МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против А.А.И., А.Д.А. и А.К.А. *** за престъпление по
чл.346,ал.2,т.1,вр. ал.1,вр. чл.26,ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр. чл.63,ал.1,т.3 от НК.
В
с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите,като
счита ,че същото е доказано от обективна и субективна страна.Държавния
обвинител пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, и им бъдат наложени наказания лишаване от
свобода в размер на девет месеца, които
да бъдат отложени на основание чл.66 ,ал.1 от НК.
Подсъдимите участват лично в съдебно заседание.Признават
се за виновни, като на основание чл.371т.2 от НПК изцяло признават фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Служебните им защитници
намират обвинението за доказано, но с оглед чистото съдебно минало към момента
на извършване на престъплението и направените от тях самопризнания пледират за налагане на минимално наказание лишаване
от свобода , което да бъде отложено за
срок от три години.
За
да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с
чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени
от прокурора в обвинителния акт:
Подс.
А.А.И., подс. А.Д.А. и подс. А.К.А.,***, били приятели.
На
22.03.2015 г., в неустановен час, тримата обвиняеми се разхождали в гр.
Любимец, обл. Хасково, когато видели на ул. „Антим I“ №9 паркиран лек автомобил
„Ауди 80“ с рег.№ ***, собственост на И.С.И. от с.гр.
Решили да вземат автомобила и да се придвижат с него до с. Драгоданово, обл.
Сливен. Вратите на автомобила били отключени, а ключовете стояли на таблото.
Тримата обвиняеми се качили в автомобила, подс. А. стартирал двигателя с ключа,
след което потеглили към с. Драгоданово. Автомобилът бил управляван от подс. А..
Тримата обвиняеми объркали пътя и когато се намирали на около километър от гр.
Елхово автомобилът аварирал. Момчетата направили опит да го избутат, но не
успели, след което изоставили автомобила без надзор в землището на гр. Елхово,
обл. Ямбол, път II - 79, км.3, в посока гр. Бургас. Последвалата повреда по
л.а.„Ауди 80“ с рег.№ *** била в размер на 122 лева.
Подс.
И., подс. А. и подс. А. продължили пътя си пеша към гр. Елхово. Целта им била
да намерят транспорт, за да се придвижат обратно до гр. Любимец. Когато отишли
в гр. Елхово вече било късно и нямало обществен транспорт. На ул. „Черно
море“№1 те видели паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***
и решили да го ползват, за да се придвижат с него. В неустановен час на 22.03.2015
г. тримата обвиняеми влезли в отключения лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ***. Ключовете били оставени на таблото
му, подс. А. стартирал двигателя и тримата обвиняеми потеглили с автомобила. По
пътя автомобилът аварирал и се наложило тримата обвиняеми да го изоставят в
землището на с. Кабиле, обл. Ямбол. Последвалата повреда по л.а.„Фолксваген
Голф“ с рег.№ *** възлизала в размер на 250 лева.
Автомобилът бил собственост на И.Н.С. ***, но същият се ползвал от свид. Ж.Д.А.
***.
От
заключенията на изготвените
автотехнически експертизи се установява ,че причинените
щети по л.а.„Ауди 80“ с рег.№ ***, възлизали в
размер на 122 лева, а причинените щети по л.а.„Фолксваген
Голф“ с рег.№ ***, възлизали в размер на 250 лева.
Към
момента на извършване на деянията подсъдимите са неосъждани.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключенията на вещото лице по автотехническите експертизи,
от писмените доказателства- протокол за
оглед на местопроизшествие , протокол за доброволно предаване, разписка,справки
за собственост на леки автомобили,
справки за съдимост и характеристики, както и
веществените доказателства- фотоснимки от огледния протокол. Всички
доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимите , както от обективна, така и от субективна страна,
са осъществили състава на престъплението по чл.346,ал.2,т.1,вр. ал.1,вр. чл.26.1ал.1,врчл.20,ал.2,вр. чл.63,ал.1,т.3 от НК , тъй като в неустановени
часове на 22.03.2015 г. в гр. Любимец, обл. Хасково и в гр. Елхово, обл. Ямбол,
действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие, като
съизвършители, противозаконно са отнели чужди моторни превозни средства, от
владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с намерение да ги
ползват, като е последвала повреда на моторните превозни средства в общ размер на
372.00 лв. и същите са били изоставени без надзор - едното в землището на гр.
Елхово, обл. Ямбол, а другото в землището на с. Кабиле, област Ямбол, като
макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на деянието и са
могли да ръководят постъпките си, както следва:
в неустановен час на 22.03.2015 г. в гр. Любимец, обл.
Хасково, на ул. „Антим I“ №9, действайки в съучастие, като съизвършители,
противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство - лек автомобил
„Ауди-80“ с рег.№ ***, от владението на собственика му И.С.И. ***, без негово
съгласие, с намерение да го ползват, като е последвала повреда на моторното
превозно средство в размер на 122.00 лева и същото било изоставено без надзор в
землището на гр. Елхово, обл. Ямбол, път II - 79, км.3, в посока гр. Бургас,
като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на деянието, и
са могли да ръководят постъпките си;
в неустановен час на 22.03.2015 г. в гр. Елхово, обл.
Ямбол, на ул. „Черно море“ №1, действайки в съучастие, като съизвършители,
противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, от владението на Ж.Д.А. ***, собственост на И.Н.С.
***, без съгласието им, с намерение да го ползват, като е последвала повреда на
моторното превозно средство в размер на 250.00 лева и същото било изоставено
без надзор в землището на с. Кабиле, обл. Ямбол, като макар и непълнолетни са
разбирали свойството и значението на деянието, и са могли да ръководи
постъпките си.
От обективна
страна подсъдимите са осъществили всички признаци от
състава на престъплението противозаконно
отнемане на чуждо МПС,визиран в чл.346,ал.1 от НК.Безспорно отнетите
автомобили са моторно превозно средство.
Привеждайки ги в движение и потегляйки с тях подсъдимите
са извършили действия по прекратяване на
фактическата власт на собствениците им
върху тях и установяване на свое,което е
станало без съгласието на собствениците.Подсъдимите
са действали и със специална цел, а именно да ги
ползват.
От обективна
страна подсъдимвите са
осъществили квалифициращия състав на
чл.346,ал.2,т.1 от НК, тъй като е последвала повреда на превозните средства при използването им и
същите са изоставени на място,
с което са лишили собствениците им да упражняват
обичайния контрол.
Безспорно
при отнемането на леките автомобили е налице задружно участие от
страна на тримата подсъдими, които са участвали в двете
фази на изпълнителното деяние на престъплението- отнемане на автомобилите и установяване на фактическа власт, като са
действали в съучастие , като извършители
по смисъла по
на чл.20,ал.2 от НК
От
субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл.Дейците са съзнавали
всички елементи от състава на престъплението и, че лишават собствениците от фактическа власт върху л.а., предвиждали
са преминаването им в своя фактическа
власт и са целели именно това. Действали са и с намерението противозаконно да ги
ползват,като макар и непълнолетни са разбирали противоправния характер на
извършеното.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ.
След
редуциране на предвиденото в чл.346,ал.2 от НК наказание, съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, за извършеното от подсъдимите
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години.Съдебното следствие се проведе по
реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от
свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по благоприятен за дееца.
В
тази рамка съдът наложи на подсъдимите девет месеца
лишаване от свобода. При определяне и индивидуализацията на наказанията съдът,взе предвид, че към момента на извършване на
престъплението не са осъждани,младата им възраст,
съдействието оказано от тях на
органите на досъдебното производство,самопризнанията им,съзнаването на
вината и изразеното съжаление.От друга страна
съдът взе предвид ,че се касае за престъпление с
високата степен на обществена опасност,
невъзстановяване на причинените щети и лошите характеристични данни за подсъдимите- регистрирани в ДПС за
извършени противообществени прояви, за които са им налагани възпитателни мерки
по ЗБППМН.С
оглед на посоченото съдът наложи на подсъдимите
наказание при условията на чл.54 от НК.Съобразявайки се
с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК
съдът намали размера на
наказанията с една трета,а именно от девет месеца на шест месеца
лишаване от свобода.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на подсъдимите,т.к. счита ,че
не са налице нито многобройни , нито
изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства за да се приеме ,че и най-лекото предвидено в
закона наказание лишаване от свобода би било несъразмерно тежко. Несъмнено ,
подсъдимите с процесуалното си поведение на ДП,обективирано ,чрез даване на пълни и последователни самопризнания са изиграли
основна роля за установяване на
фактическата обстановка, но това обстоятелство само по себе си и на фона
изброените отегчаващи вината обстоятелства не
е достатъчно да се приложи чл.
55,ал.1 т.1 от НК.Същото обаче бе отчетено от съда при налагане на
наказанието на подсъдимите , чийто размер бе определен значително
под средния предвиден в закона размер.
Както
се посочи по горе подсъдимите към момента на извършване на престъплението са неосъждани и спрямо тях не е налице
законова пречка за прилагане на института на условното осъждане.Затова съдът намери, че за тяхното
поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпят
ефективно наложеното им наказания
лишаване от свобода, чийто срок е в рамките до три години и постанови отложено
изтърпяване на същото за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на
влизане на присъдата в сила.
При
този изход на делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни, на
основание чл.189,ал.3 от НПК в тяхна
тежест бяха присъдени и направените по делото разноски общо в размер на 98,68
лв., вносими в приход на Републикански бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол.,
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: