Р
Е Ш Е Н И Е № 35
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин
04.03.2021 год.
Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на втори
февруари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Мариела Йосифова
при секретаря К.Илиева и в присъствието на прокурора
................................ като разгледа докладваното от съдия Йосифова
АНД № 4 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от С.Х.В. *** срещу
Наказателно постановление (НП) № 2504/16.10.2020 г., издадено от Началника на отдел
„МРР Дунавска“, с което на осн. чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000,00 лева. В жалбата,
депозирана против НП се иска неговата отмяна като незаконосъобразно,
алтернативно моли за намаляване размера на наложеното наказание Глоба.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Вместо него се явява
адв. М., която поддържа жалбата.
АНО се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.08.2020 г. на МП Дунав
мост 2 Видин Калафат на трасее изходящи леки автомобили пристигнал лек
автомобил, марка Ситроен, модел Ксара, рег. № СО0671ВТ, управляван от С.Х.В. . Автомобилът бил спрян
за проверка бил сканиран , извършена била и физическа проверка в хале.
При
извършване на проверката били открити в предната част на автомобила , в пода
пред шофьорската седалка и пред пасажерската седалка специално изградени
тайници – метални кутии с правоъгълна форма , облицовани с оловно ломорина .
Същите били поставени на мястото на фабрични кухини след отстраняване на
оригиналните пластмасови кори . При отстраняването на капака на кухините били
намерени 33 пакета с вещество , което реагирало на полеви тест за хероин.
За
установеното нарушение бил съставен АУАН.
По случая
било образувано и досъдебно производство за престъпление по чл. 242 от НК.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено
обжалваното НП, с което е
била наложена глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение по чл. 238в, ал.
1 от ЗМ.
В хода на съдебното следствие
свидетеля на наказващият орган – св. Б.Б. поддържа изложеното в акта. Показанията
му са последователни , логични и кореспондират с другите доказателства по
делото , включително и със саморъчно дадените писмени обяснения на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна -
наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, както и
срещу подлежащо на обжалване НП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При
разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно
са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал.1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред.
Настоящият съдебен състав приема, че
в НП ясно и непротичоречиво е описано конкретното нарушение и обстоятелствата
при извършването му.
Изпълнителното деяние на нарушението, посочено
в чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, е осъществено, когато деецът при преминаване през
държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е
установено наличието на тайник.
Съставът на нарушението урежда
изпълнително деяние, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие. За съставомерността на деянието е необходимо наличието на два
елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез превозно
или преносно средство, в което се намира на тайник. Параграф 1, т. 33 от ДР на
ЗМ дава легална дефиниция на понятието "тайник" - това е специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна
от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя. Видно
от приложените по делото доказателство откритите кухини в автомобила на
жалбоподателя са били именно тайник по
смисъла на ЗМ, от което може да се направи извод, че от обективна страна жалбоподателя е
осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.
Съдът приема, че нарушителят е бил
наясно с нормативните изисквания по отношение на режима на преминаване на
държавната граница. Бил е наясно , че превозва забранени от Закона вещества
/дори и да се приеме , че е знае , че превозва не хероин , а марихуана/ , знаел
е че тези вещества са скрити в управлявания от него автомобил – в тайници. В контекста на изложеното, вмененото деяние се
явява съставомерно от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк
умисъл. При съзнаване на задълженията във връзка с режима на преминаване на
държавната граница, той е предприел действие в противоречие със законовите
разпоредби, като е съзнавал противоправния характер на деянието си и от волева
страна е целял увреждането на обществените отношения, свързани с режима на
преминаване на държавната граница. Ето защо и съдът приема, че нарушителят е
осъществил състава на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.
Съдът намира , че следва да се
отбележи , въпреки липсата на възражение от страна на жалбоподателя относно наличието на неприключено досъдебно/съдебно
производство по чл.242 от НК , респективно двойна наказуемост на деянието следното:
По силата на нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България приложение ще намерят правилата на
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Според чл. 4, т. 1
от КЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща
държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден
съгласно закона и наказателното производство на тази държава. С едно и също
деяние, обаче, могат да бъдат осъществени съставомерните елементи на две или
повече различни престъпления, т. нар. идеална съвкупност от престъпления. Това
не е основание, обаче, приложение да намери принципът non bis in
idem, доколкото
двойната наказуемост е забранена по отношение на едно и също престъпление, но
не и едно и също деяние. Същото разбиране е залегнало и в чл. 4, т. 1 от
КЗПЧОС, където се говори именно за престъпление, а не за деяние. В конкретния
случай е налице неприключено ДП и обжалваното НП , като двете производства
касаят два различни състава, макар и осъществени с едно деяние – пренасяне през
границата на страната наркотични вещества без надлежно разрешително (чл. 242,
ал. 2 от НК) и преминаване през държавната граница чрез използване на превозно
средство, в което е установено наличието на тайник (чл. 238в, ал. 1 от ЗМ).
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че наличието на
неприключено досъдебно/съдебно производство не обуславя незаконосъобразност на обжалваното
НП.
При определяне размера на глобата,
съдът намира, че АНО е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на В.
обстоятелства, като правилно е наложил административно наказание в максимален
размер, предвид голямото количество наркотик, което е открито,
наличието на два тайника, обстоятелството , че жалбоподателя е бил наясно , че
превозва забранено вещество /дори да се приеме , че не е знаел ,че се касае за
хероин , а за „трева“ /срещу заплащане. От нормата на чл. 328в, ал. 1 от ЗМ е видно, че лице,
извършило посоченото нарушение се наказва с глоба до 1000 лв. Така наложеното с обжалваното НП
наказание, съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказване - да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН,Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2504/ 16.10.2020
г., издадено
от Началника на отдел „МРР Дунавска“, с което на осн. чл. 238в, ал. 1 от Закона за
митниците на С.Х.В. *** е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен съд гр.
Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: