Р Е Ш Е Н И Е
№ 3962
10.10.2017г., град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданска колегия, 7-ми състав,
на 14-ти
септември 2017г. Година 2017
в публично съдебно заседание
проведено в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар Антония
Пенчева
разгледа докладваното от съдия
М. Кoюва
гражданско дело № 4403 по описа за 2017 година
Производството е
образувано след разделяне на предявени искове от различни лица по ГД№ 156/
2017г. по описа на РС-Варна, ГК, 14-ти състав.
Настоящото
производство, след разделянето, е образувано по подадена искова молба /ИМ/ в
съда от ищец В.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответници „В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, , и „Б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца
следните СУМИ за нетно трудово възнаграждение /НТВ/ - 513,37 щ.долара НТВ за месец август 2015г.; 1473,49 щ.долара НТВ за месец септември 2015г.; 689,80 щ.долара НТВ за месец октомври
2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 152,46 щ.долара за неизползван полагащ
се платен годишен отпуск 6 дни за 2015г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 6.6.2016г., до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и лихва за
забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 33,29 щ.долара изчислена върху сумата 513,37 щ.долара за
период 15.10.2015г.-3.6.2016г.; 2/ 95,56
щ.долара изчислена върху сумата 1473,49 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.; 3/ 44,73
щ.долара изчислена върху сумата 689,80 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.; 4/ 9,89
щ.долара изчислена върху сумата 152,46 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът има сключен индивидуален трудов договор от
15.7.2015г., по силата на който се е задължил да работи на длъжност моторист на
моторен кораб „Батя“, плаващ под български флаг с основно трудово
възнаграждение в размер от 1600,00 щ.д. Трудовото правоотношение било
прекратено 15.10.2015г. Твърди се, че в периода 18.7.2015г.-15.10.2015г. ищецът
е изпълнявал задължението си да престира труд, но към настоящия момент не е
получил претендираното трудово възнаграждение. Поддържа, че подписването на
трудов договор с корабния мениджър „В.И.“ ЕООД е довело до възникване на
трудово правоотношение с корабопритежателя, а м/к „Батя“ е бил експлоатиран от
беърбоут чартьора „Б.“ АД, който е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Поради изложеното
се моли исковете да бъдат уважени и ответниците да бъдат осъдени да заплатят
солидарно дължимите суми на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Б.“ АД, в който
се изразява становище за допустимост на предявените искове, но се оспорват същите
като неоснователни. Възразява се, че ответникът не е страна по представените
трудови договори и не е лицето, което отговаря по исковете. Твърди се, че
ответникът е преотдал кораба на под-беърбоут чартьор „Шипинг лоджистик“ СА,
който от своя страна е сключил договор за мениджмънт с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД.
Сочи се, че мениджърът от свое име е сключвал договори с екипажа и е поел
задълженията и отговорностите. Никъде в договорите не е посочено, че „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД е действал от името на друго лице. Излага се, че дори и
договорите да са били сключени от „Вм Интернешънъл“ ЕООД като представител на
корабопритежателя, то представляваният корабопритежател не е бил ответникът, а
пренаемателят „Шипинг Лоджистик СА“. Твърди се, че исковете са изцяло неоснователни
срещу този ответник.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника В.И.“ ЕООД,
като съобщенията до него са връчени по реда на чл.47 и чл.50 ГПК.
БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ – наличието на трудов договор сключен между
ищеца и неподалия отговор ответник.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито
съдебно заседание за ответника „В.И.“ ЕООД не се явява представител.
В
открито съдебно заседание ответникът „Б.“ АД, чрез процесуалния си представител,
поддържа подадения отговор, като моли съдът да отхвърли исковете предявени
срещу него.
Съдът, като прецени
събраните по делото и относимите към разрешаване на спора доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между
страните не е спорно, че ищецът е бил във валидно трудово правоотношение с
ответника „В.И.“ ЕООД,
което се доказва от твърденията в ИМ и събраните доказателства – индивидуален ТД
на моряка от 15.7.2015г. и справка издадена от ответника „В.И.“
ЕООД за дължими суми на
ищеца към 23.11.2015г., за положен труд като „рулеви“ на м/к Батя.
По делото са приети следните писмени
доказателства – копие от моряшки паспорт на В.В.Б., копие от
индивидуален трудов договор на моряка, копие от Заповед № 00000393 от
15.10.2015 г., копие от справка за дължими суми към 23.11.2015 г. на В.В.Б.,
копие от договор за беърбоут чартър на м/к „Батя” от 06.01.2012 г., копие от
Част ІІ Стандартен беърбоут чартър „Беъркон
По
делото е назначена, изготвена и приета ССЕ, която съдът кредитира като
обективно и коректно изготвена, но само въз основа на документите събрани по
делото, защото вещото лице не е открило на седалището й фирмата на отв.
„В.И.“ ЕООД.
Заключението на вещото лице е, че ответникът „В.И.“ ЕООД дължи на ищеца НТВ в размер на 2676,66 щатски
долара, 152,46 щатски долара за обезщетение за 6 дни неползван платен годишен
отпуск, 173,58 щатски долара лихви за забави изчислени за период 15.10.2015г.-3.6.2016г.
По делото е
назначена, изготвена и приета СПЕ, която съдът кредитира като обективно и
коректно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че договора
подписан от отв. „Б.“ АД и „Шипинг Лоджистик СА“ за под-беърбоут чартър от
7.5.2013г. е подписан от Ксения Ненкова Иванова.
По искане на
страните в о.с.з. са разпитани свидетелите К. Д. К. /без дела и родство със
страните/, Г. И. Ш. /също водещ дело срещу двамата
ответници/, Г.Г.Г. /без дела и родство
със страните/, първите двама водени от ищеца, а третия свидетел доведен от
ответника. Показанията съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. Доколкото
свидетелите на ищеца са били част от екипажа на същия кораб, а единия от тях
също води дело срещу двамата ответници, съдът счита, че същите са предубедени и
донякъде заинтересувани от изхода на делото, поради което не кредитира
показанията им.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд,
вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово
възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи
изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 КТ
разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение
между него и ответниците, а последните, да установят точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово
възнаграждение.
В
конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са
във валидно трудово правно отношение, но само по отношение на единия ответник „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД, както и
че за посочените в исковата молба месеци работодателя не е изпълнил
задължението си да заплати дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Същия е
изпаднал и в забава от момента на слизане на ищеца от кораба – 15.10.2015г. Не
е спорно също така, че на ищеца му се дължи обезщетение за неползван 6 дни
отпуск през 2015г.
Между
страните единствено спорното е дали ответника „Б.“ АД отговаря солидарно за дължимите суми
наред с ответника „В.И.“ ЕООД.
Солидарността
може да произтича от договор или от закон. В конкретния разглеждан случай, за
да произтича от договор следва между „В.И.“
ЕООД и ищеца от една страна
и от друга страна ответника „Б.“ АД
да са постигнали договореност по реда на чл.101 ЗЗД, с което безспорно втория
ответник би се считал, че е поел да отговаря за дължими суми от ТПО към ищеца.
Такава договореност не е постигната, по делото липсват доказателства за такава,
поради което съдът достига до извод, че ответника „Б.“ АД не дължи при условията на солидарност
заплащане на дължимите на ищеца суми предявени с ИМ пред съда.
С
оглед събраните по делото доказателства и представени договори за беърбоут
чартър и договори за мениджмънт, съдът достига до извод, че м/к Батя е с
корабособственик „Индивидуал Технолоджи СА“, беърбоут чартьор „Б.“ АД за период
11.1.2012г.-6.1.2017г., под – беърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“ за период
7.5.2013г.-7.5.2016г., и мениджър на кораба е „В.И.“ ЕООД, считано от
7.5.2013г. При така сключените договори става ясно, че „Б.“ АД няма как да отговаря за дължими заплати
към екипажа, защото е подписал договор за наем на кораба без екипаж с под –
беърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“,
който се явява корабопритежател съгласно чл.9, ал.3 КТК. Дали и по какъв начин двете дружества
са свързани лица е без значение с оглед това кой отговаря за заплащане на
дължими възнаграждения на моряците, защото нито едно от тези дружества не е
подписвало договор за наемане на моряците на кораба, нито е сключвало трудови
договори с тях.
Съдът
не приема и довода на ищеца, че „Б.“ АД е солидарно задължен по силата на закона
предвид разпоредбата на чл.199з КТК, защото посочената разпоредба се прилага
само при нанасяне на вреди от вещ-плавателния съд съгласно чл.50 ЗЗД /в този
смисъл решение № 592 от 5.12.2008г. на ВКС по ТД№ 306/2008г., I ТО, ТК/.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че за дължимите трудови възнаграждения и трудови обезщетения предявени от ищеца с ИМ отговаря само ответника „В.И.” ЕООД, като няма нито договорни, нито законови основания за носене на солидарна отговорност от втория ответник „Б.” АД.
При този изход на
спора, тъй като ищеца не е направил искане за присъждане на разноски, такива не
следва да му се присъдят. Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответника В.И.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата от 278,28 лева
представляваща държавна такса върху уважените размери на исковете и 50,00 лева
за платен депозит за ССЕ от съда.
В полза на
ответника „Б.” АД следва да се присъдят разноски
по списък по чл.80 ГПК в размер на 580,00 лева за платен адв.хонорар. Тези разноски
следва да се възложат в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на
В.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
следните СУМИ - 513,37 щ.долара НТВ за месец
август 2015г.; 1473,49 щ.долара НТВ
за месец септември 2015г.; 689,80
щ.долара НТВ за месец октомври 2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в
размер на 152,46 щ.долара за
неизползван полагащ се платен годишен отпуск 6 дни за 2015г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 6.6.2016г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както
и лихва за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 33,29 щ.долара изчислена върху сумата
513,37 щ.долара за период 15.10.2015г.-3.6.2016г.; 2/ 95,56 щ.долара изчислена върху сумата 1473,49 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.; 3/ 44,73
щ.долара изчислена върху сумата 689,80 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.; 4/ 9,89
щ.долара изчислена върху сумата 152,46 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищец В.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответник „Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, за солидарното му осъждане да
заплати наред с ответника „В.И.”
ЕООД, ЕИК *********, на
ищеца следните СУМИ - 513,37 щ.долара
НТВ за месец август 2015г.; 1473,49
щ.долара НТВ за месец септември 2015г.; 689,80 щ.долара НТВ за месец октомври 2015г., както и обезщетение
по чл.224 КТ в размер на 152,46 щ.долара
за неизползван полагащ се платен годишен отпуск 6 дни за 2015г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 6.6.2016г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както
и лихва за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 33,29 щ.долара изчислена върху сумата
513,37 щ.долара за период 15.10.2015г.-3.6.2016г.; 2/ 95,56 щ.долара изчислена върху сумата 1473,49 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.; 3/ 44,73
щ.долара изчислена върху сумата 689,80 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.; 4/ 9,89
щ.долара изчислена върху сумата 152,46 щ.долара за период
15.10.2015г.-3.6.2016г.
ОСЪЖДА В.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, СУМАТА от 580,00 лева, представляваща
сторени от ответника разноски пред РС-Варна, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „В.И.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Варна СУМАТА от 278,28 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и СУМАТА от 50,00 лева платен депозит за ССЕ от
бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис на страните ведно със съобщението за изготвянето и
обявяването.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: