О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 40 ,10.01.2020 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на десети януари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав :
Председател:ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА В.ч.гр.д. №865 по описа за 2019 година, намира следното :
Производството е по реда на чл.274 ал1 т.2 от ГПК във вр. с чл.262 ал.3 от ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.№2863/04.12.2019г. на Л.Р.А.,ЕГН *********,с постоянен адрес *** и настоящ адрес -Република Турция, чрез адв.Е.Ф. - САК, срещу разпореждане №800/25.11.2019г.по гр.д.№496/2016г.на Тервелски районен съд за връщане на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК на подадената от него въззивна жалба вх.№ 1242/27.05.2019г. срещу решение № 126/17.08.2018г. по гр.д.№ 496/2016 г. на Районен съд Тервел.
Жалбоподателят поддържа, че подадената от него чрез изпращане по пощата на 22.05.2019г. въззивна жалба не е просрочена, тъй като връчването на обжалваното решение е нередовно и в противоречие с процесуалните правила- връчено е на лице, което не живее на неговия постоянен адрес ***. Навежда и оплаквания за недопустимо пререшаване от районния съд на въпроса за допустимостта на подадената от него въззивна жалба, разрешен с влязло в сила определение №587/19.09.2019г. по в.ч.гр.д.№435/2019г.на АпС-Варна.
Обжалваното разпореждане е връчено на обжалващия чрез упълномощения от него адвокат Е.Ф. на 26.11.2019г. Частната жалба е изпратена по пощата на 03.12.2019г., т.е.подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.
Гр.д.№ 496/2016 г. на Районен съд Тервел има за предмет искове по чл.34 от ЗС и чл.76 от ЗН, страна-ответник по които/наред с други лица/ е настоящия жалбоподател Л.Р.А.. Делото е приключило с решение №126/17.08.2018 г., с което са уважени исковете по чл. 76 от ЗН и отхвърлени исковете по чл. 34 от ЗС.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищците в частта, в която са отхвърлени предявените от тях срещу Л.Р.А., С.Х.К., Х.К.Х., К.И.О., Д.П.П., В.И.Х. и З.С.К., искове по чл.34 от ЗС, за което е образувано в.гр.д.№ 515/2018 г. на Окръжен съд Добрич. В частта на исковете по чл. 76 от ЗН решението не е било обжалвано. Въззивното производство по жалбата срещу исковете по чл.34 от ЗС е приключило с решение № 54/12.03.2019 год. по в.гр.д.№ 515/2018г. на ДОС, с което решението на ТРС е частично отменено и е допусната делба по отношение на част от делбените имоти, респ. частично потвърдено, при изрично съобразяване от въззивния съд в мотивите на решението и, че в частта на исковете по чл. 76 от ЗН първоинстанцционното решение е влязло в сила. Въззивното решение е предмет на касационно обжалване, понастоящем на етап приключила процедура по администриране на касационна жалба, респ. предстоящо изпращане във Върховен касационен съд.
На 22.05.2019г., чрез изпращане по пощата, е подадена от Л.Р.А. въззивна жалба вх.№1242/27.05.2019г. срещу решение №126/17.08.2018 г. по гр.д.№ 496/2016 г. на Районен съд Тервел в частта на исковете по чл. 76 от ЗН, по която е образувано в.гр.д.№ 461/2019г. по описа на Добричкия окръжен съд. При съобразяване на обстоятелството, че разглеждането на спора по исковете по чл. 76 от ЗН и чл.34 от ЗС е приключило в две съдебни инстанции, че Л.Р.А. е подал жалба срещу влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционния съд с оплаквания, че е лишен от възможността за участие по делото, респ.от възможността за обжалване на постановен съдебен акт, по причина на допуснати от районния съд нарушения на процесуалния закон във връзка с призоваването и връчването на съдебни книжа, въззивният съд е преценил подадената от него“въззивна жалба“ като молба по чл. 303 ал.1 от ГПК, с определение №624/ 23.07.2019 г. е прекратил производството по в.гр.д.№ 461/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд и изпратил същата на Тервелския районен съд за администриране по реда на чл. 306 ал.3 от ГПК.
Определението е обжалвано от Л.Р.А. пред Апелативен съд-Варна. Приемайки за неправилни изводите на въззивния съд относно характера на подадената от Л.Р.А. въззивна жалба вх.№1242/27.05.2019г. срещу решение №126/17.08.2018 г. по гр.д.№ 496/2016 г. на Районен съд Тервел като молба по чл. 303 ал.1 от ГПК, с определение №578/19.09.2019г. по в.ч.гр.д.№435/2019г. по описа на Варненски апелативен съд, определение №624/ 23.07.2019 г. по в.гр.д.№461/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е отменено и делото върната на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба. При съобразяване на обстоятелството, че по отношение на въззивната жалба не е проведена процедурата на чл. 262-263 от ГПК, в компетенциите на първоинстанционният съд, с определение №857/08.10.2019г. производството по в.гр.д.№ 461/2019 год. по описа на Добричкия окръжен съд е прекратено и жалбата изпратена на Тервелския районен съд за изпълнение на същата.
Като е приел, че подадената на 22.05.2019г. от Л.Р.А. въззивна жалба вх.№1242/27.05.2019г. срещу решение №126/17.08.2018 год. по гр.д.№ 496/2016 г. на Районен съд Тервел, е недопустима като подадена след изтичане на предвидения в закона срок за обжалване, с разпореждане №800/25.11.2019г. първоинстанционния съд е върнал същата.
Разпореждането е правилно и следва да се потвърди по следните съображения:
Първоинстанционното решение № 126/17.08.2018 год. по гр.д.№ 496/2016 год. на Районен съд Тервел е връчено на Л.Р.А. на дата 27.08.2018 г. не лично на адресата, а на друго лице по реда на чл. 46 ал.2, във връзка с ал.1 от ГПК, с надлежно удостоверяване на качеството на това лице –братовчедка, и посочване на трите имена Х. Х. С., поело задължение да предаде съобщението. Това лице не участва и като страна по делото. Съгласно представените удостоверения действително постоянния и настоящ адрес на това лице към този момент е с П.Г., а на Л. Р.А. ***. Обстоятелството, че адресната регистрация на това лице не е на адреса на адресата обаче не е достатъчно да се приеме, че същото не живее на адреса постоянно или за по-продължителен период от време, респ.че е осъществено връчване на лице, което е извън кръга на лицата по чл. 46, ал. 2 от ГПК.
При връчване по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, каквото в настоящия случай въззивната инстанция приема да е осъществено, връчването се осъществява в момента на получаване на съдебните книжа от лицето, поело задължението да ги предаде на адресата, и от този момент за адресата започват да текат свързаните с това връчване срокове. Така при начало на преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК 27.08.208г. и край 10.09.2018г., подадената на 22.05.2019г. от Л.Р.А. въззивна жалба вх.№1242/27.05.2019г. срещу решение №126/17.08.2018 г. по гр.д.№ 496/2016г. на Районен съд Тервел, се явява просрочена и като такава недопустима, респ. налице са условията на във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Воден
от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №800/25.11.2019г. по гр.д.№496/2016г.на Тервелски районен съд за връщане на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК на подадената от Л.Р.А.,ЕГН *********, с постоянен адрес ***, въззивна жалба вх.№ 1242/27.05.2019 г. срещу решение № 126/17.08.2018 г. по гр.д.№ 496/2016 г. на Районен съд Тервел.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен Касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.