Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 19.08.2021
г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 159/
2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка
с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на И.С.Г. от *** срещу
Заповед № ЧР-СП-463/ 09.06.2021 г. на председателя на управителния съвет на
Агенция „ Пътна Инфраструктура“, с която, на основание чл.100, ал.1, т.2 и ал.3
от ЗДСл, жалбоподателят е отстранен от работа до приключване на дисциплинарното
дело.
Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила, накърнили правото на защита на И.Г. Посочва се, че оспорената заповед не
съдържа задължителните реквизити – не са отразени обстоятелствата, които са
наложили временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност, което налага
нейната отмяна. Твърди се също така, че към 09.06.2021 г. срещу И.Г. не е имало
образувано дисциплинарно производство, наличието на което е задължителна предпоставка
за приложението на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл. На следващо място се сочи, че на
09.06.2021 г., в 10.45 часа, не се е запознавал със съдържанието на заповедта,
както и не е отказал да я получи, тъй като на същата дата около 10.00 часа
поради влошено здравословно състояние се намирал в специализиран автомобил, с
който бил транспортиран до лечебно заведение за оказване на спешна медицинска
помощ. Изразява се становище, че смисълът на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДСл е да се ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано
дисциплинарно дело да попречи или повлияе, поради длъжността, която заема, на
обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство. Твърди
се, че жалбоподателят, заемайки длъжността – директор на ОПУ – Кърджали, не
може да попречи или да повлияе на дисциплинарното производство.
Като следващо основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед се посочва, че с отстраняването от
работа, без да са налице законовите предпоставки за това, е нарушена и целта на
закона, която е единствено да обезпечи обективното и безпристрастно провеждане
на дисциплинарното производство. Искането е да се отмени оспорения
административен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подателя
и от пълномощник, който претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Председател на управителния
съвет на Агенция „ пътна инфраструктура“, град София, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл. 149, ал.
1 АПК, във вр. чл. 124, ал. 1 ЗДСл. и от лице, чиито
права са засегнати от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не съществува спор, че към
датата на издаване на обжалваната заповед И.С.Г. е заемал длъжността „***“ на
Областно пътно управление, Кърджали в АПИ по силата на служебно правоотношение.
С оспорената заповед на председателя на УС на
АПИ, на основание чл.100, ал.1, т.2 и ал.3 от ЗДСл, И. Г. е отстранен от работа
за времето от 09.06.2021 г. до приключване на дисциплинарното дело. Като
фактическо основание за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност е
посочено образувано дисциплинарно дело, срещу служителя, със заповед №
РД-11-619/ 09.06.2021 г. От прието заверено копие на заповед № РД-11-619/
09.06.2021 г. на председателя на УС на АПИ се установява, че е разпоредено да се образува дисциплинарно дело за извършено
дисциплинарно нарушение от И.С.Г. за констатирани нарушения, които се изразяват
в следното: несправяне със служебните задължения, изразяващо се в забава и
неспазване на изпълнението на служебните задължения, както и неспазване кръга
на служебните правомощия. Със същата заповед е определен срок от 20 работни дни
за разглеждане на дисциплинарното дело и постановяване на решение, който
започва да тече от издаване на заповедта.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – председател на УС на АПИ, който съгласно чл.21г, т.2 от Закона за
пътищата е орган по назначаването и освобождаването на служителите на Агенцията.
Заповедта е издадена в нарушение на
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на надлежни мотиви, както
и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – отменително основание по чл. 146, т. 2 и т.
3 АПК, по следните съображения:
От съдържанието на нормата чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл става ясно, че тя
е диспозитивна и преценката на органа по
назначаването е при оперативна самостоятелност. Целта на разпоредбата е да
ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело,
да повлияе или да попречи, поради длъжността, която заема, на развитието на
воденото дисциплинарно производство.
При извършена проверка на законосъобразността
на обжалвания административен акт АС – Кърджали съобрази нормата на чл.169 от АПК, която гласи: При оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.
Изискванията за законосъобразност на
административните актове се съдържат в 146 от АПК.
В съответствие с т. 2 от ТР № 4/ 22.04.2004
г. на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен
да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и
обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят
решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна
на административния акт по смисъла на чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във връзка с чл.
11, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, и ал. 2, т. 3 от ЗАП. Необходимостта и
задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния
орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този
начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат
какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на
акта. Липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. В случаите, когато административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са
такива за материалната законосъобразност на административния акт. Когато
органът действа при оперативна самостоятелност, предвидените нормативни условия
също са задължителни. Обсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, е негово задължение съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗАП,
който не въвежда различни режими при различните форми на компетентност на
органа. Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна
самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или
необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и
организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос,
съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред
за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил
съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е
упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото решение на целта на закона.
ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило
действието си, тъй като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни
и обезпечаването на възможността им за обяснения и възражения, съответно – обсъждането
им от органа и излагането на мотиви са установени и в АПК – чл. 26, чл. 35, чл.
59, ал. 2, т. 4, чл. 169 от АПК. След като нормата на чл. 100, ал. 1 от
специалния приложим закон – ЗДСл не установява изрично нещо различно, то
приложение намира общият процесуален закон – АПК.
В оспорената заповед за отстраняване от
длъжност на жалбоподателя не се съдържат никакви мотиви относно необходимостта
той да бъде отстранен от работа до приключване на дисциплинарното производство
срещу него. Фактически основания относно вероятността, заемайки длъжността, да
може да повлияе на изхода на дисциплинарното производство не се съдържат и в
заповедта, с която се образува това производство. Съгласно отразеното в Заповед
№ РД-11-619/ 09.06.2021 г. за образуване на дисциплинарно производство, същата
се издава за констатирани нарушения: несправяне със служебните задължения,
изразяващо се в забава и неспазване на изпълнението на служебните задължения,
както и неспазване кръга на служебните правомощия. Служебните задължения и
правомощия на държавния служител са разписани в длъжностната му характеристика.
Неизпълнението им би трябвало да е установено със съответните документи, а не
да подлежи на доказване единствено с обясненията на подчинени на жалбоподателя
служители.
Поради липса на мотиви и в Заповед №
РД-11-619/ 09.06.2021 г. за образуване на дисциплинарно производство, от които
да може да се установи защо административният орган е приел, че следва да
отстрани държавния служител от заеманата работа до приключване на
дисциплинарното производство, не намира приложение Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.
Целта на мотивите е да се разкрият
съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна
дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху
законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните – адресати или
заинтересовани от него своевременно да организират защитата си. Изискването за
излагане на фактически основания, в случаите на оперативна самостоятелност, се
съдържа и в т. 7 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума
на ВС.
Липсата на надлежни мотиви прави невъзможна
преценката за спазване на принципа за съразмерност/пропорционалност в случая.
Съгласно чл. 6 от АПК административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности
органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично
и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими.
Освен това и принципът на правовата държава,
залегнал в чл. 4, ал.1 от Конституцията на РБ изисква
съразмерност/пропорционалност на въведените ограничения на индивидуални права и
свободи. Това означава, че те трябва да бъдат подходящите, възможно "най-меки"
и същевременно достатъчно ефективни средства за постигане на конституционно и
законово оправданата цел. Принципите на пропорционалност и разумност са
предписания, които ръководят прилагането на правната система, така че да
отговаря на конкретната ситуация по подходящ и пропорционален начин. Принципите
на пропорционалност и разумност гарантират съгласуваност между прилагането на
закона и постигането на целта му, като се гарантира неговата справедлива
употреба. Липсата на съобразени с конкретната ситуация мотиви за издаването на
акта прави невъзможна преценката за спазване на принципа за пропорционалност и
справедливата употреба на закона. Няма как да се установи налице ли е баланс
между ограниченото с оспорената заповед право на труд на жалбоподателя като
държавен служител и общият/общественият интерес, чийто изпълнител се явява
държавният служител.
По делото се установи и това, че в нарушение на чл. 26 и
чл. 35 от АПК жалбоподателят не е
уведомен от ответника за началото на производството по издаване на оспорената
заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл и
не му е дадена възможност за обяснения и възражения в разумен срок, което е
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – чл. 146, т. 3 от АПК и друго самостоятелно основание за отмяната на
акта.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 600
лв. с ДДС, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС, №
***/ *** г. На основание чл.143, ал.1 от АПК Агенция „ Пътна инфраструктура“, гр. София следва
да бъде осъдена да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в
размер на 600 лв. с ДДС.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
2-ро от АПК АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № ЧР-СП-463/
09.06.2021 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „ Пътна
Инфраструктура“, с която, на основание чл.100, ал.1, т.2 и ал.3 от ЗДСл, И.С.Г.
е отстранен от работа до приключване на дисциплинарното дело.
Осъжда Агенция „ Пътна
инфраструктура“, с административен адрес: ***, да заплати на И.С.Г. с ЕГН **********
и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 600 лв. с ДДС (шестстотин лева с ДДС).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено
Съдия: