Р
Е Ш Е Н И Е
№
2390/21.12.2023 г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо
Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Илияна Джубелиева, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2216, по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Районен
съд Асеновград е постановил Решение № 104/21.07.2023г. по АНД № 194/2023г., с
което е изменил Наказателно постановление № 36-0001086/13.02.2023г. на и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на
П.В.П., с адрес ***, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1300 лв. за нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. В от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като намалява размера на глобата на 800
лева.
В
законоустановения срок за обжалване е подадена касационна жалба от директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, който споделя мотивите
на съда за безспорно установено нарушение, като обаче счита, че редуцирането на
размера на глобата е неправилно, тъй като не съответства на степента на
нарушението. Аргументира се с националната нормативна уредба, Регламент
2016/403 от 18.03.2016г. на ЕПС, степента на превишаване на товара с
потенциалната опасност към участниците в движението и инфраструктурата. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване изцяло на НП, с присъждане на разноски.
Подадена
е кацационна жалба и от П.П. против решението на РС Асеновград, в която се
релевира незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон
и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН. Навеждат се доводи, че липсват мотиви за
компетентността на органите по АНП, установеност на нарушението. Моли съда да
отмени оспореното решение и да постанови ново, с което отмени издаденото НП.
Претендира разноски. В отговор на касационната жалба на ответната страна,
оспорва същата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за основателност на
касационната жалба.
Касационните
жалби са подадени от легитимирани лица, в законния срок, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С
оспореното пред районния съд Наказателно постановление №
36-0001086/13.02.2023г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Пловдив административнонаказателната отговорност на П.В.П. е
ангажирана за това, че като водач на товарен автомобил "Ман", кат.
N3, с рег. № ****, собственост на „Скания Файнанс България“ЕООД, извършва
превоз на фракция, със заверено копие на лиценз на Общността № **********,
пътен лист № 400058/25.01.223г., товарителница № 744964/25.01.2023г. и кантарна
бележка № 28793/25.01.2023г., по маршрут с. Мулдава до гр. Пловдив. Водачът е
извършил превоз на товар, с МПС с четири оси с две управляеми оси, с обща маса
41080 кг., видно от кантарната бележка, като масата надвишава нормите на
максимално допустима маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено
ползване от 32000кг. с 9080кг.
Нарушението
е установено при проверка от служители на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" Пловдив, извършена на 25.01.2023 г., на околовръстен път
гр. Асеновград, на 300 м. от разклона за с. Мулдава в посока гр. Асеновград. За
констатираното срещу П.П. е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 40/25.01.2023г., в който на деянието е дадена правна квалификация
по чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1,
т. 6, буква "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Актът е
редовно връчен на нарушителя. Въз основа на констатациите в АУАН е издадено
оспореното пред районния съд наказателно постановление.
РС
Асеновград приема от правна страна, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, като е материално законосъобразно. От
първостепенния съд е обоснован извод, че санкцията не е съобразена с чл. 27 от ЗАНН. За законосъобразно ангажиране на отговорността на лицето по чл. 177, ал.
3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, съобразно който размерът на наложеното
наказание е в размер от 500 лв. до 3000 лева, според РС Асеновград наложената
глоба следва да бъде в размер на 800 лева, което би отговорило на целите на чл.
12 от ЗАНН.
Оспореното
решение е валидно и допустимо.
Районният
съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон и
установеност на нарушението. Направените изводи в тази насока се споделят
изцяло от касационната инстанция, поради което, на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.
По
касационната жалба на П.:
Неоснователно
е възражението на касатора П. за липса на компетентност на издателя на НП.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С т.
6 от Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. /приложена по адм. преписка/ министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е оправомощил директори на
РД "Автомобилна администрация", включително и на Пловдив - да издава НП за нарушения по ЗДвП; Оспореното
понастоящем НП е издадено от директор на РД "Автомобилна
администрация" – Пловдив. Нарушено е изискването на чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, според който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради
което компетентността се определя на база на правомощията на контролните
органи, разписани в приложимата Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, към която
препраща нормата на закона, между които контролни органи, са и тези към РДАА
Пловдив.
Неоснователни
са възраженията, направени от касатора П., за неустановеност на нарушението.
Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е описано извършеното нарушение.
Посочено е, че водачът е управлявал ППС със съответните характеристики,
като надвишава нормата от 32000кг. с
9080кг. Касационният състав приема, че вмененото на П. нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
За
процесното нарушение по чл. 139, ал. 1,
2 от ЗДвП е направена констатацията по документи/талон на МПС,
товарителница, пътен лист, кантарна бележка/. Констатацията е за превишение на
допустимата максимална маса и тази констатация е отразена в съставения АУАН,
който по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното, поради което в тежест за оспорващия наказателното постановление
е било да установи, че отразените факти относно констатираното надвишаване на
допустимата максимална маса не отговарят на това, което е по документи. След
като не е оборена констатацията в АУАН, то следва да се приеме, че нарушението
надлежно е било установено, а не да се прави извод, че е нарушена разпоредбата
на чл. 52 от ЗАНН и че нарушението не е установено, а се базира само на
предположения. Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че ППС
надхвърля допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ,
изхождащ от трето лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил
верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това
положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и
обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от
административнонаказващия орган. Касаторът П. е получил съставения АУАН срещу
подпис, като не е вписал обяснения и/или възражения по съдържанието му и не е
представил други доказателства в хода на административнонаказателното
производство.
Касационната
жалба на другия касатор - Директор РДАА Пловдив, е основателна. Въззивният съд
е допуснал нарушение на материалния закон с определяне на глобата в размер на
800 лева, като е изменил определената в НП от 1300 лева. Касационният съд не споделя
аргументите и мотивите на РС Асеновград, с които е изменена административната
санкция глоба от 1300 лева на 800 лева, тъй като счита, че определеният размер
на глобата в 800 лева не е съобразен с правилата на чл. 27 от ЗАНН. Управлението на претоварените превозни средства, крие
сериозен риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Безспорно
следва да се преценят и данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на
предходни нарушения и обществената му опасност. В АНП не е установено деецът да
е извършвал и други подобни нарушения, установени с влезли в сила НП.
Претоварването обаче в случая е с 9080 кг., което надвишава максимално
допустимото тегло с 28 %, поради което се квалифицира като възможно най-тежкото
нарушение по смисъла на т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежките
нарушения“, по Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета, (Правила за масата и размерите). Там се определя, че
когато е надхвърлена максимално допустима маса за превозни средства от
категория N3 с 20 % <, деянието се квалифицира като НТН – най-тежко
нарушение.
В случая максимално допустимата маса е надхвърлена с 28%,
което дори е доста повече от 20%, с оглед на което и за постигане целите на
наказанието, произтичащи от чл.
12 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че в НП наложеното на нарушителя
административно наказание, определено в размер на 1300 лева, от предвидените в
санкционната норма максимален размер от 3000 лева, е правилно определено от
административнонаказващия орган.
С оглед на горното съдът счита, че касационната жалба на
Дирекор РДАА Пловдив е основателна и следва да бъде уважена. Решението да бъде
отменено и НП да бъде потвърдено като законосъобразно и на касатора да бъдат
присъдени разноски в производството, което следва да бъдат определени в размер
на общо 160 лв. за двете инстанции(по 80 лева юрисконсултско възнаграждение за
всяка от инстанциите).
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 104/21.07.2023г. по АНД № 194/2023г. по описа на Районен съд –
Асеновград и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 36-0001086/13.02.2023г. на и.д. директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на П.В.П., с
адрес ***, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1300 лв. за нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. В от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
Осъжда
П.В.П., с адрес ***, да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“Пловдив сумата от 160 (сто и шестдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.