РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. гр. Хасково, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640103063 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Стройрент” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Подуяне, бул. „Ботевградско шосе” № 273, против „Кей Ви Джи“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“Васил
Левски“ № 61, вх.Б, ет.4, ап.11, представлявано от Ж. Г. Ж. – Управител, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
За претендираните суми е издадена заповед № 971 от 19.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2070 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено от него заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника било
образувано ч.гр.д. № 2070/2022 г. по описа на Районен съд Хасково и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 971/19.08.2022г.
На 14.11.2022 г. той бил уведомен, че срещу издадената заповед за
изпълнение по делото в срок било подадено възражение от длъжника, като
съдът му указал възможността да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок от съобщението, респ. да представи доказателства за
предявен иск по заповедното производство, поради което за него бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземането.
Обстоятелството, въз основа на което произтичало вземането му бил
1
сключен на 09.08.2019 г. в гр. Хасково, между страните Договор за наем на
строително оборудване № ДХ2000000264/09.08.2019, по силата на който
ищецът като наемодател, отдавал под наем строително оборудване на
ответника, в качеството му на наемател, при описаните в договора общи
условия, при които се извършвало наемането на съответното оборудване.
Съгласно чл. 1 от Договора, при всяко желание на наемателя да ползва
конкретно оборудване, страните подписвали допълнително споразумение към
договора, в което конкретното оборудване се описвало подробно по вид,
елементи, наименование, количество, единична цена, стойност, наемни
периоди и други характеристики. Допълнителното споразумение и приемо-
предавателният протокол към него удостоверявали фактическото предаване
на оборудването от наемодателя на наемателя и началото на наемния период.
В чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Договора било установено, че ако след изтичане на
наемния срок, ползването на оборудването продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се считал за продължен за
неопределен срок.
Твърди се в исковата молба, че на 12.08.2019 г. в гр. Хасково, между
ищеца и ответното дружество, представлявано от К. Ж., упълномощен от
управителя Ж. Г. Ж. съгласно пълномощно с peг. № 1830/17.07.2017г. на
нотариус с peг. № 412, било сключено Допълнително споразумение №
20001881/12.08.2019 г. към Договора за наем и бил подписан Приемо-
предавателен протокол за отдаване на оборудване № 201449/12.08.2019 г., по
силата на които ищецът като наемодател отдал под наем на ответника като
наемател за първоначално уговорен период от 7 дни следното оборудване:
телескопичен челен товарач 17 м (телехендлер), кофа за телескопичен товарач
и вилици за телескопичен товарач за обект с. Ведраре (бивше КТЗ). В т. 1, ал.
3 от Допълнителното споразумение било установено задължение на
наемателя да отговаря за връщането на оборудването. Съгласно т. 5.2. от
Допълнителното споразумение транспортите от и до обекта и склада на
наемодателя били за сметка и на отговорност на наемателя.
Посочва се, че по време на ползването му от наемателя, с така наетото
оборудване се случил инцидент, за което поради цялостна техническа повреда
и функционална негодност, били предприети редица действия по пътуване и
оглед от специализирана сервизна група, установяване на множество щети,
наблюдаване на опити за изкарване на машината от изкопен ров, подготвяне
за безопасен транспорт, демонтиране (срязване) на „стрелата“ и
стабилизаторите на челния товарач (със собствено тегло от 12 тона), качване
и сваляне от камиони преди и след транспортиране, видно от приложените
като доказателства 2 бр. Протоколи за ремонт № 16288/29.08.2019 г. и
№16289/05.09.2019 г.
Поддържа се, че в израз на добра воля и партньорско отношение,
горепосочените услуги не били фактурирани на клиента, като единствено бил
фактуриран транспорт на база изминатите километри от двете
2
пътнотранспортни средства. Като доказателство ищецът прилагал два броя
товарителници (Товарителница № 887534 и Товарителница № 024961) от
05.09.2019 г. за ангажиран и осъществен транспорт на наетия от ответника
телескопичен товарач (телехендлер) С10143 и отрязаната след инцидента
стрела на телехендлера, както и ползвани кофа и вилици.
Вземането, предмет на заявлението, касаело разходи, направени от
наемодателя, за извършен/ползван на 05.09.2019 г. външен транспорт за
прибиране на наетото от ответника строително оборудване с два броя открити
тежкотоварни пътно-превозни средства от с. ************** (посочено и
като място на ползване на оборудването, съгласно т. 3 на Допълнителното
споразумение от 12.08.2019г.) до склада на ищеца в гр. София, бул.
Ботевградско шосе № 273. Същото се претендирало на основание т.1 ал. 3 от
Допълнително споразумение № 20001881 от 12.08.2019г., съгласно която
клиентът винаги бил отговорен за връщане на оборудването, във вр. с т. 5.2.
от същото, съгласно която „транспортите от и до обекта и склада на
Наемодателя.... са за сметка и на отговорност на Наемателя“.
Сочи се още в исковата молба, че натоварването и/или превозът се
фактурирали от наемодателя и се заплащали от наемателя в срока, посочен в
издадената фактура. Видно от приложените два броя фактури, същите били с
падеж 21.09.2019 г. (за Фактура № 80000076263 ) и 25.09.2019 г. (за Фактура
№ *********), като след изтичане на срока, плащане не било осъществено.
На 10.02.2020 г. до посочената в Договора за наем електронна поща на
ответника била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
10/10.02.2020 г., с която ищецът го поканил в седемдневен срок да изпълни
доброволно задължението си за плащане на сумите по изрично посочените в
поканата фактури, сред които били и двете фактури - главница по настоящото
заявление, но плащане в дадения срок също не било постъпило.
Предвид липсата на доброволно плащане на задълженията, ищецът
предприел действия по принудително събиране на вземането, като на
17.03.2020 г. подал заявление по чл. 410 ГПК с вх.№ 5306/17.03.2020 г. по
описа на PC - Хасково за вземането си по посочените в поканата четири броя
фактури, ведно с договорната неустойка за забава, за което вземане била
издадена впоследствие Заповед за изпълнение № 288/13.04.2020 г. по ч.гр.д.
№ 722/2020 г. по описа на PC - Хасково. С оглед подадено възражение срещу
заповедта, ищецът предявил установителен иск за вземането си по чл. 422
ГПК, за което било образувано гр.дело № 2730/2020 г. по описа на PC -
Хасково. С постановеното по него Решение № 260332/05.07.2020г. било
установено със сила на присъдено нещо вземането на ищеца по две от
четирите фактури, а именно - фактурите, издадени за вземанията за наем,
като искът в частта за вземанията за транспортни разходи като неоснователен
бил отхвърлен, с оглед несъответствие на основанието, от което произтичало
вземането по издадената заповед за изпълнение и наведеното с исковата
молба основание, респ. - несъответствието в предмета на инициираното
3
заповедно производство с предмета на установителния иск в първа
инстанция, а не поради недължимост на сумите. Ищецът обжалвал така
постановеното решение в отхърлителната му част, вследствие на което било
постановено окончателно решение № 194/17.11.2021 г. по в.гр.дело №
511/2021 г. по описа на ОС - Хасково, с което окръжният съд обезсилил
първоинстанционното решение в частта, в която били отхвърлени
установителните искове за вземания за транспортни разходи като
неоснователни, като намерил същите за недопустими, предвид липсата на
идентичност в предмета на заповедното и първоинстанционното
производство.
Ищецът отбелязва, че претенцията му за присъждане на обезщетение в
размер на законната лихва за забава до окончателното изплащане на
главницата се основавала на чл. 86 ЗЗД и била за периода от 13.10.2020 г.
(датата, на която на длъжника била връчена Заповед за изпълнение №
288/13.04.2020 г. - в хода на ч.гр.д. № 722/2020г. по описа на PC Хасково,
предвид съдържащото се в нея към онзи момент задължение за плащане на
960.00 лв., за което били издадени фактура № **********/16.09.2019г и
фактура № **********/20.09.2019г.) до 15.08.2022 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с
входящ № 13355/16.08.2022 г.), в размер на 179.20 лв.
Тъй като липсвало постъпило плащане от ответника, ищецът пристъпил
към законоустановения ред за защита на своите имуществени права, като
инициирал заповедно производство пред компетентния Районен съд -
Хасково и за неплатените фактури и дължимата неустойка, била налице
издадена от съда заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
2070/2022г. по описа на Районен съд- Хасково.
Предвид изложеното, ищецът иска съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че по силата на Договор
за наем на строително оборудване № ДХ2000000264/09.08.2019 и
Допълнително споразумение № 20001881 от 12.08.2019г., ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 960.00 лв. - главница, представляваща
неизплатени задължения за осигурен от ищеца транспорт, за сметка и на
отговорност на ответника на основание т. 1, ал. 3 от Допълнително
споразумение № 20001881 от 12.08.2019г. към Договор за наем на строително
оборудване № ДХ2000000264/09.08.2019, обективирани във Фактура №
**********/16.09.2019г. за сумата от 600.00лв. с ДДС и Фактура №
**********/20.09.2019г. за сумата от 360 лв. с ДДС; сумата от 179.20 лв. -
законна лихва за забава за периода от 13.10.2020г. до 15.08.2022 г.
Претендират се направените съдебни разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 г. ищецът чрез
процесуалния си представител, е заявил, че поддържа предявените искове и е
направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
4
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 ГПК. Съобразно
изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 1000 лева, включващи разноски за
заповедното производство (ч. гр. д. № 2070 по описа за 2022 г. на Районен съд
Хасково) от 25 лева за държавна такса и 420 лева за адвокатско
възнаграждение, както и за настоящото производство от 25 лева за държавна
такса и 480 лева - за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Кей Ви Джи“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“Васил
Левски“ № 61, вх.Б, ет.4, ап.11, представлявано от Ж. Г. Ж. – Управител, ЧЕ
ДЪЛЖИ на „Стройрент” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Подуяне, бул. „Ботевградско шосе” № 273, по
сключен между тях Договор за наем на строително оборудване №
ДХ2000000264/09.08.2019 и Допълнително споразумение № 20001881 от
12.08.2019г. следните суми: сумата от 960.00 лв. - главница, представляваща
неизплатени задължения по Фактура № **********/16.09.2019г. за сумата от
600.00лв. с ДДС и Фактура № **********/20.09.2019г. за сумата от 360 лв. с
ДДС; сумата от 179.20 лв. - законна лихва за забава за периода от 13.10.2020г.
5
до 15.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 16.08.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед № 971 от 19.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2070 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Кей Ви Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково, бул.“Васил Левски“ № 61, вх.Б, ет.4, ап.11,
представлявано от Ж. Г. Ж. – Управител, да заплати на „Стройрент” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Подуяне, бул. „Ботевградско шосе” № 273, направените в заповедното и в
настоящото производство разноски в размер общо на 1000,000 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6