Решение по дело №242/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 272

гр. Видин,06.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

единадесети ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

242

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Цветомир Тошков Цанков против решение №135/29.08.2019г. по АНД №142/2019г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено НП № 05-0000929/09.05.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ за извършено административно нарушение по чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се , че съдът не е обсъдил установените в представената по делото нотариално заверена декларация обстоятелства, както и че не е обсъдил доказателствата в своята съвкупност. Сочи се , че административно-наказващият орган не се е запознал подробно с преписката и не е преценил обективно цялата фактическа обстановка. Сочи се , че липсват доказателства , установяващи по категоричен начин извършването на нарушението.  Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация в писмено становище оспорва жалбата като сочи , че е осъществено нарушението, както и че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Наказателното постановление е законосъобразно като постановено в съответствие с изискването за форма на същото , при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. 

Наказанието е наложено за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ на основание чл.414,ал.3 от КТ .

Установява се по делото , че на 28.03.2019г. в с.Протопопинци , община Чупрене е извършена проверка на обект-нива в м.“Ливаде“, стопанисвана от касатора като ЗП , при която са заварени да работят в нивата няколко човека. Двама от тях прехвърляли тор от големи денкове в по-малки , а двама били навътре в нивата и сеели. Впоследствие се установило , че един от тях е земеделският производител с друг работник. На двете лица , които прехвърляли тор, им били дадени декларации , които същите попълнили собственоръчно , докато проверяващите разговаряли със земеделския производител. Единият от тези лица, попълнил собственоръчно декларация, бил Бойко Антонов Божинов. В попълнената декларация същият е декларирал , че работи при ЗП Цветомир Цанков , с работно време от 08,00ч. до 17,00ч. срещу дневно трудово възнаграждение от 30 лв. Проверяващите установили , че същият няма сключен трудов договор –не бил установен такъв в информационната система и не бил представен от земеделския производител, който бил  призован да се яви в Дирекция „Инспекция по труда“-Видин и да представи посочените в призовката документи. Такива не били представени от лицето и на същия  в негово присъствие на 10.04.2019г. е съставен АУАН за нарушение на чл.61,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, предявен и връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на лицето е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв на основание чл.414,ал.3 КТ.

Горната фактическа обстановка е установена и от Районния съд, който  при така установената фактическа обстановка е приел , че е извършено вмененото нарушение, като не е кредитирал представената впоследствие нотариално заверена декларация от Божинов. 

Направените от съда правни изводи са законосъобразни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

Съгласно чл.1,ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.61,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Видно от установената по делото фактическа обстановка, от касатора е извършено нарушението , за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност , тъй като при извършената на 28.03.2019г. проверка лицето Божинов , наето от касатора , е предоставяло работна сила без  да има сключен трудов договор със своя работодател. За нарушението е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.414,ал.3 от КТ, съгласно която разпоредба  работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв . С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в,ал.1 от КТ , така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ./ В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г./

Предвид гореизложените решението на ВРС , с което  е потвърдено наказателното постановление, е правилно като постановено в съответствие с материални закон  и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила, като развитите правни доводи от съда изцяло се споделят и следва да бъдат възприети и в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл.221,ал.2 от АПК.   

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Видно от мотивите районният съд не е игнорирал представената нотариално заверена декларация , а е обсъдил същата, като е приел, че не разколебава обвинението. Приел е за безспорно единствено обстоятелството , че такова волеизявление е направено , но не и истинността на отразените с ня обстоятелства , които е посочил , че следва да бъдат установени по реда на процесуалния закон-НПК. Видно от горното, съдът е изложил подробно съображенията си защо не дава вяра на представената декларация, като доводите му следва да бъдат споделени. Декларацията е безспорно доказателство единствено за обстоятелството , че такава е дадена от лицето , но не и относно отразените обстоятелства с характер на свидетелски показания , които  е следвало да бъдат установени пред съда. От друга страна съдът извършва преценка на всички доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, като районният съд подробно е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и въз основа на тяхната съвкупност е изградил фактическите и правните си изводи , а именно: за доказаност на обвинението и за липса на доказателства за установяване на истинност на изложените в декларацията обстоятелства.

Обсъдена е и липсата на възможност за приложение на чл.415в,ал.1 от КТ , което е изключено и от административно-наказващия орган.

Предвид гореизложеното развитите оплаквания в жалбата са изцяло неоснователни и не съответстват на мотивите на обжалвания съдебен акт , които изцяло се възприемат и от настоящата инстанция. Наказателното постановление е законосъобразно като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Допусната е единствено неточност в наказателното постановление като е посочено , че наложеното административно наказание е имуществена санкция, а не глоба, тъй като работодателят е ФЛ, но горното не влече незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като в случая административно-наказателният състав, въз основа на който се ангажира административнонаказателната отговорност на ФЛ и ЮЛ, ЕТ и дружества по ЗЗД е общ- субектът на административнонаказателната отговорност е лице с качеството работодател , за който  е предвиден идентичен  размер на наказанието независимо от правно-организационната му форма.

Предвид гореизложените съображения решението на Районен съд Белоградчик като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.    

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №135/29.08.2019г. по АНД №142/2019г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено НП № 05-0000929/09.05.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                             2.