Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 104 от 12.07.2011 година по гр. д. № 1222/2010 година на Районен съд – град С. е признато за незаконно дисциплинарното наказание „Забележка”, наложено на Б. Й. К. със заповед № 985/05.11.2010г. на заместник-ректора на С. А. „Д. А. Ц.” – град С. и са отменени цитираната заповед и наложеното наказание „забележка”. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото С. А. „Д. А. Ц.” – град С., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това, чрез адв. С. П. – АК-град В. Т.. В жалбата си процесуалният представител на въззивника развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. Твърди, че Районен съд – град С. неправилно е приел, че в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Посочва, че тези изводи на първоинстанционния съд не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд – град С.. Претендира на СА „Д. А. Ц.” – град С. да бъдат присъдени направените от Академията разноски за двете инстанции. Въззиваемият Б. Й. К. заема становище, че въззивната жалба на СА „Д. А. Ц.” – град С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на СА „Д. А. Ц.” – град С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Б. Й. К. основава исковата си претенция по делото на чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 1 КТ. Претендира да бъде признато наложеното му със заповед № 985 от 05.11.2010г. на заместник-ректора на СА „Д. А. Ц.” – град С. дисциплинарно наказание „забележка” за незаконно и същото да бъде отменено. Безспорно по делото е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, обстоятелство което се установява и от представените по делото трудов договор от 10.05.1995г. и допълнително споразумение към него № 682 от 02.06.2010 година. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание Б. К., въззиваем в настоящото производство, е заемал длъжността „Главен асистент” в катедра „финанси и кредит” в СА „Д. А. Ц.” – град С.. Със заповед № 985 от 05.11.2010г. на заместник-ректора на С.та А., на основание чл. 187, т. 1, чл. 188, т. 1, чл. 189, ал. 1, чл. 192, ал. 1 и чл. 195 КТ на Б. Й. К. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, за това, че на 20.10.2010 година, без знанието и съгласието на работодателя не се е явил на работа от 07.15 ч. до 08.45 ч. – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, предложение трето КТ. Като причина за наложеното на ищеца по делото, сега въззиваем, дисциплинарно наказание в диспозитивната част на заповедта е посочено, обстоятелството, че на 20.10.2010г. последният без знанието и съгласието на работодателя не се явил на работа от 07.15ч. до 08.45ч. В мотивите на заповедта е посочено, че по утвърдено разпределение на учебно-преподавателската работа и график на учебните занятия гл. ас. д-р Б. К. е следвало на 20.10.2010г. от 07.15ч. до 08.45ч. да проведе семестриално занятие. То обаче не било проведено от него, а от доц. д-р Ж. В., като К. въобще не се е явил и присъствал на занятието, а замяната на преподавателите не била разрешена по установения в Академията ред. В мотивите на атакуваната от Б. К. заповед е посочено, че с така установеното от фактическа страна доц. д-р Ж. В. виновно е нарушил разпоредбите на чл. 56, ал. 9, чл. 84, т. 3 и чл. 148, ал. 3 от Правилника за дейността на СА „Д. А. Ц.”, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като такова по чл. 187, т. 10 КТ. Заповедта е получена от Б. К. на 05.11.2011г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи. Съгласно работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая, работодателят е поискал от ищеца обяснения за обстоятелствата, за които му е наложено дисциплинарно наказание и такива са дадени от Б. К.. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание също е спазен от работодателя. Съдът приема, че дисциплинарното наказание „забележка” не е наложено съобразно изискването на . Заповедта, с която е наложено, не е мотивирана. Вярно е, че в мотивната й част е посочено, че гл. ас. д-р Б. К. не е провел посоченото по-горе семестриално занятие, а то е било проведено от титуляра на дисциплината, но това обстоятелство е посочено като дисциплинарно нарушение, извършено от доц. д-р Ж. В.. Едва в диспозитивната част на атакуваната заповед е посочено, че се налага наказание за извършено от К. нарушение, за което липсват мотиви, в какъвто смисъл са и изводите на Районен съд – град С.. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че съгласно представената по делото Справка за разпределение на часовете по дисциплината „Банков анализ”, на 20.10.2010 година от 7.15ч. до 8.45ч. е следвало гл. ас. д-р Б. К. да проведе семестриално занятие в 64 аудитория, което видно от обясненията на ищеца, вх. № 93-00-37/ 27.10.2010г. е проведено в нея, а не в аудитория 63, както е вписано в процесната заповед. Действително на 21.10.2010г. в същия част е следвало К. да проведе занятие в аудитория 63, което, видно от обясненията му е проведено от доц. д-р Ж. В.. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на заповед № 985/05.11.2010 година на заместник ректора на СА „Д. А. Ц.” – град С.. Предявеният иск за признаване на наложеното на Б. Й. К. дисциплинарно наказание „забележка” за незаконно и неговата отмяна по чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на СА „Д. А. Ц.” – град С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от Академията решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК СА „Д. А. Ц.” – град С., следва да бъде осъдена да заплати на Б. Й. К. направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 500.00 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 12.07.2011 година на Районен съд – град С. по гр. д. № 1222/2010 година. ОСЪЖДА С. А. „Д. А. Ц.” – град С., със седалище и адрес на управление град С., ул. „Е. Ч.” № 2, БУЛСТАТ .................., представлявана от ректора В. А. Й. да заплати на Б. Й. К., с ЕГН *, от град С., ул. „Д. Ц.” № 14, направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 500.00 /петстотин лева/, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |