МОТИВИ към
НОХД №1957/2019 г.:
Обвинението
е против подсъдимия А. ***
за това, че на 14.08.2018 г. в гр.Пазарджик на ул.“Марица“ е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лигавицата на долната устна централно,
дясната предмишница, лявата предмишница и драскотини по лявата предмишница и
представляваща причинени болка и страдание без разстройство на здравето, на
длъжностно лице - И.Д.С., полицейски служител при ЗЖУ Пловдив, при изпълнение
на службата му по опазване на обществения ред като деянието е извършено по хулигански
подбуди- престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и 12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
Против подсъдимия А.А.Й. от
пострадалия И.Д.С. е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански
иск за нанесени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.
На основание чл.84 от НПК И.Д.С. е конституиран в качеството на граждански ищец.
Против подсъдимия А.А.Й.
е повдигнато обвинение и за това, че на 14.08.2018 г. в гр.П…, на ул.“…“ противозаконно е попречил
на орган на властта - полицейските служители И.Д.С. и М.Н.Г. *** и полицейските
служители К.Н.В. и Д.П.М. от РУ-МВРПазарджик, да изпълнят задълженията си по
опазване на обществения ред и противодействие на престъпността на територията
на РУ Пазарджик, а именно да установят самоличността му чрез отказ да
предостави документ за самоличност, осуетяване на полицейската проверка срещу
него и присъстващите и оказване на физическа съпротива при задържането му - престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А.Й. не се явява.
Не дава обяснения за фактическата обстановка.
Защитникът пледира за оправдателна присъда.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
Пострадалият И.Д.С. е старши полицай в Зонално
жандамерийско управление гр.Пловдив. На от 25.07.2018 г. бил утвърден от
началника на ЗЖУ Пловдив и директора на ОД на МВР Пазарджик, график за
съвместна дейност на сили и средства от ЗЖУ Пловдив и ОД на МВР Пазарджик.
Графикът предвиждал извършването на дейност по опазване на обществения ред и
противодействиие на престъпността на територията, обслужвана от РУ Пазарджик за
периода от 01.08.2018 г. до 01.09.2018 г. Със заповед от 13.08.2018 г. на
началника на РУ Пазарджик било разпоредено провеждане на специализирана
полицейска операция за времето от 06.00 часа на 13.08.2018 г. до 06.00 часа на
15.08.2018 г. Към заповедта бил изготвен и план за провеждането на операцията
като било предвидено участието на служители от ОД на МВР Пазарджик и ЗЖУ
Пловдив, които да извършват проверки при наличието на съмнение за престъпление
или друго закононарушение. Пострадалият И.С. бил включен в съвместен екип между
ОД на МВР Пазарджик и ЗЖУ Пловдив, като следвало да оказва съдействие на полицейските служители при полицейски участък „Изток“ към РУ Пазарджик.
В изпълнение на посочените график, заповед и план на
14.08.2018 г. около 21.00 часа свидетелят И.С. *** заедно със своя колега,
свидетелят М.Г.. Двамата били посрещнати от свидетелите К.В. *** и започнали да
патрулират в района на ромската махала на гр.Пазарджик, към която се намира
горепосоченият ПУ „Изток“.
Същата вечер подсъдимият А.Й. бил на семеен празник в
гр.К.. Около 22.00 часа подсъдимият Й. и негови роднини се върнали от гр.К.в
гр.Пазарджик, за да продължат тържеството. Те се установили в дома на свидетеля
А.А. ***. Домът на свидетеля А. представлявал къща, находяща се на ул.“…“ в
гр.Пазарджик. Подсъдимият А.Й. бил племеник на свидетеля А.А.. Сред
празнуващите били също свидетелите З.Й. /съпруга на подсъдимия Й./, Л.В. /роднина
по сватовство на свидетеля А.А./, Б.Ф. /племенник на свидетеля А./, А.А.
/дъщеря на свидетеля А./, А.А. /съпруга на свидетеля А./ и други роднини.
Тържеството се провеждало в двора на къщата на свидетеля А.А., където били
поставени тонколони и свирела силна музика. Подсъдимият А.Й. бил употребил
алкохол и се намирал в нетрезво състояние.
Около 22.30 часа съвместният полицейски екип, състоящ
се от свидетелите И.С., М.Г., К.В. и Д.М.,***. Те чули силната музика, която
нарушавала обществения ред. Затова спрели пред къщата на свидетеля А.А. и
влезли в двора. Свидетелят К.В. разпоредил на празнуващите да спрат музиката,
но някой от празнуващите само я намалил. Полицейският служител попитал кой е
домакин на тържеството. Свидетелят А.А. обяснил, че той е домакинът и
представил документите си на полицейските служители. В този момент подсъдимият А.Й.
се изправил с чаша в ръка, изпил я на един дъх, започнал да псува полицаите и
заявил, че музиката няма да бъде спряна. Тогава полицейските служители
разпоредили на подсъдимия А.Й. да представи личната си карата, за да бъде
установена самоличността му. Подсъдимият Й. категорично отказал да представи
документ за самоличност, като започнал да псува и обижда полицейските
служители. Тогава полицейските служители обяснили на подсъдимия Й., че трябва
да отиде до служебния автомобил, за да бъде направена справка по радиостанция
относно самоличността му. Те се приближили до подсъдимият, с цел да го поведат
към полицейския автомобил, за да бъде установена негова самоличност. Подсъдимият
Й. започнал да блъска полицейските служители с ръце и се опитал да избяга от
двора на къщата. До къщата имало отворена врата на гараж и подсъдимият Й.
влязъл пред нея. Полицейските служители го последвали и подсъдимият Й. блъснал
силно вратата. Вратата се откачила от пантите и започнала да пада към
четиримата полицейски служители. Те успели да я блъснат обратно. Тогава подсъдимият
А.Й. се затичал към полицаите. Той свил дясната си ръка в юмрук и нанесъл удар
в областта на устата на пострадалия И.С.. От нанесения удар свидетелят С.
отстъпил назад. Свидетелите В., Г. и М. повалили подсъдимия на земята и успели
да му сложат белезници, като през това време подсъдимият Й. буйствал, ритал с
крака и се опитвал да се изправи. Присъстващите на тържеството жени се
нахвърлили върху полицейските служители и се опитвали да им попречат да отведат
подсъдимия Й.. Повикани били полицейски подкрепления, между които и свидетелят Д.Й.
и подсъдимият А.Й. ***, където била установена самоличността му. Пострадалият С.
бил откаран в спешно отделение и прегледан, тъй като изпитвал изтръпване в
цялата долна част на лицето и главоболие.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че на пострадалия И.С. е била причинени кръвонасядания
по лигавицата на долната устна централно, дясната предмишница, лявата
предмишница и драскотини по лявата предмишница. Вещото лице дава заключение, че
травматичните увреждания са причинила на С. болка и страдание без разстройство
на здравето.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите И.С., М.Г., К.В., Д.М., З.Й., Д.Й., Н.Б., дадени на съдебното
следствие, показанията на свидетелите К.В., Л.В., Б.Ф., А.А., А.А., А.А.,
депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във
връзка с ал.1, т.1 и 2 от НПК и чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от НПК,
проведената по реда на чл.143, ал.4 от НП очна ставка между свидетелите И.С. и З.Й.,
заключението на медицинската експертиза,
както и писмените доказателства приложени по делото.
Относно авторството на подсъдимия за нанесената лека телесна повреда на
свидетеля И.С., последният дава показания, които са ясни, последователни, точни
и убедителни.
Показанията на свидетелката С., с оглед
качеството му на пострадал, следва да бъдат внимателно анализирани. Същите
са доста подробни и сочат начина и последователността на протичане на
инцидента, от първоначалното конфликтно поведение на подсъдимия, свързано с
отказ да бъде представен документ за самоличност, придружен с ругатни по адрес
на полицейските служители, през опита за бягство от мястото, при покана да бъде
отведен по полицейския автомобил, за да бъде установена самоличността му, при
което вратата на гаража, в който влиза бива бутната от него и пада върху
служителите, до ескалацията на агресивността на подсъдимия, изразяващо се в
нанесен удара в областта на пострадалия, до повалянето на земята на подсъдимия,
поставянето на белезници и отвеждането му в полицейското управление.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С., тъй като кореспондират с
показанията на свидетелите М.Г., К.В., Д.М., отчасти на Д.Й. и Н.Б., както и заключението
на медицинската експертиза.
Тези свои показания свидетелят С. поддържа и при проведена със свидетелката
З.Й. очна ставка.
Свидетелите Г., В. и М. независимо един от друг, в хода на съдебното
следствие, дават идентични, взаимно подкрепящи се и допълващи се показания,
които съответстват на показанията на свидетеля С. и на които съдът дава вяра.
Свидетелите депозират показания, в които възпроизвеждат възприетото от тях,
като очевидци на инцидента, а именно, че са видели подсъдимият да нанася удар с
юмрук в лицето на свидетеля С..
За убедителността на показанията на свидетелите съдът съди и с оглед
възпроизведените обстоятелства относно приложена от тях физическа сила за
поставянето на белезници на подсъдимия и поведението на други присъстващи на
мястото на инцидента, макар и последните да не са пряко свързани с главния
факт.
Не на последно място показанията на свидетеля С., подкрепени от показанията
на Г., В. и М. се потвърждават от показанията на свидетелите Й. и Б..
Последните с оглед на собствените си възприятия за времето на пристигане след
до инцидента, дават показания, че отишли на мястото по подаден сигнал от
колегите си за съдействие. При пристигането им подсъдимият вече бил задържан.
От тях разбрали, че свидетелят С. е бил ударен от подсъдимия.
Свидетелят Б. дори бил свидетел на последиците от удара. Дава показания, че
при пристигане в полицейския участък, на свидетеля С. му прилошало и се
„свлякъл“.
Показанията на свидетелите С., Г., В. и М. за нанесения удар с юмрук в
лицевата област от подсъдимия се подкрепят и от приетата по делото медицинска
експертиза и обясненията вещото лице в съдебно заседание. Видно от заключението
на експертизата на И.С. са били причинени кръвонасядане с размери 1/0.5 см по
лигавицата на долната устна централно, на прехода между кожа и лигавица. В съдебно заседание
вещото лице разяснява, че въпросното кръвонасядане може да се получи от един
удар, в следствие на което да се усети главозамайване, което зависи от силата
на удара и типа на нервната система на пострадалия.
Не на последно място следва да се отбележи, че показанията на свидетелите С.,
Г., В. и М. за нанесен удар от страна на подсъдимия върху С. се подкрепят от
представеното извлечение от Книга за постъпилите сигнали в ОДЧ на РУ Пазарджик.
В същата е отбелязано че на 14.08.2018 г. в 22.30 ч. на „ул.“…“ при проверка на
лице пуснало силна музика , същият отказва да изпълни полицейско разпореждане и
нанася юмручен удар в областта на лицето на служител от „Жандармерия“ Пловдив.
Задържан А.А.Й..“.
Единствената свидетелка, която твърди, че подсъдимият не е нанасял удар на
свидетеля С. е съпругата на подсъдимия З.Й.. Но нейните показания остават
изолирани от останалия доказателствен материал, неубедителни и логично
заинтересовани.
Свидетелката твърди, че докато тя и останалите жени от тяхната компания се
били натрупали върху подсъдимия, за да го предпазват от полицаите, не
подсъдимия, а тя по невнимание ударила леко свидетеля С. „по бузата“, след
което му се извинила.
Съдът не дава вяра на тези показания. Несъмнено свидетелката се опитва да
подкрепи защитната теза на съпруга си, но неубедително. Освен, че показанията й
са в противоречие с показанията на свидетелите С., Г., В. и М., не се подкрепят
от нито един от свидетелите на защитата. Не на последно място нейните показания
са нелогични, с оглед последиците от удара изпитани от пострадалия.
Независимо от типа на нервната система на свидетеля С., при удар от типа,
както съобщава и показва свидетелката Й. /леко докосване на бузата/ не би могло
да се получи отчетеното в експертизата кръвонасядане и усещането за
главозамайване и главоболие.
В случая се касае до удар с висока интензивност, съвпадащ с начина на
нанасяне посочен в показанията на свидетелите С., Г., В. и М..
Свидетелите Л.В., Б.Ф., А.А., А.А., А.А., всички от семейния кръг на
подсъдимия, в показанията си дадени на досъдебното производство и прочетени по
реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от НПК не съобщават за нанесен от
подсъдимия удар на свидетеля С., но и не отричат да е имало такъв.
Но в една част показанията на свидетелите А.А. и А.А. съвпадат с показанията на свидетелите С., Г., В.
и М. за бягството на подсъдимия извън двора, при опита на полицаите да го
отведат до патрулния автомобил, където според С., Г., В. и М. подсъдимият е
нанасъл удара в лицето на С..
В тази част показания на тези свидетелки противоречат на показанията на
свидетелката Й., която при очната ставка проведена със свидетеля С. заяви, че
подсъдимият не е се опитвал да бяга и не излизал извън двора сам, а е бил
изведен от полицаите. Това прави още по-неубедителни показанията на
свидетелката Й..
Макар и без значение за главния факт от предмета на доказване, съдът
намира, че следва да се спре на показанията на свидетелите З.Й., Л.В., Б.Ф. за
използвана от някой от полицаите или жандармеристите електрошокова палка, с
която бил повален подсъдимия и упражнено насилие върху свидетелката Й..
Няма спор, че съгласно Наредба №8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда
за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на
Министерството на вътрешните работи служителите на МВР при изпълнение на
функциите си имат право да използват електрошокови палки.
Но по делото са представени писма от Зонално
жандармерийско управление Пловдив и РУ Пазарджик /л.57и л.65 от делото/, от
които е видно, че М.Г. и И.С., нямат зачислени помощни средства „електрошок“ и
нямат правоспособност да боравят с такъв, както и че на инкриминираната дата
14.08.2018 г. не са им зачислявани такива помощни средства и не са разполагали
с такива. Същото се отнася и за служителите на РУ Пазарджик К.В. и Д.М..
При
така установените фактически положения, при анализа на
доказателствата събрани по делото по отделно и в тяхната съвкупност, следвайки
вътрешното си убеждение, съдът прие, че подсъдимият А.А.Й. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав
на чл.131, ал.1, т.1 и т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като на 14.08.2018 г. в гр.П.на ул.“…“ е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лигавицата на долната устна
централно и представляваща причинени болка и страдание без разстройство на
здравето, на длъжностно лице - И.Д.С., полицейски служител при ЗЖУ Пловдив, при
изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
Травматичните увреждания причинени на пострадалия са преценени от вещото
лице, като претърпени от същия болка и страдание.
Същото е повърхностно и малко по площ. Не представлява увреждане
на анатомичната цялост на организма или
тъканите, нито до изменения на физиологичните функции макар и леки, извън
болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на болка и страдание
в резултат на упражненото от подсъдимия физическо въздействие по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, без разстройство на здравето.
Що се отнася до другите увреждания причинени на С. – кръвонасядания на дясната
предмишница, лявата предмишница и драскотини по лявата предмишница, съдът намира, че същите не са в причинно
следствена връзкка с нанесения от подсъдимия удар.
Както става ясно от показанията на всички свидетели при задържането на
подсъдимия е имало скупчване на множество хора – жените от кръга на подсъдимия
и служителите на МВР. Полицейските служители са указали физическа принуда върху
подсъдимия, за да сломят съпротивата му и да поставят белезници, докато жените,
роднини на подсъдимия са се опитвали да отблъснат служителите с цел да предотвратят
отвеждането на подсъдимия.
Именно при тази борба свидетелят С. е получил тези травматични
увреждания, които обаче не се събраха доказателства да са му причинено от
подсъдимия.
Поради това съдът оправда подсъдимия А.Й. по обвинението за нанасяне на
С. на кръвонасяданията на
дясната предмишница, лявата предмишница и драскотини по лявата предмишница.
Безспорно телесните увреждания са причинени от подсъдимия по
„хулигански подбуди”.
Като правило хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични отношения,
на вражда, завист и др. между виновния и пострадалия. Такъв е и конкретния случай.
Подсъдимият и пострадалия не са се познавали преди инцидента. Това се
установява от показанията на всички свидетели. Действията на подсъдимия, изразили
се в нанасяне на удар с юмрук в лицето на пострадалия е станало без видимо
основателен повод, създаден от последния. Публичността на мястото, където е
извършено деянието, наличието на множество хора говорят за мотивите на същия да
демонстрира пренебрежение към обществените ценности чрез посегателство върху
пострадалия. По този начин чрез хулиганския си акт подсъдимият е искал да
"изяви" себе си, като погази установения ред. Искал е да докаже, че
може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото.
От изложеното съдът направи извода, че подсъдимият
нанасяйки удара е съзнавал общественоопасните последици на деянието, предвиждал
е общественоопасни последици, а именно причиняване на телесна повреда, като се
има предвид обстановката, и е искал настъпването на същите. Като задължителен
елемент от субективния състав, водещ в поведението на подсъдимия е бил хулиганският
мотив, а именно стремежът да прояви своето явно и грубо неуважение към
обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на
приличие, проявявайки грубост и физическа сила, довела до унижение и причиняване
на телесни увреждания на пострадалия.
Категорично се установи по делото от Заповед №11937з-468/27.03.2015 г. на Директора на ГД „Национална полиция“ и
длъжността характеристика,
че свидетелят И.С. е изпълнявал длъжността мл.инспектор в Зонално жандармерийско управление
Пловдив към Д „Жандармерия“ при ГД „Нациотнална полиция“. На инкриминираната
дата е изпълнявал задачи по опазнаен на обществения ред и противодействие с
престъпността на територията на РУ Пазарджик съгласно Заповед
№0484з-896/10.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Жандармерия“.
Предвид функциите, описани в длъжностната характеристика и
цитираните заповеди свидетелят С. отговарят на
легалното понятие "длъжностто лице" по смисъла чл. 93, т.1, б.“а“ от НК.
Не е спорно, че свидетелят
С. е бил на работа на инкриминираната дата, в качеството си на полицейски
служител.
Следователно
свидетелят С. е получил телесното увреждание „при изпълнение на службата му”.
Под "при изпълнение на
службата или функцията", по аргумент от П №2/1957
г., Пленум на ВС, изм. и доп. с ТП № 7
от 6.VII.1987 г. следва да се разбира
по време изпълнение на задължение, включващо се в службата или функцията на
пострадалото лице независимо дали той е изпълнявал това задължение в
определеното работно време или извън него и без да е необходимо поводът за
извършване на убийството, телесната повреда да е във връзка
със службата или функцията му.
Длъжностното
качество на свидетеля С. е било възприето от подсъдимия, с оглед специфичната
дейност и носената униформата.
Въз основа на горното съдът прие, че при извършване на деянието подсъдимият
е действал при пряк умисъл, като същият е съзнавал всички обективи и субективни
признаци на състава на престъплението, в.ч. и квалифициращите.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия А.Й. за извършеното от него престъпление, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава
втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и
засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида –
телесната неприкосновеност на личността.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е сравнително висока, като се има предвид начина и мястото на
извършване, както и отрицателно въздействие, което е оказало извършеното върху пострадалия.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе
предвид характеристичните данни за същия, които са негативни.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи вината – негативните
характеристични данни, отрицателно въздействие, което е оказало извършеното
върху потърпевшия, както и начина на извършване-демостративно и под въздействие на алкохол.
При тези данни съдът счете, че
за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия А.А.Й. от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за
поправянето и превъзпитанието му не е
наложително наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.
Предявеният граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по
основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението
на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца.
По този начин ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи
морални такива и изразяващи се в психическо и физическо неразположение. Тъй
като тези състояния са в резултат на причиненото от подсъдимия телесно
увреждане съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените от ищеца
вреди и престъпните действия на подсъдимия.
Вземайки предвид всички изложени обстоятелства и при спазване на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението, което подсъдимият следва да заплати на тъжителя за причинени му
неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от извършено
престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията на същия
е 2 000 лв. Тази сума ще възмезди
пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпените
болки и страдания. В останалата част до предявения размер от 5 000 лева искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по
справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе
предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия.
Затова съдът осъди подсъдимия А.А.Й. да заплати на И.Д.С. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като отхвърли
гражданския иск за разликата от 2000 лв. до 5 000 лв.
Второто
повдигнато против подсъдимия обвинение е по чл.270, ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 270, ал.1 от НК изисква от обективна страна лицето, на
което е попречено да изпълни задълженията си, да има качеството орган на
властта.
Не е спорно
по делото, че свидетелите И.С., М.Г., К.В. и Д.М. са служители в МВР, първите
двама работещи в ЗЖУ Пловдив, а вторите двама в РУ Пазарджик.
Съгласно изготвения план за
провеждането на
провеждане на специализирана полицейска операция по опазване на обществения ред и противодействие на пръстъпността, на
инкриминираната дата същите
са имали за задачи да осигурят обществения ред, да извършват проверки за
установяване на самоличността на лица, да извършват проверки и задържане на
извършители на престъпления и нарушители на обществения ред.
Предвид функциите четиримата отговарят на легалното понятие "орган
на власт" по смисъла чл.93, т.2 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.270, ал.1 от НК - "противозаконно пречене" се
осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия за дейността на
органа на властта да изпълни служебните си задълженията.
Законовият израз "пречи" предпоставя във всички случаи
някакво обективно поведение от страна на дееца, с което да е препятствал изпълнението на задълженията на
органа на власт.
От показанията на свидетелите И.С., М.Г., К.В. и Д.М. се установи, че на инкриминираната дата
патрулирали в ромската махала на гр.П.. Отишли в двора на свидетеля А.А., тъй
като от там се разнасяла силна музика. При установяване на самоличността на
свидетеля А., подсъдимият се намесил демонстрирайки явно неуважение към
полицейските органите. Това наложило същите да поискат от него документ за
самоличност.
Показанията си свидетелите С., Г., В. и М. са еднопосочни и
непротиворечиви, подкрепени от показанията на свидетелите Й., А.А. и А.А.. От
тези показания се установява, че подсъдимият е отказал категорично и демонстративно
да предостави документ за самоличност на полицейските служители. Напротив продължил
да ги обижда и псува. След това същият бил поканен да придружи полицаите до
патрулния автомобил за установяване на самоличността му, което също отказал. В
момента, в който органите на властта тръгнали към него, за да го отведат
принудително до автомобила си, същият се изплъзнал от ръцете им, подпомогнат от
жените в компанията, намесили се в негова защита и тръгнал да бяга. Това
наложило служителите да го последват и след указаната интензивна съпротива, с
бутане на врата към тях и удар нанесен на свидетеля С. да приложат физическа
сила и техника, за да му поставят белезници и отведат в полицейското
управление.
Дори поради указаната от подсъдимия съпротива са били повикани
подкрепления, на който сигнал са се отзовали свидетелите Б. и Й., което се
установява и от показанията на последните.
Свидетелката Й. дава показания, че е взела от джоба на подсъдимия
личната му карта и се е опитвала да я представи на полицейските служители. Но съдът намира това твърдение като крайно
нелогично, през призмата на показанията на свидетеля В. дадени на досъдебното
производство, че при отвеждането на подсъдимия в полицейското управления същият
извадил и представил личната си карта. Тук се поставя въпроса, ако Й. е взела
документа и участвала в последствие в боричкането по „спасяването“ на мъжа си,
как въпросната лична карта се е озовала у подсъдимия при отвеждането му в
управлението.
Но дори да се приеме за достоверно твърдението на Й., поведението
на подсъдимият Й. е било
изцяло ориентирано към пречене на органа на властта - С., Г., В. и М. да изпълнят задълженията си по установяване самоличността на лице нарушаващо
обществения ред. Изпълнителното деяние се е изразило в отказът му да предостави документа си за самоличност,
осуетяване на полицейската проверка чрез отказа да ги придружи до полицейския
автомобил и опита за бягство и оказване на съпротива при задържането му, след
като е извършил и престъплението за нанасяне на телесна повреда на един от
полицейските служители. Съвкупността от посочените действия и бездействия на
подсъдимия Й., несъмнено препятства
изпълнението на служебните задължения на полицейските органи.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема, че подсъдимият А.А.Й. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като на 14.08.2018 г. в гр.П., на ул.“…“ противозаконно е попречил на орган на властта - полицейските служители
И.Д.С. и М.Н.Г. *** и полицейските служители К.Н.В. и Д.П.М. от
РУ-МВРПазарджик, да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и
противодействие на престъпността на територията на РУ Пазарджик, а именно да
установят самоличността му чрез отказ да предостави документ за самоличност,
осуетяване на полицейската проверка срещу него и присъстващите и оказване на
физическа съпротива при задържането му.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл. Съзнавал е
всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на
обществено опасните последици.
Завишената обществена опасност на деянието се изразява, че отказът на подсъдимия
предостави документ за установяване на самоличността му е бил съпроводен с
демонстрация на уважение към органите на властта, бягство и съпротива, които
действия са били целенасочени действия, ориентирани към укриване на
самоличността му и умишлено препятстване на компетентните органи да изпълнят
задълженията си.
С оглед на
изложеното съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции съдът наложи наказание на подсъдимия А.А.Й. от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед данните
за личността на подсъдимия на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Тъй като двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност
съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на А.А.Й. едно общо наказание в размера на най-тежкото,
а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изтърпяване отложи за за изпитателен срок
от три години.
С оглед разпоредбите на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.Й. бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 30 лева, както и ДТ върху уважената част от гражданския
иск в размер на 80 лева, всички платими по сметка на Районен съд Пазарджик,
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: