№ 272
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600475 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243 ал.7 от НПК.
С определение № 83/26.01.2022 г. по ЧНД № 53/22г. по описа на
Пловдивския районен съд, 18-ти н.с. е потвърдено постановление на Районна
прокуратура-Пловдив за прекратяване на досъдебно производство №27/2020
г. по описа на Отдел „КП“ при ОДМВР-гр.Пловдив, водено срещу Т.А.К..
Недоволна от съдебното определение е останала пострадалата Р.С.,
която чрез повереника си адв. Т. е депозирала жалба, в която са наведени
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на първостепенния
съдебен акт, поради неправилното приложение на материалния закон и
некоректен анализ и оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа
на изложеното е аргументирана претенция за отмяна на обжалваното
определение на ПРС и постановлението на районната прокуратура за
прекратяване на наказателното производство.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Жалбата на пострадалата е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от
1
надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е било образувано за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, като в хода на разследването е
бил привлечен в качеството на обвиняем Т.А.К.- първоначално по посочената
правна квалификация, а впоследствие същата е променена последователно,
както следва: по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК и
последно по чл.323, ал.1 от НК, за това, че в гр. Пловдив, в периода от
19.04.19г. до 14.01.20г. самоволно, не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от другиго - Р. АТ. СТ. от гр.Пловдив, свое
предполагаемо право, а именно правото на владение и ползване върху л.а.
марка „БМВ 325И” с ДК №***, като на 19.04.19г. е отнел автомобила от
владението на Р. АТ. СТ., владееща го на правно основание, а именно
сключен между Т.А.К. и Р. АТ. СТ. на 28.12.18г. в гр.Пловдив предварителен
договор за покупко-продажба на л.а. марка „БМВ 325И” с ДК №***, при
подписването на който е било предадено владението върху автомобила на
Р.С. и заплатена изцяло продажната цена на автомобила на Т.К., като е
задържал автомобила до 14.01.20г., в резултат на което възпрепятствал
достъпа на Р. АТ. СТ. до него и лишил същата от правото й да го владее и
ползва, като случаят е немаловажен-стойността му съгласно извършената
стоково-оценъчна експертиза е 10000лв. и е налице продължителен период от
време /от 19.04.19г. до 14.01.20г./, през който Р. АТ. СТ. не е могла да го
владее и ползва.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
През месец декември 2018г. обв.К. се нуждаел от паричната сума от
8500 лв., като за целта предложил на свид. П.С. и съпругата му – свид. Р.С. да
им продаде собствения си лек автомобил „БМВ 325И” с ДК №***.
Свидетелите П. и Р. С. се съгласили. На 28.12.2018г. между Р.С. и Т. К. бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на въпросния
автомобил, с който обвиняемият като продавач получил от купувача сумата
от 8500 лв., явяваща се цялата договорена продажна цена. При подписването
на предварителния договор К. предал владението на превозното средство на
С. /заедно с единия комплект от ключовете за него и малкия регистрационен
талон/ и се задължил да прехвърли собствеността върху същото до
2
01.03.2019г. Сключването на окончателния договор се отложило до
посочената дата, тъй като обв. К. не носил големия регистрационен талон.
Той запазил резервните ключове за автомобила, като заявил, че няма други
ключове и предложил на свидетелите П. и Р. С. вариант, при който да си
получи обратно автомобила, ако до 01.03.2019г. им върне сумата,
представляваща продажната му цена, която вече му била заплатена от
купувачите. Двамата свидетели се съгласили, като автомобилът останал във
владение на свид. Р.С. и бил паркиран в двора на фирмата им „Н.Р.” ЕООД в
гр.Пловдив, на ул.„***. До 01.03.2019г. обв. К. не се явил, за да прехвърли
собствеността върху лекия автомобил съгласно клаузите на предварителния
договор, нито възстановил заплатената от С. продажна цена от 8500 лв.
Междувременно свидетелите П.С. и синът му А., който познавал обвиняемия
отпреди, нееднократно се опитали да уговарят с него прехвърлянето на
собствеността върху автомобила, но той отказвал да го стори, след което
започнал да се крие от семейство С..
На 19.04.2019г. К., заедно със своите приятели К.М. и И.Д., отишли в
двора на фирма „Н.Р.” ЕООД в гр.Пловдив, където бил паркиран
автомобилът, обвиняемият го отключил с резервните ключове, които бил
запазил, запалил двигателя и потеглил, като скрил превозното средство на
неизвестно място в гр.Пловдив.
На 22.04.2019г. свид. Р.С. установила, че автомобилът не се намира в
двора на фирмата им, където бил паркиран. Същата прегледала записите от
охранителните камери и установила, че на 19.04.2019г. около 18.00ч.
обвиняемият, заедно с К.М. и трето непознато за нея лице /И.Д./ влизат в
двора, след което К. с ключове /резервните/ отваря автомобила, пали
двигателя и потегля с превозното средство извън двора на предприятието.
След констатиране на липсата свид.С. подала молба до РП-Пловдив и 01 РУ-
Пловдив за отнемането на автомобила и предала диска, съдържащ записите от
охранителните камери, с протокол за доброволно предаване. В хода на
разследването бил извършен оглед на ВД на записите от камерите и били
възпроизведени снимки от тях, като се установило влизането на лицата в
двора на предприятието и отнемането на автомобила от К..
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
графологична експертиза, според която подписът за продавач на
3
предварителния договор е положен от обв. К..
Междувременно свид.С. подала в Районен съд-Пловдив искова молба с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор
за покупко-продажба на МПС за окончателен. На 11.10.2019г. било проведено
съдебно заседание по делото, на което обвиняемият К. не се явил, като в
съдебния протокол било отразено, че същият е редовно призован /призовката
била получена от бащата на ответника/. На 11.11.2019г. било постановено
неприсъствено решение по гр.дело №6670/2019г. по описа на РС-Пловдив, с
което предварителният договор бил обявен за окончателен. Решението влязло
в законна сила и на 14.01.2020г. съобщение за него било поставено в обща за
входа пощенска кутия, понеже достъпът до жилищния вход бил ограничен.
На същата дата /14.01.2020г./ К. върнал автомобила на С., като й предал и
резервните ключове за него.
С постановление от 12.10.2021г. на Районна прокуратура-Пловдив,
наказателното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1 от
НПК, вр. чл.323, ал.3 от НК, като е прието, че макар да е осъществил състава
на престъплението по чл.323, ал.1 от НК, обвиняемият е възстановил
доброволно първоначалното фактическо положение, като е върнал на
пострадалата лекия автомобил. Изложена е и подробна аргументация относно
становището на прокуратурата, че стореното от К. не може да бъде
субсумирано под която и да било от разпоредбите, инкриминиращи
престъплението „кражба“.
Становището на прокуратурата е възприето и от първостепенния съд,
който е обобщил, че действително в случая са осъществени от К.
самоуправни действия, като промененото самоволно фактическо положение е
просъществувало през много продължителен период от време-от 19.04.2019г.
до 14.01.2020г., но на последната дата е било възстановено първоначалното
такова напълно доброволно от страна на обвиняемия. Акцентира се, че
последният не е бил надлежно предупреден от съответен държавен орган
незабавно да възстанови първоначалното фактическо положение. Обърнато е
внимание на наличния по делото протокол за предупреждение от 15.07.2019г.
/л.17 от ДП/, с който К. е бил предупреден единствено да не се саморазправя и
да не извършва каквито и да е противоправни действия спрямо семейство С. и
всички възникнали спорни въпроси да решават по установения от закона ред
4
или чрез държавните институции. В този протокол, който е единствен в
подобна насока, не се съдържа изрично предупреждение от съответния
държавен орган за незабавно възстановяване на първоначалното фактическо
положение по смисъла на чл.323, ал.3 от НК. Такова предупреждение не се
установява да е отправено и в друга форма, включително и устно. Предвид
изложеното, първостепенният съд е споделил тезата на прокуратурата
относно наличие на прекратително основание по чл.243, ал.1 от НК с оглед
отпадане наказуемостта за осъщественото от К. самоуправство, на основание
изрично предоставената от закона привилегия на чл.323, ал.3 от НК, предвид
осъществената от него посткриминална положителна деятелност.
След запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен състав
намира правните изводи на районния съд, а и на прокуратурата, за
законосъобразни и обосновани, аргументирани с коректен и обективен анализ
на установените в хода на разследването факти и доказателствата, които ги
подкрепят, поради което се споделят в пълнота.
Правилно е становището, че осъществената от К. деятелност не може да
бъде субсумирана под разпоредбите на чл.194 и сл. от НК, предвид липсата на
годен субект на основния състав на престъплението, а именно
наказателноотговорно лице, което да не е изключителен собственик на вещта.
Категорична е съдебната практика, а и правната доктрина, че задължително
изискване за съставомерността на престъплението „кражба“ е вещта, чието
владение се отнема от дееца да бъде чужда за неговия патримониум-т.е. тя да
не принадлежи изключително и изцяло на него (съобразно чл. 194, ал. 2 от
НК, кражба има и когато част от вещта принадлежи на дееца, но друга част не
му принадлежи и непринадлежащата му част единствено може да бъде годен
предмет на кражба). В конкретния случай, макар договорената между
страните по облигационното правоотношение цена да е била заплатена изцяло
при сключване на предварителния договор, то доколкото законът изисква
специална форма за покупко-продажба на МПС, която към момента на
предаване на вещта не е била спазена, то и собствеността върху процесния
автомобил не е била прехвърлена на С. към 28.12.2018г. Така до
окончателното произнасяне на съда по гр.дело №6670/2019г. по описа на РС-
Пловдив, с което предварителният договор бил обявен за окончателен,
собственик на вещта е бил именно обвиняемият К.. Същият е бил единствен
5
пълноправен собственик на вещта и към момента, в който е отнел владението
върху автомобила от жалбоподателката С. на 19.04.2019г., поради което
стореното от него на посочената дата категорично не би могло да бъде
квалифицирано като „кражба“ по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, както
обосновано е отбелязал и прокурорът в атакуваното постановление, а така
също и първостепенният съд.
Всъщност коректната правна квалификация на осъществената от К.
деятелност е именно „самоуправство“ по смисъла на чл.323, ал.1 от НК, като
и настоящата инстанция споделя в пълнота изводите, инкорпорирани в
проверяваните актове по същество на делото. Това е така, доколкото на
19.04.2019г. обвиняемият, прекъсвайки владението на С. върху заплатения от
нея изцяло лек автомобил, е осъществил самоволно, не по установения от
закона ред, едно оспорвано от С. свое предполагаемо право, а именно правото
на владение и ползване на въпросното МПС, като предвид стойността на
вещта и продължителния период, през който жалбоподателката е била лишена
от нея, случаят е немаловажен. Уместно е да се уточни, че в случая
упражненото от К. право е именно предполагаемо, предвид неговата
субективна битност единствено в представите на дееца като претендент за
него. В случая обвиняемият на 19.04.2019г. не е посегнал върху чуждо
имущество, за разлика от престъпленията против собствеността, предвид, че
автомобилът de iure /де юре/ му е принадлежал изцяло. Накърнил е обаче реда
върху правораздавателната дейност по решаване на спорове за решаване на
имуществени права, и тези обществени отношения именно са непосредствен
обект на посегателство на самоуправната му деятелност. Установяването през
един продължителен период от време на владение върху процесния
автомобил е осъществено от обвиняемия в условията на възникнал спор
между него и купувача С. относно въпросното право /последната категорично
е манифестирала желанието си не само да владее автомобила, но и да стане
собственик на същия/, и това е било известно на К.. Иначе не би отнел
превозното средство тайно от купувача по предварителната сделка, като
преди това се е укривал усилено при опитите да бъде открит за сключването
на окончателен договор.
В този ред на мисли, правилни са съжденията на жалбоподателката, че
по делото се доказва с категоричност осъществяването от обективна и
6
субективна страна състава на коментираното престъпление по чл.323, ал.1 от
НК. Междувпрочем тези доводи са в унисон и с възприетото от
прокуратурата и районния съд, като на практика единственото несъгласие на
С. касае приложението на привилегированата разпоредба на чл.323, ал.3 от
НК. А че последната е налице, приема и настоящата въззивна инстанция.
Видно от материалите по делото, деецът е върнал автомобила на С. още на
14.01.2020г., когато на общата за адреса му пощенска кутия е закрепено
съобщението на съда за постановеното решение /съгласно което
жалбоподателката вече е собственик на вещта/. С тази посткриминална
деятелност обвиняемият е възстановил накърненото от него фактическо
положение, макар да не е бил предупреден изобщо от надлежен „държавен
орган“ по смисъла на чл.323, ал.3 НК /по делото не се установява това да е
било осъществено по какъвто и да било начин до 14.01.20г., предвид липсата
на протоколи за предупреждение и др. подобни с такова съдържание, както и
с оглед обстоятелството, че всички обвинения са повдигани след тази дата/.
Независимо от липсата на такова „предупреждение“, изискващо като ответна
реакция от дееца незабавно възстановяване на първоначалното фактическо
положение, К. е проявил добросъвестно поведение по отстраняване
последиците от самоуправните си действия, и то в първия момент, в който
доказано е могъл да узнае за съдебното решение, касателно собствеността
върху процесния автомобил. Както правилно е отбелязано и в проверяваното
определение на районния съд, няма правно основание да се откаже на
обвиняемия възможността да се възползва от привилегията на чл.323, ал.3 от
НК, която важи с още по - голямо основание в конкретния случай /при липса
въобще на надлежно предупреждение/. Изискването за незабавност в
действията на дееца по възстановяването на първоначалното фактическо
положение има значение в случаите, в които е било отправено изрично
предупреждение по смисъла на чл.323, ал.3 от НК от съответен държавен
орган, каквото обаче в конкретния случай липсва. Ето защо, възстановяването
на правомерното фактическо положение още същия ден след официалното
уведомяване на К. за решението на съда, следва да се приеме за
посткриминална деятелност, изпълваща изискванията на въпросната
привилегирована норма, съгласно която наказуемостта на дееца е отпаднала.
Отпадането на наказуемостта, изпълваща едно от изискванията на чл.9, ал.1
от НК /общата дефиниция на престъплението/, обуславя наличие на
7
абсолютно процесуално препятствие за продължаване на наказателното
производство, поради което и правилно същото е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че атакуваното
първоинстанционно определение е законосъобразно и обосновано и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 83/26.01.2022 г. по ЧНД № 53/22г. по
описа на Пловдивския районен съд, 18-ти н.с., с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура-Пловдив за прекратяване на
досъдебно производство №27/2020 г. по описа на Отдел „КП“ при ОДМВР-
Пловдив, водено срещу Т.А.К..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8