РЕШЕНИЕ
№ 3943
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330109315 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ЗЗД, ал.1, предложение
първо ЗЗД.
В исковата молба от К. М. К. против „Вива Кредит“ ООД са предявени обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 262.92 лв. недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № *** от 02.04.2018г., 614.70 лв. – по
клауза за неустойка и 614.70 лв. – по клауза такса експресно разглеждане, ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
В исковата молба и уточняваща молба от 04.07.2022г. се твърди, че между страните бил
сключен договор за потребителски кредит № *** от 02.04.2018г., по силата на който били
предоставени заемни средства в размер на 1500 лв., за срок от 9 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40.30 % и ГПР 49,46 %. По силата на договора била
предвидена неустойка в размер на 614.70 лв., в случай на неосигуряване на обезпечение в 3-
дневен срок. Договорът бил потребителски и недействителен на основание чл.22 ЗПК. Не
било изпълнено изискването и на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Не били посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, как размерът на възнаградителната лихва се
разпределял във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски. Освен това
клаузата била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Надвишавала както
двукратния, така и трикратния размер на законната лихва. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, липсвала яснота как е формиран
1
същият и каква е общо дължимата по него сума. В нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК не
било посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по
договора суми. Твърди се освен това, че ищецът не бил подписвал общи условия, респ. не
била спазена императивната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗПК и договорът бил недействителен.
Неустойката била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била
прекомерна. Клаузата била недействителна, и на допълнителното основание по чл.21, ал.1
ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от
ГПР. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД.
Противоречала и на императивната разпоредба по чл.33 ЗПК. Поради това е направено
искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца посочените суми, които
били недължимо платени по нищожните клаузи за възнаградителна лихва, неустойка и такса
експресно разглеждане на заявка за отпускане на заем. Претендирани са направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е постъпил писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват. При сключване на договора на лицето бил
представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора.
Договорът бил изцяло погасен от ищцата. Исковете били неоснователни. Не било допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в договора бил посочен ГПР, както и условията
за прилагането му. Договорът съдържал информация за размер, брой, периодичност, дати на
плащане на погасителните вноски. ЗПК не въвеждал лимит за цена на услуги с подобен
характер. Единственото ограничение било по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от
петкратния размер на законната лихва. Дружеството било спазило това ограничение –ГПР
бил 49.37 %. Неоснователни били твърденията, че договорът противоречал на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора за кредит, към която
дата на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с
договора задължения или не. В договора се съдържала цялата необходима информация по
чл.11, ал.1, т.11. В случая не намирал приложение чл.33, ал.1 ЗПК. По отношение на таксата
за експресно разглеждане потребителят имал възможност да реши дали да се възползва от
тази услуга или не. Експресното разглеждане не било действие по усвояване или управление
на кредита, тъй като го предхождало времево. Поради това е направено искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за паричен заем № *** от 02.04.2018г., сключен между „Вива кредит“
ООД и К. М. К., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е
предоставена заемна сума в размер на 1 500 лв., с падеж на първа погасителна вноска –
02.05.2022г. и падеж на последна вноска – 28.12.2018г. Представена е и справка погасителен
план по договора за паричен заем, видно от която заемът е следвало да бъде върнат на 9
погасителни вноски.
Представена е и справка за извършените по договора плащания.
2
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на
02.04.2018 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е
отпусната парична сума в размер на 1500 лв., при ГПР – 49.46 %. В чл.2, ал.2 е предвидено,
че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
предоставена от кредитора, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 614.70 лв. В чл.4, ал.2 от договора страните са
уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя, на задължението му за
представяне на обезпечението по ал.1, същият ще дължи неустойка в размер на 614.70 лв.,
която ще се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски. Ищецът
е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята
търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че договорът е недействителен на специалните основания,
предвидени в чл.22 ЗПК. Основателни според настоящия състав са твърденията за
недействителност на договора за паричен заем поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира,
че уговорената неустойка и таксата експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид
при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договора за кредит.
Както се посочи, по силата на договора заемателят е задължен да предостави обезпечения на
кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива
за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от тези обезпечения
3
реално се явява условие за сключване на договора. По отношение на таксата за експресно
разглеждане, то същата, съгласно изричния текст на договора, се дължи за експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, т.е. пряко свързана е с договора
и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни
кредитополучателят доброволно да е избрал тази услуга, чието конкретно съдържание не е
посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това
обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен
избор. Следователно разходите по обезпечението, както и тези за експресно разглеждане на
документи за одобрение на заем, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е
сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по
правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,46 %, доколкото при срок
на договора от 8 месеца и главница от 1500 лв., длъжникът следва да възстанови сума от
2992,32 лв., която е почти двойно повече от чистата стойност на кредита, за срок на същия
по-малък от година. Последното води до недействителност на самия договор за заем по
силата на чл. 22 ЗПК. Допълнително следва да се отбележи, че таксата за услугата експресно
разглеждане се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по приоритетно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем са
такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на
кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е
предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна
клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимият лихвен процент по
договора. Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за паричен заем съдът намира
за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и
неустойки. Видно от представената от ответника „Вива Кредит“ ООД справка за извършени
плащания по кредита, ищецът К. К. е платил сума в общ размер от 3167.32 лв., като според
ответника с последното плащане от 07.01.2018г. кредитът е погасен и приключен, или се
налага извод, че са погасени изцяло главница по заема в размер от 1500 лв., както и сумите
от 262.92 лв. договорна лихва, 614.70 лв. неустойка и 614.70 лв. такса експресно
разглеждане. Сумите платени над главницата, явяваща се чиста стойност на кредита са
явяват платени без основание и подлежат на връщане. Поради това предявените осъдителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
присъдените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, следва да му се присъдят
разноски в размер на 150 лв. заплатена държавна такса. По делото ищецът се е
4
представлявал от адв. К., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ЗА. Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, като съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
адвокатско възнаграждение в полза на *** в размер на 1080 лева с ДДС /по 300 лв. за всеки
от трите обективно съединени иска/, което ще се присъди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, със
законен представител *** да заплати на К. М. К., ЕГН ********** от *** сумата от 262.92
лева – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна
лихва по договор за паричен заем № *** от 02.04.2018г., сумата от 614.70 лева – недължимо
платена при начална липса на основание по клауза за неустойка по чл. 4, ал.2 от договор за
паричен заем № *** от 02.04.2018г. и сумата от 614.70 лева – платена при начална липса на
основание по клауза за такса експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем по чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № *** от 02.04.2018г., ведно със законната
лихва върху присъдените суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2022
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, със законен
представител *** да заплати на К. М. К., ЕГН********** от *** сумата от 150 лв. направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, със законен
представител *** да заплати на *** сумата от 1080 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5