РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Девня, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А.И ИВ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г.
като разгледа докладваното от А.И ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20243120200312 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от П. П. П., ЕГН: **********, срещу
НП № 11 – 01 – 152 / 17. 07. 2024 г. на Директор А – ДФИ. Със същото на
жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Депозира писмено становище. Поддържа жалбата.
1
Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Депозира писмено становище.
Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за
другата страна.
ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
За времето 24. 10. 2023 г. – 16. 02. 2024 г. свид. И. Ж. И. – служител при
А – ДФИ извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол. След
завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за
установено, че на 20. 09. 2022 г. и на 21. 09. 2022 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна,
възз. П. П. П., в качеството си на ВИД Кмет на Община – Вълчи дол, след
Решение № 573 / 16. 06. 2021 г. на Общински съвет – Вълчи дол, съответно на
първата дата издавайки Заповед № 927 / 20. 09. 2022 г. е поето задължение, а
на втората дата подписвайки нареждане е извършен разход, двата случая
касаещи една и съща сума – 16 970. 00 лв., за допълнително материално
стимулиране на общинските служители, без да е приложена процедура на
предварителен контрол за законосъобразност.
Без да изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН,
предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като
2
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че в проведеното административно - наказателно
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Проверката по случая е стартирана с нарочна заповед от правоимащо
лице. Самото извършване също е осъществено от лице, разполагащо с
необходимите правомощия в тази насока. При осъществяването й обаче са
допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура
– чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален.
Безспорно за резултатите от финансовата инспекция, свид. И. Ж. И. -
финансов инспектор при А – ДФИ е изготвил доклад, съдържащ направени
констатации, придружен с доказателства, респективно изпълнил е
задълженията си по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ.
Същевременно този доклад, ведно с доказателствата е следвало да бъдат
връчени / предоставени на проверяваните организация / лица, съгласно
визираното в чл. 17, ал. 2 / ал. 3 от ЗДФИ, нещо което не е сторено. Това е
видно от събрания доказателствен материал, вкл. и от показанията на свид. И.
Ж. И., който дори не е информирал за това правоимащите.
Посоченото е особено важно, доколкото законодателят е предвидил
изрично право на проверяваните в 14 – дневен срок да дадат писмено
становище, т. е. след запознаване с твърдяното срещу тях и запознаване с
доказателствата, да изразят своята позиция.
При осъществяване на това право от тяхна страна, финансовият
инспектор, извършил финансовата инспекция, изготвил доклада и събрал
доказателствата, има задължението в 14 – дневен срок от постъпването да се
произнесе с мотивирано писмено заключение, което в 14 – дневен срок също
да се представи на проверяваните – чл. 17, ал. 4 от ЗДФИ.
3
Накрая доклада, становищата на проверяваните, заключението на
проверяващия финансов инспектор, съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗДФИ се
представят в 3 – дневен срок на органа, издал заповедта за финансовата
инспекция, за предприемане на последващи мерки.
В обобщение на горното налага се резонния извод, че с невръчването /
непредоставянето на доклада, ведно с доказателствата, респективно
нарушение на чл. 17, ал. 1 / ал. 2 от ЗДФИ, това е довело до по – нататъчно
неспазване на закона, а именно на чл. 17, ал. 4 / ал. 5 от ЗДФИ.
Доколкото не било осъществено връчване / предоставяне, проверяваните
са били лишени от възможност да осъществят правото си на защита с писмено
становище. Това от своя страна би обосновало задължение за проверяващия
както да изготви писмено становище, така и да го представи на
проверяваните, т. е. за втори път техните права не са гарантирани.
Резонен се явява извода, че по този начин освен лишаване от права, това
е довело и до отпадане на два етапа, изрично регламентирани в закона.
Опорочена е конкретно предвидена от законодателя нарочна процедура,
гарантираща освен право на защита на проверяваните, така и възможност на
органа, инициирал финансовата инспекция да вземе обосновано решение
какво да предприеме за всеки конкретен случай. Следва да бъде уточнено, че
освен да се ангажира административно – наказателна отговорност,
законодателят е предвидил и други възможности, нещо което в разглеждания
случай не е подсигурено.
Не следва да се игнорира, че производството пред административно –
наказващия орган е такова по същество, явяващо се първа инстанция, а
последващото съдебно такова е съответно въззивно пред районен съд и
касационно пред административен съд, т. е. допуснати нарушения в която и да
е фаза водят до опорочаване на законовия ред по който се реализира
административно – наказателната отговорност на всяко едно лице, допуснало
нарушение на законово изискване.
Действително ЗАНН урежда съставянето на АУАН, издаването на НП,
съответно тяхното атакуване, но този закон по никакъв начин не изключва
спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните
нарушения. Именно такъв в случая се явява ЗДФИ, изрично уреждащ
процедурата до съставянето на АУАН / издаването на НП и едва след това чл.
4
35, ал. 3 от ЗДФИ препраща към разпоредбите на ЗАНН.
В този смисъл становище, че нарушаване на изрично разписан от
законодателя начин за провеждане на конкретна процедура може да бъде
нарушаван преди АУАН и НП и това да не ги опорочава няма как да бъде
споделено, доколкото проверката е част от цялото производство. Противното
би довело до невъзможност за обосновано убеждение, че е извършено
нарушение, което да е формирано въз основа на реална проверка и най – вече
чрез събиране на доказателства при това по начин, гарантиращ правата на
всички – проверяващи, но и проверявани.
Последните следва да имат възможност да участват активно в
производството, вкл. и да събират ползващи ги тях доказателства, при това
към момент, чувствително предхождащ следващите фази, когато такива може
да не са налични. Именно затова законодателят е предвидил изрично
регламентирани законови процедури, които да осигурят прозрачно водене, а не
както в разглеждания случай.
В същия проверяваните са били лишени от правото си да се запознаят с
доклада и доказателствата, да изразят становища по тях, респективно да
осъществят правото си на защита, следващото от това мотивирано писмено
становище да им бъде представено, което би им дало възможност да
организират допълнително своята защита, а правоимащ орган е бил лишен от
възможност обосновано да избере коя от различни възможности да
осъществи.
Не е случайно, че законодателят изрично е уточнил как да тече всяко
едно производство - от извършване на някакво нарушение, до неговото
санкциониране, при това със съответно влязъл в законна сила акт, като се е
погрижил да защити през това време правата на всички участници. Докладът
и доказателствата към него са особено важни в настоящето производство,
доколкото същите имат освен информационен, но и доказателствен характер,
респективно допуснатите нарушения, посочени по – горе ги компроментират.
Констатираните в този смисъл нарушения, поотделно и в съвкупност са
съществени и не биха могли да бъдат преодоляни, тъй като визираните
нередовности са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Същите обуславят нередовност от формална страна на атакуваното НП, явяват
се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна.
5
Както беше посочено по – горе, относно разглеждания случай съответно
са съставен АУАН и издадено НП. В тази връзка следва да бъде отбелязано
следното:
Актосъставител и административно – наказващ орган са приели, че на
20. 09. 2022 г. и на 21. 09. 2022 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, възз. П. П. П., в
качеството си на ВИД Кмет на Община – Вълчи дол, след Решение № 573 / 16.
06. 2021 г. на Общински съвет – Вълчи дол, съответно на първата дата
издавайки Заповед № 927 / 20. 09. 2022 г. е поето задължение, а на втората
дата, подписвайки нареждане е извършен разход, двата случая касаещи една и
съща сума – 16 970. 00 лв., за допълнително материално стимулиране на
общинските служители, без да е приложена процедура на предварителен
контрол за законосъобразност.
Видно от доказателствения материал, на посочените дати въззивникът
съответно е подписал заповед и нареждане, въз основа на които общинските
служители са получили допълнително материално стимулиране.
Същевременно актосъставител и административно – наказващ орган е
следвало да съобразят, че по случая е било налице решение на Общински
съвет – Вълчи дол, празничен повод – деня на независимостта, очевидно
наличие на парични средства и най – вече размера на полученото от
общинските служители – масово съответно по 30. 00 лв. и 100. 00 лв. и само в
четири от случаите по 200. 00 лв., което отнесено към цялостното
икономическо положение в Република България на работещите, в частност на
тези в общинските администрации, следва да поражда съответни изводи. В
този смисъл разглеждайки конкретния случай в цялост съдът намира, че са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси,
времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените обществени
отношения. Съгласно ТР № 1 / 12. 12. 2007 год. преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с правилното
приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване
на служебна проверка. В конкретния случай всички тези обстоятелства са
6
изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение, но следва
да се отбележи следното: от нарушението за което е ангажирана
отговорността не са настъпили вреди, не са засегнати интереси, не е налице
значимост на конкретно увредените обществени отношения. Осъщественото
по никакъв начин не е довело до ненормално функциониране на Община –
Вълчи дол. Не на последно място налице е дисбаланс между естеството на
нарушението и размера на наложеното, като санкционирането по такъв начин
за такива деяния, не е в интерес на обществото. Поради горните съображения
съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без
съмнение липсват вреди и вредни последици, налице са смекчаващи
обстоятелства и то изключителни, нарушението е с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на П. П. П., ЕГН: ********** следва да се присъди
сумата от 400. 00 лв. /четиристотин лв./, представляваща направени по делото
разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 11 – 01 – 152 / 17. 07. 2024 г. на Директор А – ДФИ, с
което на П. П. П., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на П.
7
П. П., ЕГН: ********** сумата от 400. 00 лв. /четиристотин лв./,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8