№ 23468
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110124947 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ********************, ЕИК *********, срещу
ответника **********************, ЕИК *********, осъдителен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 200 лв., частично
от общо 762,25 лв., представляваща остатък от главница за регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски,
по Щета № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 26.04.2024 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът ********************, ЕИК *********, твърди, че на
07.03.2023 г. в при движение в ****************************, водачът на
лек автомобил „************“, ДК № *******, предприема маневра „ляв
завой“ към ********** от дясната лента за движение, в резултат на което удря
движещия се в средна лента по ************ лек автомобил „***********“,
ДК № ********, и му причинява материални вреди. За процесното ПТП бил
съставен Двустранен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на ПТП за лек
автомобил с марка и модел „***********“, ДК № ********, при ищеца била
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № ***************/16.01.2023 г., а отговорността на
водача на лек автомобил „************“, ДК № ******* - била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на
МПС „***********“, ДК № ********, при ищеца е била заведена Щета №
*********, като било определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1682,74 лв. в полза на увреденото лице. Ищецът предявил
регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от 1697,74 лв.,
с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., получена на
08.06.2023 г., като ответникът възстановил частично претендирата от ищеца
1
сума със заплащането на 935,49 лв. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
С молба от 02.12.2024 г., ищецът иска изменение на иска на осн. чл. 214
ГПК чрез увеличение на размера му от 200 лева на 762,25 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **********************, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И. П., с който оспорва
иска като неоснователен. По същество твърди, че с изплащането на сумата от
935,49 лв. е погасил изцяло регресната претенция на ищеца. Оспорва да
дължи направените ремонтни разходи в пълен размер. Сочи, че увреденият
автомобил не е бил в гаранция, поради което не е било задължително
ремонтирането му в оторизиран сервиз. Твърди, че стойността на ремонта не
отговаряла на средните пазарни цени за работа и резервни части. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявен е с исковата молба осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лв., частично от общо
762,25 лв. С последваща молба с вх. № 389364 от 02.12.2024 г., подадена
преди приключване на съдебното дирено в първата инстанция, ищецът
увеличава размера на предявения иск от 200 лева на 762,25 лв. В съдебната
практика се е наложило разбирането, че по допустимостта на изменението на
иска, съда се произнася с определение, с цел внасянето на яснота относно
предмета и страните по делото. Същевременно обаче не съществува съмнение,
че пропускът на съда да постанови определение не опорочава решението по
изменения иск, ако са били налице предпоставките за изменение на иска. В
този смисъл Определение № 50489 от 10.07.2023 г. на ВКС по т. д. №
1510/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 493 от 13.10.2016 г. по т.д. 1484/2016 г.
на ВКС , постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което изрично е прието,
че правните последици на изменението на предявения иск чрез увеличаване на
размера му настъпват с надлежното предявяване на частта от спорното право,
която първоначално не е била заявена от ищеца с исковата молба, като за
настъпването на тези последици не е необходимо произнасянето на сезирания
първоинстанционен съд с нарочен акт. В разглеждания случай, са били налице
предпоставките за изменение на иска, доколкото искането е заявено в срока по
чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК, не се касае за едновременно изменение на
размера и основанието на иска, поради което изменение на иска е допустимо.
Ето защо искът е предявен за целия размер на процесното вземане от 762,25
лева съгласно молба от 02.12.2024 г. от ищеца.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
2
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. В
тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане на падежа.
С определението от 19.09.2024 г. всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за
безспорни между страните, а именно: На 07.03.2023 г. при движение в
****************************, водачът на лек автомобил „************“,
ДК № *******, предприема маневра „ляв завой“ към ********** от дясната
лента за движение, в резултат на което удря движещия се в средна лента по
************ лек автомобил „***********“, ДК № ********; Наличие на
валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ***************/16.01.2023 г., спрямо
„***********“, ДК № ********, при ищцовото дружество; Ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение по Щета № ********* в размер на
1697,74 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; Наличие
на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна
полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС
„************“, ДК № *******; Ответникът е заплатил по регресната
претенция сумата от 935,49 лв. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е
възникнало регресното вземане. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда. Съгласно приета по делото фактура №
**********/13.04.2023 г., издадена от ***********, стойността на ремонта за
л.а. *********** с рег. № ********, 86 879 е в общ размер на 1682,74 лева. В
хода на производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните
в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, което съдът възприема като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил “***********”, с рег. №
********, изчислена по цени на официален сервиз съгласно представена
фактура, издадена от *********** – официален представител на марката
„*****“ към датата на ПТП е в размер на 1 682,74 лв. Стойността необходима
за възстановяване на лек автомобил “***********”, с рег. № ********,
изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП е 1386,60 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
границите на 10,00 лв. - 25,00лв.
От приетото по делото и неоспорено от страните удостоверение от
26.11.2024 г. *************, ЕИК ********* се установява, че автомобил
“***********”, с рег. № ********, с шаси № ***************** по
информация от електронната система на „*****“ е предаден на клиента на
15.01.2019г. с основна гаранция от 5 години (до 14.01.2024г.) или 150 000 км.,
което от двете настъпи по-рано. Към 07.03.2023г., автомобилът е бил в
3
гаранция.
Съдебната практика приема, че стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години /а в някои хипотези -
не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на
марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се застрахователно
обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените
по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото.
Съдът като взе предвид гореизложеното и като съобрази, че по делото е
установено, че л.а. „*****“, модел „ ********“ е бил в основна гаранция от 5
години към датата на ПТП /07.03.2023 г./, както и че ремонтът е извършен от
официален сервиз на марката „*****“ към датата на ПТП – *********** на
стойност от 1682,74 лева съгласно фактура № **********/13.04.2023 г. и
заключение на САТЕ, то следва да бъде присъдена стойността на ремонта по
фактура, която е в размер на 1682,74 лева, потвърдена и от САТЕ. Доколкото
ответникът е платил сумата в размер на 935,14 лева, то остава неплатен
остатък от 747,25 лева. Съгласно българския КЗ се покрИ.т разумно
направените разноски за предявяване на претенцията /чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ/,
които според САТЕ/ т. 5/ са в размер между 15 лева и 25 лева, а в разглеждания
случай претенцията е за 15 лева. Ето защо, исковата претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 762,25 лева, представляваща
разликата над платената сума от ответника до пълния претендиран размер се
явява основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноските за държавна такса, депозит САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя в размер на 50 лева следва да бъдат възложени на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК в тежест на ответника в общ размер на 300 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
**********************, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ****************** да заплати на *******************, ЕИК:
*********, със седалище с адрес на управление: **********************
сумата от 762,25 лева (седемстотин шестдесет и два лева и 25 стотинки),
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил,
марка „*****“, модел „********“, с рег. № ********, причинени от
4
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.03.2023 г. и разходи за
определянето му по Щета № *********, ведно със законната лихва върху
сумата от 200 лева от 29.04.2024 г. до окончателното изплащане и ведно със
законната лихва върху увеличения размер на главницата над 200 лева до
762,25 лв. от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК **********************,
ЕКИ: *********, със седалище и адрес на управление: ******************
да заплати на *******************, ЕИК: *********, със седалище с адрес
на управление: ********************** сумата в размер на 300 лева –
разноски за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5