Р Е Ш Е Н И Е
№ 257 08.02.2021 г гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав,
в съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 810 по описа за 2019 г.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на А. Б. М., ЕГН: **********о***, със съдебен адрес:***, против
Ревизионен акт № Р-160016180002804-091-001/11.12.2018г. и Ревизионен акт №
П-16001618219294-003-001/14.12.2018г., издадени от П.С. ***, и К.Д. ***в ТД на
НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 123/26.02.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно допълнително установени данъчни
задължения по ЗДДС за периода от 29.04.2016г. до 31.12.2017г. в общ размер на 6
566лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 349,38лв.; данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 113,54лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 30,49лв.; допълнително установени вноски за ЗОВ: за 2015г.
ДОО в размер на 623,02лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 180,75лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 243,37лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
70,59лв. и ЗО в размер на 133,11лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
40,19лв.; за 2016г. ДОО в размер на 645,12лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 152,86лв., ДЗПО – УПФ в размер на 252лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 59,67лв. и ЗО в размер на 62,56лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 25,07лв. и за 2017г. ДОО в размер на 510,32лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 64,51лв., ДЗПО – УПФ в размер на 184,87лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 21,67лв. и ЗО в размер на 2,28лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 10,92лв.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено,
че неправилно е прието от ревизиращите органи по приходите и горестоящия
административен орган, че е извършвал независима икономическа дейност по
продажба на стоки чрез онлайн търговия. Според него, не са представени
доказателства по делото, включително товарителници и РКО, от данните в които да
се направи несъмнен извод, че е получавал парични средства по наложени платежи
от куриерска фирма „Еконт“ за извършвани от него доставки на стоки. Не е
изследвано дали клиентската му партида в куриерската фирма е използвана и от
други лица. Иска се отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по
делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Д..
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. Д., е на становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение и прави
изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения
по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
„ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията е предхождана от проверка за
установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол №
П-16001617177353-073-001/17.04.2018г. Събраните при проверката доказателства са
надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство с
протокол № 1458143/17.07.2018г.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР № Р-16001618002804-020-001/16.05.2018г.,
издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет
данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за самоосигуряващи
се лица за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. Определен е краен срок на
ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР –
31.05.2018г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001816002804-020-002/17.07.2018г.
е разширен времевият период на проверяваните данъчни задължения и вноските за
ЗОВ за самоосигуряващи се лица, като е добавен период от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. и е определен нов краен срок на ревизията – до 31.08.2018г. Със
ЗИЗВР № Р-16001816002804-020-003/30.08.2018г.
е определен нов краен срок на ревизионното производство – до 30.09.2018г. Със
ЗИЗВР № Р-16001816002804-020-004/05.09.2018г.
в обхвата на проверяваните данъчни задължения е включен и данък върху
добавената стойност за периода от 29.04.2016г. до 31.12.2017г. Със ЗИЗВР № Р-16001816002804-020-005/27.09.2018г. крайният срок на
ревизионното производство е продължен до 30.10.2018г.
Ревизията
е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал.
3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представена по делото заповед № РД-09-1/03.01.2017г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 15 – 19). Ревизионният акт е
издаден от компетентен орган по приходите, определен да изпълнява функциите на
ръководител на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – гр.
Пловдив, съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-332/28.02.2018г. (л.
20 – 22) и РД-09-1801/28.09.2018г. (л.
12 – 14) на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001618002804-092-001/13.11.2018 г., в срока по чл.
117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение вх. №
94-00-9451/27.11.2018г., без приложени към него писмени доказателства. В срока
по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният
РА № Р-16001618002804-091-001/11.12.2018г., в който са обсъдени направените от
РЛ възражения и са намерени за неоснователни. Поради констатирано допуснати
грешки е издаден и РА № П-16001618219294-003-001/14.12.2018г. за поправка на
ревизионен акт.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на
преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.
От фактическа страна съобразно
отразеното в РД, РА и в решение № 123/26.02.2019г. съдът установи, че предмет
на обжалване данъчни задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за
самоосигуряващо се лице, в следствие на следните направени констатации:
При предхождащата ревизионното
производство ПУФО и при ревизията е констатирано, че жалбоподателят М. е
извършвал продажби на различни стоки, като доставките са извършвани чрез
куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД въз основа на товарителници с изпращач А.М.,
а плащанията са получавани чрез наложени платежи или пощенски парични преводи.
От РЛ са изискани документи и писмени обяснения
за закупените и в последствие предложени за продажба стоки. В отговор на
ИПДПОЗЛ са депозирани писмени обяснения, съгласно съдържанието на които обикновено
стоките са придобивани в Германия и представляват „неща, които хората
изхвърлят“. Не са представени документи за покупка на продаваните автомобилни
части.
Предвид липсата на информация за
извършени продажби, до куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД е изпратено
ИПДПОТЛ, в което е изискана информация за извършени куриерски и пощенски услуги
с изпращач или получател А.М.. Получен е отговор, съгласно който в базата данни
съществува клиентски картон на лицето и за идентификацията му са използвани ЕГН
и телефонен номер. При проверката, предхождаща ревизията и при ревизията са
установени получени от него суми по
наложен платеж и пощенски парични преводи, както следва: за 2015г. в размер на
42 309лв., за 2016г. в размер на 53 129лв. и за 2017г. в размер на
19 104лв.
Представени са като информация на
оптичен носител и подписани с електронен подпис следните файлове:
-„КУ подател“ и „ КУ *********“–
съдържащи информация за всички куриерски услуги с подател А.М. за процесния
период;
-„КУ получател“ и „КУ *********“ –
съдържащи информация за всички куриерски услуги с получател А.М. за процесния
период;
-„ППП подател“ – съдържащ информация за
всички пощенски услуги с подател А.М. за процесния период;
-„ППП получател“ и „ППП *********
получател“ – съдържащи информация за всички пощенски услуги с получател А.М. за
процесния период;
В папка, наименована „SR-37222_01.02.2018“ се съдържат снимки на документи,
показващи разплащане в брой на наложен платеж, а в папка „Post_dc“ – документи за извършени пощенски
парични преводи.
След извършване на проверката и след
възлагане на ревизията, но преди издаването на РД и РА, от жалбоподателя са
подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2017г., в които са посочени
като реализирани приходи приходите от продажба на стоки на стойност
27 506лв. за 2015г., 45 838лв. за 2016г. и 19 104лв. за 2017г.
Посочени са и разходи, съответстващи на късно декларираните приходи, на
стойност съответно в размер на 24 300лв. за 2015г., на 41 580лв. за
2016г. и на 15 425лв. за 2017г.
Предвид значителния брой куриерски
пратки за ревизирания период и стойността на стоките, е направен извод, че жалбоподателят
М. извършва търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския
закон и независимо, че има регистриран ЕТ не декларира резултатите от
извършваната икономическа дейност, в законоустановените срокове. Това
представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, тт. 1 и 2 от ДОПК и при
констатирането му е преминато към извършване на ревизионното производство по
особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК. На Пенов са връчени уведомления по чл.
17 и чл. 124 от ДОПК и е изискано попълването на декларации по чл. 124, ал. 3
от ДОПК.
При анализ на относимите обстоятелства
по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с преки и
косвени данъци и осигурителен доход от трудова дейност, върху която са изчислени
вноски за ЗОВ. Установено е, че укритите приходи от търговската дейност
възлизат общо на 114 542лв. Тъй като не са представени документи за
стойността на закупените стоки, предмет на последваща продажба, съответстващите
разходи са изчислени, като е взета предвид декларираната от самото РЛ надценка
за продажбите в размер на 13% за 2015г., 10% за
2016г. и 24% за 2017г., потвърдена и въз основа на получена информация
от дружества с предмет на дейност продажби на автомобилни части. По този начин
е изчислена стойността на неотчетените разходи от продажбата на стоки,
съответстващи на неотчетените приходи – в размер на 37 441,60лв. за 2015г.,
на 48 299,10лв. за 2016г. и на 15 406,45лв. за 2017г. /стр. 10 от
РД/.
Изчислена е печалба от дейността РЛ за
2015г. в размер на 4 867,40лв. = 42 309лв. – 37 441,60лв.; за 2016г.
в размер на 4 829,90лв. = 53 129лв. – 48 299,10лв. и за 2017г. в
размер на 3 697,55лв. = 19 104лв. – 15 406,45лв. След приспадане на
изчислените ЗОВ /авансови вноски + вноски за годишно изравняване/ за 2015г. в
общ размер на 1 154,98лв. е определена данъчна основа за облагане с данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 3 712,42лв. Дължимият данък
върху тази данъчна основа възлиза на 556лв., ведно с прилежащите лихви в размер.
Констатирано е, че декларираният данък в размер на 442,46лв. е внесен на
20.11.2018г., предвид на което е определена дължима сума за довнасяне в размер
на 113,54лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 30,49лв.
По аналогичен начин, са изчислени
данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. в
размер на 3 529,58лв. и дължимият данък за довнасяне в размер на 529лв.,
ведно с прилежащите лихви и за 2017г. в размер на 2 750,56лв. и дължимият
данък за довнасяне в размер на 412лв., ведно с прилежащите лихви /стр. 14 – 15
от РД/. Констатирано е, че за 2016г. е внесен декларираният данък в размер на
587,60лв., като надвнесената сума в размер на 58,60лв. е използвана за погасяване
на вноски за ЗО за 2015г. в размер на 54,68лв., съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че за 2017г. е внесен декларираният данък в размер на
507,70лв., като надвнесената сума в размер на 95,70лв. е използвана за частично
погасяване на вноски за ЗО за 2016г. в размер на 139,04лв., съгласно ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ.
По отношение облагането с ДДС е направен
извод, че жалбоподателят М. извършва независима икономическа дейност по смисъла
на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС и в следствие на извършените от него облагаеми
доставки е формиран облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по
смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно данните в таблица на стр. 16 от РД,
оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС се надвишава към 31.03.2016г.,
което означава, че РЛ е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.04.2016г.,
което не е направено. На основание разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, чл.
86, ал. 1, тт. 2 и 3 от ЗДДС и правилото на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е начислен
ДДС в общ размер на 6 566лв. за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2017г., ведно
с прилежащите лихви в общ размер на 1 349,38лв. Размерът на допълнително
начисления ДДС за всеки отделен данъчен период е посочен в таблицата на стр. 9 от
РА.
При ревизията е установено, че
жалбоподателят е подал декларация обр. 7 на 17.07.2017г. и въз основа на
декларираните данни са внесени ЗО на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за периода
от 01.01.2015г. до 13.08.2017г.
По отношение вноските за ЗОВ е направен
извод, че през ревизирания период РЛ извършва търговска дейност по занятие,
чрез продажба на стоки, чрез куриерски пратки. За посочения период не са внасяни
вноски като самоосигуряващо се лице (нито авансови, нито такива за годишно
изравняване), като при ревизията са определени авансови вноски за периода от
01.07.2015г. до 31.12.2015г.: ДОО в размер на 322,56лв., ДЗПО – УПФ 126лв. и за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. ЗО в размер на100,80лв. (за периода от
01.01.2015г. до 31.07.2015г. са внесени вноски за ЗО в размер на 100,80лв.); за
2016г.: ДОО – 645,12лв., ДЗПО – УПФ – 252лв. и ЗО – 201,60лв. (за 2016г. са внесени
вноски за ЗО в размер на 201,60лв. на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО в размер
на 201,60лв.) и за 2017г.: ДОО – 317,40лв., ДЗПО – УПФ –115лв. и ЗО – 136лв.
(за 2017г. са внесени вноски за ЗО в размер на 110,40лв.), ведно с прилежащите
лихви /таблици на стр. 22 – 30 от РД/.
При ревизията са определени вноски за
ЗОВ за годишно изравняване, тъй като на основание чл. 122 от ДОПК е определен
осигурителен доход в следните размери: за 2015г. в размер на 4 867,40лв.,
за 2016г. в размер на 4 829,90лв. и за 2017г. в размер на 3 697,54лв.
За 2015г. са определени вноски в следните размери: за 2015г.: ДОО в размер на
300,46лв., ведно с прилежащите лихви (стр. 22 от РД), ДЗПО – УПФ в размер на
117,37лв., ведно с прилежащите лихви (стр. 25 от РД), ЗО в размер на 86,99лв.,
ведно с прилежащите лихви (стр. 28 от РД). За 2016г. е констатирано, че не
следва да бъдат внасяни вноски за годишно изравняване, тъй като установеният
при ревизията осигурителен доход на основание чл. 122 от ДОПК в размер на
4 829,90лв. е по-малък от годишния минимален доход върху който се дължат
осигурителни вноски, съгласно ЗБДОО. За 2017г. са определени вноски в следните
размери: ДОО в размер на 192,92лв., ведно с прилежащите лихви (стр. 24 от РД),
ДЗПО – УПФ в размер на 69,87лв., ведно с прилежащите лихви (стр. 26 от РД), ЗО
в размер на 67,80лв., ведно с прилежащите лихви (стр. 30 от РД).
При съобразяване на частичното
погасяване на вноски за ЗО, декларирани от самото РЛ в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
са изчислени дължими суми за довнасяне в следните размери: за 2015г. главница
133,11лв. и прилежащи лихви 40,19лв.; за 2016г. главница 62,56лв. и прилежащи
лихви 25,07лв. и за 2017г. главница 2,28лв. и прилежащи лихви 10,92лв.
В хода на съдебното обжалване са приети
като доказателство, изходящо от трето неучастващо по делото лице „Еконт
експрес“ ООД оригинални екземпляри от разписки за доставка на пощенски пратки –
7бр., описани в приемо предавателен протокол на л. 322 /л. 323/; разписка за
доставка на пощенска пратка/пощенски запис от 11.05.2017г. /л. 330/ и разходен
касов ордер от 08.10.2015г. /л. 329/. Направено е изявление от ръководител „Административно
обслужване“ в „Еконт експрес“ ООД, че не могат да бъдат открити останалите
изискани оригинални екземпляри на документи. От страна на пълномощника на жалбоподателя
е направено искане на основание чл. 183 от ГПК от доказателствения материал по
делото да бъдат изключени непредставените в оригинални екземпляри товарителници
и разписки.
От страна на ответника е представено
писмо изх. № 94-00-10104#4/19.03.2020г.
по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, в което са направени следните пояснения:
-в рамките на извършеното ревизионно
производство органите по приходите не са използвали никакви софтуерни продукти,
в т.ч. селектиращи и филтриращи информацията, получена от „Еконт експрес“ ООД;
-данните от „Еконт експрес“ ООД са
предоставени на 2бр. оптични носители и са получени с куриерска пратка на
фирмата. Предоставената информация е за всички извършени куриерски и пощенски
услуги по картона и лично на името на лицето А.М.. На дисковете се съдържат
справки въ вид на електронни таблици на Microsoft Excel в електронен формат .xlsx и ZIP файл, съдържащ
файлове с копия от документи, доказващи плащането на сумите от наложен платеж и
чрез пощенски запис във формат .jpg. За формиране
на констатациите от органите по приходите в рамките на ревизионното
производство всички аритметични действия са извършени като са използвани
функционалностите на електронната таблица на Microsoft Excel;
-всеки един от файловете с информация,
записани в дисковете, са електронно подписани от „Еконт експрес“ ООД, което
гарантира верността на предоставените данни.
В съдебното заседание на 19.06.2019г. са
депозирани показания на свидетеля О.М.Р.. Съгласно показанията, свидетелят
познава жалбоподателят А. Б. от повече от 10 години и са в близки приятелски
отношения. Известно му е, че жалбоподателят е работил в Германия в продължение
на 10 години в „почистваща фирма“. При работата си фирмата „изваждала навън на
улицата“ различни стоки – хладилници, телевизори, лаптопи. Тъй като става
въпрос за работеща техника, двамата решили да ги пренасят до България и да ги
продават по пазарите или по интернет, като публикуват обяви. Извършвали
продажби и на акцесоари за коли. Обикновено жалбоподателят А. Б. транспортирал
стоките от Германия до България. Дейността продължила около 2 – 3 години, от
2015г. до 2017г., след което „бизнесът западнал“. Нямали регистрирана фирма,
извършвали продажбите като физически лица, но когато започнала ревизията жалбоподателят
Б. подал данъчни декларации, декларирал доходи и заплатил данък.
Не може да каже какво количество са
продадените стоки, както и точен размер на печалбата. Обикновено продажбата се
извършвала след като клиент отговорен на „пусната“ в Интернет обява. Пратките
са изпращани с наложен платеж от офиса на „Еконт експрес“ ООД в квартал „Запад“
на гр. Асеновград и при получаване на пратката от клиента се получавали и
сумите по наложените платежи. Обикновено се касаело за парични суми от порядъка
100, 200 или 300лв., които били разделяни между двамата, но на може да каже
„кой какво е взел от парите“.
В съдебното заседание на 02.11.2020г. е
прието заключение по назначената съдебно – техническа (компютърна) експертиза,
изготвено от вещото лице Д.Д., без направени възражения от страните по делото.
След анализ на представени по делото писмени доказателства вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: софтуерният продукт, който е
използван от органите по приходите за селектиране и филтрация на информацията,
предоставена от „Еконт експрес“ ООД, е Microsoft Excel.
Това е лицензирана софтуерна програма (приложение на Microsoft Office), с който се обработва и филтрира информацията. За
да се използва Microsoft Office е необходимо закупуването на лиценз за ползване, с
какъвто разполага Националната агенция за приходите. В случая е използван Microsoft Excel, тъй като предоставената от „Еконт
експрес“ ООД информация е под формата на „екселски“ файлове, всеки един от тях
подписан с електронен подпис.
Microsoft Excel
предоставя възможност за обработка на екселски таблици – филтриране на
информацията по отделни критерии, сумирани на определени колони. Анализът на
предоставените таблици от „Еконт експрес“ ООД е извършен в ТД на НАП – гр.
Пловдив, където е инсталиран и се ползва Microsoft Office.
Електронният подпис представлява процес
на криптиране с двойка ключове – личен и публичен. Публичният ключ е
предоставен за ползване от външни лица и е известен на всички. Личният ключ е
известен и представен за ползване единствено на собственика на електронен
подпис. При подписването на определен документ, в случая файловете,
предоставени от „Еконт експрес“ ООД, удостоверението за електронен подпис може
да се отдели в друг файл с разширение „p7s“,
който е неразделна част от подписания файл.
При анализа на предоставената
информацията, предоставена от „Еконт експрес“ ООД органите по приходите са
използвали програмата Microsoft Excel. Тази програма
позволява да се извършва последваща промяна на базата данни (добавяне на
информация и/или корекция на данни) по инициатива на ползвателя й, но при
условие, че данните не са защитени спрямо такива действия. Защитата се извършва
чрез подписването на файловете с електронен подпис (каквото е извършено от представител
на „Еконт експрес“ ООД) и/или изчисляването на контролни суми.
-задача 2: след подписването на данни с
електронен подпис те няма как да бъдат променяни без знанието на притежателя
му. Ако се даде съгласие, могат да се променят данните, но тогава отговорността
е на притежателя на електронния подпис. Информацията, съдържаща се в
първоначалните файлове, получени от „Еконт експрес“ ООД, би могло да бъде
гарантирана на 100%, ако са изчислени и приложени към документите по делото
контролните суми на всички файлове, най-напред от куриерската фирма, след това
от органите на НАП. Контролни суми от страна на „Еконт експрес“ ООД не са
изчислявани.
-задача 3: предоставената информация от
„Еконт експрес“ ООД е филтрирана предварително по искане на органите на НАП.
Първоначалната информация не е променяна за целите на ревизионното
производство. Не са предприети действия от страна на органите на НАП
анализираната информация от тях да е защитена при анализа на файловете.
Няма създадени механизми за сигурност от
ТД на НАП – гр. Пловдив, гарантиращи че при работата на служителите, при
селектиране и обобщаване на данните с програмния/софтуерния продукт не могат да бъдат променяни данните, под
каквато и да е форма. Сигурността произтича от предварителната защита на обработваните
и анализираните данни с помощта на електронния подпис и изчисляване на
контролни суми.
В съдебното
заседание на 12.01.2021г. е прието допълнително заключение по назначената
съдебно – техническа (компютърна) експертиза, изготвено от вещото лице Д.Д.,
без направени възражения от страните по делото. След анализ на представени по
делото писмени доказателства и допълнителна информация под формата екселски
файлове, предоставена от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД
вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: в
компютъра на куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД, където е инсталиран софтуер
за следене и отчитане на дейността, има записи за изпращане на пратки от А.М. до
трети лица за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. Лицето е регистрирано в
базата данни и е ползвал услугите на спедиторската фирма за посочения период;
-задача 2:
след направената съпоставка между направените заявки за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2017г. и приложените справки от куриерската фирма се констатира, че
има съответствие на заявките от името на А.М. в куриерската фирма и приложените
справки в куриерската фирма по отношение на име на заявител, номер на
товарителници, дата, име на получател, описание на стоката и сума на наложен
платеж.
В разпита си в
съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило
уточнение, че при проверката на място в „Еконт експрес“ ООД е констатирал, че
има записвания и жалбоподателят А.М. е регистриран като ползвател на услугите
на дружеството. Данните съответстват на тези, предоставени от ответника на
оптични носители /дискове/, включително представеният диск за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.
От страна на
ответника са представени допълнително доказателства – 1бр. оптичен диск с
информация за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., ведно с придружително
писмо и протокол от 23.11.2020г. (л. 378 – 380).
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Основните възражения на жалбоподателя са
направени едва с депозираната по делото писмена защита и са в няколко посоки:
относно факта дали е извършвана независима икономическа дейност, която подлежи
на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (при данъчна ставка от 15%) или
са извършени само отделни продажби на стоки, които следва да бъдат обложени с
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (при данъчна ставка от 10%) като други доходи
по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ; дали е приложена правилно разпоредбата на чл. 26, ал.
1 и ал. 7 от ЗДДФЛ, тъй като са приспаднати единствено разходи за вноски за
ЗОВ, но не и други разходи; дали са дължат ДДС и вноски за ЗОВ (авансови и за
годишно изравняване), при условие, че не е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност.
На първо място, относно искането за
изключване от доказателствения материал по делото на документи за изпратени
куриерски пратки до трети лица с наложен платеж и получени суми по РКО, съдът
намира за необходимо да отбележи следното: Твърдения се основават на липса на
представени оригинални документи за това, но се констатира, че по делото са
представени документи в цветни копия, в които текстът е изпълнен с химикална
паста. Обстоятелството на несъхраняването на оригинални екземпляри на
документи, които се намират в държане на трето неучастващо по делото лице, не
може да се тълкува във вреда на ответника по делото. Следва да бъде посочено, че
е минал дълъг времеви период от момента на възлагане на проверката до
провеждане на съдебното производство, включително период от около 5 години за
документите, отнасящи се до 2015г.
Съдът констатира, че множество
доказателства са представени в ZIP
файлове със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж,
наименовани РКО, в които е изписано името на жалбоподателя, изплатената сума и
е положен подпис. Съгласно неоспорените заключения по съдебно – техническата
експертиза, в компютрите на куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД съществуват
записи за заявки, направени по партидата на А.М. за периода от 01.01.2015г. до
31.01.2017г. На следващо място, информацията е предоставена от третото
неучастващо по делото лице на файлове във формат xls, подписани с електронен подпис от представител на „Еконт експрес“ ООД,
което гарантира, че данните в тях не могат да бъдат последващо променяни. В
този смисъл са писмо – пояснение на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 351) и
констатациите в основното заключение на вещото лице по СТЕ.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е
приложена разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, съгласно която органът по
приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от
технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта
или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са
създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат
в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези
лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им
или върху които единствено лицето има контрол.
По
отношение твърдението, че не е извършвана независима икономическа дейност по
смисъла на чл. 3 от ЗДДС, следва да бъдат изложени следните аргументи: през
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. А.М., като ФЛ, е реализирал значителен брой продажби на стоки – парфюми, чрез
куриерските услуги на четири куриерски фирми, за което е получил и съответни
плащания. Обикновено, са издавани товарителници, в които се съдържа информация
за вида на стоката, стойността на стоката, данни за изпращача и получателя.
Съставяни са и РКО и разписка за получени парични преводи с данни за получени
парични суми, в които са изписани саморъчно трите имена на жалбоподателя, неговият
ЕГН и е положен подпис.
По делото не са ангажирани доказателства, че подписът не е
положен от А.М. и че е извършена злоупотреба с негови лични данни. Точно
обратното, същият е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за реализирани доходи за
2015г., 2016г. и 2017г. по време на ревизионното производство, в които са
посочени размер на реализираните доходи и съпътстващите им разходи. По този
начин, самият жалбоподател е потвърдил неизгоден за себе си факт, а именно, че
е извършвал независима икономическа дейност под формата на продажба на различни
стоки.
Този факт се потвърждава и от показанията на свидетеля
Рашид, депозирани в съдебното заседание на 19.06.2019г., които настоящият
съдебен състав кредитира като последователни и логични, съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства. В показанията на свидетеля се посочва
последователността на действията, извършвани от жалбоподателя по повод
извършването на икономическа дейност – придобиване на стоки от Германия,
транспортирането им до България, обявяването им за продажба чрез реклама в
Интернет, изготвяне на пратка и изпращането й до клиент, получаване на суми по
наложени платежи или пощенски преводи от клиенти. Свидетелят е наясно и за
обстоятелството, че от страна на жалбоподателя са подадени годишни данъчни
декларации за извършваната дейност и са заплатени данъци.
Независима икономическа дейност е всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. Според чл. 286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са
и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги
извършват.
В случая, РЛ през процесния период е
извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на стоки с цел
реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена
като стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат
безспорно, че те не са извършени за обезпечаване на индивидуални нужди, за бъде
извършено облагане на други доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, с данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (при данъчна ставка от 10%). Още повече
жалбоподателят не отрича, че е целял реализиране на печалба, като е декларирал
надценки, използвани от него при продажбата на стоките. При това положение
безспорно ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал.
1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според ал. 2 на същата разпоредба независима
икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен
съдебен изпълнител и нотариус.
Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение, включително експлоатация на материално и
нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Според чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на
регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки
или услуги по чл. 12 от ЗДДС, чиято ал. 1 определя като облагаема доставка
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена
от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко
данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът.
По аргумент от чл. 66, ал. 1 вр. чл.
67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС размерът на
данъка се определя, като данъчната основа се умножи по 20%, като в
случай че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена.
При тази правна регламентация за
законосъобразното облагане по реда на ЗДДС следва безспорно да се установи
възникналото задължение за регистрация при достигнат законоустановен оборот и
фактът на извършените доставки като обективно проявени юридически факти.
Доказателствата за реалното осъществяване
на
доставката на стоки условно могат да се разделят на такива, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива - сочещи на
прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на доставки на
стоки са първичните счетоводни документи и съответни съпътстващи документи,
носещи информация за вида и количеството на стоката, цената, начинът на
транспорт и предаване във владение на получателя. Доказателства, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката са тези, сочещи на
фактът на притежание на стоките за извършване на доставката и
материално-техническата обезпеченост за извършване на доставката. Без значение
от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно
обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се
установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде
е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното,
от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени
и приети.
Между страните не се поставя под
съмнение механизмът на доставките чрез ползването на куриерска услуга. Налице е
пълнота от данни за вида на стоките, количествата, цените, датите, месата на
доставка и получателите на пратките. Съпоставката на данните за получените от
ревизираното лице суми по наложени платежи, с данните от файловете от базата
данни на куриера за подадените пратки, позволява еднозначно установяване на
предмета на всяка една продажба.
При тази фактическа и правна обстановка
съдът намира, че по отношение на получените по наложен платеж суми, документирани
с РКО и разписки за доставка на пощенски пратки, издадени от „Еконт експрес“
ООД, се установяват насрещни реални доставки на стоки от РЛ, като доходът от
тях е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. В тази
насока на жалбоподателя бе изрично указано, че е негова тежестта да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни
последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта. Такива
не са ангажирани, нещо повече, още при ревизионното производство са подадени
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, ведно с приложение № 2 към тях, в което са декларирани
данни за реализирани през всяка една от годините приходи и съответстващи им
разходи.
Преди да определят конкретните размери
на публичните задължения по периоди, органите по приходите са извършила
подробен анализ и са установили облагаемия оборот по ЗДДС, респ. моментът на
възникване на задължението за регистрация и начисляване на данъка. Следва да
бъде посочено, че дори да бъдат взети предвид само и единствено декларираните
от самия жалбоподател размери на приходите в ГДД, същият отново надвишава
оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС във времевите рамки на ревизирания
период.
При тази фактическа и правна обстановка
съдът намира, че както по отношение на получените по наложен платеж суми, така
и от парични – пощенски преводи, се установяват насрещни реални доставки на
стоки от ревизираното лице като доходът от тях е укрит, а косвеният данък -
неотчетен като задължение към бюджета. В тази насока на жалбоподателя бе
изрично указано, че е негова тежестта да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, от които се стреми
да черпи благоприятни за себе си правни последици, в случая целящи да
опровергават фактическите констатации в акта. Както в хода на административното
обжалване, така и в хода на съдебното производство жалбоподателят не представя
доказателства, които да обосноват правен извод, различен от този на органите по
приходите. Съдът приема, че безспорно са били налице предпоставките за
извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, в хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Доколкото наличието на основание по чл.122,
ал.1, т. 2 от ДОПК е безспорно установено, каза се, в производството по
обжалването на РА фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното – така чл.124, ал.2 от ДОПК. С тази презумпция се
ползва и процесният РА, поради което следва да се счетат за верни направените
изводи от страна на ревизиращите.
Преди да определят конкретните размери
на публичните задължения по периоди, органите по приходите са извършила
подробен анализ и са установили облагаемия оборот по ЗДДС, респ. моментът на
възникване на задължението за регистрация и начисляване на данъка. Също така са
изчислили и самата печалба на ревизираното лице след отчитане на прилагания
процент на надценка. При определяне на задълженията по ЗДДФЛ е спазен принципът
за съпоставимост на приходите спрямо разходите, също така облагаемият доход е редуциран
с дължимите осигурителни вноски.
В тази връзка, неоснователни са
твърденията, че данъчната основа за облагане с пряк данък не е определена
съобразно правилата на чл. 26 от ЗДДФЛ. При ревизията е определен размер на
реализираните от жалбоподателя доходи и съответстващите им разходи въз основа
на данни, предоставени от куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД и въз основа на
декларирана от самото лице надценка при продажбата на стоки, чийто размер също
е подложен на проверка и е приет за достоверен. Подложени са на проверка
декларираните данни в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като е прието, че за 2015г. и
2016г. РЛ е декларирало доходи в по-малък размер спрямо предоставените данни за
извършени доставки и получени суми по наложени платежи и пощенски записи от „Еконт
експрес“ ООД. По делото не са ангажирани доказателства за причините за
различията в данните, като единствено е направено доказателствено искане за
изключване от доказателствения материал по делото на представените
доказателства, поради липсата на оригинални екземпляри. За 2017г. е деклариран
същият размер на приходите, който е установен и от ревизиращия екип, като и
размерът на съответните разходи по ГДД и по РД е приблизително равен (съответно
15 425лв. и 15 406,45лв.). По делото не е ангажирано изготвянето на
ССЕ със задача проверка за аритметичната точност на определените от органите по
приходите данъчни задължения, предвид на което следва да се приеме, че същите
са правилно изчислени.
По отношение определяне вноските за ЗОВ,
считано от 15.02.2011г. разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат
съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. За да бъдат
установени допълнителни осигурителни задължения на лицето е необходимо
приходните органи да обосноват, че определеният недостиг на средства е покрит с
укрити доходи от трудова дейност по аргумент на чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО
и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В този аспект ВАС многократно се е произнасял, че с
презумптивна доказателствена сила се ползват само обоснованите констатации на РА,
издаден по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Тоест, за да е приложима
посочената оборима презумпция, органите по приходите следва да са обосновали
някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 – ал. 2 от ДОПК.
С оглед препращащата норма на чл. 124а
от ДОПК настоящият състав намира, че предметът на доказване в особеното
производство не изключва необходимостта от извършване на анализ за източника на
укритите приходи и дали същите по своето основание, регулярност, системност,
периодичност и размери на доходите, могат да бъдат указание за извършвана от
лицето скрита дейност с характер на трудова или приравнена такава. Този извод
се подкрепя и от релевантния кръг на обстоятелства, очертан в разпоредбата на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в частност по т.1 „вида и характера на фактически
осъществяваната дейност“ и по т. 10 „сключените договори от лицето във връзка с
осъществяване на дейността му“. Иначе казано, нужна е обосновка (напр. дейност
като едноличен търговец, собственост или съдружие в търговски дружества, стопанска
дейност, полагане на нерегламентиран труд, престация на трудов резултат и др.),
че източникът на доходите потенциално може да бъде приравнен като такъв от
трудова дейност. Едва при наличието на такива констатации, презумцията по чл.
123, ал. 1 от ДОПК ще се пренесе и относно характера на доходите като трудови.
Респективно именно в тази хипотеза тежестта на доказване и оборване на
презумпцията за трудовия произход на дохода ще падне върху ревизираното лице.
Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че при неустановен източник на
доходи, принципът на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ за облагане на доходите от всички
източници и невъзможността да се класират доходите към някоя от групите по гл.
I до V на раздел IV ЗДДФЛ и чл. 35, т. т. 1-5 ЗДДФЛ, отнасят доходите с
недоказан произход към посочените в чл. 35, т. 6 от ЗДДДФЛ.
В случая, констатациите на ревизионния
акт са изградени въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице системно с
цел печалба е извършвало стопанска дейност, която независимо от липсата на
регистрация, се приравнява на дейност на едноличен търговец и от която са
реализирани укрити доходи. Тези констатации са подкрепени от ангажираните по
делото доказателства.
Принципно задължението за обществено
осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход /чл. 6, ал. 2 от КСО/
и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Между страните няма спор, че
задълженото лице в процесния период не е осигурявано на нито едно основание по
КСО и ЗЗО, намира се в трудово правоотношение, считано от м. 08.2017г. и е
заплатило дължимите вноски за ЗО на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО на
17.07.2017г.
Същевременно, несъмнено установените в
хода на ревизията обстоятелства, че през процесните периоди задълженото лице е
получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец без регистрация,
налагат извода, че същото по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо
се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за
своя сметка. При това положение на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО
ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Доходът, върху който
се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от
трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 8
/предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г./
от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са
за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен
доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със
закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи
осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд -
лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на
държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като
осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни
вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по
ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през
предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната
данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен
осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите
при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова
дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни
вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от
Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички
български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със
Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски
за ЗЛ са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният
търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества
и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и
доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6,
ал. 9 /предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г./ от КСО”.
Предвид недобросъвестното поведение на
задълженото лице, както и неангажирането на ССЕ по отношение коректността на
изчисленията на ревизиращия екип, определеният осигурителен доход по реда на
чл. 122 – 124 от ДОПК, следва да се приеме като максимално достоверен. При това
положение съдът намира, че при наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК за ревизирания период органите по приходите законосъобразно са
определили по основания и размер допълнителни задължения за осигурителни вноски
на жалбоподателя.
По изложените аргументи, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваните РА и РА
за поправка на РА – за правилни и законосъобразни.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника по делото
следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към 03.08.2020г.) същото възлиза на 880,28лв. (осемстотин и
осемдесет лева и двадесет и осем стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. М., ЕГН: *************, със съдебен адрес:***, против
Ревизионен акт № Р-160016180002804-091-001/11.12.2018г. и Ревизионен акт №
П-16001618219294-003-001/14.12.2018г., издадени от П.С. ***, и К.Д. ***в ТД на
НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 123/26.02.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно допълнително установени данъчни задължения
по ЗДДС за периода от 29.04.2016г. до 31.12.2017г. в общ размер на 6 566лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 349,38лв.; данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 113,54лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 30,49лв.; допълнително установени вноски за ЗОВ: за 2015г. ДОО в
размер на 623,02лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 180,75лв., ДЗПО –
УПФ в размер на 243,37лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 70,59лв. и ЗО
в размер на 133,11лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 40,19лв.; за
2016г. ДОО в размер на 645,12лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
152,86лв., ДЗПО – УПФ в размер на 252лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
59,67лв. и ЗО в размер на 62,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
25,07лв. и за 2017г. ДОО в размер на 510,32лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 64,51лв., ДЗПО – УПФ в размер на 184,87лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 21,67лв. и ЗО в размер на 2,28лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 10,92лв.
ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН: ************* да заплати на Национална
агенция за приходите – гр. София сумата от 880,28лв. (осемстотин и осемдесет
лева и двадесет и осем стотинки).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: