Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 10.12.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 15.11. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 172 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба предявена от И.Д.К., ЕГН: **********,
с постоянен адрес *** и К.К.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез
адв. П.К. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД - гр. С., район ***, с ЕИК: ***,
с правно основание на предявения иск чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и размер
на претенциите:
-
180 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за И.Д.К.; - 180000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за К.К.К., поради смъртта на сина им Н. К.К.,
настъпила в резултат на претърпяно ПТП на 01.01.2019год.
В
хода на производството ищеца К.К.К. е починал като ищцата И.Д.К., ЕГН: **********
лично и като правоприемник на К.К.К., ЕГН: ********** твърди, че на 01.01.2019
г. в Община С.З. на път I - 5, км 234+500 настъпило ПТП между лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, собственост на С.М. С.,
ЕГН: **********, и управляван от Б.С.С., ЕГН: **********, и лек автомобил марка
„БМВ“, модел „328 И“ с ДКН СТ 5505 ВА собственост и управляван от Н. К.К., ЕГН:
**********. При движение в посока запад-изток по път 1-5, км 234+500 лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, управляван от
водача Б.С.С., навлязъл в насрещната пътна лента за движение, насочил се косо
на ляво и се блъснал в движещия се срещу него в посока изток-запад лек
автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с ДКН СТ 5505 ВА, управляван от водача Н. К.К..
В следствие настъпилото ПТП Н. К.К. е
починал.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача
на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, Б.С.С., който загубил
контрол над лекия автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, в която
по същото време се движил лек автомобил „БМВ 32 8i“ с ДКН СТ 5505 В А, и го
блъснал челно.
Посочва се, че за увреждащия лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН
СТ 7252 РВ има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "Б." АД, обективирана в полица № BG/02/118003150554 със срок на валидност от
11:52 ч. на 05.11.2018 г. до 23:59 ч. на 04.11.2019г., т. е. към момента на
настъпване на ПТП на 01.01.2019 г. същият е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на
пострадалите лица, която сума представлявала максималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По повод настъпилото ПТП в ОД на МВР С.З. било образувано ДП №ЗМ 1/2019
г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“ С.З.. Ищците твърдят, че безспорно установено
е, че смъртта на Н. К.К. била в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и
виновното поведение на водача Б.С.С..
Посочено е, че ищците са родители на
починалия Н. К. и съгласно задължителната съдебна практика, определяща кръга на
легитимирани лица да претендират неимуществени вреди, формирана с ППВС №4/1961
г.; ППВС №5/1969 г. и ППВС №2/1984 г., имат право на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в следствие загубата на сина им.
Излагат се подробни
съображения, че И.Д.К. лично и в качеството на правоприевник на К.К.К. ще търпи до края на живота си мъката от
най-голямата трагедия за един родител - да надживее детето си. Между тях
съществувала силна емоционална връзка. Живели заедно и към момента на смъртта
му и са споделяли всичко включително и домакинството. Болезнено се усещала липсата
му .
Майката И.К. не можела да преживее загубата на сина си. Била е в много
близки и топли отношения с него, В дома им винаги се е усещала обич,
привързаност и грижа. Липсата на Н. била осезаема и причинявала неспирни мъки и
страдания, които ставали все по-силни с всеки изминал ден. Майката чувствала
постоянно вътрешно напрежение и емоционална неустойчивост. Психическото й
състояние било разклатено, като и към настоящия момент, повече от година и
половина след трагедията, живеела единствено със спомените за шока и ужаса,
които е изпитала щом е научила за фаталния инцидент.
Бащата К.К. имал особено силна връзка със сина си, уважавали се и се
подкрепяли взаимно. Приживе непрекъснато мислил за Н. и се чувствал отчужден
емоционално.
Към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие Н. К. е
бил едва 20-годишен. Имал е мечти и амбиции, които е преследвал. С прекъсването
на съществувалата дълбока емоционална връзка били прекъснати завинаги и мечтите
на родителите да споделят бъдещето на детето им.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх.
№ОК- 48331/22.01.2019 г. И.К. и К.К. са предявили претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди пред ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "Б."
АД. Представили са и всички налични у тях документи, в това число и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Посочили са и банкова сметка ***.
С писма от 05.02.2019 г. ответното дружество ги уведомило, че следва да
представят допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Към
онзи момент все още не разполагали с материалите по образуваното досъдебно
производство, предвид което представянето им по щетата било обективно
невъзможно. Към настоящия момент ответникът не бил определил или изплатил
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.
Ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "Б." АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., район ***ите суми:
1. Сумата
в размер на 180000 лв. /сто и осемдесет
хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за И.Д.К.
- болки и страдания от смъртта на сина й Н. К.К. в следствие настъпило на
01.01.2019 г. ПТП.
2. Сумата
в размер на 180000 лв. /сто и осемдесет
хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за К.К.К.
- болки и страдания от смъртта на сина му Н. К.К. в следствие настъпило на
01.01.2019 г. ПТП./В хода на производството И.Д.К. е конституирана като
правоприемник на съпруга си К.К.К..
3. Претендира се и законна лихва върху сумите, считано от
22.04.2019г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО "Б." АД по заведената на 22.01.2019 г. застрахователна
претенция по чл. 380 от КЗ до окончателно изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА за всеки един от исковете, като върху чистата
сума на адвокатското възнаграждение да бъде присъден и 20% ДДС.
В
законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло ищцовите претенции -
главни и акцесорни искове, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Счита, че предявените искове са
неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради
следните съображения:Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищците са настъпили описаните в исковата молба
неимуществени вреди или ако са възникнали, то не обосновават размера на
исковите претенции - главен и акцесорен иск.
Оспорва твърдените с исковата молба състояние на влошено психологическо
състояние и емоционална неустойчивост, получени от ищците като вид, характер и
обем, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност. Посочва, че
липсвали доказателства, които да обосновават твърдените неимуществени вреди,
както и искания размер на обезщетения за тях. Не били представени медицински
или други документи, обвързани с проследяване на здравословното и психично
състояние на ищците във връзка с проявена психологична травма, както и
документи относно възстановителните процеси във връзка с подобна травма.
Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите
неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковите претенции.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил
марка „Тойота", модел „Корола Версо"с ДК № СТ 72 52 РВ- Б.С.С. за
настъпването на твърдените в производството вреди, като навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. К.К.,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като водач на МПС-лек
автомобил марка „БМВ", модел ,,328i" с ДК № СТ 55 05 ВА, в нарушение
на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в риск.
По горните съображения, на самостоятелно основание прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Н. К.К. - син на ищците при
осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че
заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са
възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил
марка „Тойота", модел „Корола Версо" с ДК № СТ 72 52 РВ - Б.С.. Счита,
че са налице основания за намаляване на обезщетението на ищците поради
съпричиняване на настъпилите вредни последици от страна на пострадалия, като
обезщетението следвало да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Намаляването следвало да бъде извършено въз основа на комплексна оценка,
включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента
на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като
деянието на пострадалия в настоящия случай било противоправно и степента на
неговата вина.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита
същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените претенции за
неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост
и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок размер
на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете - в размер на 180 000
лева, се отклонявал от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и
не бил съобразен с характера на търпените вреди. Следвало да се съобрази
обстоятелството, че в исковата молба нямало изложени данни за развитие на
дезадаптивни или други психотравмени реакции при ищците, както и следвало да се
съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост
и писимистични нагласи. Не били представени доказателства за проведена
медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с
психоемоционалното състояние на ищците, вследствие на ПТП и загубата на синът
им, което водило до извод, че такива не били настъпвали и не били налице.
Следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че е изминал немалък период от
датата на ПТП, период през който ищците били рационализирали преживените
психотравми и психиката им се е адаптирала и преработила преживяното.
При определяне на обезщетението на неимуществени вреди следвало да се
посочи, че И.Д.К. и К.К.К. претендирали заплащането на застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди за преживени душевни болки и
страдания - влошено психологическо състояние и емоционална неустойчивост, в
резултат смъртта на синът им Н. К.К., починал вследствие на пътнотранспортно
произшествие от 01.01.2019год. С оглед на така заявените претенции следвало да
се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1,т. 1 КЗ, застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба
неимуществени вреди по естеството си не били резултат от телесно увреждане на ищците,
респ. смърт, а засягали тяхната психо - емоционална сфера. С оглед
горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези
вреди не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. За обезщетяване на тези
вреди ищците следвало да насочат претенциите си към прекия им причинител.
Обезщетенията за неимуществени вреди,
които се претендират от двамата ищци, не отговаряли на действителната вреда,
като били прекомерни и не се подкрепяли от фактическата обстановка,
представените доказателства по делото и не съответствали с изискването за
справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г)
и неблагоприятните за ищците последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди - като неоснователни по съображенията за неоснователност на
главните искове.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от И.Д.К. и К.К.К. искове за претърпени неимуществени вреди, като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно, моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите
претенции на ищците, то да намали размера на обезщетението, тъй като
претендираните размери за претърпени неимуществени вреди не кореспондирали с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказвали
твърдените за претърпени в исковата молба душевни болки и страдания от ищците.
Ако все пак съдът намери за установено наличието на твърдените неимуществени
вреди, моли, да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с
принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Моли съда да осъди И.Д.К. и К.К.К. да заплатят на Застрахователно
акционерно дружество „Б." АД всички съдебни и деловодни разноски, в това
число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.
Постъпила е допълнителна искова
молба, с която ищците правят пояснения и възражения относно становището на
ответника в отговора на исковата молба.
Относно възражението на ответника за неоснователност на предявените
искове поради липсата на вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола Версо“
с ДКН СТ 7252 РВ, Б.С.С., считат същото за неоснователно. Нарушението на ЗДвП,
извършено от него било безспорно установено, предвид което били налице всички
предпоставки и елементи от фактическия състав на ангажиране отговорността на
застрахователя. Налице били: валиднозастрахователно
правоотношение между водача С. и ответника, застрахователно събитие,
противоправно поведение от страна на водача, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача. Б.С.С.
виновно бил нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата
на чл. 20 от ЗДвП, която задължавала водачите на ППС да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и да се движат
със съобразена с пътните условия скорост на движение, като в случай на
необходимост или опасност за движението намалят скоростта или спрат. Същият бил
изгубил контрол над автомобила, като е навлязъл в пътната лента, предназначена
за насрещно движещите се автомобили, насочил се е косо на ляво и се блъснал в
движещия се срещу него в посока изток-запад лек автомобил марка „БМВ“, модел
„328 И“ с ДКН СТ 5505 ВА, управляван от водача Н. К.К.. По делото бил
представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който са посочени
участниците в процесното ПТП, като бил отразен и номерът на образуваното досъдебно
производство. Към исковата молба приложено били представени също така
Автотехническа експертиза и Допълнителна автотехническа експертиза по ДП
№1/2019 г., чрез които бил изяснен механизмът на ПТП. Въпреки съображенията на
ответника, ищците считат, че както посочените експертизи, така и
съдебномедициската такава, изготвени в хода на образуваното досъдебно
производство, са писмени доказателства и следва да бъдат ценени от съда като
такива, а не като експертни заключения. Съгласно заключението на посочената
експертиза водачът С. е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, ако е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил,
както и ако не е допуснал същият да навлезе в насрещната пътна летна, още
повече, че по същото време в нея се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел
„328 И“ с ДКН СТ 5505 ВА. Водачът Н. К. от своя страна не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента, в
който управляваният от С. автомобил е навлязъл в насрещната пътна лента,
сумарната опасна зона на спиране на двата автомобила е била по-голяма от
взаимното разстояние, на което те са се намирали един от друг. По отношение
възражението на ответника за прекомерност на размера на предявените от искове
за неимуществени вреди, ищците считат същото за неоснователно. Излагат
съображения, че разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за
неимуществени вреди да бъде определено по справедливост от съда.
Справедливостта не е абстрактно понятие, предвид което преценката относно
наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер
следвало да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат
значение по делото. Изложени са подробни доводи, че И.Д.К. и К.К.К. ще търпят
до края на живота си мъката от най-голямата трагедия за един родител - да
надживее детето си. Между тях и сина им е съществувала силна емоционална
връзка. Отгледали са го с много любов и желание. Живели са заедно и са
споделяли всичко. Усещали болезнено липсата му и никога нямало да могат да се
съвземат от преживяната загуба. След смъртта на сина им животът на ищците бил
коренно променен - и двамата били станали необщителни, затворени в себе си и
обезверени като отказвали да общуват с когото и да било. Смъртта на дете на
всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари,
които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психичен товар. Още повече когато е внезапна и то на празник
като Нова година, който от момента на настъпване на ПТП вече не е символ на
ново начало, а било повод ищците все повече да губят надежда, че ще могат да се
справят с мъката. В този смисъл, неоснователни и недоказани били изложените в
отговора на исковата молба твърдения, че ищците не били преживели психически
стрес в следствие на произшествието. След такъв инцидент неминуемо психичното
здраве на родителите било увредено и съществено променено спрямо времето преди
инцидента. Изложените от ответника съображения, че от момента на настъпване на
ПТП до днес бил изминал немалък период от време, през който ищците са
рационализирали преживените психотравми, както и че в бъдеще емоционалната
потиснатост и песимистичните нагласи на ищците щели да отслабват, били абсурдни
с оглед високия интензитет на моралните болки и страдания, които преживяват
родителите. Считат за нелепо да се
твърди, че психиката им би могла да се адаптира и да преработи преживяното. Ето
защо считат, че размерът на предявените претенции, с оглед интензитета на
пртърпените болки и страдания, не е прекомерено завишен, както се твърди в
отговора на исковата молба.Считат за необосновани твърденията на ответника, че
обезщетение в размер на по 180000 лв. за всеки от родителите се отклонявало от
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.
Относно
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Н. К., считат същото за изцяло неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Единственият аргумент на ответника в
тази посока бил предположението, че пострадалият е бил без поставен предпазен
колан. Заявяват, че това твърдение категорично не отговаря на обективната
действителност. Независимо, че по делото нямало данни пострадалият да е бил без
обезопасителен колан следвало да се отбележи, че съдебната практика е
категорична, че единствено обстоятелството, че пострадалото лице е било без
предпазен колан не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание
посочената правна норма било допустимо само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със свои
действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Твърдят,
че към момента на настъпване на ПТП Н. К. категорично е бил с поставен
обезопасителен колан. Извън всякакво съмнение било, че основната техническа
причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек автомобил „Тойота“ в
насрещната пътна лента за движение. Освен това, наличието на принос от
пострадалия трябвало да се докаже по категоричен начин от страната, която прави
възражение за съпричиняване. Такова доказване считат, че не е направено от
страна на ответника.
Относно възражението на ответното дружество, че описаните в исковата
молба неимуществени вреди не подлежали на репариране по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, считат същото за напълно неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, която се цитирала от самия ответник в отговора
на исковата молба, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите покривал отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица
вследствие на телесно увреждане или смърт, свързани с притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Твърденията, че претърпените от И.К. и К.К. вреди засягат тяхната психо-емоционална
сфера, без да са резултат от телесно увреждане на ищците, респективно от смърт,
считат за нелепи. Изложеният в отговора на исковата молба извод, че за
обезщетяване на тези вреди ищците следвало да насочат претенциите си към техния
пряк причинител, противоречало на цитираната разпоредба и на същността на
отговорността на застрахователя, която е гаранционно-обезпечителна и е функция
на отговорността на деликвента.
По
отношение на възражението за недължимост на законна лихва върху претендираните
суми, считат същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ
със застрахователна претенция вх. №ОК-48331/22.01.2019 г. И.К. и К.К. били
предявили претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ЗД
"Б." АД. В хода на кореспонденцията със застрахователното дружество
те били представили всички налични у тях документи имащи отношение към
образуваната щета и доказващи наличието на претърпени неимуществени вреди, в
това число Констативен протокол за ПТП. Действително, с писма изх.
№НЩ-960/05.02.2019 г. и изх. №НЩ-961/05.02.2019 г. ответното дружество ги
уведомило, че следва да представят допълнителни документи по заведената
застрахователна претенция. Към онзи момент все още не са разполагали с
материалите по образуваното досъдебно производство, предвид което представянето
им по щетата било обективно невъзможно. Считат, че следва да бъде взето предвид
обстоятелството, че на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ застрахователят не
можел да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен
някой от следните документи: Констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие. С разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ законодателят бил предвидил, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл, 106,
ал. 3. В настоящия случай ищците считат, че дружеството дължи лихва върху
претендираните суми от 22.04.2019 г., датата на която е изтекъл срокът за
произнасяне на ЗД "Б." АД по заведената на 22.01.2019 г.
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
Постъпил
е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа всички възражения относно неоснователността на
предявените искове. Счита последните за неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции,
както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в
допълнителната исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Поддържа оспорването на твърдението, че
в резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищците са настъпили
описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са възникнали, то те не
обосновават размера на исковите претенции - главен и акцесорен иск, включително
и по отношение твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите
неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени.
Поддържа релевираното с отговора на
исковата молба възражение по отношение твърдението на ищците за изключителна
вина на водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Корола Версо"с
ДК № СТ 72 52 РВ - Б.С.С. за настъпването на твърдените в производството вреди.
В тази връзка счита, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. К.К., като
водач на лек автомобил марка „БМВ", модел ,,328i" с ДК № СТ 55 05 ВА.
Поддържа, че причина за настъпване на телесните увреждания, довели до смъртта
му е негово виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, изразяващо се в непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение сам се е поставил в риск. Ако К. бил с поставен
предпазен колан не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или
дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до твърдените в исковата молба
телесни увреждания, довели до смъртта на пострадалия. Съпричиняването от негова
страна било в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените
увреждания.
Поддържа наведеното с отговора на исковата молба оспорване на размера на
предявените искове за неимуществени вреди, които счита за недължими, респ. за
прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП. Поддържа оспорването на исковете за присъждане на лихва по
претенциите за неимуществени вреди. Счита същите за неоснователни, по
съображенията за неоснователност на главните искове.
Третото лице- помагач на страната на
ответника Б.С.С. чрез процесуалния си представител взема становище,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат.Позовава се на решение №82/07.10.21
г. по НОХД №379/21 по описа на
Апелативен съд-Пловдив.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.
В хода на производството се
установява следното:На 01.01.2019 г. в Община С.З., на път I - 5, км 234+500, в
посока запад - изток се движил лек автомобил марка „Тойота", модел „Корола
Версо" с ДК № СТ 72 52 РВ, управляван от Б.С.С.. Автомобилът навлязъл в
насрещната пътна лента за движение и се блъснал в движещия се срещу него, в
посока изток - запад лек автомобил марка „БМВ", модел ,,328i" с ДК № СТ 55 05 ВА, управляван от Н.
К.К.. Вследствие настъпилото ПТП Н. К.К. починал.
Назначена е комплексна съдебно автотехническа-медицинска експертиза,от
чието заключение се установява,че ударът е настъпил в пътната лента на лек
автомобил „БМВ". Към момента на удара последния автомобил се намирал
изцяло в собствената си пътна лента, а лек автомобил „Тойота" е заемал с
левите си състави част от пътната лента, предназначена за насрещно движение,
насочен под ъгъл около 4°, косо наляво спрямо оста на пътя по посоката си на
движение.
За лек
автомобил „Тойота", ударът е бил челен, обособен в позицията на левия рог
на предна броня, след което преминава в странично прохлузен със задиране по
левите му странични състави, а за лек автомобил „БМВ", ударът е бил
странично прохлузен със задиране отляво, обособен в предния край на преден ляв
калник, като деформациите достигат до задния край на задна лява врата.
В
резултат на настъпилия удар, двата автомобила се завъртели около вертикалните
си оси обратно на часовата стрелка и продължили движението си напред и надясно.
При това движение, всеки от автомобилите контактувал с бордюра, вдясно по
посока на движението, вследствие на което променили траекторията си на
движение. Двата автомобила се завъртели около вертикалната си ос, в посока на
часовата стрелка и продължили движението си напред. Лекият автомобил „БМВ"
продължил движенето си напред и надясно, контактувайки отново с бордюра, вдясно
по посока на движението му. Последвало въртене около вертикалната ос, в посока
обратна на часовата стрелка. Движейки се напред и наляво лекия автомобил
„БМВ" достигнал южния бордюр, контактувайки с левите си колела. След този
контакт последвало въртене на МПС около вертикалната си ос, в посока на
часовата стрелка. Двата автомобила преустановили движението си в близост до
разделителната линия. Експертизата установява, че мястото на удара между двата
автомобила е в пътната лента, предназначена за движение на лек автомобил
„БМВ".
Заключението
сочи, че скоростта на движение на лек автомобил „Тойота" към момента на
удара и непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 79км/ч, а скоростта
на движение на лек автомобил „БМВ" към момента на удара и непосредствено
преди настъпване на ПТП е била около 116км/ч.
Според експертното
заключение водачът на лек автомобил „Тойота", Б.С.С. е имал техническа
възможност да предотврати ПТП като не навлиза в пътната лента за насрещно
движещите се ППС, в която се е движил лек автомобил „БМВ". Сочи се, че е
технически правилно водачът на ППС да се движи възможно най - вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да
използва най - дясната свободна лента, а също и водачът да контролира
непрекъснато превозното средство, което управлява, а при избиране скоростта на
движението, да се съобрази с конкретните условия на видимост - движение с
включени светлини на фаровете, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. При възникнала опасност за движението е технически
правилно водачът да намали скоростта и в случай на необходимост да спре.
Водачът
на лек автомобил „БМВ" не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП, тъй като опасната зона за спиране на този автомобил е по -
голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара когато е
възникнала опасността за движението му - навлизането на лек автомобил „Тойота"
в неговата пътната лента.
Лек
автомобил марка „БМВ", модел ,,328i" с ДК № СТ 55 05 ВА бил оборудван с триточкови предпазни колани за всички
места на пътниците и за водача, както и с две предни въздушни възглавници - за
водача и за пътника отпред.
Според
автотехническия експерт произшествието не би възникнало, ако водачът на лек автомобил
„Тойота" е запазил траекторията на
движение в своята пътна лента. Експертизата прави извод, че водачът на лек
автомобил „БМВ", Н. К.К. не е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, дори и ако се е движил със скорост 13,89 м/сек -50 км/ч., ако водачът на
лек автомобил „Тойота" запази скоростта и разположението си в лентата,
предназначена за насрещно движение.
В
резултат на ПТП травматичните увреждания на Н. К.К. са: Черепномозъчна травма
(разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръеонасядания на лицето и главата,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, вдишана в белите дробове кръв); Съчетана
гръднокоремна травма (охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, счупване на
IX - X - XI леви ребра, разкъсване на слезката и левия бъбрек, кръв в коремната
кухина); Счупване на лявата мишница, лявото бедро и лявата
подбедрица;Изкълчване на лявата ходилнопредноходилната става; Разкъсноконтузни
рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците; Охлузвания на шията. Не са
установени травматични увреждания, специфични за такива от предпазен колан.
Прави се извод, че при конкретното ПТП - посоката на действие на инерционните
сили върху тялото на пострадалия и деформациите на купето на автомобила
предполагат еднакви по тежест и изход травматични увреждания с поставен или
непоставен предпазен колан.
В
хода на производството е назначена допълнителна комплексна съдебно-автотехническа
и съдебномедицинска експертиза .От това заключение се установява, че при
сблъсъка на двата автомобила от изключително значение за погасяването на
кинетичните им енергии е вида на удара и поведението на автомобилите
(придвижването им) след ПТП. В конкретния случай, според вещите лица не е
известно къде биха се установили двата автомобила при скорост на движение на
лекия автомобил „БМВ" от 50км/ч, но със сигурност твърдят, че механизмът
на удара ще бъде различен. Сочи, че ако ударът е такъв, че след удара МПС са в
непосредствена близост до мястото на удара или са се придвижили на сравнително
малко разстояние, то би могъл да се направи извод, че сумарната кинетична
енергия на двата автомобила ще се погаси от пластичните им деформации. Интензивността
на удара или енергията в този случай би била сума от кинетичните енергии на
двата автомобила. Установява се още, че в конкретния случай независимо от факта
дали пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан, или без такъв, при тези
деформации в резултат на скоростта, травматичните увреждания са били
несъвместими със живота. Не може да бъде даден категоричен отговор дали
травматичните увреждания получени от пострадалия ще доведат или не до фатален
край, дали ще бъдат толкова тежки, че да доведат до този край. Според
съдебно-медицинския експерт при конкретния сблъсък не е задължително да останат
следи от обезопасителен колан, получени в резултат на ударните импулси, които
получава тялото на водача. Заключава, че експертизата не може да бъде
категорична дали пострадалия е ползвал обезопасителен колан, което не означава,
че не е ползвал обезопасителен колан.
Видно
от същото заключение за лек автомобил „БМВ" първоначалния удар е в
странична предна лява част на предния калник, като тялото на водача полита
напред и наляво. Сочи, че дори и при скорост 50км/ч, или обща скорост около
130км/ч, ако се приеме, че скоростта на лек автомобил „Тойота“ остане същата,
деформациите по лек автомобил „БМВ" няма да са толкова големи, но
движението на тялото на водача ще бъде такова, че ще има удар в главата му, тъй
като колана няма възпиращо действие при движение на тялото в страни. Казва, че
в случая удара за лек автомобил „БМВ" е по - скоро странично - прохлузен,
като при това положение тялото ще се придвижи към вътрешния интериор на лявата
част на автомобила. Посочва, че в конкретния случай обезопасителният колан няма
да спре тялото да отиде встрани.Ударът от страна на лек автомобил
„Тойота", реализиран по настоящия начин, независимо от скоростта на лек
автомобил „БМВ", движението на тялото на пострадалия би било едно и също.
Според вещите лица не може да се твърди, че ако е била по - ниска скоростта на
лек автомобил „БМВ" деформациите ще бъдат по - малко. Биха били различни
от тези, които са в действителност при случилото се ПТП, но в никакъв случай не
биха били по - малки или по - малко животозастрашаващи.
При така
установеното настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат наведено от ответника и третото
лице-помагач в процеса.Съдът кредитира с доверие заключенията /основно и
допълнително/ на назначената съдебна автотехническа-медицинска
експертиза.Независимо от скоростта на движение на л.а. „БМВ",алкохолното
съдържание в кръвта на пострадалия и наличието или не на предпазен колан
уврежданията не биха били по-леки.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за граждансския съд,който разглежда
гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В този смисъл
настоящият съдебен състав намира,че не е обвързан от доводите за съпричиняване
на вредоносния резултат,развити в наказателното производство.В настоящото
исково производство не се установява съпричиняване на вредоносния резултат.
Във
връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с
душевните болки и страдания на ищците, по делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетелят С.Й.Т. заявява, че се познава с
ищците от 2000 година, живеели наблизо,
събирали са се по различни поводи. Било му известно за инцидента. Н. празнувал
Нова година, отишъл да вземе вуйчо си и катастрофирал. Описва К.К. като жизнен
човек. След смъртта на сина си не бил на себе си. Свидетелят имал чувството, че
на К. вече не му се живеело, изведнъж рухнал. Н. бил единствен син на К., който
станал баща на 48 годишна възраст. Н. живеел при родителите си, които се
грижели за него. Много се разбирали, били много близки. Н. имал сестра, но тя
била от друг баща, била в отделно домакинство. К. починал през 2020год. Според
свидетелят К. починал от мъка въпреки, че боледувал. Свидетелката А.И.
съобщава, че от 26 години е съседка със семейството на ищците, които били
невероятно семейство. Никога не се карали със сина си. И. имала предишен брак.
С К. били много щастливи, като се родил Н., който бил първо дете на К.. Н. бил
приятел със сина на свидетелката. В деня на инцидента отишли да празнуват Нова
година. За случилото се разбрали когато били на заведение. Свидетелката казва,
че вече две години ищцата не била я заговаряла. Вървяла като призрак. Ищците
били съсипани. Много тежко понесли смъртта на сина си. К. се състарил и според
свидетелката инцидента го съсипал. Виждала И.К. да стои пред некролога на
вратата и да плаче. Свидетелят А.П. познава ищците от дете, Н. познава от
раждането му. К. бил на около 50 години като станал баща, бил много щастлив.
Поддържали отношения с К., който бил шегаджия, бил доста забавен. След смъртта
на сина му се променило поведението му, видимо се състарил. Променил се
физически и емоционално, не споделял нищо. От приказлив човек станал тих, почти
не говорел. Свидетелят твърди, че бил изненадан от смъртта на К., който
боледувал за кратко. Говорело се, че причината за смъртта на К. била
коронавирусна инфекция, но не бил виждал документи. Свидетелят съобщава още, че
с ищцата се срещали често преди катастрофата. После срещите им се разредили. И.,
К. и Н. живеели в едно домакинство.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.В случая не е спорно наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което застрахователното дружество е поело задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се
обезщетение.Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищците са
отправили писмени застрахователни претенции за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Видно от данните по делото - писма до ищците с изх. изх. №
НЩ 960/05.02.2019год. и изх. № НЩ 961/05.02.2019год., застрахователното
дружество е отказало да определи размер на застрахователното обезщетение на
заявителите К.К. и И.К., тъй като не са представили присъда, решение или
споразумение по наказателно дело, съдебноавтотехническа и съдебномедицинска
експертиза и други съответни документи необходими за произнасяне по
претенциите.
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
По делото се установява, че родителите и техния син са
живеели заедно в едно домакинство, прекарвали са ежедневието си заедно и са
имали изключително силна връзка помежду си. От свидетелските показания по
делото се установява, че Н. е бил много чакано дете, единствено дете за К.К.,
който е станал баща на 48-годишна възраст. Родителите на пострадалия са били
много щастливи след неговото раждане. Отгледали са го с много любов и желание.
Между пострадалия и неговите родители са съществували близки и топли отношения,
изпълнени с взаимна обич и привързаност, които са били видни за всички около
тях. К.К. е работил, за да осигури добър живот на сина си, дори след като се е
пенсионирал. Следва да се направи , че в хода на настоящото производство са категорично
доказани изключително близките отношения между ищците и техния син.
По делото са налице множество доказателства за
интензитета на негативните емоции, преживени от ищците. Случилото се е намерило
отражение върху всеки аспект от живота им. Преди инцидента цялото семейство
винаги са били заедно на всички празници, събирали се и празнували, като
свидетелите описват родителите на пострадалия като жизнени и лъчезарни хора.
Със смъртта на Н. К. топлите и силни емоционални връзки в семейството са били
прекъснати. С настъпването на ненавременната смърт на сина им те са лишени от
опора за в бъдеще, както и от възможността да проследят житейския му път - да
го видят като студент, да преживеят заедно с него сбъдването на мечтите му, да
станат свидетели на възможността да създаде собствено семейство и да се радват
на внуци.
На 18.12.2020 г. ищецът К.К. починал, като
според събраните свидетелски показания причината за това е мъката от загубата
на сина му, която така и не можал да преживее. И.К. преди инцидента била
жизнена, лъчезарна, обичала да събира близките си хора по празници. След това
се променила коренно. Изглеждала съсипана и измъчена. Изолирала се е, отказва
да говори.
При определяне
размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът съобрази
младата възраст на пострадалия и съдебната практика при определянето на
обезщетението при аналогични случаи.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения
размер води до основателност на
акцесорната претенция. Законната лихва
следва да бъде присъдена от 22.04.2019год. – датата, на която е изтекъл срокът
за произнасяне на застрахователното дружество по предявената застрахователна
претенция .
Следва да се
присъдят разноски за ищцовата страна в размер на 12 480 лв. Налице са два
субективно съединени иска като адвокатското възнаграждение за всеки един от тях
при цена на иска 180 000лв.,изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.5 вр. пар.2а от ДР на
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 6240 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД - гр. С., район ***, с
ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.К. ЕГН ********** *** сумата от 180000 лева /сто и
осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина й Н. К.К., настъпила
в резултат на претърпяно ПТП на 01.01.2019год., ведно със законната лихва,
считано от 22.04.2019год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.“
АД - гр. С., район ***, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.К. ЕГН ********** *** в
качеството на правоприемник на К.К.К. ЕГН ********** ***.Загора сумата от 180000 лева /сто и осемдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на сина му Н. К.К., настъпила в резултат на претърпяно ПТП
на 01.01.2019год., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019год. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.“
АД - гр. С., район ***, с ЕИК: *** да
заплати на адв. П.К. от АК-С.З. адвокатско възнаграждение в размер на 12 480
лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.“ АД - гр. С., район
***, с ЕИК: *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 14 400 лв. за държавна такса,
както и сумата от 550лв. за
възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда.
Решението
е постановено при участието на третото-лице помагач в процеса Б.С.С. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :