О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен,
23.12.2019 г.
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание
проведено на двадесет и трети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
Мл.с.
ЮЛИЯНА ТОЛЕВА
при секретаря …………………………………………… и в присъствието на прокурора
…………………………………………………… , като разгледа докладваното от съдията М.Данчев вчн дело
№ 644 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във
връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение,
постановено в разпоредително заседание, в частта му относно произнасянето по
въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от
адв. М.Б. ***, в качеството й на защитник на подсъдимия П.И.Б., против определение
от 18.11.2019г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 1352/2019г.
по описа на Районен съд гр.Сливен, в частта му, в която районният съд е приел,
че на проведеното досъдебно производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия.
С атакуваното определение, постановено
в разпоредително заседание, проведено на 18.11.2018г., първоинстанционният съд
е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия, поради което е отхвърлено като
неоснователно възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правилата на досъдебното производство по смисъла на чл.249 ал.4
т.1 от НПК, водещи до нарушаване правата на подсъдимия респ. отказано е връщане
на делото на прокуратурата.
В частната жалба, по повод на което
е образувано настоящото производство, депозирана от защитника на подсъдимия в
установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното
в проведеното разпоредително заседание определение в атакуваната му част, като в
тази му част същото се определя като неправилно. Навеждат се конкретни съображения
и доводи в подкрепа на това оплакване, като се обосновава тезата, че на
проведеното досъдебно производство вкл. при изготвянето на обвинителния акт са били
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В тази връзка се сочи, че в
досъдебното производство на подсъдимия не е било разяснено, че може да
представя по собствена инициатива доказателства, а представяните от него не са
били приети, с което е било нарушено правото му да участва в производството. По
отношение на обвинителният акт се заявява, че същият не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в него не са били посочени всички обективни
признаци от състава на престъплението, в извършването на което е обвинен
подсъдимия. Твърди се, че поведението му е описано неясно и противоречиво, без
да е посочено в какво точно се състои изпълнителното деяние т.е. ограничена е
възможността на подсъдимия да разбере обвинителната теза. По-нататък в жалбата
се навеждат възражения за липса на описания в какво точно действие се изразява
изпълнителното деяние; на кои точно обстоятелства е била съставена невярната
представа у „заблудените“; по каква причина обвинението приема, че разходът на
адресата на заблуждаването е безвъзмезден и невъзстановим; за кого и дали
изобщо е реализирана имотна облага. Прокуратурата се упреква и в това, че не е
обсъдила дали има основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Твърди се, че в обвинителния акт не са посочи конкретните дати,
на които са осъществявани правнозначимите действия, което е довело до ограничаване
на възможността на подсъдимия да организира защитата си. Заявява се и че в
обвинителната теза се съдържат неясноти, които водят до нарушаване на правото
на защита на подсъдимия, тъй като същият е лишен от възможността да научи в
какво точно престъпление е привлечен към наказателна отговорност. Настоява се
за отмяна на определението на СлРС, постановено в разпоредително заседание на
18.11.2019г. по нохд № 1352/2019г., с което е прието, че на проведеното
досъдебно производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия, за прекратяване на съдебното производство поради допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия, както и за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на
твърдяните отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият съд, в качеството си на
въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на
защитника на подсъдимия, като обсъди изложените в нея доводи и съображения,
като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка
на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна.
Първоинстанционният съд е отказал
да прекрати съдебното производство по искане на защитника на подсъдимия и да
върне делото на прокурора, преценявайки, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия респ. на
пострадалия и в тази връзка е отхвърлил като неоснователно възражението на
защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правилата на
досъдебното производство по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК.
Обжалваното протоколно определение
на Районен съд гр.Сливен от 18.11.2019г. в обжалваната му част досежно
въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК е обосновано и законосъобразно.
Правилно и обосновано решаващият
съд е приел за неоснователни възраженията на защитата на обвиняемия, че на
проведеното досъдебно производство, както и при изготвянето на обвинителния акт
са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и в тази връзка
законосъобразно е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото
на прокурора.
Действително по-голямата част от
наведените в разпоредително заседание доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт касаят съществото на
делото, поради което правилно районният съд е посочил в мотивите към
атакуваното определение, че по тях ще се произнесе с крайния си акт, доколкото
в хода на разпоредителното заседание това е недопустимо и ако съдът го стори,
това би ангажирало мнението му по същество и би било основание за отвод.
Обоснована е преценката, че правото
на защита на подсъдимия в досъдебното производство не е било ограничено или
нарушено, тъй като на него е била предоставена възможност /от която той се е
възползвал/ да представя доказателства в подкрепа на своята защитна теза.
Неоснователно е оплакването в
частната жалба, че на подсъдимия не е било разяснено правото по собствена
инициатива да представя доказателства, доколкото в постановлението за
привличането му в качеството на обвиняем от 05.09.2019г., предявено му на
12.09.2019г. /копие от което му е връчено/ изрично са посочени всички
процесуални права вкл. правото да представя доказателства.
Неоснователни са и останалите
оплаквания в частната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, касаещи налчието на недостатъци на внесения обвинителен акт.
Внимателният преглед на
съдържанието на внесения обвинителен акт, по който е било образувано нохд № 1352/2019г.
по описа на СлРС, налага извод, че той отговаря на изискванията на чл.246 НПК.
В обстоятелствената част на същия
достатъчно ясно, точно и конкретно са посочени престъплението, извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и
размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са
условията за прилагане на чл.53 от НК; обстоятелствата, които отегчават или
смекчават отговорността на обвиняемия; както и доказателствените материали, от
които се установяват посочените обстоятелства.
Същият не страда от такива пороци,
които да не позволяват на подсъдимия да разбере в какво точно се състои
обвинението срещу него, в какво точно престъпление се обвинява той, че е
извършил. Деянието на подсъдимия е описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт достатъчно ясно, точно и конкретно. Посочени са конкретните
действия извършени от подсъдимия, обоснована е правната квалификация на
извършеното, изложени са достатъчно ясни и конкретни съображения както относно
съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, така и относно
наличието на всеки елемент от състава на престъплението, за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност.
Неоснователно е оплакването в
жалбата за неясно и противоречиво описание на поведението на подсъдимия респ.
за липса на описание в какво конкретно се състои изпълнителното деяние т.е. не
е налице нито твърдяното противоречие между обстоятелствената и заключителната
част на обвинителния акт, нито възражение, че подсъдимият е бил лишен от
правото да разбере обвинителната теза.
Настоящата инстанция не споделя
твърдението, че липсва конкретност и яснота в обвинителния акт, които не дават
възможност подсъдимият да разбере какви са конкретните твърдения на
прокуратурата за извършените конкретни действия, квалифицирани като измама.
Както вече беше посочено по-горе, в обвинителния акт конкретните действия на
подсъдимия са описани достатъчно ясно и точно, за да може той да разбере в какво
се състои обвинението против него.
Наведените подробни съображения в
жалбата касаещи отделни елементи от състава на престъплението, в извършването
на което е обвинен подсъдимия, на практика представляват въпроси по съществото
на делото и не следва да се обсъждат в хода на разпоредителното заседание.
Правото на защита на подсъдимия не
е ограничено или нарушено, доколкото обвинителният акт отговаря на изискванията
на чл.246 от НПК и не са налице твърдяните в жалбата непълноти и неясноти в
него.
По гореизложените съображения СлРС
е постановил обосновано, законосъобразно и мотивирано определение, с което
правилно е приел, че в хода на проведеното разследване не са допуснати сочените
от защитата на подсъдимия отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия в наказателния процес.
Поради изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 18.11.2019г. постановено в разпоредително заседание по нохд № 1352/2019г.
по описа на Районен съд гр.Сливен в частта му, в която районният съд е приел,
че на проведеното досъдебно производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия, поради което е отхвърлено като
неоснователно възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правилата на досъдебното производство по смисъла на чл.249 ал.4
т.1 от НПК.
Настоящото определение е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: