РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500029 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД – длъжник по изпълнително дело №
20207280400675 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728 на КЧСИ, район на действие ОС-Велико
Търново, срещу постановление от 01.12.2020 г. на ПЧСИ Розина Широкова, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за редуциране на присъденото в полза на
взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Възраженията на
жалбоподателя се свеждат до това, че с оглед фактическата и правна сложност на
изпълнителното производство размерът на адвокатския хонорар се явявал прекомерен; че
дружеството е с публични сметки и под контрола на Комисията за финансов надзор, поради
което нямало как нито да се укрива, нито да избягва принудително изпълнение, като за
удовлетворяване на вземането било достатъчно единствено да се поиска налагане на запор
на банкови сметки; че по делото липсвали данни процесуалният представител на взискателя
да е извършил действия извън подаването на молбата за образуване на делото, с оглед на
което му се дължало възнаграждение само за това действие; че по делото липсвали
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С жалбата се
1
моли за отмяна на атакуваното постановление и намаляване на адвокатското
възнаграждение до 200 лв., а при неуважаване на искането алтернативно - за намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), дължим за образуване и
водене на изпълнително дело. Претендира се и присъждане на разноски за настоящото
производство, включително адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е бил надлежно връчен на взискателя Стоянка Маринова
Николова, като в срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК страната не се е възползва от правото
си на писмено възражение.
В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК ЧСИ Дияна Колева е заела становище за
неоснователност на жалбата. Посочила е, че взискателят е представил по делото договор за
правна защита и съдействие, в който изрично било записано, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой. Счита, че с подаването на настоящата жалба и
последващите я действия фактическата обстановка по делото се е усложнила и действията на
адвоката не се свеждат само до депозиране на молба за образуване на делото. Изтъква, че
уговореният адвокатски хонорар вече е изплатен от взискателя и неговото намаляване би
означавало утежняване положението на страна, която е ощетена, тъй като с неполучаването
на дължимото ù се плащане, е била принудена да пристъпи към принудително събиране на
вземането.
Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на
жалбоподателя и на съдебния изпълнител и съобрази материалите по приложеното
изпълнително дело, намира следното:
Пред ЧСИ Д К е висящо изпълнително дело № 20207280400675, производството по
което е образувано на 25.11.2020 г. по молба от взискателя С М Н чрез пълномощник
адвокат Х К, за принудително удовлетворяване на дължими от ЗД „Б И“ АД суми, за които
е издаден изпълнителен лист от 20.11.2020 г. по в.т.дело № 216/2020 г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново.
С молбата за образуване на изпълнително производство е претендирано и
присъждане на разноски по производството. Приложени са пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 18.11.2020 г., видно от които кредиторът – взискател в
изпълнителното производство, е възложил образуването на изпълнителното производство, а
с оглед възложеното правото да се сочат изпълнителни способи за събиране на вземането, да
се подават молби, заявления, жалби, да се взема отношение по актовете на ЧСИ във връзка с
образуваното дело, да се получават съобщения, справки и т.н., следва да се приеме, че е
2
уговорено и осъществяването на процесуално представителство, защита и съдействие.
Договорено е възнаграждение в размер на 2 750 лв. с посочване, че същото е платено изцяло
и в брой, което прави възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно.
На 26.11.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено задължение по изпълнителното дело в общ размер 124 936,66 лв., от които 86 250
лв. - главница, 27 528,12 лв. -законна лихва върху главницата за периода 17.10.2017 г. –
09.12.2020 г., 1 196,88 лв. - законна лихва върху недължима главница 3 720 лв. за периода
17.10.2017 г. – 09.12.2020 г., 2 750 лв. – разноски по изпълнителното дело, 7 211,66 лв. с
ДДС – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 09.12.2020 г.
На 30.11.2020 г. длъжникът е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която моли
претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение да бъде намалено до 200 лв.,
алтернативно – до минималния размер по НМРАВ.
С обжалваното постановление, предмет на разглеждане в настоящото производство,
молбата на длъжника е оставена без уважение. Препис от постановлението е връчено на
длъжника на 11.12.2020 г., като с изпратена по куриер на 17.12.2020 г. жалба същият атакува
акта на съдебния изпълнител.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна - длъжник в изпълнителното производство, и е насочена срещу
подлежащ съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване акт, поради
което жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените в закона случаи - когато длъжникът не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди
това; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда; когато разноските са направени за изпълнителни способи, които не са приложени.
Уредбата на отговорността за разноски в изпълнителното производство е специфична и
различна от тази в исковия процес (чл. 78 от ГПК), с оглед на обстоятелството, че е
различно и естеството на двата процеса, поради и което правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неприложимо в изпълнителното производство, като правото на длъжника да атакува
разноските по изпълнението обезпечава възможността за защита на длъжника и досежно
претендираното от страна на взискателя адвокатско възнаграждение като част от разноските
за изпълнителното производство.
По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството
разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането ú не се изисква наличието на
3
виновно поведение от негова страна. Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените в същото разноски. Ето защо,
сторените от взискателя разноски за изпълнителното производство следва да бъдат
„репарирани“ от длъжника.
Предвид гореизложеното без значение е активността на процесуалния представител
на взискателя, както и „правната и фактическата сложност на делото“ (каквито възражения
са наведени от страна на жалбоподателя), още повече че усложненията в изпълнителния
процес касаят предприетите от съдебния изпълнител действия.
Независимо от това жалбата се явява частично основателна. Съгласно НМРАВ
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително производство е в размер на
200 лв. (чл. 10, ал. 1), а за цялостно процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
размерът му е обвързан с размера на вземането (чл. 10, ал. 2). Уредените в отделните точки
на чл. 10 от НМРАВ хипотези се прилагат към конкретните казуси алтернативно, а не
кумулативно, като прилагането на конкретната хипотеза е обусловено от една страна от
обема на учредената в полза на адвоката представителна власт в изпълнителното
производство, а от друга страна - от конкретното притезание, което ще бъде изпълнявано.
Ето защо уговореното и платено от взискателя възнаграждение в размер на 2 750 лв. в
случая следва да бъде намалено със сумата от 200 лв. доколкото дейността по цялостно
процесуално представителство поглъща действията по образуване на изпълнителното
производство.
Във връзка със становището на жалбоподателя за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение следва да бъде посочено, че това възнаграждение е предмет на
договаряне между клиент и адвокат, като в сочената от жалбоподателя Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочен именно
минимума на възнаграждението. За да е налице прекомерност уговореното възнаграждение
следва да надхвърля значително посочения в наредбата минимален размер, какъвто
настоящия случай не е.
В обобщение на изложеното, обжалваното постановление на съдебния изпълнител
следва да бъде отменено, като отговорността на длъжника за разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение да бъде ограничена до сумата от 2 500 лв.
Независимо от изхода на спора, искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е неоснователно поради спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител. В ГПК липсва процесуално основание за присъждане
на разноски в производството по чл. 435 от ГПК, което не е исково и съответно за него не
намират приложение разпоредбите относно разноските на чл. 78 от ГПК. Предмет на
съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
4
принудително изпълнение, поради което разноските не могат да бъдат възложени в тежест
на никоя от страните, а субект на отговорността за обезщетяване на причинените вреди,
каквито представляват и направените за обжалване на акта разноски, е съдебният
изпълнител.
По аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗД „Б И“ АД, БУЛСТАТ , със седалище и адрес на
управление: гр. С, р-н Ло, ул. „Д Б“ № , ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 01.12.2020 г. по
изпълнително дело № 20207280400675 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728 на КЧСИ, район на
действие ОС-Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на присъдения с разпореждане от 25.11.2020 г. на съдебния
изпълнител по изпълнително дело № 20207280400675 на ЧСИ Д К, в полза на взискателя С
М Н, ЕГН , адрес: гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 5,
адвокатски хонорар за процесуално представителство в изпълнителното производство, от 2
750 лв. (две хиляда седемстотин и петдесет лева) на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5