№ 159
гр. Благоевград, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500608 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „П...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б.“ № *, бл. *, вх. *, чрез пълномощника юрк. Р. И., насочена срещу Разпореждане
№ 1533/01.06.2022г. по ч.гр.д. № 1275/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта в която
е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „П...“ Е.,
срещу Р. М. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „З.“ № *, вх. *, ет. *, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата от 213.20лв.-
договорно възржаграждение, за периода 22.06.2019г. до 11.08.2020г.; сумата- 718.93лв.-
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 40.00лв.- такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 06.06.2019г. до 11.08.2020г.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради
противоречието му с материалния закон и като преграждащо по- нататъшното развитие на
производството по делото. Излагат се доводи, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, не са приложени правилно разпоредбите на заповедното
производство, като съдът е превишил правомощията си.
Наведено е възражение с частната жалба, че на този етап от производството/заповедно
производство/, съдът не събира доказателства и не може да прави изводи от приложените
документи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което се
претендира, тъй като целта на производството по чл. 410 ГПК е не установяване на самото
вземане, а само проверка дали е спорно. Съдът в заповедното производство не може да се
произнася и по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. С промените на
1
разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, обн. с ДВ бр. 100 от 2019г., законодателят е дал
възможност за преценка на съда в заповедното производство за наличието на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит, но не и правомощия за преценка на валидността
на договора поради противоречието му с добрите нрави. Въпреки това, съдът по
заповедното производство е коментирал подробно основателността на вземането и се е
произнесъл по съществото на спора, което счита за недопустимо. Като се е произнесъл по
валидността на процесните клаузи, съдът е превишил своите правомощия, обсъждайки по
същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство.
Допълва, че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в
договора биха били неравноправни. В такива случаи чл. 24 от ЗПК изрично препраща към
чл. 143-148 от ЗЗП. Така чл. 143 от ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили
потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора. Твърди, че Споразумението за
представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не
попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП. Навадени са
възражения че в настоящия казус, съдът по заповедното производство неправилно не е отчел
разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП, като не е съобразено че преценката за неравноправна
клауза в договора, не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката или услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна- от друга страна. Затова с частната жалба
се поддържа че е неправилен изводът на съда за недействителност на споменатите клаузи от
Договора за потребителски кредит и съответно за недължимост на възнаграждението по
закупен пакет от допълнителни услуги.
Излага се становище с частната жалба, че уговореният между страните с процесния договор
за потребителски кредит годишен лихвен процент, отговаря на законовите ограничения и не
противоречи на добрите нрави. Развити са съображения, че в действащото българско право,
в отношенията между правните субекти действа принципа на свободното договаряне/ чл. 9
от ЗЗД/Именно при спазване на този основен принцип страните по процесния договор за
потребителски кредит са се съгласили да сключат договор именно по посочените в него
параметри- годишен лихвен процент/ГЛП/ и годишен процент на разходите/ГПР/ Излагат се
доводи че съобразно установената съдебна практика, изоставено е разбирането за
нищожност на клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва,
тогава когато вземането не е обезпечено. Поддържа се, че това разбиране не се поддържа от
съдилищата в страната, след изменението на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, с изм. и с ДВ
бр. 35 от 2014г./ в законна сила от 23.07.2014г./, с което е въведена забрана за максималният
размер на ГПР, да надвишава пет пъти размера на законната лихва. Ето защо поддържа се с
частната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е
стигнал до погрешни правни изводи.
С частната жалба са наведени доводи, че кредиторът по договорите за потребителски
кредит, няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като с
процесния договор е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има
2
единствено при наличието на референтен лихвен процент по арг. от разпоредбата на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК. Поддържат се с частната жалба доводи, че при условие че са спазени
императивните законови изисквания досежно формирането на ГПР, не може да се приеме че
кредиторът е действал недобросъвестно, съответно да се приеме че уговорената договорна
лихва представлява неравноправна клауза, като този извод следва по аргумент на
разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП.
При изложените съображения, иска се от съда да отмени Разпореждане № 1533/01.06.2022г.
по ч.гр.д. № 1275/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта в която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „П...“ Е., срещу Р. М. Д.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „З.“ № *, вх. *, ет. *, за вземането за възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги, както и за договорената възнаградителна лихва, като
вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за всички вземания на
"П..." ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и наведените с частната жалба
възражемия, приема за установено следното:
Частната жалба е редовна- изхожда от надлежна страна и е депозирана пред съда в законния
срок по чл. 275 от ГПК, като същата е и процесуално допустима- подадена е от страна с
правен интерес от обжалване на съдебен акт, за който е изрично предвидена в закона
възможността за инстанционен съдебен контрол, поради което същата подлежи на
разглеждане по същество.
За да се произнесе съставът на ОС Благоевград, съобрази от фактическа страна следното:
РС Благоевград е сезиран със заявление с вх. № 8493/31.05.2022г., по реда на чл. 410 от
ГПК, подадено от „П...“ Е., чрез процесуален представител, срещу длъжника Р. М. Д., от гр.
Благоевград, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1275/2022г. по описа на съда.
Заявителят „П...“ Е. е предявило вземане в общ размер от 1 648.54лв., от които - главница от
676.41лв., договорно възнаграждение в размер на 213.20лв., дължимо за периода от
22.06.2019г. до 11.08.2020г.; непогасено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги в размер на 718.93лв.; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 40.00лв., начислена за периода от 06.06.2019г. до 11.08.2020г.;
законна лихва за забава в размер на 186.00лв., от 23.01.2019г. до 11.08.2020г. и законната
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Като основание е посочен
Договор за потребителски кредит с № ********** от 13.08.2018г., сключен между Р. М. Д. и
"П..."Е..
Посочено е, че преди да сключи кредита клиентът е отправил искане за отпускане и са
получили разяснения, въз основа на които са имали възможност да преценят доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото и състояние. След
одобрение, на 13.08.2018г. е сключен Договор за потребителски кредит с № **********,
подписан при Общи условия, които са неразделна част от него. При сключване на договора
3
клиентите са декларирали с подписите си, че са запознати със съдържанието им, приемат ги,
нямат забележки и се задължават да ги спазват.
По силата на сключения договор "П..."Е. се задължава да изпълнява точно и в срок
задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя
страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,
посочена в т. VІ от Договора за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план от
100.66лв. и падежна дата на 22 число от месеца. Съгласно Общите условия длъжниците
дължат договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в
договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във
времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно
възнаграждение е в размер на 213.20лв., дължимо за периода от 22.06.2019г. до
11.08.2020г./датата на предсрочната изискуемост/.
Посочено е в заявлението, че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, за което длъжникът дължи възнаграждение, което става
изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока
на договора на равни месечни вноски. Неизплатеното възнаграждение за допълнителния
пакет е в размер на 718.93лв.
Твърди се с подаденото заявление от „П...“ Е. пред РС Благоевград, че Р. М. Д. не е
изпълнила задължението си и след като е направили 8 погасителни вноски, е изпаднала
в2.09.2020г. Посочено, че кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, определение с Тарифа за таксите на "П..."Е.. Поради това от 06.06.2019г. (дата на
изпадане в забава) до 11.08.2020г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 40.00лв.
За периода на изпадане на длъжниците в забава- 23.11.2019г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем- 11.08.2020г. се дължат от длъжника лихви за забава, размер на
186.53лв.
Със заявлението е наведено и правното основание за претендираното вземане на „П...“ Е. от
Р. М. Д.. Сочи се, че поради неизпълнение на задължението за погасяване на сумата по
кредита, съобразно приетия от страните погасителен план, налице е неизпълнение от страна
на длъжника на задълженията поети със сключения договор за потребителски кредит.
Кредиторът се е възползвал от правото си и е обявил кредита за предсрочно изискуем,
считано от 11.08.2020г., за което се твърди че длъжникът е надлежно уведомен с нарочно
писмо.
С атакуваното Разпореждане № 1533/01.06.2022г. по ч.гр.д. № 1275/2022г. по описа на РС
Благоевград, съдът е уважил заявлението в частта за претендираната главница, заедно със
законна лихва от подаване на заявлението и лихвата за забава. Отхвърлено е искането за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 718.57лв., за
договорно възнаграждение в размер на 213.20лв., дължимо за периода от 22.06.2019г. до
11.08.2020г. и за непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
4
размер на 40.00лв., начислена за периода от 06.06.2019г. до 11.08.2020г. В мотивите съдът е
приел, че възнаграждение за допълнителен пакет услуги противоречи на нормата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Приема, че възнаграждението е определено общо, без уточнение какво се
дължи за различните услуги. Предвидено е да се заплати предварително, от което следва, че
е дължимо само за възможността да се предоставят, без значение дари ще се стигне до
реалното им ползване. Посочено е, че предвидените в споразумението дейности
представляват такива по управлението на договора и събирането на допълнителни такси и
комисионни за тях противоречи на посочената норма. Клаузата за заплащане на
допълнителни такси и разноски, съдът е намерил за нищожна на осн. чл. 21 ал.1 от ЗПК, тъй
като същата е договорена в противоречие с нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Съдът по заповедното производство е намерил клаузата за уговорената възнаградителна
лихва за нищожна, поради нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 от
ЗЗД, поради това че същата е уговорена в нарушение на принципа за справедливост и са
създадени условия за неосноватлено обогатяване и нарушаване на принципа за
справедливост. Съдът е изложил доводи, че съобразно установената съдебна практика,
възнаградителната лихва не може да надвишава трикратния размер на уговорената законна
лихва, какъвто е и настоящия случай.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага
следните правни доводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако
съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в
договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Благоевград, за да откаже
частично издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се
констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава
неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът
е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират
опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не
са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по
потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на
пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с
правомощия да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2, т. 2 ГПК, при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т. 3 от същата разпоредба
/нова, приета ДВ бр.100 от 20.12.2019г./ предвижда такава и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е
сключен при действието на Закон за потребителския кредит, а длъжникът несъмнена има
5
качеството на „потребител“ поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването
на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е изпълнил тези свои задължения
районният съд не е превишил правомощията си и не е нарушил съдопроизводствените
правила, като неправилно счита жалбоподателя.
Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия приел, че е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно
изброени в 20 точки от посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2-ра от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
Договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според
чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Именно в рамките на този
контрол съдът проверява и може да констатира наличие на неравноправни клаузи, поради
противоречие с императивни норми на закона и без да е направено искане за това. Касае се
за законово регламентирано задължение на съда, което не е игнорирано в заповедното
производство, въпреки специфичните му характеристики и в този смисъл въззивният състав
се съгласява с обхвата на извършената от РС Благоевград проверка.
Съставът на въззивният съд намира, че възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги не отговаря на
изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите по отделно. Следва да се има предвид, че в чл. 10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че
6
"видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."Според мотивите на
районният съд в настоящия случай в договора за потребителски кредит не са посочени
видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В противоречие на
императивното правило на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в процесния договор, за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това,
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо
само за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Следва да бъдат споделени доводите че принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. РС е приел, че е
налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги тъй като съществува обоснована вероятност, потребителят да е
поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по договора, като заплаща
допълнителни услуги, значително оскъпяващи стойността на получения кредит.
В подкрепа на доводите на първоинстационният съд, въззивният състав на ОС Благоевград
намира че следва да бъде добавено, че възнаграждението за тези "допълнителни услуги"
следва да бъде включено в ГПР на основание чл. 19 ал. 1 от ЗПК, което в случая очевидно
не е сторено, тъй като общия размер на възнаграждението за допълнителни услуги възлиза
на 718.93лв., което е близко по размер до отпуснатата в заем сума /900лв./, а размера на ГПР
в процесния договор за потребителски кредит е 49,90%. Така са заобиколени забраните на
императивните норми на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност
на клаузите за уговореното възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Поради изложеното клаузите, с които са уговорени възнаграждения за
посочените услуги се явяват уговорени в противоречие с добрите нрави и поради това
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като уговореното възнаграждение е в
значителни размери спрямо главницата по кредита и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на
потребителя.
Поради изложените съображения, въззивният съд намира че процесните суми, претендирани
като възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са недължими от
ответника. Заявлението за заплащането им противоречи на императивните разпоредби на
закона /ЗПК/, поради което районният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването
на заповед за изпълнение за това възнаграждение.
Въззивният съд намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността
по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.
Изложените от жалбоподателят доводи, че длъжникът е подписал договора при свобода на
7
договарянето, не могат да бъдат споделени от съда, тъй като се касае до заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 33 от ЗКП.
Принципът за добросъвестност и справедливост изисква при договарянето потребителите да
заплащат такса за реално ползвани услуги, а не за хипотетично или неясно ползвана услуга.
Таксата по правилото на чл. 10а ал. 4 от ЗПК, следва да е определена за ясно и точно
определено действие по договора. Следва да бъде споделен извода на съда, че в случая на
практика длъжникът е бил санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на
настъпилите падежи, като освен дължимата законна лихва, следва да заплаща и такси за това
че не е платил вноската си. При изложените съображения уговорената такса в размер на
40лв. е нищожна на осн. чл. 21 ал. 1 от ЗПК, тъй като същата е договорена в противоречие с
нормата на чл. 10а ал. 2 ЗПК.
Действително в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва, каквото има по
отношение на размера на ГПР/чл. 19 ал. 4 от ЗПК/. Настоящият състав на ОС Благоевград
споделя съдебната практика която е наложила постановката, че уговарянето на лихвен
процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на
договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Тази свобода не е неограничена, а е поставена в зависимост от
принципите на добросъвестността и справедливостта. Ето защо съставът на ОС Благоевград
счита, че този извод не може да бъде променен с изменението на разпоредбата на чл. 19 ал.4
от ЗПК, досежно максималния размер на ГПР, с ДВ бр. 35 от 2014г. Целта на уговореното
възнаграждение (цената на услугата) по един договор за заем е покриване на разходите на
кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските
плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на
предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза
извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е
смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства.
Така в настоящия случай ГЛП е в размер на 41.17% и надхвърля четири пъти основният
лихвен процент на БНБ за съответната година. Размерът на това възнаграждение не
съответства на предназначението му и с оглед съотношението спрямо законната лихва
(което е около 10 %), води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между
страните. Именно поради изложените съображения, съдът намира, че уговорката относно
този размер противоречи на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради
което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, поради противоречие
с добрите нрави.
Предвид горното, частната жалбата се явява неоснователна, поради което и атакуваното
разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а частната жалба да се остави без
уважение.
С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане на разноски следва да
се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1533/01.06.2022г. по ч.гр.д. № 1275/2022г. по описа на
РС Благоевград, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „П...“ Е., срещу Р. М. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „З.“
№ *, вх. *, ет. *, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
за следните суми: сумата от 213.20лв.- договорно възржаграждение, за периода 22.06.2019г.
до 11.08.2020г.; сумата- 718.93лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги; сумата от 40.00лв.- такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за
периода от 06.06.2019г. до 11.08.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9