Р Е Ш
Е Н И Е
11.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Номер
29 2021 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд
на двадесети януари
2021 година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при
секретаря: Антоанета Масларска
и
с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като
разгледа докладваното от съдия Демирeвски
КАНД
№ 265 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба от „Т.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж.А.– управител, срещу Решение № 260038/25.09.2020 г., постановено по АНД № 162/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е
потвърдено НП № 30-0000656/20.12.2019 г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при
Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ към Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (МТИТС). В жалбата е наведено касационното основание
по чл. 348 ал. 1 т. 1 от Наказателно - процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и на наказателното постановление.
Касаторът се представлява
от адв. С., който поддържа изцяло жалбата, като допълва, че в НП липсва
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното
нарушение, съответно не са изложени всички съществени елементи от обективна
страна на състава на нарушението. Моли за отмяна решението на КнРС, съответно
отмяна на НП.
Ответникът
по касационната жалбата – Областен отдел „Автомобилна
администрация“– Кюстендил в Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София“ при Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“, не изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000656/20.12.2019 г.,
издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на „Т.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) е наложена имуществена санкция в размер на 3000, 00 лева за нарушение
по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №
11/2002 г.), а именно – за това, че като превозвач, притежаващ лиценз за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение с
лиценз на Общността № 6070/08.08.2012 г., на 18.09.2019 г. около 1:28
часа на територията на Кралство Норвегия
е възложил /допуснал/ управление на
МПС – влекач В.от кат. N3, с рег. № КН****ВС, собственост на „Т.“ ООД, от водача
Д.А., видно от извлечение карта на водача и от дигитален тахограф монтиран на
горепосоченото МПС – влекач, както и от протокол за крайпътна проверка от
контролните органи на Кралство Норвегия за 18.09.2019г., като е осъществил
обществен превоз на товари без водачът Д.А. да притежава сертификат за водач на
МПС издаден от Министерство на транспорта информационните технологии и
съобщения, същият е гражданин на Република Северна Македония. Нарушението е установено при извършена комплексна
проверка на дружеството. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол рег. № 12-00-00-1312/13//10.12.2019 г. За установеното нарушение срещу дружеството
е съставен АУАН № 271128/09.12.2019 г., като същото е квалифицирано по чл. 57, ал.
5 от Наредба № 11/2002 г. Въз основа на съставения акт е издадено процесното
НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В
производството пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят при съставянето на акта, които потвърждават констатациите в акта. Първоинстанционният съд е
приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
процесното административно нарушение е доказано.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в
жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за липса на формални предпоставки за отмяна
на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на „Т.“ ООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Видно от доказателствата по административната преписка,
нарушението е открито при извършване на комплексна проверка, резултатите от
която са обективирани в Констативен протокол рег. № 12-00-00-1312/13//10.12.2019
г., подписан на 09.12.2019 г. от
служителите, извършили проверката, и от Ж.А.– управител на дружеството. Процесният АУАН е съставен на датата
на подписване на констативния протокол – 09.12.2019 г., поради което изискването на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН не е нарушено.
Спазени
са и предвидените в ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и
връчване на акта за установяване на административното нарушение, Актът е връчен
на легитимиран правен субект – Ж.А., в качеството й на управител на „Т.“ ООД. Касационната инстанция не споделя доводите на
касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в АУАН, респективно в
издаденото НП.
Неоснователно е становището на касатора, че доколкото
в чл. 40 ал. 1 и чл. 42 т. 7 от ЗАНН изрично е записано "свидетели",
същите следва да бъдат повече от един. В разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
е посочено, че АУАН е необходимо да бъде подписан от поне един свидетел, което
ясно указва минимално изискуемия брой на същите. Извод в противния смисъл
съвсем не се налага от обстоятелството, че думата „свидетели“ е употребена в
множествено число, което очевидно е с оглед това, че свидетелите е допустимо да
бъдат и повече.
Правилен
е и изводът на районния съд за доказано нарушение. Дружеството касатор не оспорва, а и от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че същото е превозвач, притежаващ лиценз
на Общността № 6070/08.08.2012 г. и на 18.09.2019 г. е
извършило международен превоз на товари с МПС влекач В.от кат. N3, с рег. № КН****ВС,
собственост на „Т.“ ООД и водач Д.А. – гражданин на Република Северна Македония, без да притежава за последния сертификат за водач
на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица. Представените констативен
протокол, който е официален свидетелстващ документ, с необорена материална
доказателствена сила, и извлечение от дигитален тахограф, както и показанията
на разпитаните длъжностни лица при Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ установяват категорично извършването на нарушението
от „Т.“
ООД, ***. По изложените съображения посоченото в
наказателното постановление деяние е съставомерно от обективна страна.
Отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна), поради което не
следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Наложената
имуществена санкция в размер на 3000, 00 лева е в съответствие със санкционната
разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, която определя наказанието в
абсолютен размер и изключва възможността на административнонаказващия орган за
преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният
съд е постановил правилно решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260038/25.09.2020 г., постановено по АНД № 162/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.