Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.01.2024 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
10.01.2024 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
146 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от
ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от А.Д.Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез уълномощения й
процесуален представител - адвокат И.И. от
АК-***,
с адрес за призоваване: ***, против Решение №181 от 04.08.2023 год., постановено по АНД №536/2023 год. по описа на Районен
съд – Кърджали, с което е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че намира
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което го обжалва
в законоустановеният срок. Твърди, че съдът неправилно и
незаконосъобразно приел, че ЕФ е издаден правилно и законосъобразно, че е
съобразен с изискванията на Наредба №8121з-532 и е отхвърлил като неоснователни
всички негови доводи относно неправилността и незаконосъобразността му и не е намерил
нито едно нарушение на административнонаказателното
производство. Счита изводите на съда за неправилни и незаконосъобразни. Твърди
на първо място, че законодателната уредба на приложението на електронния фиш, а
именно - чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532, не била спазена в
конкретния случай. Не било спазено изискването по наредба за съставяне на
протокол за всяко използване на АТСС, като се посочва и знака,
установяващ ограничението и отстоянието му от АТСС. Сочи,
че съдът приел, че замерването се извършва в чертите на града и няма нужда от
посочване на знака, но в случая не била изпълнена и разпоредбата на чл.10, ал.3
от Наредба №8121з-532, тъй като не било фиксирано точно мястото на което е
разположен уредът, след като липсвал необходимият протокол и че наличието на
снимка на уреда не замествала протокола, както изисквала наредбата. Отделно от
това твърди, че наличните протоколи не били с достоверна дата - представеният
протокол за използване на АТСС бил с дата 01.02.2022 год., датата на приемане на
същия била 31.01.2022 год. и датата му на проверка е 01.02.2023 год. или една
година по-късно. Касаторът счита това за особенно съществено процесуално нарушение, тъй като
нарушението уж е фиксирано на 30.01.2022 год., а протоколът е изготвен след два
дни и е проверен цяла година по-късно. Счита това за недопустимо и за
съществено нарушение, оказващо влияние върху правилността и законосъобразността
на административния акт.
На второ масто касаторът
твърди, че съдът не взел предвид и друго съществено процесуално нарушение, като
сочи, че при изписване и определяне на АТСС в ЕФ били посочени различни
технически средства - един път било посочено, че средството е ARН CAM S1, а
после било посочено „автоматизирано техническо средство №***“, което също не
уточнявало, стационарно средство ли е или е подвижно такова и как с две
средства е установено превишението на скоростта. Излага
довод, че нямало пояснение, защо са две техническите средства, кое е точното и
вярно в случая, а същото било от значение за начина и реда на действие от
контролните органи при налагане на административни санкции. Касаторът
моли съда в жалбата, като има предвид изложеното и събраните доказателства по
делото, да отмени обжалваното от него решение на Районен съд - Кърджали, като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отмени,
като неправилен и незаконосъобразен, и Електронен фиш серия ** №***, издаденот ОДМВР - Кърджали и му присъди разноските и за
двете инстанции.
Касаторът А.Д.Б.
от ***, редовно призована за съдебното заседание, не се явява и
не се представлява.
Ответникът
по касация – ОД на МВР - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк.С.
Ч., преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва
касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното
решение за правилно и в съответствие с материалния закон. Сочи в същата, че от
събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение и че правилно е преценен размера на наложеното
наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Сочи също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното, моли съда да
потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния
съд решение, с което е потвърден обжалваният електронен фиш. Претендира юрисконсултеко възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали,
а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира
подадената касационна жалба срещу решението на Районен съд – Кърджали, с което
е потвърден издадения електронен фиш спрямо касатора,
за неоснователна. Счита, че правилно е приложен материалният закон и са
спазени всички изисквания на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че
са изпълнени и съответните разпоредби от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. Намира
също, че по изложените съображения в касационната жалба за допуснати нарушения
при съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата, не се установява нито едно от
посочените оплаквания, поради което предлага да бъде оставено в сила обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност е неправилно приложение на материалният закон,
което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение
на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №181
от 04.08.2023 год., постановено по АНД №536/2023 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил електронен
фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОД на МВР - Кърджали, с който,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на А.Д. Б., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, е
наложено наказание „глоба”, в размер на 50.00/петдесет/ лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система на 31.01.2022 год., в 12:34 часа, в град Кърджали.
Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил А.Д.Б., с постоянен адрес:***, ЕГН **********,
да заплати на ОД на МВР - Кърджали сумата от 80.00/осемдесет/ лева,
представляващи направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 31.01.2022 год., в град Кърджали, се осъществявал видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол
на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH
CAM S1 №***. Същият бил позициониран в ***, на бул.„***“, до ***, където
действащото ограничение на скоростта било 50 км/час за населено място. В 12:34
часа на 31.01.2022 год. бил заснет движещ се по бул.„***“ в град Кърджали,
посока от *** към ***, лек автомобил, марка „Мерцедес ***”, с рег.№***, със
скорост 67 км/час, при ограничение на скоростта 50 км/час. След обработване на
информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който,
като нарушител било вписано името на А.Д.Б. в графа собственик, на
когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш
било вписано движение с установена скорост от 67 км/час - превишаване със 17
км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателката било наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 50.00/петдесет/ лева.
Горната
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от приложените по
делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: разпечатка на снимков материал от 31.01.2022 год., в
който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер,
датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; справка за
снимка към Електронен фиш серия ** №***; Справка за собственост и регистрация
на МПС, видно от която, собственик на лек автомобил марка „Мерцедес ***”, рег.№***,
е жалбоподателката А.Д.Б.;
Списък от 24.01.2018 год. на служители от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали,
преминали обучение за работа със СПУКС; Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №41-СГ-ИСИС/05.10.2021 год., от
които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в
случая техническо средство; Протокол рег.№1300р-663 от 01.02.2022 год. за
използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата
31.01.2022 год.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката;
снимков материал на разположението на уреда за заснемане.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел
най-напред, че
жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
На следващо място съдът е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час и че видно от
атакувания електронен фиш, мястото на нарушението е в град Кърджали. Посочил е също, че тъй като
в настоящия случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено
място със 17 км/час, е приложена
санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева,
за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 11 до 20 км/час и че следователно, деянието, за което е
реализирана отговорността на жалбоподателката е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл, че посочената в електронния фиш скорост е
намалена с 3 км/час, тъй като административнонаказващият
орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5
от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Приел е, че обосновано и правилно е санкционирана А.Д.Б. за извършеното административно
нарушение с лекия автомобил
„Мерцедес ***”, рег.№***, в
качеството на собственик, на когото е регистрирано
моторното превозно средство, доколкото същата не е декларирала по установения
ред друго лице да е извършило нарушението. Районният
съд е посочил също, че жалбоподателката попада в
кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за
извършеното нарушение, отразено в електронния
фиш.
При извършената служебна проверка съдът не е констатирал
в хода на административнонаказателното производство да
са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Посочил е, че нарушението е установено
с техническо средство, при спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.
за условията и реда за използване
на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, както
и че по делото е представен задължителният
в случаите на използване на
АТСС, протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно датата, часа, мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения
електронен фиш. Районният съд е приел, че при съставяне на протокола за използваното АТСС не са допуснати
съществени пороци, представляващи самостоятелно основание за отмяна
на атакувания акт, като е отбелязъл, че в горния десен ъгъл на протокола е посочен рег.№1300р-663/01.02.2022 год., която е датата на регистриране на документа в съответната структура – сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОД на МВР - Кърджали. Приел е също, че в съдържанието на протокола е посочено ясно, че датата
на използване на АТСС е 31.01.2022 год., с начало на работа
11:00 часа и край на работата 14:40 часа, което напълно кореспондира с останалите доказателства по делото и с електронния фиш.
На следващо място районният съд е приел, че при съставянето на фиша са спазени изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и самото нарушение и мястото на извършването му, като е посочил, че видно от електронния фиш, нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява
в това, че на 31.01.2022 год., в *** часа, в ***, бул.„***“, до ***, в посока към ***, е превишена от МПС „Мерцедес ***”,
рег.№***,
разрешената скорост за населено място
от 50 км/час и с автоматизирано
техническо средство ARH CAM
SI №*** е отчетена скорост
на движение 67 км/час (възприета
след приспадане на съответния толеранс), при което е констатирано
превишение
от 17 км/час. Съдът е приел, че това описание
на нарушението напълно отговаря на изискването
на закона и дава възможност
на жалбоподателката да разбере административно-наказателното обвинение
и да организира в пълен обем защитата
си по него.
На следващо място, районният съд е посочил, че мястото на нарушението е в град Кърджали, т.е. населено
място, където по закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/час и наличието на пътен
знак в случая не е необходимо. На следващо място, съдът ясно и недвусмислено е
посочил, че видът на техническото средство,
с което е установено нарушението, също е ясно посочен, включително
типа и фабричния му номер - АТСС ARH CAM S1 №***, поради което е приел, че и този довод в жалбата се явява
несъстоятелен. Съдът е приел, че нарушението и превозното средство, с което е извършено, е безспорно установено от приложената по делото разпечатка на снимков материал от 31.01.2022 год., тъй като по
силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно-наказателния процес. Предвид изложените
съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразно издаден и следва да бъде
потвърден.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, съдът е намерил, че
на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
следва на административнонаказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
по силата на чл.27с от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът
е посочил, че в случая, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което
не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но че същият е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80.00 лева. Посочил е също, че доколкото
издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР -Кърджали, именно в
полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд съдебно производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият касационен състав
намира за правилни, законосъобразни и обосновани
изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при
правилно приложение на материалния закон, т.е. че в случая са изпълнени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани твърдяните от касатора нарушения,
които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. Процесният
електронен фиш, както правилно е приел и районния
съд, съдържа всички реквизити за своята валидност,
разписани в чл.189, ал.4 от ЗДвП и е съобразен с въведения посредством Заповед
№8121з-172/29.02.2016 год. на министъра на вътрешните работи образец – същият
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Други, допълнителни
изисквания към съдържанието на електронния
фиш,
не са въведени нито с Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата,
издадена от
министъра на вътрешните работи, нито с Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014
год. за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена също от
министъра на вътрешните работи. Законодателят е изключил като задължителен
негов елемент посочването на типа техническата система и на индивидуалния номер на използваното за заснемане на нарушението автоматизирано техническо средство или система/АТСС/,
като настоящият касационен състав намира за, меко казано, нелепо твърдението в
касационната жалба, че съдът не взел предвид и друго съществено процесуално
нарушение, а именно - че при изписване и определяне на АТСС в ЕФ били посочени
различни технически средства - един път било посочено, че средството е ARН CAM
S1, а после било посочено „автоматизирано техническо средство №***“, което също
не уточнявало, стационарно средство ли е или е подвижно такова и как с две
средства е установено превишението на скоростта. В
мотивите към обжалваното решение ясно е посочено, че ARH CAM S1 е
типа на АТСС, а №*** е фабричният номер на това техническо средство. В тази
връзка следва да се посочи, че в атакувания електронен фиш е посочен единствено
типът на АТСС, с което е заснето нарушението, а именно – „ARH CAM S1“
и не е посочен фабричният му номер, като този фабричен номер е посочен само в
съставения протокол с рег.№1300р-663 от 01.02.2022 год. на ОДМВР – Кърджали, за
използване на Автоматизирано техническо средство или система на датата
31.01.2022 год. Съдът намира за нужно да отбележи, че в съответната графа на
този протокол, за „Вид на Автоматизирано техническо средство или система“, е
вписано „ARH CAM S1“, а в съседната графа – „№“, е вписан фабричният му
номер - „***“.
Ето защо, при това положение буди, меко казано, недоумение твърдението в
касационната жалба, че „при изписване и определяне на АТСС в ЕФ били посочени
различни технически средства - един път било посочено, че средството е ARН CAM
S1, а после било посочено „автоматизирано техническо средство №***“. Изводът,
който може да се направи е, че явно пълномощникът на касационната жалбоподателка, изготвил подписал и подал касационната
жалба, не прави разрика между тип на автоматизираното
техническо средство и фабричен номер на същото това техническо средство.
За
по-голяма яснота, във връзка с изложенето по-горе,
съдът намира за нужно да поясни, че използваният тип
АТСС в
случая,
а именно: ARH CAM
S1, представлява стационарно преносим уред/преносима система/ за контрол
на скоростта на моторните превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, който представлява система за контрол
на скоростните режими, за
които е издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 от 07.09.2017 год.,
издадено от
Българския институт по метрология/на л.11 от АНД №536/2023г./ и отговаря на всички изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
Отделно от това, по административнонаказателната преписка,
изпратена на Районен съд – Кърджали, е представен и
приет като доказателство и Протокол от проверка №41-СГ-ИСИС от 05.10.2021 год. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт
по метрология/на л.13 от АНД
№536/2023г./. В т.1 от този протокол
е посочено, че обект на проверката е преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип
ARH CAM S1, а в т.6
от протокола – Проверено средство за измерване (фабричен номер),
ясно е вписано – ***, т.е. именно тази конкретна
АТСС от посочения тип - ARH CAM S1, със същия идентификационен/фабричен/ номер - ***, посочен и в
протокола с рег.№1300р-663 от 01.02.2022 год. на ОДМВР – Кърджали, е преминала метрологична проверка, като от протокола е видно, че при
проверката е установено съответствие с одобрения тип и че грешките
не превишават максимално допустимите грешки за типа
средство за измерване.
Така,
предвид горното, съдът намира за абсолютно несъстоятелни твърденията в
касационната жалба, че „при изписване и определяне на АТСС в ЕФ били посочени
различни технически средства - един път било посочено, че средството е ARН CAM
S1, а после било посочено „автоматизирано техническо средство №***“, което също
не уточнявало, стационарно средство ли е или е подвижно такова и как с две
средства е установено превишението на скоростта.“.
По отношение останалите твърдения в
касационната жалба, че не било спазено изискването за съставяне на протокол за
използването на АТСС и че представеният протокол не бил с достоверна дата,
съдът намира следното:
Както
съвсем правилно е посочил районният съд, по административно-наказателната
преписка е представен и е приет като доказателство по делото, задължителния в случаите на използване на мобилно АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-8691 от 20.11.2019
год., съгласно одобреното приложение, Протокол с Рег.№1300р-663 от
01.02.2022 год. сектор „Пътна
полиция“ - Кърджали към
ОД на МВР – Кърджали, за използване на
Автоматизирано техническо средство или система на датата 31.01.2022 год./на
л.14 от АНД №536/2023г./. Този протокол е доказателство относно датата на
използване на конкретното АТСС, мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш. Така, в протокола е вписано, че е използвано АТТС, вид - ARН CAM S1, с №***/същият идентификационен/фабричен/ номер, който е посочен и в снимката/клипа/ с №***, представен по преписката/, дата на използване – 31.01.2022 год., място на
контрол – град Кърджали, бул.„***“, до ***, в посока на движение към ***, при
общо ограничение на скоростта – 50 км/час, в режим на измерване – „стационарен“
и посока на задействане – „приближаващ“. В същия протокол е вписано, че
началото на работа на това АТС на посочената дата, е в 11:00 часа и края на
работа е в 14:40 часа, с брой работни часове – 3 часа и 40 минути, като
установените нарушения и съответно, свалените статични изображения, са 94 броя
и като дата на приемане на протокола е вписана датата 31.01.2022 год., т.е. на
която е било използвано. Следва да се посочи, както правилно е отбелязъл и районният съд, че нарушението – превишение на разрешената за движение скорост от 50 км/час
в населено място от лекия автомобил „Мерцедес ***”, рег.№***, е заснето, т.е. установено в 12:34:47 часа -
именно в часовия диапазон, в който на посочената дата и на посоченото място, е
било използвано описаното по-горе АТС – тип ARН CAM S1, с идентификационен/фабричен/
номер - ***. Именно вписаните в този протокол за използване на АТСС данни са описани в
обстоятелствената част на атакувания електронен фиш, като същите устяновяват по един безспорен начин извършеното нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на посочената дата, в посочения час и на посоченото
място в град Кърджали. Предвид това, съдът намира за неоснователен довода в
жалбата, че след като датата на проверка на този протокол била 01.02.2023 год.
или една година по-късно, то това било особенно
съществено процесуално нарушение, тъй като нарушението уж било фиксирано на
30.01.2022 год., а протоколът е изготвен след два дни и бил проверен цяла
година по-късно. Съдът намира, че датата на проверка на протокола за използване
на АТСС по никакъв начин не влияе на законосъобразността на издадения
електронен фиш, доколкото никъде – нито в ЗДвП, нито в цитираните по-горе Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.
за условията и реда за използване
на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата и Инструкция №8121з-749 от
20.10.2014 год., няма
въведено изискване, електронният фиш да се издава едва след като протоколът за
използване на АТСС бъде проверен от съответното длъжностно лице, на което това
е възложено в съответната ОД на МВР, която е издател на електронния фиш.
Във връзка с изложеното по-горе става безспорно
ясно, че е крайно несъстоятелно и оплакването в жалбата, че не било спазено
изискването по наредба за съставяне на протокол за всяко използване на АТСС,
като се посочва и
знака, установяващ ограничението и отстоянието му от
АТСС. Протокол за използването на посочената дата на АТСС е съставен, като в
този протокол са попълнени всички изискуеми се данни за използването на
конкретното АТСС, като в същия освен това изрично е отбелязано, че контролът на
движение се извършва при въведено общо ограничение на скоростта – 50 км/час,
тъй като мястото на контрол е в чертите на град Кърджали, на посоченото място,
а разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта
на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час, т.е. това ограничение на скоростта е въведено
със законова норма и не е необходимо наличието на какъвто и да е пътен знак,
респ. няма пътен знак, който да указва въведеното ограничение на скоростта на
движение, а оттам и отстоянието му от АТСС.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира за неоснователни оплакванията,
инвокирани в касационната жалба, за допуснати
съществени нарушения на регламентираната процедура, при издаване на процесния електронен фиш.
Така, предвид всички изложени по-горе съображения,
се налага крайния извод, че касационната жалба на А.Д.Б. от ***, подадена чрез уълномощения й процесуален представител - адвокат И.И. от АК-***, с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява
неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия ** №***, издаден от
ОДМВР - Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата,
регламентиращи издаването на електронни фишове. След като го е потвърдил с
обжалваното решение като законосъобразно издаден, Кърджалийският районен съд е
постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при правилна
преценка на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния
закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно
изразената претенция за разноски, на основание чл.6Зд, ал.4 вр.
ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
В случая по делото е проведено само едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на ответника –издател на процесния
електронен фиш, но същият е изготвил и депозирал своевременно писмена молба със
становище по касационната жалба, поради което следва да се присъди
възнаграждение, в минималния регламентиран в чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, размер от 80.00 лева. Доколкото издателят на електронния фиш
е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й
на юридическо лице, следва да бъдат присъдени дължимите разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК, чл.6Зд, ал.4, вр. ал.1 и
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№181
от 04.08.2023 год.,
постановено
по АНД №536/2023 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА А.Д.Б., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция
на МВР – Кърджали, с адрес
– ***, с ЕИК ***, направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.