и вземането
на пробата кръв (02:25 часа на 23.09.2023 г.) дава основание да се приеме, че е
налице фаза на елиминиране на алкохола към момента на вземане на пробата,
което налага ретроспективна корекция на концентрацията на алкохола към
момента на деянието. След прилагане на съответната формула, дават
заключение, че към 22:40 часа на инкриминираната дата концентрацията на
алкохол в кръвта на Х. е била около 1,6 ‰. Сочат също, че при хипотеза на
приключила употреба на алкохол от водача кратко време преди инцидента, въз
основа на контролирани експериментални проучвания, при които е
установено, че по време на фазата на абсорбация (резорбация) и в рамките на
до 10 минути след края на приема на алкохол, концентрацията му в кръвта
достига около 80% от максималната (1.6 ‰), при което концентрацията на
алкохол в кръвта към 11:40 часа на *** се приема за около 1.3 ‰. В обобщение
вещите лица заключават, че към времето на инцидента концентрацията на
алкохол в кръвта на Р. Х. с най-голяма вероятност е била в интервал 1.3 – 1.6
‰, отчитайки възможните етапи на токсикокинетичното поведение на
алкохола. Така установената концентрация отговаря на трета фаза на
алкохолно повлияване (Възбуда) по скалата на Dubowski (2006), изразяваща се
в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на
възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено
реакционно време, намалена зрителна острота и периферно зрение, промени в
акомодацията, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие,
завалена реч, сънливост. Касае се са горна граница на лека степен към средна
степен на алкохолно повлияване (леката степен на алкохолно опиване е от 0.50
‰ до 1.50 ‰, а средната степен на алкохолно опиване е от 1.5 ‰ до 2.50 ‰).
Това отговаря на клинични прояви, изразяващи се в лека еуфория,
разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено
внимание, преценка и контрол, промяна в настроението, известно сензорно-
моторно повлияване, забавено обработване на информацията, загуба на
5
ефективност при тестове за реакция, без наличие на значимо нарушение на
координацията. В заключението се посочва, че обичайните обективни
симптоми при тази степен на алкохолно опиване се изразяват в зачервяване на
лицето, учестяване на пулса, засилен апетит, повишено сексуално влечение и
пр.
В съдебно заседание, проведено на 12.12.2024 г. вещите лица
поясняват, че проявленията на алкохолно опиване са строго индивидуални и
се влияят от различни фактори – напр. дали лицето употребява алкохол
системно или инцидентно. Посочват, че с сферата на вероятност е последният
им отговор в заключението, че предвид обстоятелството, че се касае до
житейски партньори, които са свикнали с поведението, навиците и обичайния
си вид, М. Д. би разпознала проявленията на алкохолно опиване у Р. Х..
От приложената по делото медицинска документация се установява, че
след ПТП – в 23:40 часа на *** М. Д. е приета във ФСМП-Бяла Слатина, като
към момента на приема е била контактна и адекватна. Впоследствие е
транспортирана до ЦСМП-Враца, където е приета с работна диагноза:
Счупване на гръбначния стълб в поясната област. Счупване на долния край на
лъчевата кост. При приема е отразено, че е в увредено общо състояние, няма
чувствителност в долните крайници и не може да извършва активни и пасивни
движения, като долните крайници не реагират на болкодразнител, оплаква се
от болка в областта на шията. От приложеното копие от ЛПП в КДБ/СО при
МБАЛ "Христо Ботев", гр.Враца № 012405/23.09.2023 г. е отразена диагноза:
Счупване на други уточнени шийни прешлени. Впоследствие е изготвен фиш
от ЦСМП-Враца от 23.09.2023 г., 04:45 ч. със същата работна диагноза, в
който е отразено, че М. Д. е била в увредено общо състояние с данни за
счупване на 6-ти шиен прешлен с дислокация на фрагмент и стеноза на
медуларен канал.
Транспортирана е до УМБАЛ "Д-р Г. Странски", гр.Плевен. От
приложеното копие от епикриза от Второ отделение по анестезиология и
интензивно лечение при същото лечебно заведение е видно, че М. Д. е приета
на 23.09.2023 г. с диагноза: Счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен.
Квадриплегия. Отразено е, че е пострадала при ПТП, като е съобщила, че не
си чувства ръцете и краката. При приемането е била в тежко общо състояние,
имала е охлузвания на дясно коляно и предната коремна стена вдясно и
множество охлузвания на крайниците, напрегната паравертеблавна
мускулатура в шиен отдел, спонтанна болка при пипане по шиповидните
израстъци на 6-ти и 7-ми прешлени, болка с ограничени движения на шийния
отдел на гръбначния стълб, долна вяла спастична параплегия, липса на
повърхностна и дълбока сетивност на ниво 7-ми шиен 1-ви гръден прешлен от
проводников тип. След направени изследвания, на 25.09.2023 г. е предприето
оперативно лечение, но въпреки това на 11.10.2023 г. е починала.
В заключението на КСАТМЕ е отразено, че причината за смъртта на М.
Д. е гръбначно-мозъчната травма, която в своята еволюция е довела до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развила се и на фона на
двустранна бронхопневмония, настъпила като усложнение от травмата.
Заключението на съдебния лекар е, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и смъртта на М. Д..
В КСАТЕМЕ е посочено, че при извършения оглед на ПТП няма данни
водачът и пътникът да са били с каски или други аксесоари, използвани като
6
задължителни предпазни средства при управление или возене на мотоциклет
като пътник. Според експертите, неизползването на предпазна яка и
съответните протектори е допринесло за получените наранявания на
пострадалата М. Д., като ако тя бе използвала такива предпазни средства, те
биха довели до намаляване на получените увреждания, но не може да се каже
със сигурност дали биха предотвратили смъртен изход. В открито съдебно
заседание, проведено на 26.09.2024 г., съдебният лекар от състава на
експертизата пояснява, че каската може да предпази само мозъчния отдел на
главата и/или лицевата част, но в случая, не са установени травми на главата,
поради което дори и пострадалата М. Д. да е носила каска, това не би
предотвратило счупването на шийни прешлени.
По делото не се спори, а и от приложеното удостоверение за
съпруг/родствени връзки изх.№ 11/25.10.2023 г., изд. от Кметство с.***, е
видно, че ищцата А. И. С. е майка на М. Х.а Д..
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на св.В. К., която е сестра на А. С., се установява, че
последната е научила за катастрофата от Б. Х., чиято собственост е мотора.
Свидетелката разказва, че ищцата й се е обадила във вечерта на инцидента
към 10:30 часа и не е можела да говори от притеснение. Свидетелката е
отишла при нея в с.*** рано сутринта на другия ден, при което сестра й е
споделила, че е станала катастрофа и М. е много зле. След това е отишла в
болницата в гр.Плевен, където е била закарана М.. След връщането си е
разказала на свидетелката, че трябва да се направи спешна операция, която
струва около 4 000,00 лв. Според св.К., сестра й не е имала тези средства,
поради което се е наложило да продаде последното си парче земя, за да ги
осигури. От свидетелските показания се установява, че операцията е
направена след два дни. Свидетелката К. установява, че след това сестра й е
ходела всеки ден в болницата, за да вижда М., като в началото е имала някакви
надежди, че дъщеря й ще се възстанови. Установява също, че ищцата е била
много отчаяна и съсипана, всеки ден се е молела на Господ М. да оживее, не е
можела нито да се храни, нито да спи. През този период се е налагало да гледа
и внучето си – детето на М., което е било при нея. Това е продължило до
11.10.2023 г., когато при посещението на А. С. в болницата, докторите са й
казали, че няма никаква надежда, тъй като М. е развила бронхопневмония.
След като се върнала от болницата, около 14:00 часа сестра й е получила
обаждане, че дъщеря й е починала. Свидетелката установява, че ищцата й се е
обадила и е казала, че всичко е свършило и че и нейният живот е приключил.
Свидетелката се е чудела как да я успокои и какво да направи. Установява, че
на следващия ден е било погребението на М., по време на което сестра й е
припаднала, а след като са успели да й дадат успокоително, е казвала, че иска
да влезе в гроба с дъщеря си и не иска да се връща оттам. Свидетелката се е
опитвала да й даде надежда, казвайки й, че трябва да живее заради внучката
си, която няма вече майка и няма кой да се грижи за нея. Свидетелката
установява, че и до момента състоянието на сестра й е лошо и плаче всеки
ден. Разказва, че всеки ден се чува със сестра си, а и често се виждат, тъй като
тя идва при нея, след като остави детето на детска градина, защото не може да
седи сама в къщи. Свидетелката обяснява, че сестра й се е затворила в себе си
и почти не контактува с хора. Преди това е била много весел човек, но след
7
смъртта на М. е престанала да се усмихва. Според свидетелката, родителите на
М. са разделени от години, когато М. е била в 7-ми клас, и оттогава грижите за
М. са били поети от майката, а бащата е отказвал всякакви контакти с детето
си, след което се е оженил отново и има друго дете от новата си жена. Според
свидетелката К., М. е била единственото детето на сестра й, което тя е чакала
10 години. От показанията се установява, че към момента на ПТП М. е била
омъжена и не е живеела в една къща със сестра й. Живеела е в с.***, което е
съседно на с.***, в което живее майка й, но последната всеки ден е ходела при
М., за да помага в грижите за детето. Свидетелката счита, че сестра й не може
да превъзмогне смъртта на М., тъй като всеки ден казва, че иска да си отиде
при нея. Установява, че сестра й е отслабнала, не се храни и само пуши.
Свидетелката се опитва да й даде кураж, но не се получава. Посочва, че на
този етап ищцата не е търсила специализирана помощ от психолог, тъй като
смята, че никой не може да й помогне. В началото е вземала някакви
успокоителни, но е казвала , че това не й помага, и в момента не приема
лекарства за психологични проблеми. От свидетелските показания се
установява, че преди ПТП Анета С. е работела в АЕЦ Козлодуй, но в момента
не работи, тъй като гледа внучката си - детето на М..
Съдът кредитира показанията на свидетелката В. К., въпреки близката
й родствена връзка с ищцата, тъй като същата е възприели състоянието на
своята сестра, както непосредствено след ПТП и след смъртта на дъщеря й,
така и към настоящия момент. Освен това показанията на тази свидетелка се
подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на другата доведена от ищцата свидетелка Венера Недялкова,
която е без родствени връзки, а е приятелка и бивша колежка на А. С.. Тази
свидетелка потвърждава, че след като е станала катастрофата ищцата всеки
ден е ходела в болницата в гр.Плевен. От провежданите всяка вечер
телефонни разговори, свидетелката Недялкова е разбрала, че М. я очаква
сложна операция, поради което А. е трябвало за кратко време да събере сума
от 4000 лв. и това е наложило да си продаде земятата си. Свидетелката
Недялкова обяснява, че първоначално лекарите са казали на ищцата, че
операцията е минала успешно, но впоследствие А. й е казала, че М. е
започнала да вдига температура и има възпаление на белия дроб. След
смъртта на М., ищцата се е обадила на свидетелката й е казала, че е
приключила. Свидетелката Недялкова разказва, че е видяла А. в деня на
погребението, но не може да намери думи да опише състоянието й. Пояснява
единствено, че А. С. е припаднала няколко пъти. В следващите дни й е
казвала, че не може да приеме това, което се е случило и да го осмисли.
Свидетелката обяснява, че М. е била единственото дете на ищцата. Разкавзва,
че животът на А. се е променил, че е рухнала и много пъти е споделяла, че не
й се живее, че животът й е приключил и че иска да отиде при М.. Обяснявали
са й, че трябва да живее, защото трябва да се грижи за внучето си, но това не я
успокоява.Според свидетелката е налице коренна разлика между това каква е
била А. преди смъртта на М. и сега. Тя е имала надежди и планове за
бъдещето, а сега говори единствено, че не й се живее. Свидетелката счита, че
ищцата не е преодоляла смъртта на М. и това не може да се случи, тъй като
майката и дъщерята си имали неразривна връзка. Посочва, че приживе М. е
казвала, че не може да живее без майка си и че много я обича. А. много е
помагала на М., като дори и в деня на инцидента е била взела детето да го
8
гледа. Свидетелката обяснява, че М. е живеела в с.***, а А. в с.***, но двете
села са много близко и те непрекъснато са се чували по няколко пъти на ден.
Между страните не се спори, че към датата на събитието – *** за
мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСФ 1250 СА”, с рег.№ ВР *** В, е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника ЗАД
"ДаллБогг:Живот и Здраве" АД. Безспорно е и обстоятелството, че на
07.12.2023 г. ищцата А. И. С. е отправила до ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД писмена застрахователна претенция вх.№ 6077/11.12.2023 г. на основание
чл.380 КЗ за изплащане на обезщетение, по която е постановен изричен отказ
с уведомление изх.№ 1300/11.03.2024 г. Тези факти се потвърждават и от
приложените по делото заверени копия от застрахователната претенция и
уведомлението.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 КЗ, а именно - отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Както бе посочено, по делото е безспорно обстоятелството, че към
датата *** реализиралият ПТП мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСФ 1250
СА”, с рег.№ ВР *** В, ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, като ПТП е настъпило в срока
на застрахователно покритие на договора. Ангажирани са и доказателства за
заявена писмена претенция от ищцата А. И. Спасов пред застрахователя –
ответник на основание чл.380 КЗ. При тези данни настоящият съдебен състав
9
приема предявеният иск за допустим.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин настъпването на ПТП на ***, вследствие виновното и противоправно
поведение на Р. И. Х., който като водач на застрахования при ответника
мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСФ 1250 СА”, с рег.№ ВР *** В, при
управление без правоспособност и движение с превишена скорост от около
105 км/ч, довело до загуба на напречна устойчивост на автомобила, е
напуснал платното за движение в дясно по посоката си на движение и се е
преобърнал извън пътя в затревената площ.
От събраните писмени доказателства и заключението на изслушаната
КСАТМЕ се установи и причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилата смърт на пострадалото при ПТП лице М. Х.а Д...
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на водача на
застрахованото ППС.
За да бъде разрешен спора между страните относно настъпването на
описаните в исковата молба вреди и техния обем, настоящият съдебен състав
взема предвид следното:
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на
законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с
право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд и
Общото събрание на наказателна, гражданска и търговска колегия на ВКС. За
отправна точка при очертаване кръга на правоимащите в съдебната практика
се използва принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени
с Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В този кръг се
включван най-близките на починалия, а именно: 1/неговите низходящи (деца),
2/съпруг и възходящи (родители); 3/отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащия го, обвързано с изискване отглеждането да е било
трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете,
без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване
или установяване на произход; 4/лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала и 5/по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
значителни морални болки и страдания с продължително проявление във
времето, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и
е справедливо да бъдат обезщетени.
На второ място следва да се установи, че всички от посочената група
лица действително са претърпели неимуществени вреди, резултат от смъртта
на третото лице. Както изрично е подчертано във всички цитирани
тълкувателни актове, правото на обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
10
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Справедливостта трябва да почива на
анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно
понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният
имуществен еквивалент. Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г.,
съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това
какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен
и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в
т.11 от същото постановление са изброени примерно някои от тях.
Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни
решения на състави на ВКС, според които при определяне размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт от значение са при всички случаи родствените и
емоционални отношения между ищеца и пострадалия, реално установената
близост и привързаност между тях; конкретните чувствата на ищеца към
момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на
живот.
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищцата А. И. С.
е майка на починалата вследствие ПТП М. Х.а Д., т.е. същата попада в
очертания с ППВС № 4/25.05.1961 г. кръг на лицата, които са активно
материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на дъщеря й.
От събраните гласни доказателства се установи, че приживе
загиналата вследствие ПТП М. Д. и нейната майка не са живеели заедно в
едно домакинство, но отношенията им били хармонични, безконфликти,
основани на силна привързаност, взаимна обич и уважение. Към момента на
настъпване на ПТП М. Д. е била на 25 години, в отлично здравословно
състояние и жизненост.
От събраните гласни доказателства се установи още, че ищцата А. С. е
понесла изключително трудно загубата на дъщеря си и животът й се
преобърнал. Смъртта на дъщеря й е довела до последици за психиката й, тъй
като събитието е възникнало внезапно и стресът е бил силен. Установиха се
тежко изразени изживявания на тъга и емоционална потиснатост, както и
нарушения в личностовата и социалната сфера на функциониране. Следва да
се съобрази, че търпените от ищцата болки и страдания, както в психологичен,
така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към
момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим човек – нейната
дъщеря М. Д., а тези болки и страдания продължават и след това, като
нанесените травми не са отшумели, за което говорят събраните свидетелски
показания.
Тези обстоятелства обуславят правото й на застрахователно
обезщетение и предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране
неимуществената отговорност на застрахователя се явява доказан по
основание.
По отношение размера на обезщетенията следва да се отбележи, че
изключително трудно е да се намери паричен еквивалент на мъката на родител
от загубата на дете, независимо от неговата възраст, и е ясно, че парите няма
11
как да компенсират тази загуба. Това е вреда, която няма стойностно
изражение, което да се определи точно, поради което законът постановява тя
да се обезщети по справедливост – чл.52 ЗЗД. В разглежданата хипотеза, след
като съобрази следните обстоятелства:
- съществувалите близки отношения между ищцата и починалата й
дъщеря, които са имали изградена дълбока и силна емоционална връзка,
поддържана с постоянни контакти и с майчина грижа, помощ и обич;
- М. Д. е била единствено дете на ищцата;
- интензитета на търпените болки и страдания, които по принцип при
такава близка връзка се презумират, но в случая се установи, че внезапната
смърт на М. Д., когато е била само на 25 години, е опустошила душевно
ищцата и й е причинила силна болка и дълбока скръб, в каквато насока са и
свидетелските показания за нейното състояние;
- болезнено осъзнаване невъзвратимостта на предишното положение и
непрекъснато връщане към загубата;
- негативното отражение върху личността на ищцата и промяната в
социалното й поведение;
- нелепата и непрежалима загуба, която ищцата е претърпяла на 55
години и която ще я съпътства до края на живота й;
- икономическите условия към момента на ПТП, инфлационните
процеси и нивата на застрахователно покритие,
настоящият съдебен състав приема за дължим размер на обезщетение
за неимуществени вреди от 180 000 лв. За да не приеме за основателен пълния
претендиран размер на обезщетението, съдът отчита, че към момента на ПТП
ищцата и нейната дъщеря са живеели в отделни домакинства и М. Д. е имала
създадено свое семейство и отделен бит от този на своята майка. Това
фактическо положение се явява обичайно развитие, съпътстващо израстването
и придобиването на самостоятелност на едно дете и предполага разместване
на емоционалните центрове в семейните отношения. При определяне размера
на обезщетението съдът взема предвид и актуалната практика на
касационната инстанция по сходни казуси
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата М. Д., като твърди, че тя
е знаела, че Р. Х. е под алкохолно опиянение, но въпреки това е приела да
пътува с него и по този начин е спомогнала собственото си увреждане.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
12
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
По отношение на направеното в конкретния случай възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата М. Д., са налице и задължителни
указания, дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 год.,
постановено по тълк.д.№ 1/2014 г., ОГТК на ВКС, съгласно които е налице
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако
този факт му е бил известен. В мотивите е пояснено, че в този случай трябва
да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим
факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Дали поведението на пострадалия е рисково
и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице
знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална
дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван
риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие. За да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в разглежданата
хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са идентични, като
степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не
може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса - делинквент или
застраховател, която следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства обективният факт на знание на увредения, респ.
възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на
моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол.
Единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в
което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично
намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл.51, ал.2
ЗЗД.
От изложеното следва, че за да е налице съпричиняване от страна на
пострадалия пътник е необходимо същият да е знаел или да е имал
възможност за узнае, че в резултат на употребата на алкохол водачът се е бил в
състояние безопасно да управлява МПС.
В конкретния случай се установи, че Р. И. Х. е управлявал
мотоциклета под влиянието на алкохол, както и че това обстоятелство е
допринесло за настъпването на ПТП. Спори се по въпроса дали този факт е
бил известен на пострадалата при произшествието М. Д..
Свидетелят Б. Х., който е собственик на мотоциклета, посочва, че е
13
отишъл на гости в дома на Р. Х. и М. Д. в деня на инцидента около 20:00 часа.
Твърди, че е чул шум от потегляне на мотора, докато е бил в тоалетната, и след
това е видял, че Р. и М. ги няма, а след като двамата са се забавили 15 минути
е извикал баща си и са тръгнали да ги търсят, Свидетелят твърди, че когато е
бил при тях в къщата, не са употребявали алкохол, както и че Р. не е имал
признаци да е употребил алкохол, нито е мирисал на алкохол.
Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на свидетеля в
частта, в която твърди, че Р. не е употребявал алкохол в негово присъствие и
не е имало признаци вече да е бил употребил алкохол. В тази част показанията
му са в противоречие с обективно и безспорно установения факт, че в 02:25
часа на 23.09.2023 г. е взета кръвна проба на Р. И. Х., при която е отчетена
концентрация на алкохол в кръвта от 1.08‰. От заключението на КСМХТЕ се
установи, че към момента на настъпване на произшествието в 22:40 часа
концентрацията на алкохол е била още по-голяма – между 1.3‰ и 1.6‰. След
като свидетелят е бил в присъствието на Р. Х. и М. Д. в периода от 20:00 часа
до момента на потеглянето с мотоциклета, което е станало между 22:00 часа и
22:30 часа, това означава, че или в този период от повече от два часа Р. Х. е
употребявал алкохол в присъствието на свидетеля и партньорката си М. Д.,
или е употребил алкохол преди това. Във втория случай обаче, предвид фазата
на абсорбация и за да продължава да има концентрация на алкохола в кръвта
повече от 6 часа по-късно, това означава, че употребеното количество трябва
да е било в толкова голямо количество, че неизменно да е било видимо както
за свидетеля, така и за М. Д.. При приложение на тази нормална житейската
логика, съдът намира, че доколкото от свидетелските показания се установява
по несъмнен начин, че М. Д. е била с Р. Х. в периода от 20:00 ч. до момента на
настъпване на инцидента, то тя е знаела или най-малкото е имала възможност
да узнае, че в резултат на употребата на алкохол парньорът й Р. Х. не е бил в
състояние безопасно да управлява МПС, още повече че не е бил и
правоспособен водач.
Тук следва да бъде отбелязано и това, че при проведения разпит на
ищцата А. С. в досъдебното производство, същата е заявила, че след
настаняването на М. в реанимацията в болницата в гр.Плевен, на следващия
ден дъщеря й е била адекватна и е разказала пред нея, че Р. и Б. са пили бяло
вино. Действително така дадените обяснения пред органите на досъдебното
производство не могат да бъдат ценени като свидетелски показания в рамките
на настоящето производство, но според практиката на ВКС признанието на
факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган, е извънсъдебно и има
същата доказателствена сила като съдебното признание. Обясненията на
страната, които съдържат признание на неизгодни факти, се включват в кръга
на доказателствата, които следва да бъдат обсъдени от съда при спор относно
релевантни за делото факти.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД е основателно. Не е
необходимо да се доказва знание за вида и количеството на употребения
алкохол, нито знание за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача.
При проявена от пострадалата М. Д. нормална дължима грижа, тя не е
следвало да пътува с мотоциклета, управляван от водач, употребил алкохол.
Ето защо е налице основание за намаляване на определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди с 50 %, съответно за присъждане на
14
такова в размер на 90 000 лв.
В останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв. исковата
претенция за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция – 07.12.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК
има ищцата, съразмерно с уважената част от исковата й претенция. Същата
обаче е освободена на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на разноски и
не е направила такива, които да подлежат на присъждане.
Ищцата не е направила и разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като видно от приложения договор за правна защита и съдействие се е
договорила с адв.Ж. Д. да я представлява безплатно на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. При това положение на адв.Д. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер от 7 850 лв., определено съобразно уважената част от
исковата претенция и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Право на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК има и ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. Същият е направил
разноски за експертизи в общ размер от 3 200,00 лв. и за свидетел в размер от
80,00 лв., т.е. общо 3 280,00 лв. От така направените разноски следва да му
бъде присъдена част в размер от 1 804,00 лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Ищцата е освободена и от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважената част от иска в размер на
3 600,00 лв., както и направените разноски за експертиза от бюджета на съда в
размер на 400,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1
КЗ вр. чл.45 ЗЗД на А. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 90 000 лв.
/деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на дъщеря й М. Х.а Д., починала в
резултат на пътнотранспортно произшествие от ***, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.12.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. И. С. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния му
предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв ДА
15
ЗАПЛАТИ на адв.Ж. Д. Д., с адрес: ***, адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 7 850,00 лв.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 1 804,00 лв., представляваща
направени пред първата инстанция разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковата й претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 3 600,00 лв. върху уважената част от иска, както и
направените разноски за експертиза от бюджета на съда в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16