Р Е Ш Е Н И Е
№ 33 24.01.2020г. град С.З.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и пети ноември 2019 година
в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Н. УРУКОВ
Секретар ПАВЛИНА
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 34 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.558, ал.5
във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /КЗ/ и във
връзка с чл. 45 и сл. и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по ИМ от М.Д.М. и Е.Д.М.
и двамата чрез адвокат Е. ***, с която молят съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищците сумата в размер
на по 50 000 лв., за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техният дядо М.Д.Т.,
настъпила при ПТП на 01.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от
16.11.2018 г., до окончателно изплащане на сумата, както и всички разноски по
делото.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Гаранционен фонд, чрез
юрисконсулт К.Я., в който се твърди, че оспорва изцяло иска
по основание и размер, като счита същият за неоснователен. Моли за присъждане на направените по
делото разноски. Ведно с отговорът е постъпила и молба, в която се прави
искане за привличане на трето
лице - помагач на страната
на ответника, а именно лицето И.П.З. с ЕГН **********. В молбата
ответникът сочи, че в конкретния случай е налице интерес от привличането на
това трето лице с цел обвързването му с доказателствена сила на мотивите при
евентуално осъдително решение срещу Фонда.
Съгласно разпоредбата на чл. 219,
ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищците, а с отговора
на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице
има право да встъпи, за да помага.
Молбата на ответникът за
привличането съдът е намерил за проц. допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 219 от ГПК, в законоустановената форма -
представена е писмена молба. Налице е и предпоставката по чл. 219, ал. 2 ГПК, а
именно третото лице има постоянен адрес в Република България. Разгледана
по същество е основателна и следва да бъде уважена. Това е така защото, в
конкретния случай е налице интерес от привличането на това трето лице с цел
обвързването му с доказателствена сила на мотивите с оглед доказването на
регресния им иск срещу него по чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането.
Ето защо съдът с
Определението си от датата 06.06.2019 год. е конституирал И.П.З. с ЕГН **********
***, като трето лице-помагач на страната на ответника.
На трето лице помагач са били изпратени и
препис от молбата, с която се иска привличане като трето лице-помагач, копие от
исковата молба и приложенията към нея, копие от отговора на ответника и
приложенията към него, като се даде едномесечен срок за отговор по следните
съображения: съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ГПК третото лице има право
да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на делото. Съдът намира, че посочената
разпоредба е аргумент за това, че третото лице разполага със същите права,
както и страната, на която помага, поради което следва да разполага и със
същите възможности за защита. Предвид горното на третото лице е била
дадена възможността в едномесечен срок
да подаде отговор по подадената искова молба и да представи доказателствата, с
които разполага, като са му били дадени
и съответните указания и за последиците от неупражняването на правата.
Въпреки
дадената възможност и указанията на съда такъв писмен отговор в едномесечния
срок по чл.131 от ГПК не е постъпил от И.П.З. с ЕГН ********** ***, като трето лице помагач на страната
на ответника.
Ето защо съдът, след като
конституира И.П.З. с ЕГН **********
*** като трето лице – помагач на страната на ответника, съдът е изпратил
препис от молбата, с която се иска привличане като
трето лице-помагач, копие от исковата молба и приложенията към нея, копие от
отговора на ответника и приложенията към него на третото лице. Препис от
отговора на ИМ, е бил изпратен и на ищците.
На основание чл. 83, ал. 1. т. 4 от ГПК ищците
представят настоящата искова молба без внасяне на държавна такса. Именно поради
това молят на ищците да не бъдат възлагани разноски за съответните съдебни експертизи.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Гаранционен
фонд, чрез юрисконсулт К.Я., в който се твърди, че оспорва изцяло иска по основание и размер, като счита същият за
неоснователен. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Подробните съображения и доводи в тази насока са изложени в писмения отговор на
ответника по делото – ГФ гр.София.
Евентуално
правят и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Д.Т.в
размер на поне 50%, който под влияние на алкохол (1.11 %а) се е
движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 2, и чл. 114 от ЗДвП.
Във
връзка с възражението им за съпричиняване от страна на починалия, то се
присъединяват към искането на ищцовата страна и молят да се приобщят към
настоящето дело, НОХД под № 238/2016г. по
описа на ОС С.З..
След като се запозна с направените в
Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото,
със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и
доказано следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :
Съгласно Тълкувателно Решение от датата 21.06.2018г.,
постановено по тълкувателно дело с № 1/2016г, от ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетението за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при установена дълбока и трайна емоционална връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Според традиционните за българското
общество семейни отношения дядото и неговите внуци са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките по между им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. При установяване на
конкретни житейски обстоятелства, от които може да се направи извод, че между
тях през годините се е изградила трайна емоционална привързаност, смъртта на
дядото е причинила на неговите внуци морални болки и страдания с по - висок
интензитет и продължителност от тези при формалната връзка на родство,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелите родственици - негови внуци.
Безспорно е по
делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен
гр. С.З.. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан
по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Безспорно установено между
страните по делото е, както и от събраните доказателства по делото несъмнено се
установява, че на датата 01.04.2014г., около 23,00 часа в град С.З., в
северното платно на бул. Н.П., срещу двора на фирма „Автошанс“ ЕООД, при
управлението на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мицубиши
Паджеро“ с per. № ВВК 730 /кипърска
регистрация/ в посока от изток на запад, водачът И.П.З., е нарушил правилата за
движение по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /не е спрял при възникнала
опасност за движението - насрещно движещ се пешеходец, попадащ в зоната на
осветеност на къси светлини пред автомобила/, с което по непредпазливост
причинил смъртта на дядото на ищците М.Д.Т., като е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. III - то б. „б“, предл. I - во, във вр. с
ал. 1,6. „в“, предл. I - во, във вр. с чл. 342, ал. 1, във връзка с чл. 58а ал.
1, във вр. с чл. 54 от НК, Старозагорският окръжен съд по НОХД № 238/2016г. е
осъдил подсъдимият И.П.З., като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от пет години. На основание
чл. 343г от НК, съдът е лишил подсъдимия И.П.З. от право да управлява МПС за
срок от три години.
Присъдата на наказателния съд е влязла в
законна сила на датата
21.07.2016г. Предвид разпоредба
на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали същото е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с присъдата са: настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно - следствената връзка в настоящия случай са
безспорно установени: именно И.П.З., с ЕГН: ********** е извършителят на
процесното деяние, при неговото извършване, деецът е управлявал именно
процесния лек автомобил - марка „Мицубиши Паджеро“ с per. № ВВК 730 /кипърска
регистрация/, с който е нарушил правилата за движение чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В резултат на противоправното си деяние,
водачът И.П.З. причинява на ищците неимуществени вреди под формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от
преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалия, с когото всеки
един от ищците - негови внуци, както се установи от доказателствения материал
по делото се е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност, от
когото М. и Е. са получавали житейска подкрепа и опора и по между им през
годините е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка.
Съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в
сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички
учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в
сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.
В тази връзка е цялостната съдебна
практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК,
както и ПОСТАНОВЛЕНИЕ под № 7 ОТ 30.12.1959 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, Публикувано в
Сборника «Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела
1953-1994», стр. 234, с пор. № 74, Определение №
559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.
Безспорно от това противоправно деяние на
ответника, ищците са преживял тежки болки и страдания, както и
завинаги в живота им остава белега от травмата на преждевременната загуба на
много близък за тях човек, а именно техния дядо.
Видно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на
разпитаните свидетели, се установи следното:
В процесния случай претърпените
от двамата ищци неимуществени вреди се установяват от показанията на
свидетелите М.Й.А.и В.В.Д., които имат преки и непосредствени впечатления за
отношенията между ищците и техния дядо и изградилата се по между им близка
трайна емоционална връзка. И
двамата разпитани свидетели твърдят, че от ранна детска възраст, М. и Е. са
много привързани към дядо си, всяка събота и неделя, както и по време на всички
техни ваканции пребивават при него в дома му в село М., област Я.. М.Д., докато
внуците му са при него се грижи за тях, помага им, съветва ги, води ги на
разходки и излети, тъй като баба им е болнава и няма възможност да им обръща
внимание, а дядо им е здрав, енергичен и жизнен човек и посвещава времето си на
тях. От свидетелските показания се установи също така, че особена привързаност
и внимание, М.Д.Т.проявява към Е., като единствено момче сред всичките му четирима
внуци.
От събраните гласни доказателства се
установи, че след смъртта на съпругата си през 1998г., пострадалият М.Д.Т.се
установява да живее в град С.З. в самостоятелно жилище. От тогава той още
повече се сближава с внуците си Е. и М., тъй като общува с тях по - често -
посещава ги в дома им в град С.З. и
пребивава там почти всяка седмица за по няколко дни,
тъй като бащата на ищците е международен шофьор и отсъства от дома им
продължителен период от време, а майка им е много ангажирана с работата си.
Пострадалият полага грижи за ищците, като ги води и взема от училище, помага им
с уроците, съветва ги по различни въпроси. Особено се гордее със спортните
изяви на внука си Е., който тренира футбол, а дядо му ходи с него на всички
тренировки, състезания и мероприятия. Заедно „по мъжки“ обсъждат бъдещето на Е.
като спортист, а М.Т.насърчава и подкрепя внука си да продължава да се занимава
с този спорт и да се усъвършенства като футболист.
От показанията на свидетелката В. Д. се
установи, че през 2009г., М.Т.се премества да живее в жилището на сина си Д.
заедно с внуците си Е. и М. в едно домакинство и остава там до смъртта си. През
този период, връзката между ищците и техния дядо става още по - силна и здрава.
Самите ищци са вече зрели хора, имат нужда да споделят с някого проблемите си,
а дядо им е винаги готов да ги изслуша, да им даде съвет, да ги подкрепи, още повече, че родителите
им често отсъстват от дома поради служебна ангажираност и не винаги имат време
и възможност да поговорят с децата си. Свидетелката Д. твърди, че с Е. като
единствено момче сред всичките му внуци, пострадалият е имал много силна
връзка, тъй като разговорите и комуникацията е била от позицията на това, че са
мъже и могат да споделят и комуникират по мъжки. С М., връзката с дядо й е била
от друг характер - като първо внуче и най - ученолюбива се е справяла добре в
училище и починалият я е насърчавал, че трябва да продължи образованието си и е
бил изключително загрижен за нейното бъдеще.
Пострадалият, до смъртта си не прекъсва
връзката с Е. и М., интересува се от живота им, подкрепя ги, подпомага ги
морално, финансово и с всичко, каквото може обгражда ги с грижи, обич и внимание,
възпитава е у тях духовни ценности и добродетели. Ищците го възприемат като
техен родител, чувстват неговата подкрепа и опора.
Е. и М. винаги са били силно привързани към
дядо си и никога не са прекъсвали връзката си с него. Създалата се между тях
дълбока и трайна емоционална връзка на взаимна обич, подкрепа и доверие
продължава до смъртта на починалия постарадал М.Д.Т.на
01.04.2014г. Именно поради силната връзка, която съществува по между им, ищците
много тежко приемат смъртта на дядо си. Е. е изпаднал в шок, бил е ужасен и
изключително тежко е приел загубата на М.Т. М. е била много разстроена и
стресирана. И двамата се затварят в себе си и дълго време не желаят да
контактуват с никого, много им е тежко и болно. Това състояние на ищците
продължава и до сега, според свидетелските показания, те все още не са
преодолели дълбоката
мъка от загубата на дядо си и
спомена за него много ги натъжава и наскърбява.
Съдът кредитира с доверие показанията на горепосочените свидетели, тъй като
те са обективни, безпристрастни, последователни и
отговарят на установената по делото фактическа обстановка. Също
така показанията на тези свидетели се подкрепят и от останалите по делото
доказателства.
За ищците, загубата на М.Д.Т.е била
внезапна и неочаквана, а като такава и съпроводена с изживяване различно от
посрещане на смърт на близък човек, след негово продължително боледуване.
Внезапната смърт на М.Д.о Т.е причинила неописуема мъка, душевни болки и
страдания на ищците, които продължават и до днес.
За ищците е налице най - тежкият житейски
резултат - загуба на близък човек, с когото са имали трайна емоционална връзка
на взаимна обич и подкрепа. Ищците са лишени от възможността да бъдат
подкрепяни и подпомагани морално, финансово и по всякакъв друг начин от
пострадалия им дядо М.Д.о Т. Е.М. и М.М. претърпяват тежка
криза, живота им се е променил, болезнено и мъчително изживяват тежката загуба
на дядо си. Преживяват силен емоционален стрес от внезапната му и неочаквана
смърт, и двамата са много подтиснати и разстроени, изпитват силна тъга и болка.
Следователно, по делото безспорно и
несъмнено се установи, че между двамата ищци и техния починал дядо - М.Т.е
съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка,
обусловила и установената по делото тежест на понесените от тях вреди, чиято продължителност,
интензитет и естество следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
Съдът счита, че на всеки един от ищците по делото следва да
бъде призната материалноправната легитимация да получи
обезщетението си за неимуществени вреди в резултат на
загубата на своя дядо М.Д.Т..
Относно приложението на пар. 96,
ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ, съгласно който евентуално дължимото от ответника
обезщетение не може да надхвърля 5 000лв. съдът възприема следното:
Действително в пар.96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева, за
обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат внуците на
пострадалия. Според
настоящия съдебен състав посочената
норма е неприложима в процесния случай поради следното :
Процесното пътно - транспортно произшествие
е настъпило на датата
01.04.2014г., много преди
влизане в сила на сега действащия КЗ /съответно в сила от 01.01.2016 г./, поради което в
настоящия случай следва да се приложат разпоредбите на отменения Кодекс за
застраховането /отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г./. Ето защо, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди са приложими нормите на КЗ /отм./, които не предвиждат лимит или ограничение на обезщетенията за неимуществени вреди,
под този посочен в пар.27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две
или повече пострадали лица до 5 000 000 лв. т.е. - пар. 96, ал. 1 от ПЗР ЗИД КЗ е неприложим.
Но дори и да се приеме, че разпоредбата на
пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за
всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в
чл.1. параграф 2 от Втора директива 84/5. кодифицирана с Директива 2009/ЮЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност". В чл.9, ал. 1 последната са
предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите на посочената директива са
транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г. /отм./ (в сила
от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно
пострадало лице; б) 10 000 000 лв за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; .... Съгласно Решение на СЕС от 24.10.201 Зг. по дело С -
277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на
1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания
са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в това число - Република България съгласно чл.633
от ГПК.
При констатиране на противоречие между
европейското и националното право, съдебния състав счита, че съдът в рамките на своята компетентност следва да приложи
общностното право. Ето защо приложими спрямо ищците по отношение на
претендираните от тях обезщетения
са нормите на чл.266 и сл. КЗ / отм./, тъй като както те, така и общностното
право не съдържат ограничение в размера на дължимото обезщетение.
Относно възражението на ответната
страна за съпричиняване на вредоносния резултат:
От приетото като писмено
доказателство по делото заключение на комплексна съдебна - автотехническа и
медицинска експертиза, от уточненията на вещите лица, дадени в откритото съдебно
заседание, от приетите като писмено доказателство по делото преписи от НОХД под
№ 238/2016г. по описа на Окръжен съд - С.З. безспорно и категорично се
установи, че не е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия М.Д.Т..
Съгласно заключението на автоексперта,
пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо чрез предприемане на
своевременно аварийно спиране от страна на водача на автомобила И.П.З.. При
възникналата ситуация за водачът на МПС е съществувала техническа възможност и
е следвало да проведе аварийно спиране, което би предотвратил възникването на
ПТП.
По делото се установи несъмнено, че
поведението на пешеходеца е било съобразено с правилата за движение съобразно
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, а именно: Когато не е обособена тротоарна площ, придвижването
на пешеходеца както в населено, така и извън населено място се осъществява
успоредно на осовата линия на пътното платно в посока срещуположна на движещите
се пътни превозни средства и възможно най в ляво по посоката на движение на
пешеходеца. В конкретния случай, движението на пострадалия М.Д.Т.е било именно
такова - по банкета на булевард ***, в посока запад - изток срещу движещите се
пътни превозни средства. Съгласно параграф 1, т. 6 от ДР на ППЗДвП: Пътно
платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение, т. е. банкетът
е съставна част на пътното платно.
По отношение на
коментара на вещите лица, че е била възможна реакция на пешеходеца за избягване
на удара с насрещно движещото се МПС е правно и логично обосновано да се
отговори на въпроса кое налага и необходимо ли е да се дължи каквато и да е
била реакция от страна на пешеходеца при положение, че както заявихме по - горе
поведението му е било съобразено изцяло с разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Оттук
насетне е безпредметно да се обсъжда тази установена лека степен на алкохолно
опиване дали е повлияла върху пострадалия за едно негово адекватно или не
възприемане на пътната обстановка. Всички тези последици от леката степен на
алкохолно опиване, които описва съдебният медик:емоционална неустойчивост,
лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността,
забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни
смущения, които следва да отбележим са субективни, в конкретния случай не са в
причинно следствена връзка с поведение от страна на пешеходеца, което да
допринася за настъпването на вредоносния резултат. Самият водач на моторното
превозно средство, в конкретната пътна обстановка и при спецификацията на
управлявания от него автомобил /еднопосочно движение; с две пътни ленти в
посока; прав дълъг участък на пътните ленти; т. нар. „десен волан“/ е могъл и е
бил длъжен да избегне настъпването на пътно - транспортното произшествие.
Въпреки предвидените няколко възможности от техническа гледна точка за това -
активиране на спирачната система, заобикаляне от ляво на възникнало
препятствие, водачът не е направил необходимото за да избегне инцидента. Не е
изпълнил и задължението си да остане на място и да уведоми компетентните органи
за възникване на ПТП. Всичко това предполага знанието и налична вина у водача,
не само за нарушение на правилата за движение, но и за извършено престъпно
деяние и въпреки това, същият е напуснал произшествието неизпълнявайки
регламентирано съгласно ЗДвП поведение, в качеството му на водач на МПС - при
ПТП да остане на място.
Следва да се има предвид, че
потвърждение за горепосоченото по отношение на посоката на движение на
пешеходеца по банкета преди настъпване на произшествието и ситуирането му с
лице към приближаващото МПС са описаните травматични увреждани от съдебния
медик, който дава заключение, че първоначалният удар е бил в дясната предна
половина на тялото на пострадалия М.Т. От там насетне правно ирелевантно е
обстоятелството дали пешеходецът е имал намерение да пресича или не пътното
платно. Както заяви автотехническият експерт в съдебна зала, данни за т.н.
изскачане на пострадалия от храстите /в прилежащата на банкета площ - северно
от пътното платно/ се черпят единствено и само от обясненията на водача З.,
които обяснения в целия процес се изясни, че са по
скоро една негова защитна теза, още повече че И.З. в условията на
една неизясненост и противоречивост структурира тези си обяснения
/нещо ми изскочи не можах да разбера какво видях
само силует…… /.
Съдът също така следва да вземе предвид,
че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение
вредоносен резултат. Поради това, не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди, /в този смисъл Решение под № 169 от 28.02.2012г. на ВКС
по т.д. № 762/2010., II т. о., ТК, докл. Съдия В. Алексиева, Решение с № 78 от
10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Росица Божилова, както и Решения № 45/2009 г., по т. д. № 525/2008 г. на I-ро т. о.; № 39
от 16.07.2010 г., по т. д.
№ 551/2009 г. на ІІ-ро т. о.; № 25/2010 г., по т. д. № 211/2009 г.; № 97/2009
г., по т. д. № 745/2008 г. на ІІ-ро т. о. и № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010
г. на I-во т. о -
всички постановени по чл. 290 и сл. ГПК, както и т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г.
на ОСГТК на ВКС/.
В конкретния случай, както съдът посочи
и по-горе пострадалият - М.Д.Т.е имал поведението, съответстващо на нормите и
предписанията на ЗДвП и единствената причина за настъпвани не ПТП е виновното и
противоправно поведение на виновния водач – трето лице помагач по делото на
страна на ответника, И.П.З., който при своевременно реагиране за спиране, е
разполагал с техническа възможност да спре преди мястото на удара и по този
начин да предотврати настъпването на катастрофата.
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е налице само когато вредоносното събитие е в пряка причинна връзка с
конкретно допуснатото от него нарушение, какъвто не е разглежданият случай, тъй
като пострадалият М.Д.Т.не е имал активно поведение, водещо до нарушаване
правилата и нормите, дължими съгласно разпоредбите на ЗДвП, от което може да се
направи правно обоснован извод, че не е налице причинно - следствена връзка
между поведението на пострадалия и възникналия вредоносен резултат.
От друга страна, никой от участниците в
движението не е длъжен да очаква и предвижда неправомерно поведение от други
участници в движението в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, като този принцип е
безспорен, както в правораздаването, така и в правната доктрина. В този смисъл,
пострадалият пешеходец М.Д.Т.не само не е бил длъжен, но и обективно не е могъл
да допусне, че виновният водач И.П.З. ще наруши правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е установено с влязлата в сила присъда.
При неизпълнение на законовите си задължения по спазване на правилата за
движение по пътищата, нито виновният водач З., нито което и да е трето лице,
биха могли да се позоват на нарушения, допуснати от други участници в
движението. Вредоносният резултат не би настъпил, ако виновният водач И.П.З. би
изпълнил своите задължения като участник в движението. Именно неизпълнението на
законовите задължения по спазване на правилата за движение по пътищата и по
специално на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от страна на виновния водач З.,
това негово поведение, а не на пострадалия М.Д.Т., е в причинно - следствена
връзка с настъпилата вреда.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
което следва да бъде взето предвид при определянето на размера на дължимото и
адекватно обезщетение, което се дължи на ищците.
По делото безспорно и категорично
се установи, че към момента на извършване на деянието - 01.04.2014г., за
управлявания от виновния водач И.П.З. лек автомобил, марка „Мицубиши Паджеро“ с
per. № ВВК 730 /кипърска регистрация/ не е
била налице сключена задължителна застрахова „Гражданска отговорност”.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността за
собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС за причинени от тях
на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на МПС. Съгласно разпоредбите на КЗ, Гаранционен фонд гр. София
има задължението да изплаща по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетението
за имуществените и неимуществените вреди, вследствие на телесни увреждания, ако
пътно транспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, какъвто е именно и настоящия
случай.
Следователно с противоправното си поведение третото лице-помагач е
причинило неимуществени вреди на ищците, които следва да бъдат възстановени от ответникът
със съответните парични средства от неговия фонд, тъй като извършителят на ПТП
не е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” към момента на настъпването
на процесното ПТП.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съгласно
принципа на справедливостта. Обезщетението се дължи за конкретни болки и страдания претърпени от ищците. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага единствено възможният фактически
и правен извод, че ищците са претърпели негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от претърпените болки от загубата на родния им дядо, с когото са имали много близки отношения,
като дискомфортът им продължава и понастоящем и ще продължи още дълго време.
С оглед така установените факти
се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът
счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един
категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд /в
конкретния случай – влязлото в законна сила споразумение/ е задължителна за
гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това
дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца.
По отношение на размера на обезщетението
за неимуществените вреди съдът възприе следното:
Ищеца М.Д.М. е претендирала
заплащане само на неимуществените вреди,
в размер на 50 000 лева, като вторият ищец Е.Д.М. също претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
Според
трайната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката размерът на
иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен
случай са различни и се установяват, като се вземат предвид
характера на деянието, степента на увреждане и съответната
емоциална и житейска връзка между пострадалия и неговите наследници. Въз основа
на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме по
принцип за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищците болки и страдания, в резултат на причинените им увреждания в резултата на
настъпилата смърт на техния дядо. Но размерът на обезщетението следва да се
съобрази и постановките залегнали в константната практика на ВКС, залегнала в
горецитираните Решения, а именно когато поради конкретните
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В конкретния случай съдът при определянето размера на обезщетението за
тези болки и страдания следва да се съобрази и да вземе предвид поведението на водача на МПС и на пострадалия, възрастта на пострадалия
към момента на настъпване на ПТП, настъпилите вреди в резултат от него, извършените след ПТП съответни
действия на водача и
заключението на комплексната съдебно-медицинската и автотехническа експертиза с
експертиза с № 34-19 от 14.11.2019 год, както и най-вече самия характер и
степен на близостта на съответните родствени взаимоотношения между пострадалия
и неговите внуци- ищци по делото.
С оглед на гореизложените
съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана
по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението
за неимуществените вреди за претърпените от двамата ищци, като много близки
родственици - внуци на пострадалия, болки и страдания, от нанесените им морални
и душевни травми и страдания, следва да бъде определен на сумата от 25 000
лева за всеки един от ищците. Действително, ищците са претърпели множество
болки и страдания от загубата на своя
дядо, но в конкретния случай и към момента на настъпване на ПТП същите не са от
кръга на лицата, които се намират в най-близките отношения с пострадалия им
дядо М.Д.Т., а именно най-близките родственици като деца, родители и съпруг.
Освен това
съдът при определянето размера на дължимото обезщетение следва да вземе предвид
и константната практика на Върховните съдилища на Републиката относно размера
на присъжданите обезщетения за настъпилите различни видове увреждания за
различните видове родственици- в настоящия случай двамата внуци на пострадалия.
В
тази връзка съдът следва да отбележи въпреки гореизложените съображения и
доводи, че търсената от ищците суми не са адекватни за сочената от тях близост на родство с пострадалия, тъй
като съдебната практика на
ВКС по чл. 290 ГПК
за сходни и по - тежки случай определя претендираните обезщетения за най-близките
родственици, а именно като деца, родители и съпруг.
От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че искът и на двамата ищци за неимуществени вреди се
явява частично основателен до размера на 25 000 лева, за всеки един от
двамата ищци или общо за общо сумата от 50000 лева, като в останалата му част до
размера на претендираните общо 100 000 лева, или по 50 000 лева за
всеки един от ищците – следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
в тази му част.
Също така следва да бъде присъдена
и законната лихва върху дължимата главница от 50 000.00 лева, считано от датата
посочена и поискана в исковата молба – 16.11.2018г. до окончателното изплащане
на дължимите суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на всеки един от ищците направените по делото разноски от същите съразмерно уважената част на иска в размер на 1075.00
лева, като общата сума на разноските, направени от ищците възлиза на 4300 лева,
от които 2150 лева възнаграждение за представляващия ги един адвокат – адв.Е.Ж.
съобразно представените по делото два броя Договори за правна защита и
съдействие от датата 25.03.2019 год. /на лист 227 и лист 229 от делото/ за
всеки един от ищците.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. С.З.
дължимата държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в
размер на 2000.00 лева и сумата от
483.50 лева /четиристотин осемдесет и три лева и 50 стотинки/, представляващи
възнаграждението на вещите лица, заплатено от бюджета на съда или общо сумата
от 2 483.50 лева.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.558, ал.5 във връзка
с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /КЗ/ и във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на първия ищец М. И. М., с ЕГН: **********,*** сумата от 25
000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на внучка на М.Д.Т., с
когото са имали трайна и дълбока емоционална връзка, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.11.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат съразмерно уважената част на иска в размер на 1075 лева /хиляда и
седемдесет и пет лева/,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
по банков път по банкова сметка: ***: ***, като ОТХВЪРЛЯ този ИСК в останалата му част
до размера на общо претендираните 50 000.00 лева /петдесет хиляди два
лева/ от този ищец, като неоснователен
и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на втория ищец Е.Д.М.,
с ЕГН: **********,***, aп.11 сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в
качеството му на внук на М.Д.Т., с когото са имали трайна и дълбока емоционална
връзка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2018г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото
разноски и възнаграждение за един адвокат съразмерно уважената част на иска в размер на 1075 лева /хиляда и
седемдесет и пет лева/,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК по банков път по банкова сметка ***: ***, като ОТХВЪРЛЯ този ИСК в
останалата му част до размера на общо претендираните 50 000.00 лева
/петдесет хиляди два лева/ от този ищец, като неоснователен
и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес
на управление град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.С.З. общо сумата от
2483.50 лева /две хиляди четиристотин осемдесет и три лева и 50 стотинки/,
от които сумата от 2000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща дължимата държавна такса съразмерно уважената
част на иска и сумата от 483.50 лева /четиристотин осемдесет и три лева и 50
стотинки/, представляващи възнаграждението на вещите лица, заплатено от бюджета
на съда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен
срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд-
гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :