№ 12215
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110155071 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на П. А. А. против ТП на Н.О.И. гр. София, с която е
предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че в периода 14.12.1987г.-
14.12.1992г. се е намирал в трудово правоотношение с “П.С.Х.” ЕАД, възникнало въз основа
на трудов договор, по силата на което заемал длъжността “технически ръководител”, при 8-
часов работен ден.
Ищецът поддържа, че работодателят бил заличен търговец. В исковата молба са развити
съображения, че в архива на НОИ липсват писмени данни за стажа на работника за
посочения период, което обосновава правния му интерес да установи същия по съдебен ред.
При изложените съображения, ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответника ТП на НОИ гр. София съществуването на трудов и осигурителен
стаж за периода 14.12.1987г.- 14.12.1992г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателства- заповед за прекратяване на трудов договор №
1412/ 20.10.1992г., се установява, че между ищеца и Промишлено строителство- София,
Тръст “Чебоксарболгарстрой”- Чебоксари, е съществувало трудово правоотношение,
считано от 14.12.1987г., възникнал въз основа на трудов договор, по силата на който ищецът
1
е заемал длъжността “технически ръководител”. В заповедта е посочено, че трудовият
договор е прекратен, считано от 14.12.1992г.
От представеното пред настоящата инстанция удостоверение, изх. № 5506- 09- 3521- 1
от 01.09.2023г., издадено от ТП на НОИ гр. София, се установява, че в осигурителния архив
на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата трудов/ осигурителен стаж при
работодател/ осигурител “П.С.Х.” ЕАД (заличен) за периода м. декември 1987г.- м.
декември 1992г.
От показанията на св. Гълъб Методиев Павлов се установява, че свидетелят работил с
ищеца при работодател “П.С.Х.” ЕАД. Свидетелят сочи, че двамата полагали труд в Руската
федерация. Същият разяснява, че работил при посочения работодател в периода 1989г.-
1993г., а ищецът- в периода 1987г.- 1992г.
От представената трудова книжка на Гълъб Методиев Павлов се установява, че същият
е работил при “П.С.Х.” ЕАД в периода 07.03.1989г.- 19.08.1993г.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове
представянето на удостоверение, издадено от работодателя/ осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт,
издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5,
ал. 2 ЗУТОССР).
В настоящия случай не е спорно между страните, че осигурителят, за който се твърди да
е бил работодател на ищеца- “П.С.Х.” ЕАД, е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, поради което е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, при която за
допустимостта на иска е необходимо представяне на удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. В конкретния случай ищцата е представила
удостоверение, издадено от ТП на НОИ- София- град, видно от което в ТП на НОИ- София-
град липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/ осигурителен стаж при
посочения работодател.
По основателността на иска:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца
по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е да установи
твърденията си, че за периода от 14.12.1987г. до 14.12.1992г. е работил в “П.С.Х.” ЕООД, на
посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на
2
труда.
Конкретиката на случая сочи, че пред настоящата инстанция са представени писмени
доказателства- заповед за прекратяване на трудовия договор, от които се установява, че в
периода 14.12.1987г.- 14.12.1989г. между ищеца и “П.С.Х.” ЕАД е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор. Посочените документи
представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР,
при което е допустимо събиране на гласни доказателствени средства за претендирания стаж.
В тази връзка по делото е разпитан св. Гълъб Павлов, от чийто показания се установява, че
ищецът е работил в “П.С.Х.” ЕАД на длъжността “технически ръководител” за периода м.
декември 1987г.- м. декември 1992г. Св. Павлов сочи, че е виждал ищецът да изпълнява
трудовите си функции. С оглед изложеното съдът приема, че обсъдените гласни
доказателства, които кореспондират с вписванията в трудовата книжка на ищеца,
установяват еднозначно, че ищецът е работил без прекъсване в “Промишлено строителство”
ЕАД за твърдения в исковата молба период. Посоченото време следва да се признае за
трудов стаж, което според легалната дефиниция на чл. 351 КТ представлява времето, през
което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Времето на
трудовия стаж се изчислява в дни, месеци и години- чл. 355, ал. 1 КТ, а съгласно чл. 355, ал.
2 КТ, за един ден трудов стаж се признава времето, през което служителят е работил най-
малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко
трудови правоотношения- т.е. трудовият стаж се признава за един ден, независимо от
продължителността на работното време за деня, когато то е над половината от
законоустановеното. Когато работникът или служителят е работил едновременно по
основно и трудово правоотношение, трудовият му стаж се изчислява в дни, месеци и години
съобразно правилата по чл. 355 КТ- съобразно календарното време, независимо дали общата
продължителност на работното време за деня надхвърля нормалната продължителност от
осем часа по чл. 136, ал. 3 КТ. Следователно трудовият стаж на ищеца съответства на
работните дни в рамките на периода от време, през който е продължило трудовото му
правоотношение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за установяване на
трудов стаж и неговото уважаване.
Относно разноските по делото:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от
6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК, в производството по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските.
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Същият е представил
доказателства, че е извършил разноски за адвокатско възнаграждение и е поискал
своевременно присъждането им. С оглед изложеното в случая са налице всички
предпоставки на ищеца да бъдат присъдени направените в първоинстанционното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
3
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела
C- 427/ 16 и C- 428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в
НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по
дело 05.10.2010г., Elchinov, C- 173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
4
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция е проведен едно открито съдебни заседания, счита, че договореното
възнаграждение в размер на 1000 лева съответства на фактическата и правна сложност на
делото и на осъществената защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ- София град, с адрес:
гр. София, бул. “А.С.” № *******, че П. А. А., с ЕГН **********, има трудов стаж за работа
на длъжност "технически ръководител" в ”П.С.Х.” ЕАД при пълно работно време от 8 часа,
за периода от 14.12.1987г.- 14.12.1992г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
ОСЪЖДА ТП на НОИ- София град, с адрес: гр. София, бул. “А.С.” № *******, да плати
на П. А. А., с ЕГН **********, сумата 1000 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5