Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
08.11.2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Йорданова в. гр.дело № 1208 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на С.Р. П.срещу № 253586/30.10.2017 г.
постановено по гр.д. 21544/2017 г. по описа на СРС, 85 състав, с което е
признато за установено, че П.дължи на „Т.С.“ ЕАД 58,31 лв. – главница, за
доставена от дружеството топлинна енергия (ТЕ) за периода 01.11.2013 г. –
30.04.2015 г. за обанотен №281849, ведно със законната лихва за периода от
17.08.2016 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на
118,42 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 01.08.2016 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.08.2016 г. по ч.гр.д. 46217/2016
г. по описа на СРС, 85 състав.
Във въззивната
жалба се поддържа, че за периода 01.11.2013-30.04.2015 г. се е дължала главница
за ТЕ в размер на 1049,96 лв., задължението за която е било погасено чрез
плащане /106,06 лв. на 22.11.2014 г., 89,76 лв. на 21.01.2015 г., 88,27 лв. на
23.02.2015 г. (платени преди заявлението по чл. 410 от ГПК) и 765,87 лв. на
15.02.2017 г. (платени след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК). От
претендираната в заявлението главница в размер на 774,38 лв. ищецът твърди, че
е платил 765,87 лв. в срока за възражение, а 8,51 лв. още преди образуване на
заповедното производство. Излага, че ищецът не е претендирал сума за дялово
разпределение в исковата молба, а само такава за топлинна енергия в размер на
58,31 лв., като иска е недопустим до размера от 49,80 лв. (размера на
претендираната главница за дялово разпределение в заповедното производство) и
неоснователен за 8,51 лв., поради погасяване
чрез плащане. Излага, че „Т.С.“ ЕАД не е съобразила разпоредбата на
чл.76, ал. 1 от ЗЗД въпреки посочените от негова основания за плащане в
платежните документи. Излага, че е заплатил претендираната със заявлението
лихва върху незаплатената главница за ТЕ в размер на 100,92 лв., като разликата
до 110,96 лв. -претендираната със заявлението по чл. 410 от ГПК лихва върху
главницата за ТЕ в размер от 10.04 лв. е недължима поради недължимост на
заявената с исковата молба главница в размер на 58,31 лв. за периода 22.11.2014
г. до 01.08.2016 г. (тъй като тази сума реално в формирана от претендирата от
ищеца сума за главница за дялово разпределение 49,80 лв. и сумата от 8,51 лв.
платени преди образуване на заповедното производство.) Сочи, че в исковата
молба ищецът не е претендирал и лихви върху главницата за дялово разпределение,
поради което претенцията за лихви в исковата молба над 110,96 лв.-
претендирания размер на лихва върху ТЕ по заявлението до 118,42- претендиран размер
по исковата молба е недопустима. Сочи, че е признал дължимостта на 100,92 лв.- лихва за
забава върху прогнозните фактури за ТЕ за периода 31.12.2013 г.-01.08.2016 г. като
ги е заплатил на 05.10.2017
г. Иска на основание чл.235, ал.3 съдът да вземе предвид плащането в размер на
100,92 лв. Иска отмяна на обжалваното решение отхвърляне на
претенцията на ищеца за сумата над 100,92 лв. в размер на 58,31 лв. главница и
17,50 лв. лихви за забава като неоснователна. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ищцовото дружество.
В откритото
съдебно заседание за въззивника се явява адв. Т., който поддържа въззивната
жалба. Излага, че сумите за топлинна енергия са били платени- част преди
завеждане на заповедното производство, а друга част след това. Сочи, че
претендираните суми за дялово разпределение не са заплатени, тъй като не са
претендирани с исковата молба. Поддържа, че ищцовото дружество е погасило суми
за дялово разпределение, въпреки посоченото в платежните документи основание-
топлинна енергия.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е частично неправилно
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., В
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това настоящият
състав следва да вземе предвид релевираните доводи за плащане и приетите
доказателства в тази насока, представени в срока по чл. 235, ал. 3 ГПК.
В полза на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от дата 19.08.2016 г. по
ч.гр.д. 46271/2016 г. по описа на СРС, 85 състав по силата на която длъжникът С.Р.П.
следва да заплати сумата от 824,18 лв. главница за топлинна енергия за периода
01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. ведно със законната лихва за периода от 17.08.2016
г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 118,42 лв. за периода от
31.12.2013 до 01.08.2016 г.
С исковата
молба, с оглед извършени плащания след образуване на заповедното производство, топлофикационното
дружество е претендирало заплащането на сума в общ размер на 176,73 лв., от
които 58,31 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013 г.- 30.04.2015г. и 118.42 лв.- законна лихва за
забава от 31.12.2013 г. до 01.08.2016 г. ведно със законната лихва от
17.08.2016 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дълга.
В хода на
първоинстанционното производство са приети, представени от ответника: платежно
нареждане от 15.02.2017 г. за стойност от 765,87 лв. с посочено основание за
плащане: клиенти номер 481849, остатък от главница-765,87 лв. по изравнителна
сметка 01.11.2013 г.- 30.04.2015 г., с наредител С.П.; платежно нареждане за
стойност от 106,06 лв. от дата 22.11.2014 г. с посочено основание Фактура
**********; платежно нареждане за стойност от 89,76 лв. от дата 21.01.2015 г. с
посочено основание за плащане Фактура **********; платежно нареждане за
стойност от 88,27 лв. от дата 23.02.2015 г. с посочено основание за плащане
Фактура **********; платежно нареждане от 05.10.2017 г. за сумата от 100,92 лева, с основание
за плащане „лихва за забава 01.01.2014-01.08.2016 г.“, клиентски номер 281849,
наредител С.Р.П.; платежно нареждане от 05.10.2017 г. за сумата от 38,93 с
основание за плащане „законна лихва върху 765,87 лв. за периода
17.08.2016-15.02.2017 г., клиенти номер 281849.
По делото е
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която като взе предвид
разпоредбата на чл.202 от ГПК настоящият състав кредитира. Съгласно
заключението на експертизата част от
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е заплатена.
Съгласно заключението задължението на ответника за процесния период възлиза
общо на 824,18 лв., от които 774,38 лв.- главница за топлинна енергия и сумата
от 49,80 лв. по издадени два броя фактури за дялово разпределение. Сумата от
824,18 лв. е останала незаплатена след като са взети предвид плащани в размер
на 89,76 лв. по фактура *********/31.12.2014 г., 88,27 лв. по фактура
**********/31.01.2014 г. и 106,06 лв. по фактура **********/31.10.2014 г.(с
което плащане в погасено задължение а м.07.2014 г. и част от задължението за м.10.2014
г.). На 15.02.2017 г. (след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК) от ответника е извършено плащане за исковия
период в размер на 765,87 лв., като с това плащане е намалено задължението от
824,38 лв.(включващо главница за ТЕ 774,38 и главница за дялово разпределение-
49,80 лв.), като остава задължение за главница в размер на 58,31 лв. По въпроса
за изчисляване на законната лихва, вещото лице е отговорило, че за периода от
датата на изпадане на ответника в забава (31.12.2013 г.) до 01.08.2016 г. лихвата възлиза на 106,01 лв., която сума
съдът възприема да е била дължима за процесния период. Лихвата върху сумата от
49,80 лв.-главница за дялово разпределение възлиза на сумата от 7,46 лв. за
периода от 31.12.2013 г. до 01.08.2016 г.
При така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
Правилно от първоинстанционният съд е било
взето предвид извършеното от ответника след образуване на заповедното
производство плащане в размер на 765,87 лв. В платежното нареждане за сумата, ответникът
е посочил изрично какво задължение заплаща – главница за периода 01.11.2013 г.-
30.04.2015г. (доколкото заповедта за изпълнение е издадена само за главница и
лихва за топлинна енергия, за съда няма
съмнение, че волята на ответника е била за погасяване на задължението за
главница за топлинна енергия). С оглед данните на съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и отговаряща на всички
поставени въпроси стойността на главницата за незаплатената топлинна енергия за
процесния период е била 774,38 лв., като искът на ищеца се явява основателен
само за разликата между заплатената от ответника в хода на заповедното
производство сума – 765,87 лв. и посочената в експертизата стойност – 774,38
лв., т.е. за 8,51
лв., които са били дължими и за които не са събрани доказателства да са били
погасени. Искът за главница за топлинна енергия за разликата над 8,51 лв. до пълния
претендиран размер от 58,31 лв. следва да бъде отхвърлен, доколкото не е
доказано топлинна енергия за такъв размер да е била доставена на клиента. Ищецът
не е претендирал заплащане на суми за главница дължими за дялово разпределение,
поради което и съдът не се произнася за такива.
Относно задължението за лихва съдът намира, че
първоинстанционният съд е следвало за съобрази доказателствата за заплащане на
сумата от 100,92 лв. представени в проведеното по делото открито съдебно
заседание. Представеното платежно нареждане за сумата от 100,92 лв. с основание
за плащане „лихва за забава 01.01.2014-01.08.2016 г.“, клиентски номер 281849,
наредител С.Р.П. следва да се съобрази по реда на чл.235, ал.3 от ГПК от
настоящия състав. С оглед претендираните от ищеца суми за лихва с исковата
молба в размер на 118,42 лв. и данните
от ССчЕ, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2013 г. -01.08.2016 г.
възлизат на сумата от 106,01 лв. и съобразявайки извършеното плащане на
стойност 100,92, съдът намира, че искът за лихва за забава за процесния период
се явява основателен за сумата от 5,09 лв. Искът за лихва за забава за разликата над 5,09 лв. до
пълния претендиран размер от 118,42 лв. следва да бъде отхвърлен - в частта за сумата в размер на 100,92 лв. поради плащане, а за сумата в
размер на 12,41 лв. поради недоказаност
на размера. Ищецът не е претендирал заплащане на суми за лихва върху главница
за дялово разпределение, поради което и съдът не се произнася за такива.
По разноските:
С оглед
установеното плащане на процесните суми в хода на
висящото производство - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предхожда
плащането на главницата, а лихвата е заплатена в хода на първоинстанционоото
производство- се налага извод, че ответникът е станал причина за завеждане на делото. По изложените съображения и по
аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 от ГПК
ответникът дължи присъдените в полза
на ищцовото дружество с решението на СРС суми за разноски в пъроинстанционното
исково производство и в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във въззивното
производство и двете страните имат право на разноски. В полза на въззивника
следва да се присъди сумата от 300,00 лв.
за платените държавна такса и адвокатско възнаграждение (плащането е
доказано с представения договор за правна помощ и съдействие служещ за разписка
съгласно указанията дадени в ТР 6/2012
на ОСГТК на ВКС) съразмерно.
Настоящият
съдебен състав намира, че в полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство, тъй като реално не са извършени действия
по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на
дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба и в проведеното съдебно
заседание не е присъствал негов процесуален представител.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК
настоящето решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от №
253586/30.10.2017 г., постановено по гр.дело № 21544/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 85 с-в, в
частта, с която е признато за установено предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове, че С.Р.П., ЕГН: **********
*** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** на основание, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумите над 8,51 лв. до пълния претендиран размер от 58,31 лв. - главница
за топлинна енергия за периода м. 01.11.2013 г.- 30.04.2015г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 17.08.2016 г., до окончателното
плащане и сумата над 5,09 лв. до пълния претендиран размер от 118,42 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от от
31.12.2013 г. до 01.08.2016 г. вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД искове, за признаване на установено, че С.Р.П.,
ЕГН: ********** ***, дължи на
дружеството следните суми: 49,80 лв. главница за топлинна енергия за
периода м. 01.11.2013 г.- 30.04.2015г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 17.08.2016 г., до окончателното
плащане и 113,33 лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 31.12.2013 г. до 01.08.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от №
253586/30.10.2017 г., постановено по гр.дело № 21544/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 85 с-в, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Р.П., ЕГН:
********** *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 300,00 лв. - разноски за
въззивното производство в размер, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановени при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.