Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Масова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10175 по описа за 2018
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са с обща искова молба от З.Я.Ч. - лично и като законен представител на Я.Д.С.,
И.Д.С. и Ж.Д.С. против „З. „Б.и.“АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 26.04.2018 г. настъпило ПТП по вина на водача Б.Д.И.,
управлявал л.а „Рено Лагуна“ с рег. № *******, чиято отговорност била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество. В
резултат на ПТП загинал Д.С. Е. – баща на ищците Я.Д.С., И.Д.С. и Ж.Д.С..
Починалият Д.Е.живеел на семейни начала с ищцата З.Я.Ч.. Ищците претърпели
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от смъртта на Д.С.
Е.. Наред с това децата на пострадалия претърпели и имуществени вреди, изразили
се в невъзможност да получават издръжка от баща си. При така изложените
твърдения, ищците молят съда да осъди ответника да заплати обезщетение за вреди
на всеки от тях, както следва: на З.Я.Ч. - обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 150 000 лева; на Я.Д.С. – обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 200 000 лева и обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в пропуснати ползи от неполучена издръжка в размер от
7 012,50 лв. за периода 26.04.2018 г. - 27.11.2022 г.; на И.Д.С. –
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 200 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучена издръжка в размер от
10 965 лв. за периода 26.04.2018 г.-27.06.2025 г.; на Ж.Д.С. – обезщетение
за неимуществени вреди в размер от 200 000 лева и обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи от неполучена издръжка в размер от 16 065 лв., дължимо
да периода 26.04.2018 г.-12.10.2028 г., ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от 28.05.2018 г. /датата на постановения отказ по застрахователна
претенция/ до деня на окончателното плащане.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа
следните възражения: твърди, че З.Я.Ч. не е сред кръга от лица, легитимирани да
получат обезщетение; оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“; оспорва твърденията, че
поведението на сочения от ищците деликвент е било противоправно и виновно; поддържа
становището, че виновен за настъпване на катастрофата е водачът на пътно
превозно средство с животинска тяга, в което е пътувал пострадалият; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на сочения деликвент
и катастрофата; оспорва размера на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявените искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от
КЗ:
За да бъдат уважени исковете по чл.432,
ал.1 от КЗ ищците следва да ангажират
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на родствена връзка или
отношения на фактическо съжителство с починалия Д.С. Е.; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и
ответното дружество; 3/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача
на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина
на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 4/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Съдът намира предявените искове за
неоснователни, тъй като липсва основен елемент от ФС на чл.432, ал.1 от КЗ – не
бе доказано противоправно поведение на посочения от ищците деликвент
– Б.Д.И., управлявал л.а „Рено Лагуна“ с рег. № *******.
За установяване на противоправното
поведение на водача Б.Д.И. по делото е приет огледен протокол, съставен в деня
на катастрофата, изслушана е автотехническа експертиза и са събрани гласни
доказателствени средства.
Видно от заключението на автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено,
пътно-транспортното произшествие е
настъпило на смрачаване, при ясно време, нормална видимост, суха пътна
настилка, в зоната на прав равен участък от пътя, без дупки и неравности.
Платното за движение е било с две ленти, по една във всяка посока с ширина от
по 3.5 метра, с разделителна прекъсната линия между тях, отстрани е имало утъпкани
чакълести и затревени банкети. На мястото на ПТП не са намерени пътни знаци, отнасящи се до произшествието.
Вещото лице е установило следния
механизъм на настъпване на катастрофта: На 26.04.2018г., около 18:40 ч.,
л.а “Рено Лагуна“ рег. № ******* се е движил по път SLV № 3089 в
посока от с.Злати войвода за с.Ковачите със скорост на движение около 72 км/ч.
в светлата част на денонощието(на смрачаване). Автомобилът се е движел по
принадлежащата му лента за движение. По същото време срещу него са се движели
две каруци, като едната от тях е била по-близо до осевата линия, но в
принадлежащата й лента. Каруцата, която е била по-близо до осевата линия, се е
отклонила наляво, навлизайки косо в лентата за движение на автомобила. Каруцата
се е отклонила наляво, поради техническа неизправност - разкъсване на връзката
между коня и каруцата. Скоростта на движение на каруцата преди ПТП е била около
36 км/ч. При отклоняването на каруцата наляво от карусерията й вдясно са паднали трима
човека - Е. и други двама. След падането
телата им са продължили движението си чрез плъзгане по терена срещу движещия се
автомобил, като първо е настъпил удар между тялото на Е. и челната част на автомобила,
а след това е последвал удар между челната част на автомобила и телата на
другите две лица, паднали от каруцата -А.и И.. Впоследствие телата на Е. иА.са попаднали под автомобила, който ги е притиснал и
прегазил. Последното от телата е останало пред автомобила. Водачът на
автомобила е възприел опасността непосредствено след отклоняването на каруцата
към неговата лента за движение. Той е реагирал аварийно със спирачната система
на автомобила, но въпреки това е последвал удар в телата на пострадалите. При
огледа на местопроизшествието са констатирани спирачни следи, оставени от
автомобила, вследствие на аварийното спиране, като по - дългата следа е 27,50 м.
до предното дясно колело. Преди настъпване на процесното ПТП скоростта на
движение на л.а “Рено Лагуна“ с рег. № ******* е била 72,26 км/ч., при
разрешена скорост от 90 км/час. Дължината на опасната зона за спиране на
автомобила при скорост от 72 км/ч е била
57 м., а при разрешената скорост на движение от 90 км/ч е била 80 м. В момента
на възникване на опасността автомобилът е отстоял на 42,50 м. от мястото на
удара. При тези данни вещото лице е приело, че произшествието е било непредотвратимо от страна на водача на
лекия автомобил, посредством аварийно спиране. Според експерта, причина за настъпване на катастрофата, е възникналата
внезапна техническа неизправност на каруцата - разкъсване на връзката между
коня и каруцата, при което каруцата самостоятелно е променила направлението
си на движение, навлизайки в лентата за движение на автомобила.
По искане на
ответника е разпитан като свидетел водачът на процесния автомобил–св.И.. В
своите показания същият заявява, че около 100-150 м. след като излязъл на
правия път видял две каруци срещу себе си, които карали успоредно една на
друга, „прекрачили бялата лента“. Конете били в галоп, разпенени. Ромите в
каруците били изправени, „голи до кръста“. Свидетелят се видял принуден да отиде
вдясно в банкета, за да им освободи цялото шосе, за да могат да минат. Влязъл в
банкета, защото видял, че неговото
платно е заето от каруците и няма къде да отиде. Преди да влезе в банкета бил
превключил на ниска предавка и колата се движела с ниска скорост. Когато каруците
приближили, той очаквал каруцата, която била до неговото платно да се прибере ,
но тя до последно не се прибрала. След като каруцата приближила, конят рязко се
изправил на задните си крака и тогава от нея изхвърчали част от хората и
попаднали пред колата му. На пътния участък били само двете каруци. Свидетелят не
знае с каква скорост са се движили, часът бил около 18.30 ч., не видял техническа
неизправност по каруцата, от която паднали хората. Когато конят се изправил,
тогава част от пътниците изхвърчали пред колата му. Свидетелят видял после каруцата
зад автомобила си на 10-15 м., била разпрегната. Счита, че е била разпрегната
от хората, които са били в каруцата. Другата каруца си продължила по пътя, изминала
около 200 метра след катастрофата. В нея също имало около 4-5 човека, които също
пътували прави в каруцата. След катастрофата пътниците от другата каруца си
стояли в нея, не се приближили. Свидетелят твърди, че конят не се е отделял от
каруцата, той се изправил на задната си крака, но след това си продължил с
каруцата. Когато пътниците изхвръкнали пред автомобила, свидетелят спрял. Те
паднали пред автомобила. Първият от падналите хора бил „застъпен“ от
автомобила, тримата паднали един до друг. Предницата на колата се опряла и
застъпила двама от тях.
Съдът изцяло кредитира заключението на
автотехническата експертиза относно механизма на настъпване на катастрофата,
тъй като се потвърждава от обективните данни от огледния протокол. Налице е
разминаване между заключението на вещото лице и показанията на св. И. относно
обстоятелството дали е настъпила техническа неизправност на каруцата и дали същата
още от самото начало се е движела в пътната лента на автомобила. Св.И. твърди,
че каруцата от самото начало е заемала неговата пътна лента, както и че хората от
каруцата са се оказали пред автомобила му, тъй като са пътували прави и са
паднали от каруцата, теглена от галопиращ кон, който внезапно се е изправил на
задните си крака. Според автотехническата експертиза обаче каруцата се е
отклонила наляво, навлизайки косо в лентата за движение на автомобила, поради
техническа неизправност - разкъсване на връзката между коня и каруцата. Св.И. е заинтересован от изхода на делото,
тъй като е управлявал процесния автомолбил, като показанията му относно механизма
на катастрофата не се подкрепят от данните от огледния протокол. За разлика от
неговите показания, заключението на автотехническата експертиза се потвърждава
от обективните находки при огледа. В огледния протокол е отразено, че са
открити следи от задиране на асвалта с бял оттенък/“бели копки“/, което потвърждава
триене на метална остра повърхност върху терена по направлението на движение на
каруцата. При огледа на каруцата е отразено в огледния протокол и „разкъсване на връзката между теглещото
животно и оките“, каквото е и заключението на вещото лице относно причината за
настъпване на катастрофата.
С оглед
заключението на автотехническата експертиза, съдът приема, че водачът на
автомобила се е движел със съобразена с конкретните пътни условия скорост от
72.26 км/час, която е значително по-ниска от разрешената скорост за участъка от
90 км/час. Наличието на опасност на пътя е възникнала след скъсването на
връзките, свързващи каруцата с животното, което я тегли, и навлизането на
каруцата в лентата за движение на автомобила. Спрямо този момент водачът е
реагирал своевременно и правилно, като е предприел спиране веднага след като е забелязал
опасността. Преди това не е бил длъжен да спре, тъй като каруците са се движели
в тяхната лента на движение. Дължината на опасната зона за спиране на автомобила
при скорост от 72 км/ч е била 57 м. В
момента на възникване на опасността автомобилът е отстоял на 42,50 м. от
мястото на удара, т.е произшествието е било непредотвратимо от водача на лекия
автомобил, посредством аварийно спиране. Причина за настъпване на катастрофата
е възникналата внезапна техническа неизправност на каруцата - разкъсване на
връзката между коня и каруцата, при което каруцата самостоятелно е променила
направлението си на движение, навлизайки в лентата за движение на автомобила.
По изложените съображения, тъй като
не бе доказан основен елемент от ФС на чл.432, ал.1 от КЗ – не бе доказано противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, без да е необходимо да се обсъждат останалите
доказателства относно претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 28 305 лв., от които 28125 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, 100 лв. – депозит за експертиза, 80 лв.– депозит за
свидетел.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Я.Ч., ЕГН **********,***, против
„З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 150 000 лв./обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на Д.С. Е., с когото се е
намирала във фактическо съжителство, причинена вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 26.04.2018 г., по вина на водача Б.Д.И., при
управление на л.а „Рено Лагуна“ с рег. № *******, по време на действие на
договор за застраховка “Гражданска отговорност“/, ведно със законната лихва,
считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Д.С., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си З.Я.Ч., ЕГН **********,***, против „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ: за заплащане на сумата от 200 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща
Д.С. Е., причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
26.04.2018 г., по вина на водача Б.Д.И., при управление на л.а „Рено Лагуна“ с
рег. № *******, по време на действие на договор за застраховка “Гражданска
отговорност“/ и за заплащане на сумата от 7012.50 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в пропуснати ползи да получава издръжка от баща си през периода
26.04.2018 г. до 27.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 28.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.С., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на майка си З.Я.Ч., ЕГН **********,***, против „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ: за заплащане на сумата от 200 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния баща Д.С. Е.,
причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.04.2018
г., по вина на водача Б.Д.И., при управление на л.а „Рено Лагуна“ с рег. № *******,
по време на действие на договор за застраховка “Гражданска отговорност“/ и за
заплащане на сумата от 10 965 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили
се в пропуснати ползи да получава издръжка от баща си през периода 26.04.2018г.
до 27.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от малолетната Ж.Д.С., ЕГН **********,
представлявана от нейната майка З.Я.Ч.,
ЕГН **********,***, против „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ: за заплащане на сумата от 200 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния баща Д.С. Е.,
причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.04.2018
г., по вина на водача Б.Д.И., при управление на л.а „Рено Лагуна“ с рег. № *******,
по време на действие на договор за застраховка “Гражданска отговорност“/ и за
заплащане на сумата от 16 065 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили
се в пропуснати ползи да получава издръжка от баща си през периода 26.04.2018г.
до 12.10.2028 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З.Я.Ч., Я.Д.С., действащ лично и със съгласието
на майка си З.Я.Ч., И.Д.С., действаща лично и със съгласието на майка си З.Я.Ч.,
и малолетната Ж.Д.С., представлявана от майка си З.Я.Ч., да заплатят на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 28 305 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: