Р Е
Ш Е Н
И Е №1412
гр. Бургас, 23 юли 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети юли, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието
на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД
№ 1305/2019 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Е.А.Р., чрез процесуален представител адв. Р.С.
против решение № 12 от 18.02.2019г., постановено по НАХД № 1/2019г. по описа на
Районен съд Малко Търново.
С решението е потвърдено наказателно
постановление № 1268/26.11.2018г., издадено от зам.началник на
Агенция Митница –ТД”Южна морска”,” с което на Е.А.Р., ЕГН **********, за
нарушение на нарушение на чл. 18, ал. 1, във връзка с чл.
14а, ал. 1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20,
ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както
следва: златна гривна масивна- 22 карата-1брой- 21,4грама;златна гривна-14карата-1брой- 8,39грама;
златно колие- 14карата-1брой- 28,56грама; златен синджир с медальон- 14
карата - 1 брой - 3,07грама; златен синджир- 14 карата - 1 брой
- 1,28 грама; златни обеци с червен камък- 18 карата - 2 броя /1 комплект/
- 1,99 грама; златни обеци с бял камък-14карата-2броя /1 комплект/ - 1,97грама;
златна гривна- 14 карата - 1 брой - 1,30 грама; златен медальон сърце-14карата-1брой- 0,35грама;
златни монети с окачвач- 22 карата - 3 броя - 7,22 грама, или
общо 75,53 грама /седемдесет и пет грама и петдесет и три
сантиграма/, с обща пазарна стойност 5188,21 лева /пет хиляди сто осемдесет и
осем лева и двадесет и една стотинки/.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение
и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд е
постановил акта си в нарушение на материалния закон.
В съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител. С представена по делото
писмена молба, поддържа жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. намира, че
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния
съд, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан
интерес от обжалването.
Възраженията,
наведени с жалбата са неоснователни.
1.
По делото няма доказателства, които да
предпоставят извод за пристрастност на разпитаните в качеството на свидетели,
митнически служители. Не е налице твърдяната
служебна зависимост на свидетелите от издателя на наказателното
постановление. Това е така, защото св. В. и св. П. заемат длъжност „гл.
инспектор“, съответно „инспектор“ в Агенция Митница –ТД”Южна морска” по силата на
възникнало служебно правоотношение. При това положение, същите биха могли да
имат служебна зависимост от органа по назначението, който орган е директорът на
Агенция „Митници“, а не издателят на наказателното постановление.
На
следващо място, дори да е налице служебна зависимост, то тя не предполага
автоматично заинтересованост, тъй като зам.началникът на Агенция Митница
–ТД”Южна морска” не защитава личен интерес, а действа в производството, като
представител на изпълнителната власт, осъществяващ функции по контрол за
спазване на митническото законодателство и в този смисъл защитава интересите на
държавата.
2.
Протоколът за извършване на митническа
проверка не поставя началото на административнонаказателното производство,
поради което обстоятелството, че същият е подписан и от лице, което е чужд
гражданин не представлява процесуален порок. Този протокол удостоверява факта
на осъществяване на контрол по см. на чл.2, ал.2 от ЗМ и резултатите от него.
Подписът на шофьорът на автобуса, който е чужд гражданин свидетелства
единствено за факта, че това лице е присъствало по време на проверката.
Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, който
характер се определя от обхвата на правомощията на длъжностните лица, които са
го съставили и подписали.
АУАН е съставен и подписан от актосъставителя, двама свидетели-
митнически служители и нарушителя, т.е. при спазване изискванията на чл. 42 и
чл.43 от ЗАНН.
3. Не съответства на
действителното положение твърдението, че пътниците са били поканени да
декларират пари и вещи от шофьора на автобуса, а не от митнически
инспектор.
Св. Василева в показанията си посочва, че тя и колегата й Папанчев
са попитали пътниците на български език дали имат нещо за деклариране, а за
тези пътници, които не владеят български е бил извършен превод от водача на
автобуса.
По този начин е бил спазен процесуалният ред, регламентиран с чл.6
от НАРЕДБА № Н-1 от 1.02.2012 г. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.
10а от Валутния закон.
4.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на св. Р.Г., макар да няма съмнения в добросъвестността й. Това е
така, защото същественият факт, чието осъществяване е целено да бъде доказано
не е обективен такъв, който да може да се докаже със свидетелски показания. Възможността
за слухово възприемане е индивидуална и често свързана с множество съпътстващи
фактори, поради което е невъзможно със свидетелски показания да бъдат
установени слуховите или зрителни възприятия на конкретно лице. В този смисъл
не може да се приеме за доказано, че настоящата касаторка не е чула поканата от
митническите служители за деклариране, въз основа на показанията на св. Г.
5.
Неоснователно е възражението, че санкционираното
лице не е имало възможност да се запознае със съставените при проверката
документи. Както вече бе посочено, установените с последните факти са изложени
точно в съставения АУАН, който е подписан от нарушителя, а в полето
„възражения“ собственоръчно е изписана думата „не“.
6.
Обстоятелството, че недекларираните златни накити
не са били укрити сочи само на липса на пряк умисъл, но не изключва
евентуалния.
По
изложените съображения съдът намира, че като е потвърдил наказателното
постановление първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.
Затова и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 12 от 18.02.2019г., постановено по НАХД № 1/2019г. по описа на Районен съд Малко
Търново.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: