№ 11186
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110173108 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с която е предявен осъдителен
иск срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с правно основание чл. 411
КЗ за сумата от 2295.78 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „БМВ”, модел “Х1”, с
рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 18.03.2024 г. в гр. София, на
кръговото кръстовище на бул. „Пушкин“, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 90.41 лева
– мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода от
24.08.2024 г. /денят, следващ изтичането на 30-днения срок от получаване на
поканата за плащане/ до 05.12.2024 г.
В исковата молба се твърди, че 18.03.2024 г. в гр. София, на кръговото
кръстовище на бул. „Пушкин“ е настъпило ПТП, предизвикано по вина на
водача на влекач с марка „МАН“ с рег. № ***, който, при осъществяване на
маневра за навлизане в кръговото кръстовище, навлиза в съседната пътна
лента, където се намира лек автомобил „БМВ”, модел “Х1”, с рег. № ****,
вследствие на което го удря, нанасяйки му имуществени вреди. Водачът на
лек автомобил „БМВ”, за да избегне удара с другия участник, отклонява
автомобила вдясно по посока на движението и се удря в пътната мантинела.
Сочи, че за увредения автомобил е била сключена имуществена
застраховка "Каско на МПС", обективирана в застрахователна полица с №
00500100541351/06.11.2023 г., при ищцовото застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП.
1
Ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 2280.78
лева, което на 20.06.2024 г. превел по сметка на сервиза, извършил ремонта на
автомобила.
Поддържа, че за влекач с марка „МАН“ с рег. № *** е била сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на
основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу последния за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
получена на 24.07.2024 г., но дружеството не извършило плащане, поради
което, изпаднало в забава след изтичането на 30 дни от получаване на
поканата.
Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски по
делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД оспорва исковата претенция по основание и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил марка „МАН“ с
рег. № ***, както и че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с
която е образувана щета. Не оспорва извършването на плащане от страна на
ищеца по сметка на сервиза, ремонтирал увредения автомобил.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
описания механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП не е възникнало изобщо,
евентуално, че същото е осъществено по изключителна вина на водача на
застрахования при ответника автомобил.
В условията на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване от
страна на водача на увредения автомобил „БМВ“, който е навлязъл частично в
лентата за движение на товарния авотомобил и така е настъпило
съприкосновения със същия. Сочи, че лекия автомобил се е движил с
превишена, евентуално, несъобразена скорост.
Твърди, че по отношение на водача на товарния автомобил ПТП е
било непредотвратимо и е представлявало случайно събитие.
Оспорва описаните в исковата молба щети да са произтекли от
твърдяното в исковата молба ПТП, евентуално възразява, че размерът им е
завишен и не отговаря на действителния такъв.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен
2
застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил
с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност
по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се
предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на
ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
По направеното възражение за изключителна вина, евентуално, за
съпричиняване, в тежест на ответника е да докаже твърденията си за
противоправно поведение на водача на увредения автомобил, довело до
настъпване на вредоносния резултат.
С обявения за окончателен доклад по делото, съдът , на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ сключен
застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за
имуществена застраховка по отношение на л.а. „БМВ”, модел “Х1”, с рег. №
****, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено
плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този
договор в размер на 2280.78 лева; 3/ сключен договор при ответното
застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № ***, валиден към
датата на ПТП; 4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника;
Спорни между страните са въпросите относно механизма на
процесното ПТП, в частност – по чия вина е настъпило същото.
За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна
инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и съдебна авто-
техническа експертиза.
От представения по делото /л. 13/ двустранен констативен протокол
за ПТП от 18.03.2024 г., се установява, че на процесната дата, в гр. София, при
навлизане в кръгово кръстовище от бул. Пушкин, настъпване ПТП между
стоящите един до друг и движещи се попътно л.а. „БМВ”, модел “Х1”, с рег.
№ **** и товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № ***
Видно от нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и
ПТП и направените отбелязвания, ПТП е настъпило и за двамата водачи по
време на извършване на маневра за навлизане в кръгово движение. На
нарисуваната скица е отразена посоката на движение на автомобилите,
3
указано е, че товарният автомобил е разположен в ляво на лекия автомобил.
Отбелязани са видими щети върху лекия автомобил от лявата и дясната му
страна.
В хода на съдебното дирене и двамата водачи на процесните
автомобили, разпитани в качеството им на свидетели, потвърждават, че
положените подписи под изготвения протокол са техни.
В представеното по делото уведомление-декларация за щета л. 7-8/,
подадено от водача на лек автомобил „БМВ“ се посочва, че вредите по
автомобила му са нанесени от товарния автомобил, намиращ се до него, в
лявата пътна лента. Посочено е, че при навлизане в кръговото движение,
камионът е навлязъл в нейната, дясна лента, като е нанесъл вреди в лявата
част на автомобила. Посочено е, че в опит да избегне удара, водачът на БМВ
отклонил управляваното от него превозно средство надясно и закачил дясната
си врата в мантинелата.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
К. Г. К. – водач на л.а. „БМВ“ които съдът кредитира като добросъвестно
дадени, се установява, че ПТП е настъпило сутринта на процесната дата,
когато свидетелката шофирала по бул. „Пушкин“ в посока кв. „Бояна“. Сочи,
че искала да влезе в кръговото движение на бул. Пушкин и да продължи
надясно, поради което спряла за изчакване в дясната лента за движение. В
ляво от нея, в съседната пътна лента, имало вече спрял /за включване в
кръговото/ камион. Сочи, че той първи предприел маневра за включване в
кръговото движение, като при тръгването му настъпил удар между двете ППС.
Чуло се стържене, били увредени лявата предна врата, части от ляв калник и
врата, счупено било предно ляво огледало на автомобила й. Сочи, че след като
камионът ударил колата й, последната се преместила от удара и се ударила
отдясно в мантинелата. Изместването било леко, по спомен на свидетеля,
щетите били само върху десния калник.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Г. К. – водач на товарния автомобил с марка „МАН“, които съдът
кредитира като добросъвестно дадени и излагащи фактическата обстановка
така, както е била възприетата от лицето. От последните се установява, че
свидетелят пази спомен за процесния инцидент. Сочи, че на процесните дати и
място искал да се включи в кръговото движение и изчаквал движещите се в
него автомобили. Сочи, че пътят, от който се включвал в кръговото движение,
е с две лента, но управляваният от него камион е голям и заема повече от една
лента за движение. Сочи, че до него нямало други автомобили. Включил на
скорост и чул лек удар от дясната му страна, до предния му десен калник.
Слязъл и видял БМВ, управлявано от жена, в колата имало и дете. Щетите по
нейния автомобил били по шофьорското огледало за странично виждане.
Сочи, че се огледал преди да предприеме маневрата, но се бил загледал в
колите, движещи се в кръговото, и в последния момент чул, че другият
автомобил се ударил в него. Сочи, че каросерията на камиона му е с широчина
2,50м., поради което заемал повече от една лента за движение, като отдясно
било останало много малко място и не можело да се събере цяла кола.
4
От приета и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, вещото лице
сочи, че при наличните данни по делото към момента на изготвяне на
заключението, приема за установено, че процесният пътен инцидент е
настъпил при следния механизъм:
Пътнотранспортното произшествие е настъпило на 18.03.2024г. в гр.
София, бул. „Ал. Пушкин“, при навлизане в кръговото кръстовище до
резиденция Бояна, като водача на л.а. „БМВ Х1" с рег. № *** се движи в
дясната пътна лента, а водача на т.а. „МАН" с рег. № *** в лявата пътна лента.
При едновременното навлизане в кръговото кръстовище, водача на т.а. Ман
навлиза в съседна дясна лента и реализира удар със странична лява част на л.а.
„БМВ Х1“. Водачът на л.а. БМВ Х1, в опит да се отдалечи от товарния
автомобил, удря задна дясна врата в ограничителната мантинела.
Нанесените щети на л.а. „БМВ Х1" с рег. № *** се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 18.03.2024 г.
В проведеното изслушване по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице при
съобразяване с депозираните от свидетеля К. показания, сочи, че ПТП е било
непредотвратимо от субективна гледна точка, тъй като водачът на товарния
автомобил, гледайки наляво към движещите се в кръговото движение
автомобили, не забелязва стоящия вдясно лек автомобил, попадал по този
начин в мъртвата му точка.
Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма
на процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод,
че вина за процесното ПТП има водачът на товарен автомобил марка „МАН“
с рег. № ***.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действията на застрахования при ответника водач, който е предприел маневра
за навлизане в кръстовището с кръгово движение, без да съобрази габаритите
на управляваното от него превозно средство и разположението на другите
автомобили /нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП/, както и без да съобрази, че
когато маневра за навлизане в друга пътна лента трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната /чл. 25, ал. 2 ЗДвП. По този начин е станал причина за нанасянето на
имуществени вреди върху застрахованото при ищеца МПС.
С оглед изложеното, съдът достигна до извод за наличие на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Трайна е практика на съдилищата, съгласно която ответникът следва
5
да мотивирана релевираното от него възражение за съпричиняване, тъй като
изложените конкретни твърдения определят и обхвата на доказване по делото.
В конкретния случай, направеното от ответника възражение за
съпричиняване се основава на твърдението, че водачът на л.а. „БМВ“ е
причинил процесното ПТП, като е навлязъл в лентата за движение на
товарния автомобил, предприел е маневра без да подаде необходимия сигнал,
че е управлявал автомобила с превишена, евентуално – несъобразена скорост.
Така направеното възражение не кореспондира с установената по
делото фактическа обстановка и нито едно от събраните по делото
доказателства. Безспорно се установява, че именно водача на товарния
автомобил е навлязъл в съседната на него пътна лента, като е извършил
маневрата без да съобрази габаритите на управляваното от него превозно
средство и без да съобрази разположението на всички други участници в
движението – от показанията на самия водач на камиона се установява, че той
е насочил вниманието и погледа си наляво – към автомобилите, които са се
движили в кръговото, без да забележи наличието на друг лек автомобил в
дясно от него.
Недоказани остават и другите две основания за съпричиняване,
поддържани от ответника - по делото не са събрани никакви доказателства
относно подадената от участниците в движението сигнализация, а се
установява, че към момента на сблъсъка л.а. „БМВ“ не е бил в движение, а все
още е изчаквал да навлезе в кръговото.
С оглед на това, направеното от ответника възражение за
съпричиняване се явява изцяло неоснователно.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
6
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
В случая размерът на действителните вреди по средни пазарни цени
съгласно заключението на САТЕ възлиза на сумата от 2377.73 лв. с ДДС, за
която сума е възникнало регресно вземане в полза на ищеца.
От приетите по делото доказателства е видно, че застрахователното
обезщетение /2280.78 лева/ е в размер, който е по – нисък от стойността на
ремонта на щетите по средни пазарни цени, пряка и непосредствена
последица от увреждането, поради което ищецът има право да получи от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" стойността на
изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне /15 лева/, чийто общ размер възлиза на сумата от 2295.78 лева.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба /09.12.2024г./ до
окончателното плащане.
По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск за установяване дължимостта
на мораторно обезщетение, по делото следва да бъде доказана дължимостта
на вземането по главната искова претенция и изпадането в забава на
задълженото лице.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че с регресна покана, изпратена до ответното дружество, ищецът е
заявил претенцията си за заплащане на сумата от 2295.78 лева,
представляваща сбора от изплатеното от него обезщетение по имуществената
застраховка “Каско” и ликвидационни разходи в размер на 15 лева.
Установява се по делото, че покана е получена на 24.07.2024 г..
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже
плащането.
Не е спорно, че в указания срок, изтичащ на 23.08.2024 г. ответникът
не е изплатил обезщетение.
С оглед на това, от деня, следващ изтичането на срока – 24.08.2024 г.,
ответникът е изпаднал в забава. Предвид изложеното предявеният иск за
7
мораторно обезщетение от този момент до деня, 05.12.2024 г. се явява изцяло
основателен за пълния заявен размер от 90.41 лева, изчислен от съда по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски по представения списък
по чл. 80 ГПК в размер на 141.23 лв. – държавна такса, депозит за САТЕ – 250
лева, депозит за призоваване на свидетел – 30 лева. Претендирано е
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 200 лева. Общо разноски – 621.23 лева.
С оглед извода за основателност на иска, сумата следва да бъде
възложена в цялост на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 411 КЗ на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, сумата от 2295.78 лева, представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по имуществена
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил
„БМВ”, модел “Х1”, с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на
18.03.2024 г. в гр. София, на кръговото кръстовище на бул. „Пушкин“ по вина
на водач на т.а. „МАН“ с рег. № *** , чиято гражданската отговорност е
застрахована при ответника, с включени ликвидационни разноски в размер на
15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и, на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 90.41 лева – мораторно обезщетение върху
главницата, дължимо за периода от 24.08.2024 г. до 05.12.2024 г.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, сумата от 621.23 лв. – разноски в
производството пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8