ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
40
гр.
Хасково, 07.08.2020г.
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на седми август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова частно АНД (К) № 594 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229, ал.1,
т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба / наименувана
молба/ от Г.С.Т. *** срещу Разпореждане № 339/09.06.2020г., постановено по
н.а.х.д.№ 66/2020г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е прекратено
производството по делото.
В жалбата се сочи, че за издаденото на
10.03.2020г. разпореждане на съда, с което му е указано да посочи кое
наказателно постановление обжалва и какво иска от съда не е бил уведомяван,
поради това ѝ не го е изпълнил в указания му срок. Моли за отмяна на оспореното
разпореждане, с което е прекратено производството по делото.
След като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази закона, настоящият състав намира, че частната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е
основателна. Съображенията за това са следните:
На 05.02.2020г. Г. С. Т. *** до Районен съд
Димитровград молба / с характер на жалба/ срещу НП №
19-0254-001118/08.01.2020г. и НП № 19-0254-001119/08.01.2020г.,
индивидуализирани с номер, дата на издаването им и административната
структурата, в която се намира издателя на НП.
С придружително писмо рег. №
254р810/11.02.2020г. Началник на РУ- Димитровград е изпратил до Районен съд
Димитровград жалбата, ведно с описаните в придружителното писмо: АУАН № 299650,
НП № 19-0254-001118/08.01.2020г., АУАН № …, НП № 19-0254-001119/08.01.2020г.,
заверено копие от НП № 18-0254-000852/04.10.2018г. и разпечатка от справка за
нарушител. Жалбата, ведно с придружителното писмо е заведена в Районен съд
Димитровград на 13.02.2020г. и съответно е образувано АНД № 66/2020г. по описа
на съда.
С разпореждане от 17.02.2020г. съдията
–докладчик по делото е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщаването
да представи пред съда жалба, в която да посочи кое наказателно постановление
обжалва и какво иска от съда. За да постанови посоченото разпореждане съдът е
приел, че в постъпилата от Т. жалба не е отправено конкретно искане до съда и
са посочени две наказателни постановления. Производството по ЗАНН изисквало
конкретност. С жалбата не се правило адекватно искане, не ставало ясно какво се
търси от съда. Отделно от това съдът приел, че по смисъла на ЗАНН било
невъзможно в едно съдебно производство да се разглеждат повече от едно
наказателно постановление, като жалбоподателя имал право, ако не е пропуснал
сроковете за обжалване с две отделни жалби да атакува две отделни
постановления. Така посоченото разпореждане е съобщено на посочения в жалбата
адрес на 02.03.2020г. и е получено от адв. Д.С. със задължение да го предаде.
Съобщения също така са изпратени и на постоянния и настоящ адрес на
жалбоподателя, но същите са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не живее
на посочения адрес.
С разпореждане № 339/09.06.2020г., постановено по НАХД
№66/2020г. по описа на съда е прекратено производството по делото, като съдът
приел, че жалбата не отговаря на изискванията на закона. На първо място счел,
че жалбоподателя е уведомен надлежно чрез процесуален представител за
констатираната нередовност на жалбата и в указания срок процесуалния
представител е бездействал и не е подал конкретизираща молба. При това
положение съдът приел, че на практика липсва жалба, тъй като в представената не
било посочено кой акт на наказващият орган се атакува, нямало адекватно искане
до съда по смисъла на ЗАНН и поради това производството по делото следвало да
се прекрати, като недопустимо.
Така постановеното разпореждане е
неправилно.
Първоначално следва да бъде посочено, че районният съд произнасяйки се с разпореждане, с което е
прекратил съдебното производство, а не с определение е допуснал нарушение на
процесуалните правила. В случая намира приложение разпоредбата на чл.63, ал.2
от ЗАНН, която изрично указва на съда, че когато прекратява производството по
делото това следва да стане с определение, което подлежи на обжалване с частна
жалба. И тъй като, независимо от наименованието на акта страната все пак е
осъществила правото си на защита чрез подаване на частна жалба против
разпореждането на съда, то така допуснатото от съда нарушение следва да бъде
прието като несъществено.
На следващо място, въпреки, че не подлежи
на контрол в настоящото касационно производство, настоящия състав на съда
намира за необходимо да посочи, че определя като абсолютно неправилно
предходното разпореждане на въззивния съд, с което е указано на жалбоподателя
да конкретизира кое наказателно постановление оспорва и какво иска от съда, неизпълнението
на което е послужило в последствие за прекратяване на съдебното производство с
Разпореждане №339/09.06.2020г., постановено по НАХД №66/2020г. по описа на
РС-Димитровград. Двете разпореждания на въззивния съд са взаимно свързани и неправилността
на предходно издаденото разпореждане води до незаконосъобразност и на
разпореждането предмет на разглеждане в настоящото производството. И това е
така, тъй като установената нередовност от въззивния съд не касае допустимостта на жалбата и не може да бъде основание за
прекратяване на производството. За въззивния съд е пределно ясно, че няма
процесуална пречка, след като с една жалба са обжалвани две НП, съдът да
раздели тяхното разглеждане в две отделни съдебни производства и сам да
определи кое от двете наказателни постановления ще се разгледа в образуваното
вече а.н.д. №66/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград и кое в
новообразуваното а.н.д. Още повече, че с придружителното писмо депозирано в
съда от Началник РУ-Димитровград е изпратена жалбата на Г.Т., ведно с двете
наказателни постановления и образуваните по тях административно-наказателни
преписки, което отново води до извода, че още при постъпване на жалбата съдът е
разполагал с възможността и задължението да образува две отделни съдебни
производства, като при това положение не би изпаднал в затруднението, в което в
последствие е изпаднал, а именно да не може да разбере кое от двете наказателни
постановления се обжалва.
По отношение на указанието дадено
от въззивния съд до жалбоподателя и неизпълнено от същия “да посочи с подаване
на жалбата какво иска от съда”, следва да се отбележи, че в производствата по
обжалавне на наказателни постановелния съдът служебно проверява
законосъобразността на обжалвания акт, като за същия е достатъчно да бъде
сезиран с допустима жалба, което в случая е налице. Жалбата / наречена молба /
е подадена в законоустановвения 7-дневен срок предвиден с разпоредбата на
чл.59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от надлежно легитимирано лице и е насочена срещу
конкретно посочени два акта / с номер, дата и издател/. Относно това как е
структурирана жалбата и това, че в същата изрично не е посочено “Моля да
отмените обжалваните наказателни постановления” не влияе върху допустимостта на
същата, тъй като за съда е достатъчно жалбоподателя да е посочил, че обжалва
описантие в жалбата наказателни постановления. Именно това е сторил Г.Т.
псочвайки “в законоустановения срок обжалвам горецитираните НП”. За въззивния
съд е било повече от ясно какво точно е искането на Т. от съда и поради това трудно
би могло да се сподели възприетото от него становище, че липсва жалба, защото в
представената не било посочено кой акт на наказващия орган се атакува.
В случай, че е налице писмена жалба,
адресирана до съд, в която е посочен подателя, акта който се оспорва и искането
му, тази жалба следва да бъде разгледана и не може да бъде изисквана
конкретизация на същата, поради „липса на адекватно искане по смисъла на ЗАНН“,
тъй като посочения закон не борави с такава терминология. Поради това
неправилно въззивния съд с разпореждане от 17.02.2020г. е изискал от страна на
жалбоподателя да представи друга жалба, тъй като от прочита на подадената жалба
е повече от ясно какво е искането на жалбоподателя Т.. Поради това и
жалбоподателя не е бил обвързан от изпълнение на дадените в същото указания,
т.е. ирелевантно е дали същите са били изпълнение в указания 7- дневен срок,
тъй като както вече бе посочено неможе да се приеме, че подадената жалба е била
нередовна и от същата неможе да се извлече волята на оспорващия.
С оглед гореизложеното районният съд като е постановил
разпореждането предмет на разглеждане в настоящото производство и прекратил
съдебното производство, без да са налице законовите предпоставки за това е
постановил незаконосъобразен акт и е нарушил правото на достъп до съда на
жалбоподателя.
По тези съображения обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, като съда следва да има предвид, че няма
процесуална пречка, след като оспорването се раздели в отделни съдебни
производства, едва тогава ако е необходима някаква конкретизация по жалбата
въззивния съд да даде указания на страната за това, въпреки, че може да напъти
и същата в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 339/09.06.2020г., постановено по н.а.х.д.№ 66/2020г. по описа на Районен съд
Димитровград.
ВРЪЩА
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно
дадените указания в мотивите на настоящия акт.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ:1
2.