№ 279
гр. Русе, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ИВ. Ч. Х., ЕГН: **********, чрез
адв. К.Х. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ № 15, против
Решение № 182/07.04.2021 г. по гр.д. № 4026/2020 г. на РС – Русе, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на пътно транспортно
произшествие, настъпило на 09.08.2019 г. в гр. Русе, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2019 г. до окончателното
изплащане за сумата от 234,91 лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно. По делото няма спор
върху правно релевантните факти. Налице било влязло в сила решение по
гр.д. № 6608/2019 г. на РС – Русе, в производството по което ответната страна
е била привлечена в качеството на трето лице помагач, поради което, на
основание чл. 223, ал. 1 ГПК, решението има установително действие в
отношенията между страните по настоящото дело. Със същото решение
1
делинквентът С.Т.Н. е била осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от
900 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило
на 09.08.2019 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2019 г. до окончателното изплащане. Нямало спор, че след
завеждане на делото на 25.09.2020 г. по банковата сметка на жалбоподателя е
постъпила сумата от 1 044,40 лв., която ответното застрахователно дружество
е заплатило. Спорен бил въпросът относно необходимостта от провеждане на
т.н. „рекламационна“ процедура за определяне на застрахователното
обезщетение, след като застрахователното дружество е било надлежно
привлечено и е участвало в производството срещу делинквента, по което вече
има влязло в сила решение, с присъдено обезщетение, съвпадащо с искания
размер. Изводът на първоинстанционния съд за това, че следвало да бъде
отправена писмена претенция до застрахователя по реда на чл. 380 КЗ,
независимо от това, че той е участвал като трето лице помагач по делото
срещу делинквента, противоречал на материалния закон. В настоящия случай
било приключило съдебно производство срещу делинквента, където съдът е
определил дължимото обезщетение. Редът по чл. 380 КЗ засягал въпроса за
извънсъдебно обезщетяване на причинените вреди, но когато същите вече са
определени със съдебно решение, провеждането на т.н. „рекламационна
процедура“ било излишно, защото застрахователят нямал възможност да
преразгледа присъденото от съда обезщетение, а следва да изпълни
решението. Редът по чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 496 КЗ регламентирал задължение
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие при
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от
застрахования делинквент при предявения пред застрахователя извънсъдебна
претенция, но не касае случаите, когато увреденото лице е предявило иск
срещу делинквента в съдебно производство, в което застрахователят е
участвал. В този смисъл жалбоподателката въобще не била длъжна да
изпраща покана до ответника за заплащане на присъденото обезщетение.
Съдът не съобразил разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4, пр. 2 КЗ, според която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
покривала и разноските, присъдени в тежест на застрахования. Общата
дължима сума, която жалбоподателката трябвало да получи, била в размер на
1 279,31 лв., от които 900 лв. неимуществени вреди, 65,26 лв. – обезщетение
2
за забава върху тези вреди, считано от 09.01.2020 г. до 25.09.2020 г.,
присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лв.,
обезщетение за забава върху него в размер на 2,90 лв., считано от 09.01.2020
г. до 25.09.2020 г., както и присъдените разноски по гр.д. № 6608/2019 г. на
РС – Русе в размер на 271,15 лв. Видно от приложеното писмено
доказателство – платежно нареждане от 24.09.2020 г., ответникът заплатил на
жалбоподателя сумата от 1 044,40 лв. Съгласно реда за погасяване на
задълженията съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД с извършеното след завеждане на
делото плащане ответникът погасил дължимите разноски, законни лихви
върху двете главници към момента на плащането (24.09.2020 г.), дължимото
обезщетение за имуществени вреди и част от това за неимуществени вреди.
Непогасеният остатък от задължението за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди бил в размер на 234,91 лв., ведно със законната лихва
от 11.09.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане, за
която сума предявеният иск следвало да бъде уважен, а в останалата си част –
отхвърлен, но единствено поради извършено в хода на процеса плащане. В
настоящия случай не е налице забава на кредитора, тъй като
застрахователното дружество длъжник отказвало изпълнение, тъй като счита
процесната сума за недължима, поради което се явява неоправдано за него да
отпаднат негативните последици от собствената му забава. В този смисъл
било Решение № 167/30.01.2020 г. по гр.д. № 2273/2018 г., II т.о. на ВКС. По
отношение на разноските счита, че ответното дружество не може да се
възползва от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице нито
една от предвидените в нея процесуални предпоставки – от една страна той
станал причина за завеждане на делото, а от друга – не признавал изцяло
предявените искове и оспорвал дължимостта на разноските по гр.д. 6608/2019
г. на РС – Русе. Моли за отмяната на решението в обжалваната му част и за
постановяване на друго, с което процесната сума да бъде присъдена.
Претендира и разноски.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемото дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
„Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, чрез адв. В.А. от АК – Русе, със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Славянска“ № 8, вх. „Б“, с който счита жалбата за
неоснователна. Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ допускала пряк иск на
3
увреденото лице против застрахователя, но същият бил допустим при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, поради което РРС правилно приел, че
макар увреденото лице да е предявило застрахователната си претенция,
същото не е изчакало изтичането на 15-дневния срок за изплащане на
обезщетението и е предявили преждевременно своя иск. Това било
задължителна предпоставка за търсене на обезщетение от застрахователя по
съдебен ред. На 28.08.2020 г. ищцата предявила застрахователна претенция,
но същата била нередовна, защото не било изпълнено изискването на чл. 380,
ал. 1 КЗ за предоставяне на банкова сметка. Този пропуск бил отстранен на
03.09.2020 г., от който момент почвал да тече 15-дневният срок за
произнасяне на застрахователя. Той изтичал на 25.09.2020 г., а на 24.09.2020 г.
застрахователят заплатил дължимото обезщетение. Ищецът не изчакал
изтичането на законоустановения срок и на 14.09.2020 г. депозирал исковата
молба, по повод на която било образувано настоящото дело. Поради тези
съображения искът се явявал преждевременно предявен и районният съд
правилно го е отхвърлил. Споделя мотивите на първоинстанционния съд по
отношение на претендираните разноски. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно, че с влязло в сила Решение № 406/09.03.2020 г.
по гр.д. № 6608/2019 г. на РС – Русе С.Т.Н. е осъдена да заплати на ИВ. Ч. Х.
сумата от 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 40 лв. обезщетение
за имуществени вреди, причинени вследствие на настъпило ПТП на
09.08.2019 г., около 19,25 ч, на кръстовището, образувано между път II-23
(Червена вода – Средна кула) и I-2 (Русе-Варна), известно още и като
кръстовището пред магазин „Джъмбо“. Делинквентът Николова бил осъден
да заплати на ищцата Х. и сумата от 271,15 лв. – разноски за производството
4
пред районния съд. Решението било постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника делинквент – въззиваемото дружество ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“.
На 28.08.2020 г. ответното дружество е получило покана от
жалбоподателката с искане да бъдат заплатени горепосочените суми от 900
лв. обезщетение за неимуществени вреди, 40 лв. обезщетение за имуществени
вреди и 271,15 лв. – разноски по гражданското дело срещу делинквента,
поради влязлото в сила решение. Застрахователят е получил писмо от
жалбоподателя на 03.09.2020 г., в което последният е посочил банкова сметка,
по която да му бъдат заплатени исканите суми. От приложеното към делото
платежно нареждане от 24.09.2020 г. е видно, че застрахователното дружество
е платило на жалбоподателката Х. сумата от 1 044,40 лв.
Настоящият въззивен състав намира, че във всички случаи желаещото
да получи застрахователно обезщетение лице е длъжно да отправи
застрахователна претенция до застрахователя по смисъла на чл. 380 КЗ, а в
настоящия случай, предвид че става въпрос за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, разпоредбата на чл. 498, ал. 1
КЗ препраща към нея. Т.н. „рекламационно производство“ е предвидено във
всички случаи, в които увреденият претендира от застрахователя да му
изплати застрахователно обезщетение. Обстоятелството, че застрахователят е
участвал в приключилото с влязло в сила решение срещу делинквента
производство по гр.д. № 6608/2019 г. на РС – Русе в качеството му на трето
лице помагач на страната на ответника не дава основание да се смята, че
производството по чл. 380 КЗ може да не бъде провеждано. Така в настоящия
случай началото на това производство е било поставено на 28.08.2020 г. от
страна на увреденото лице. Чл. 498, ал. 3 КЗ гласи, че увреденото лице може
да предяви прекия си иск срещу застрахователя само ако последният не е
платил в тримесечния срок според чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Към момента на завеждане на
иска – 14.09.2020 г., този срок все още не е бил изтекъл, т.е. към него момент
искът е бил преждевременно предявен, но въпреки това същият е изтекъл в
хода на процеса и предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК това
обстоятелство следва да бъде отчетено като факт, настъпил след предявяване
5
на иска, но от значение за спорното право. От това следва изводът, че с
изтичането на срока в хода на образуваното дело е отпаднала процесуалната
пречка за надлежното упражняване на правото на иск.
По отношение плащането на сумата от 1 044,40 лв., извършено на
24.09.2020 г., въззиваемото дружество е заявило в отговора на исковата
молба, че не дължи разноските, които делинквентът е бил осъден да заплати в
полза на жалбоподателката по гр.д. № 6608/2019 г. на РС – Русе в размер на
271,15 лв. Този довод на въззиваемия е неоснователен, доколкото
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ гласи, че застрахователното
обезщетение покрива и съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования (делинквента). От това следва изводът, че застрахователят
дължи и присъдените с решенето по гр.д. № 6608/2019 г. на РС – Русе
разноски, които делинквентът е следвало да заплати на жалбоподателя, но не
го е сторил. С извършеното плащане на 24.09.2020 г. застрахователят не е
заплатил всички дължими суми, тъй като общата дължима сума към него
момент е била 1 279,31 лв. – 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
65,26 лв. обезщетение за забава върху същото за периода 09.01.2020 г. до
25.09.2020 г. (от датата на деликта, до постъпване на сумата по сметката на
жалбоподателката), 40 лв. обезщетение за имуществени вреди, 2,90 лв.
обезщетение за забава върху същото за периода 09.01.2020 г. до 25.09.2020 г.
и сумата от 271,15 лв. – разноски, присъдени в полза на жалбоподателя по
гр.д. № 6608/2019 г. на РС – Русе. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както и т. 1 от
Тълкувателно решение № 3/2017 г., постановено на 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. Така, съобразно посочения в закона ред
за погасяване на задълженията, въззиваемото дружество е погасило първо
задължението си за разноски в размер на 271,15 лв. Двете обезщетения за
забава върху обезщетенията за претърпени вреди от ПТП представляват
„лихва“ както по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, така и по смисъла на
цитираното Тълкувателно решение, следователно се явяват втори по ред на
погасяване. След погасяване на вземанията за разноски и лихви, с
извършеното плащане са частично погасени дължимите обезщегетия като
ответното дружество е останало задължено със сумата в размер на 234,91 лв.-
предмет на въззивното производство. Тази сума не е погасена до момента.
6
Предвид изложеното въззивната жалба се явява основателна, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен искът на жалбоподателя за причинени неимуществени вреди за
размера от 234,91 лв., като бъде постановено ново, с което въззиваемото
дружество да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 234,91 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 09.08.2019 г. в гр.
Русе.
По отношение на разноските в първоинстанционното производство
ищецът е направил такива в размер на 100 лв. – държавна такса, и 600 лв. –
адвокатско възнаграждение. Предвид направеното с отговора на исковата
молба възражение за прекомерност, отчитайки обстоятелството, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани други
доказателства освен писмени такива и същото е решено в едно съдебно
заседание, настоящата инстанция счита, че следва да редуцира адвокатското
възнаграждение на ищеца до предвидения затова минимум в размер на 315
лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
МРАВ. Ответникът е направил разноски за адвокатска защита в минимален
размер от 315 лв. Настоящата инстанция споделя напълно доводите на
районния съд за неприсъждане разноските на ищеца по делото в пълен
размер, тъй като срокът за плащане на застрахователното обезщетение все
още не е бил изтекъл към момента на водене на делото в първата инстанция,
поради което ответното дружество не е ставало повод за предявяването на
иска. Същото обаче, предвид промяната в крайния резултат на делото, дължи
на ищеца сумата от 80,49 лв. – разноски за първата инстанция, изчислени
съобразно уважената част от иска. Ищецът дължи на ответното дружество
сумата от 253,90 лв. Тъй като въззивната жалба се явява изцяло основателна,
на жалбоподателя се дължи заплащането на разноски в пълен размер. Същият
е направил такива в размер на 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение. В списъка си за разноски обаче е посочил, че е направил
разход за държавна такса в размер на 25 лв. Предвид обстоятелството, че
решението се обжалва само в частта за иска за неимуществени вреди и то за
сумата от 234,91 лв., дължимата държавна такса е половината от тази за този
иск, която се равнява на 25 лв., а не на 50 лв., каквито указания е дал
7
районният съд и каквато сума е била внесена. Следователно на
жалбоподателя следва да бъдат признати разноските за държавна такса в
размер на 25 лв., тъй като останалите 25 лв. се явяват недължимо платени.
Така на жалбоподателя се дължат общо 325 лв. разноски за въззивната
инстанция, а на въззиваемия такива не се следват.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 182/07.04.2021 г. по гр.д. № 4026/2020 г. на РС –
Русе, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ИВ. Ч. Х., ЕГН:
**********, чрез адв. К.Х. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Драма“ № 15, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59 иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило
на 09.08.2019 г. в гр. Русе, за сумата в размер на 234,91 лв., както и в
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. Ч. Х., ЕГН: **********, сумата от 234,91 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 09.08.2019 г. в гр.
Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
иска – 14.09.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. Ч. Х., ЕГН: **********, сумата от 80,49 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 325 лв. – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА ИВ. Ч. Х., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, сумата от 253,90 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9