Р Е Ш Е Н И Е
№ 261311
гр. Варна, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9122 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.Н.К., чрез пълномощника му адв. Д.Б.Я. – АК ***
срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19.00
лева, представляваща заплатена на 15.08.2015г. без основание такса за
възстановяване на захранване с електрическа енергия, по издадена фактура № ***.
за обект с абонатен номер ***, клиентски номер ***, находящ се в гр.В***, с
титуляр на партидата Д.В.А., която сума е прехвърлена на ищцовото дружество по
силата на договор за цесия от 21.05.2017г.
С определение № 10025/10.08.2020г. са
присъединени за разглеждане в общо производство и постановяване на общо решение
по тях гр.д. № 9125/2020г. по описа на ВРС и гр.д.№ 9126/2020г. по описа на
ВРС, с които са предявени следните искове между същите страни:
Иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19.00 лева,
представляваща заплатена на ***г. без основание такса за възстановяване на
захранване с електрическа енергия, по издадена фактура № ***г. за обект с
абонатен номер ***, клиентски номер ***, находящ се в гр.***, с титуляр на
партидата С.Н.Х., което вземане е прехвърлено на ищцовото дружество по силата
на договор за цесия от 21.05.2017г. и
Иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19.00 лева,
представляваща заплатена на ***г. без основание такса за възстановяване на
захранване с електрическа енергия, по издадена фактура № ***г. за обект с
абонатен номер ***, клиентски номер ***, находящ се в гр.***, с титуляр на
партидата С.Н.Х., което вземане е прехвърлено на ищцовото дружество по силата
на договор за цесия от 21.05.2017г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С договори за цесия от 21.05.2017г. ищцовото дружество е придобило от Д.В.А. и С.Н.Х. три вземания, всяко в размер на 19.00 лева – заплатена без основание сума на ***г., ***г. и ***.. За всяко от вземанията ответното дружество издало фактура и претендирало сумите като такса за възстановяване на захранване с електрическа енергия.
Събраните от цедентите суми били начислени незаконосъобразно и получени без основание.
Ответното дружество било уведомено за сключените договори за цесия с нарочно уведомление по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, приложено към исковата молба.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски, прави искания по доказателствата..
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът изразява становище за допустимост и основателност на трите искови претенции. Ответникът изрично признава исковете и представя доказателства за извършени плащания на трите претендирани в производството вземания. Плащанията били извършени в срока за отговор на исковата молба, като незабавно след уведомяването за сключените договори за цесия, ответното дружество предприело правни и фактически действия за погасяване на вземанията.
Ответникът поддържа, че не е дал повод за започване на производството, признава исковите претенции и са налице всички предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за присъждане на разноски в негова полза.
Моли за прекратяване на производството по делото, поради отпадане на правния интерес за ищеца от предявените искове, след извършеното плащане и за присъждане на разноски..
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, признава извършеното в хода на процеса плащане и моли за присъждане на разноски. Ответникът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Ответното
дружество с отговора на исковата молба изрично е признало по основание и размер
предявените срещу него искови претенции и на 09.09.2020г. е заплатило на ищеца претендираните
суми по банковата сметка посочена в исковата молба, видно от представените с
отговора на исковата молба платежни нареждания /л.31-33/.
Постъпването на претендираните
с исковата молба суми в пълен размер се признава изрично от ищцовата страна.
В този смисъл исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени изцяло при съобразяване на извършеното след предявяване на
исковете пълно погасяване чрез плащане от страна на ответника.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи
разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае
иска. В срока за отговор на исковата молба ответникът е извършил плащане на
сумата и е признал исковете, поради което приложимостта на разпоредбата на
чл.78, ал.2 ГПК зависи само от преценката дали ответникът е дал повод за
исковете.
Процесните вземания са възникнали след
заплащане на такса за възстановяване на захранване с електрическа енергия от Д.В.А.
и С.Н.Х. на ***г. и ***г. по фактури №№ ***г.,
***г. и ***г. и трите на стойност от 19 лева издадени от ответното дружество.
Вземанията са прехвърлени на ищцовото дружество
с договори за цесия от 21.05.2017г., за които длъжникът (ответното дружество) е
уведомен с получаване на препис от исковата молба на 13.08.2020г.
Ответното дружество с отговора на исковата
молба е признало, че е получило сумите без основание и е заплатило същите на
ищеца на 09.09.2020г. – в срока за отговор на исковата молба.
Задължението за връщане на даденото при начална
липса на основание, в хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е безсрочно – страните
не са определили предварително срок за изпълнение и такъв няма определен в
закона. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД „ако задължението е без срок, кредиторът може
да иска изпълнението му веднага“. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора
веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент
става изискуемо, както посочено и в т. 7 ППВС № 1/1979г. С получаване от
ответното дружество на процесните суми без основание е настъпила изискуемостта
на същите и кредиторът, първоначално цедентите, а след прехвърлянето на
вземанията цесионерът, е можел да иска реално изпълнение - било като отправи
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви осъдителни искове за
вземанията си. В този смисъл ответното дружество е дало повод за предявяване на
исковете за връщане на получени без основание суми с поведението си – получило
е сумите без основание и не е предприело действия по връщането им на известния
на дружеството кредитор. Възражението в отговора на исковата молба за наличие
на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза при
извършени преди предявяване на иска действия за връщане на полученото без
основание. Ответното дружество не твърди да е извършило такива действия, поради
което следва да се приеме, че е дало повод за предявяване на иск за вземанията
и не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Според представените списък на разноските и
доказателства към него ищецът е извършил разноски в размер на 510 лева, под
формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с включен
ДДС и 150 лева заплатена държавна такса. Разноски в този размер следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца:
сумата от 19.00 лева, представляваща заплатена
на ***г. без основание такса за възстановяване на захранване с електрическа
енергия, по издадена фактура № ***г. за обект с абонатен номер ***, клиентски
номер ***, находящ се в гр.***, с титуляр на партидата Д.В.А., която сума е
прехвърлена на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от
21.05.2017г.;
сумата от 19.00 лева, представляваща заплатена
на ***г. без основание такса за възстановяване на захранване с електрическа
енергия, по издадена фактура № ***г. за обект с абонатен номер ***, клиентски
номер ***, находящ се в гр.***, с титуляр на партидата С.Н.Х., което вземане е
прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 21.05.2017г.
и
сумата от 19.00 лева, представляваща заплатена на ***г. без основание такса за възстановяване на захранване с електрическа енергия, по издадена фактура № ***г. за обект с абонатен номер ***, клиентски номер ***, находящ се в гр.***, с титуляр на партидата С.Н.Х., което вземане е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 21.05.2017г., поради направено от ответника плащане след завеждане на делото.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: