Решение по дело №2446/2020 на Софийски градски съд

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

     гр. София, 22.01.2024 г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ -18 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА     

при секретаря Илияна Коцева като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2446 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Предмет на настоящото производство са предявени от Д.М.Т. против „В.2.“ ЕООД, осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, съотв. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и предявен от Д.М.Т. против „В.2.“ ЕООД и „К.М“ ЕООД иск с правна квалифакация чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба Д.М.Т. твърди, че съпругът й А.А.Т. е починал на 14.05.2019 г. и в нейна полза е открито наследство за 1/6 част от наследствената маса, заедно с останалите пет наследници по закон на А.А.Т. – негови деца /чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН/. Наследодателят е бил съдружник в дружеството “В.****” ООД, ЕИК ******* и е притежавал 25 дяла с номинална стойност 100 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството. След смъртта на съпруга й за ищцата Д.М.Т. е възникнало право да получи 1/6 част от балансовата стойност на дружествения дял на починалия съпруг. Дружеството предоставило междинен счетоводен баланс, изготвен към 31 май 2019 г., придружен от Доклад за фактическите констатации, изготвен от регистриран одитор с рег. № 0586. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика чистият актив се изчислявал, като от актива по баланса се изважда пасива /без собствения капитал, резерва и др./, т. е. изваждат се задълженията на дружеството към трети лица.  Ищцата оспорва изготвения от ответника междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г. като недостоверен, съставен при неспазване на принципа на съпоставимост на приходите и разходите в счетоводното отразяване. В изготвения баланс били силно занижени стойностите на дълготрайните материални активи, не били записани дълготрайни материални активи и неправилно били осчетоводени задължения. Ищцата оспорва направените в баланса счетоводни записвания, като неотговарящи на правилата на националните счетоводни стандарти по подробно изложени в исковата молба съображения. В тази връзка прави искане да бъде изготвен нов междинен счетоводен баланс към релевантната дата- 31.05.2019 г., който да отрази правилно и законосъобразно стойността на активите и задълженията на дружеството.

Ищцата твърди, че има вземания спрямо „В.2.“ ЕООД в размер на 103 172,23 лв., представляваща съответната част от стойността на наследения дружествен дял, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 5473,86 лв. за периода от 30.05.2020 г. до 08.12.2020 г. Сочи, че след като ответникът е узнал за вземанията, вследствие проведени преговори и съдебни спорове с ищцата, свързани с желанието й да стане съдружник в дружеството, на 26 ноември 2020 г. предприел действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД, което било увреждащо за ищцата- кредитор. На 26.11.2020 г. той се разпоредил с част от търговското предприятие, обособено като „Управление на недвижими имоти“, извършено с договор с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието /с рег. № 11524/2020 г. –удостоверяване на подписите и рег. № 11525/2020 г. – удостоверяване на съдържанието на нот. М.К., рег. № 200 на НК/, в полза на „К.М“ ЕООД. Обособеното търговско предприятие включвало всички недвижими имоти на ответното дружество, подробно описани в исковата молба. Ищцата сочи, че както прехвърлителя, така и приобретателя по посочената сделка са знаели за увреждането. В ТР при АВ бил представен цитирания договор за прехвърляне на търговско предприятие, но липсвали данни на каква стойност е извършена продажбата на търговското предприятие. Търговските условия, част от които била цената, представлявали Приложение № 1, но не било посочено изрично, че е неразделна част от договора. Приложението не било скрепено към договора с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, поради което оповестителното действие в ТР за извършеното прехвърляне не е изпълнило своето предназначение. В имотния регистър също липсвало Приложение № 1, съдържащо търговските условия. В случая била налице хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като М.И.Н., която била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-приобретател била съпруга наВ.С.Н., който бил едноличен собственик и управител на дружеството- прехвърлител.

          По изложените съображения и след допуснато с определение на 20.10.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение /увеличение/ на исковете с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцата иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 103 172,23 лв., представляваща полагащия се наследствен дял от равностойността на дружествения дял на А.А.Т., починал на 14.05.2019 г., както и сумата от 5473,84 лв., представляваща лихва за забава, изтекла върху главното вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ за периода от 30.05.2020 г. до 08.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-09.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. По предявения конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД иска от съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо нея Договар за продажба на обособено търговско предприятие „Управление на недвижими имоти“ с нотариално удостоверени подписи и съдържание рг. № 11524/2020 г. – удостоверяване на подписите и с рег. № 11525/2020 г., том IV, рег. № 22 – удостоверяване на съдържанието, на нотариус М.К., рег. № 200 на НК, подписан между „В.2.“ ЕООД и „К.- М“ ЕООД. Претендира разноски.

           С определение, постановено на 20.10.2023 г. производството по настоящото търговски дело е прекратено на основание чл. 233 ГПК в частта, в която е предявен от Д.М.Т. против „В.2.“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 134, ал. 1 ТЗ за сумата от 31933,50 лв., представляваща полагащия се наследствен дял от внесена от А.А.Т. допълнителна парична вноска, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Определението е влязло в сила на 11.11.2023 г.

          Подадена е молба вх. № 290045/08.11.2023 г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от ищцата за допълване на определението от 20.10.2023 г., като се претендира сумата от 1277,34 лв, представляваща заплатена държавна такса. Искането за разноски е обосновано с твърдение, че извършения отказ от иска с правна квалификация чл. 134, ал. 1 ТЗ се дължи на отбстоятелството, че в изготвения от ответната страна междинен баланс фигурирали допълнителни парчини вноски, направени от съдружниците по реда на чл. 134 ТЗ. В хода на производството изотвения от ответника междинен баланс от ответника бил успешно оспорен, поради което било  установено, че неправилно била осчетоводена тази сума. Ищцата счита, че ако не е било налице неправилно осчетоводяване, тя не би завела иска за нейното присъждане, поради което се дължат извършените по него разноски.

Ответниците  „В.2.“ ЕООД и „К.М“ ЕООД оспорват предявените искове. Възразяват, че претендираното вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ е недоказано по основание и по размер. Твърдят, че нарочният междинен баланс бил изготвен в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни станадрати, т.е.  в съотвествие с приложимите норми, поради което същият бил достоверен. Позовава се на клаузата на чл. 29 от дружествения договор, съгласно която при изчисляване на дела на напускащ съдружник /която хипотеза била приложима и към настоящия случай/ се взема предвид балансовата стойност на дружествения дял, като се прави нарочна оценка, която има за цел да определи балансовата стойност на имуществото като цяло. Следователно волята на съдружниците в дружеството, сред които и наследодателя на ищцата, била при изчисляване на дела да се вземе предвид балансовата стойност на активите, а не някакви други стойности. Допълнителни доказателства за достоверността на междинния баланс и стойностите, записани в него, бил фактът, че всеки един от ГФО бил приет с нарочно решение на Общото събрание на съдружниците, като по този начин, съдружниците изразили своето съгласие със счетоводните записвания в конкретния ГФО, в частност отчетите, приети за периода 2015 г. - 2018 г. В случая стойностите, посочени в ГФО кореспондирали със стойностите, посочени в междинния баланс към 31.05.2019 г. Ответниците оспорват предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД като недопустим, евентуално като неоснователен. Считат, че ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като не е кредитор на първия ответник и към датата на предявяване на иска няма ликвидно и изискуемо вземане към него. Поддържат, че не са налице законовите предпоставки за неговото уважаване, предвидени в чл. 135 ЗЗД. Договорът за продажба на търговско предприятие бил възмезден договор, поради което сключването на същия не е довел до намаляване на патримониума на „В.2.“ ЕООД. Насрещната престация по договора била равностойна на стойността на прехвърленото предприятие и не било налице увреждащо дейстивие. Сочат, че съгласно Търговския закон и ЗТРРЮЛНЦ, на вписване в ТР подлежи единствено обстоятелството по прехвърляне на търговското предприятие, като останалите обстоятелства, сред които е и цената не подлежат на вписване. Ето защо същите нямат отношение към оповестителното действие на вписването. Задълженията и фактическите отношения, които били прехвърлени с търговското предприятие, били посочени в Приложение 1 към Договора, като прехвърлените права, представляващи право на собственост върху недвижими имоти, били описани в Договора, доколкото по отношение на същите било необходимо и последващо вписване на договора в Имотния регистър. Ответниците оспорват твърдението на щицата, че била налице хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Оспорват молбата на ищцата по чл. 248 ГПК, поради което молят същата да бъде оставена без уважение. Претендират разноски.

  Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2,  вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

          Не се спори по делото и се установява от представеното удостоверение за наследници, издадено на 15.07.2019г. от Столична община, район Бистрица, че А.А.Т., ЕГН **********, е починал на 14.05.2019 г. и е оставил като наследници по закон, своята съпруга Д.М.Т.- ищцата по делото и пет деца.

Безспорно е също така, а това се установява и от представения дружествен договор, както и от извършената от съда справка по партидата на дружеството „В.2.“ ЕООД, ЕИК ******* в Търговския регистър към Агенция по вписванията /ТР/, че наследодателят на ищцата А.А.Т. е бил съдружник в дружеството, като е притежавал 25 дяла от капитала с номинална стойност 100 лева, представляващи 50% от капитала. Установява се, че заедно с А.А.Т. съдружник във “В.2.” ЕООД е билВ.С.Н.. В чл. 10 от дружествения договор е уреден реда за допълнителни парични вноски, като е предвидено, че за покриване на загуби, за преодоляване на временни затруднения или за финансиране на инвестиционни проекти, Общото събрание на съдружниците може да вземе решение за допълнителни парични вноски, които са съразмерни на дяловете в капитала, но може по решение на ОС да бъдат установявани и други съотношения. Съгласно чл. 10, ал. 4 допълнителните вноски стават изискуеми три седмици след приемане на решението за тях. Съгласно чл. 29 от дружествения договор напускащият съдружник получава като обезщетение балансовата стойност на дружествения си дял към момента на прекратяване на участието му в дружеството /ал. 1/. Оценката се прави към края на месеца, когато е напуснал съдружникът и има за цел да определи балансовата стойност на дружеството като цяло. Балансът се проверява от дипломиран експерт -счетоводител /ал. 2/. Дължимото обезщетение се изплаща на напускащия съдружник в брой или чрез банков превод в рамките на една година след напускането му, като конкретният размер на обезщетението, сроковете и начинът му на изплащане се определят с решение на ОСС.

По повод смъртта на съдружника в ответното дружество и претенциите на наследниците за заплащане на равностойността на дружествения дял на А.А.Т., на 27.08.2019 г. е бил съставен междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г. Документът е представен по делото и е подписан от съставител Д.Ги управителВ.Н.. Към него е представен доклад за фактически констатации от 18.09.2019 г. от С.П.Ш.- регистриран одитор. Представени са копия от ГФО на „В.2.“ ЕООД за 2008 г., както и за периода 2015 г. -2018 г., извлечение от Инвентарна книга към 31.12.2019 г. и Удостоверение, издадено от АВ- СВ, от които се установява извършени по партидата на дружеството вписвания за периода 01.01.2008 г. – 16.07.2019 г.

            С отговора на исковата молба от ответника са представени четири протоколни решения на ОСС на дружеството за приемане на ГФО за периода от 2015г. до 2018г. включително. На л. 204 и следващите от кориците на делото са представени нотариални актове, от които се установява, че ответното дружество е придобило недвижими имоти, както следва: НА № 132/19.12.2008 г., том XIV, рег. № 32519, дело № 2574/2008 г., видно от който „В.****“ ООД чрез управляващия и представляващ А.А.Т. е придобил Ресторант, изграден до степен незавършено строителство – груб строеж, находящ се в блок А, секция № 2, на партера със застроена площ от 290, 30 кв.м., заедно с 6,50 % идеални части от общите части на секция № 2 и толкова идеални части от правото на строеж за изграждането на секция № 2 върху дворно място, находящо се в гр. София, местност Студенстски град, парцел VI-1503; НА № 134/19.12.2008 г., том XIV, рег. № 32524, дело № 2575/2008 г., видно от който „В.****“ ООД чрез управляващия и представляващ А.А.Т. е придобило недвижими имоти, изградени до степен незавършено строителство – груб строеж, паркомясто № 1-2-19, паркомясто № 1-2-20, паркомясто № 1-2-23 и паркомясто № 1-2-24 находящи се в гараж 1-2 в блок А, секция № 2 ведно с 0,55 % ид. части от общите части на подземното ниво на сградата и от правото на строеж върху дворното място, находящо се в гр. София, местност Студентски град, парцел VI-1503; НА за продажба на право на строеж № 20, том VIII, рег. № 12394, дело № 1131 от 17.06.2016 г., видно от който ответното дружество е закупило от “Барокко Студио” ООД правото на строеж за изграждане на следните обекти, предвидени за построяване в сградата, представляваща по архитектурен проект “Жилищна сграда с апартаменти тип обещежитие, офиси, магазини за промишлени стоки и подземни гаражи” с административен адрес: гр.София, СО, район Студентски, ул. “*********, за Секция А и вход Б за Секция Б, която ще бъде построена в дворното място, а именно Апартамент № 9, находящ се в ******/секция А/, на първи жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 27, заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата; Апартамент № 19, находящ се в ******/секция А/, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 16, заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата; Апартамент № 29, находящ се в ******/секция А/, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 27, заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата; Апартамент № 49, находящ се в ******/секция А/, на пети жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата; Апартамент № 59, находящ се в ******/секция А/, на шести жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата; Апартамент № 79, находящ се в ******/секция А/, на осми жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата; Апартамент № 80, находящ се в ******/секция А/, на осми жилищен етаж, със застроена площ от 26,43 кв.м., заедно с 0,29 % ид. ч. от общите части на сградата; Апартамент № 89, находящ се в ******/секция А/, на девети жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата; и Апартамент № 90, находящ се в ******/секция А/, на девети жилищен етаж, със застроена площ от 26,43 кв.м., заедно с 0,29 % ид. ч. от общите части на сградата; както и НА № 176, том IV, рег. № 4569, дело № 753/16.12.2008 г., ведно от който е закупило следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО, район Студентски, ул. „*********в сграда „Студентско обшежитие с магазин за хранителни стоки с щанд за кафе, обществена пералня и фитнес“, а именно Офис № 3, бивш апартамент № 3, с променено предназначение, находящ се на приземния етаж /партер/ на сградата, със застроена площ от 27, 39 кв.м., заедно с 2,6066% ид. ч. от общите части на сградата, Офис № 4, бивш апартамент № 4 с променено предназначение, находящ се на приземния етаж /партер/ на сградата, със застроена площ от 27,39 кв.м., заедно с 2,6066% ид. ч. от общите части на сградата и Офис № 5, бивш апартамент № 5 с променено предназначение, находящ се на приземния етаж /партер/ на сградата, със застроена площ от 28,06 кв.м., заедно с 2,6703% ид. ч. от общите части на сградата, заедно с припадащите на всеки от описаните обекти идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата.

На 25.11.2020 г., след спиране на регистърното производство по заявление А4 20191115120237 и неговото възобновяване, е бил вписан в ТР по партидата на дружеството “В.****” ООД като едноличен собственик на капиталаВ.С.Н..

От вписванията в Търговския регистър по партидата на ответника “К.М” ЕООД, ЕИК*********се установява, че дружеството е учредено с вписването му на 10.02.2020 г. с капитал в размер на 200,00 лв. с предмет на дейност Управление на имоти и активи в страната и чужбина, финансови консултации и други. На същата дата, на която е възникнало като субект в правния мир е вписана в ТР по партидата на дружеството като управител М.И.Н., като към днешна дата няма промяна в посочените обстоятелства.

Не е спорно и видно от извършени справки от НБД "Население" /л. 161 -162 от кориците на делото/ се установява, че управителя на „В.2.“ ЕООДВ.С.Н. и М.И.Н. са съпрузи, като е отбелязан Акт за граждански брак № 0034/03.04.1988 г.

С договор за покупко – продажба на предприятие, сключен на 26.11.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 11524/2020 г. и удостоверено съдържание рег. № 11525/2020 г. на нотариус М.К., рег. № 200 на НК, първият ответник  „В.2.“ ЕООД чрез управителяВ.С.Н. е продал на втория ответник „К.М“ ЕООД като купувач, търговско предприятие с наименование „Управление на недвижими имоти, обособено от търговското предприятие на „В.2.“ ЕООД“, включващо гореописаните имоти, а именно недвимите имоти в сградата, находяща се в гр. София, Студентски град, на ул. „*********Ресторант и четири паркоместа, представляващи самостоятелни обекти на право на собственост, гореописаните жилища /апартаменти/, находящи се в гр. София, СО, район „Студентски“, ул.“ *********, както и имотите, находящи се в гр. София, район Студентски, ул. „*********, а именно Офис № 3, Офис № 4 и Офис № 5, заедно с всички подобрения, приращения, обзавеждане и оборудване, находящо се в описаните имоти. В договора е посочено, че продажната цена, която купувачът ще заплати на продавача за придобиването на описаното по – горе търговско предприятие, както и начинът и условията за нейното плащане са уговорени от страните в Приложение № 1 – Търговски условия. Прехвърлянето е вписано в ТР на 03.12.2020 г. по партидата на двете търговски дружества. Представено е Приложение № 1, Търговски условия, подписано от представителите на ответните дружества като страни по Договор за покупко- продажба на предприятие от 26.11.2020 г., с което страните са се договорили, че продажната цена на прехвърлената с Договора обособена част от Търговско предприятие е 509 865,96 лв., както и че вместо заплащането на така договорената продажна цена купувачът се задължава да погаси всички задължения, включени в състава на придобитото от него Търговско предприятие, описани в Търговските условия. Посочено е, че в обособената част от предприятието на Продавача са включени следните задължения: задължения за заплащане на данък сгради и такса битови отпадъци, дължими за имотите, описани в Договора; задълженията за извършване на ремонти /при необходимост/ в имотите, описани в Договора; задължения към едноличния собственик на капитала на Продавача съгласно решение от 25.11.2020 г. на обща стойност 489 934 лв., представляваща сбор от сумата в размер на 298 333 лв., представляваща разпределена печалба за минали години на Продавача за периода от 2001 г. до 25.11.2020 г.; сума в размер на 191 601 лв., представляваща предоставени допълнителни парични вноски на продавача за периода от 2001 г. до 2018 г.

По делото е представен Нотариален акт за спогодба № 124, том V, рег. № 12533, дело № 868/18.12.2020 г., сключена между ответните дружества, в който е посочено, че като отчитат, че на 26.11.2020 г. са сключили договор за продажба на предприятие, както и че на датата на сключването на договора за продажба на търговско предприятие 26.11.2020 г. между страните “В.2.” ЕООД и “К.М” ЕООД е подписано Приложение № 1 – Търговски условия към същия договор, с което са уговорени между страните продажната цена, както и начинът и условията за нейното плащане, включително срокове по плащанията, с настоящоата спогодба, с цел избягване на каквито и да било спорове и претенции “В.2.” ЕООД чрез управителяВ.С.Н. признава, че считано от датата на подписване на договора за продажба на предприятие единствен и изключителен собственик на имотите, е “К. -М ” ЕООД.

С нотариален акт № 19, т.1, рег.№00633, дело 17/26.01.2021г. „К.М“ ЕООД е прехвърлило недвижими имоти, сред които и имотите, находящи се в гр. София, СО, Район Студентски, ул. “*********, представляващи офис № 3, офис № 4 и офис № 5, лично наВ.С.Н., като е посочено, че прехвърлянето е вместо изпълнение на част от задълженията на прехвърлителя към приобретателя по Договори за покупко- продажба на предприятие и приложения към тях, като страните са се съгласили, че с прехвърлянето се погасява задължение в размер на 290000,00 лв.

          Видно от НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 27, том I, рег. № 00715, дело № 25/27.01.2021 г. за обезпечаване на сумата в размер на 918 601,76 лв., представляваща непогасен остатък от задълженията на „К.М“ ЕООД къмВ.С.Н. по Договори за покупко- продажба на предприятие и приложения към тях, Нотариални актове за спогодба и решения на ЕС на капитала на „Вето 2000“ ЕООД и „В.2.“ ЕООД „К.М“ ЕООД е учредило наВ.С.Н. договорна ипотека върху недвижими имоти, сред които и тези, предмет на договора за покупко – продажба на предприятие, сключен на 26.11.2020 г.

По делото са изслушани, неоспорени от страните заключения на съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице инж. Б.И.Т.. В заключението от 14.09.2021 г. вещото лице сочи, че процесните имоти, описани в доклад за фактически констатации от 18.09.2019 г., се намират в гр. София, ж.к. Студентски град, като същите са изцяло завършени и въведени в експлоатация, ползват се по предназначение.  След закупуване на правото на строеж по отношение на жилищата на ул. „*********.“ през 2016 г. сградата е построена и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване СТ -05-390/03.04.2017 г. Строителството на конкретните имоти е обвързано с изграждане на цялата сграда, като за отделните обекти са изпълнени множество СМР по изграждането им. Жилищата са обзаведени еднотипно, довършителните работи са еднотипни, като са използвани еднакви материали. Описаните Офис № 3, № 4 и № 5 на ул. „****************, закупени през 2008 г. се намират в жилищна сграда, която е била въведена в експлоатация с издадено Разрешително за ползване СТ -12-1106/05.12.2005 г. на ДНСК. Сградата е със смесено предназначение и съдържа партерно ниво с офиси и фитнес зала и три жилищни етажа с различно разположение. Степента на завършеност на жилищата към датата на закупуване не може да се установи, тъй като е възможно да са предадени до „степен шпакловка и замазка“ с изградени всички инсталации до точка или изцяло завършени. Към момента на огледа от вещото лице офисите се ползват като едностайни жилища със самостоятелен санитарен възел- баня с тоалетна. Имотът, находящ се на адрес гр. София, ул. „*********А, етаж ниво 0 е напълно завършен и представлява заведение за обществено хранене -ресторант с изградени три салона за посетители с маси и сепарета, складови помещения, санитарни възли за жени и мъже, умивалник, кухня, бар и стаи за персонал и зимна градина с маси за посетители. Той е закупен заедно с описаните паркоместа през 2008 г. при степен на изграденост „груб строеж“. При тази степен на завършеност сградата е с изпълнена цялостна стоманобетонова конструкция, изпълнен покрив, изпълнени ограждащи зидове и евентуално монтирана външна дограма, като степента се достига при подписване на Акт/Обр. 14 за сградата. Вещото лице е посочило, че строителството на конкретните имоти е обвързано с изграждането на цялата сграда, което относно заведението за обществено хранене е свързано с изпълнението на множество СМР, част от които са от типа „скрити“. Сградата е въведена в експлоатация с издадено Разрешение за ползване ДК – 07-260/25.05.2010 г. на ДНСК. Към момента на огледа паркоместата № 19, №20, №23 и № 24 са преустроени като складови помещения в сутерена към ресторанта с изграден санитарен възел и с достъп към тях по вътрешна метална стълба от партерно ниво.  Вещото лице е направило заключение, че имотите отговарят на тези, описани в Доклада за фактически констатация към междинния баланс, като за част от тях е описал извърени преработки, с които се променя предназначението им.  В таблица № 3 към заключението от 01.02.2022 г. вещото лице е определило експертната оценка за всеки един имот, която се явява справедливата стойност, предназначена за счетоводни нужди към съответния момент, както следва: Ресторант с идентификатор 68134.1606.1503.6.62, ведно с приобщените към него паркомясто № 1-2-19; паркомясто № 1-2-20; паркомясто № 1-2-23 и паркомясто № 1-2-24, всички с идентификатор 68134.1606.1503.6.60 в общ размер на 530 851,05 лв.; Апартамент № 9 с идентификатор 68134.1606.3186.1.9, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********имиров № *********в размер на 50345,66 лв.; Апартамент № 90 с идентификатор 68134.1606.3186.1.90, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. № *********в размер на 50080,12 лв.; Апартамент № 89 с идентификатор 68134.1606.3186.1.89, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. № *********в размер на 50345,66 лв.; Апартамент № 80 с идентификатор 68134.1606.3186.1.80, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********8 в размер на 50080,12 лв.; Апартамент № 79 с идентификатор 68134.1606.3186.1.79, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********8 в размер на 50345,66 лв.; Апартамент № 59 с идентификатор 68134.1606.3186.1.59, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********6 в размер на 50345,66 лв.; Апартамент № 49 с идентификатор 68134.1606.3186.1.49, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********5 в размер на 50345,66 лв.; Апартамент № 29 с идентификатор 68134.1606.3186.1.29, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********3 в размер на 50345,66 лв.; Апартамент № 19 с идентификатор 68134.1606.3186.1.19, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********2 в размер на 50345,66 лв.; Офис № 3 /бивш апартамент № 3/ с идентификатор 68134.1600.1001.2.4, находящ се в град София, район Студентски, ул. „****************в размер на 44890,07 лв.; Офис № 4 /бивш апартамент № 4/ с идентификатор 68134.1600.1001.2.5, находящ се в град София, район Студентски, ул. „****************в размер на 44890,07 лв. и Офис № 5 /бивш апартамент № 5/ с идентификатор 68134.1600.1001.2.6, находящ се в град София, район Студентски, ул. „****************в размер на 45 988,51 лв.

По делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице П.Д., съгласно което постъпването на допълнителни парични вноски от съдружниците в размер на 383 202, 72 лв. е осчетоводено по счетоводна сметка 493 Разчети със съдружници, като в периода преди 31.01.2013 г. са осчетоводени внесени допълнителни парични вноски в общ размер 377 702,72 лв., като няма данни как сформирана тази сума; в периода от 01.01.2013г. до 20.12.2018 г. са осчетоводени внесени допълнителни суми за парични вноски в общ размер на 48130,72 лв., а на съдружниците са възстановени суми в общ размер 42 630,72 лв. На вещото лице са представени протоколи за взетите решения за внасянето на вноските в дружеството за периода от 01.01.2013 г. до 15.01.2016 г., като първични документи за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците не са представени /такива липсват/. Вещото лице е установило, че балансовите стойности на ДМА, изчислени по амортизационни планове към 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. почти изцяло съвпадат с тези, посочени в Годишните баланси, като към 31.05.2019 г. абсолютно съвпадат. В съдебно заседание вещото лице сочи, че не е проверявала първични счетоводни документи, а е изготвило заключението на основата на аналитичния регистър на дружеството.

По делото е прието заключение на тройна съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р С.А.А., доц. д-р О.И.К. и рег. одитор А.Ц.Т., което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и добросъвестно, тъй като вещите лица – специлисти са изследвали пълно и задълбочено доказателствата по делото, извършили са допълнително справки в публичните регистри и са отговорили изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Вещите лица са установили, че според публикуваните баланси счетоводните финансови резултати на „В.**** “ ООД за 2016 г., 2019 г. и 2020 г. са отрицателна величина, а за 2017 г. и 2018 г. е положителна. Според ГДД по чл. 92 ЗКПО данъчните финансови резултати 2016- 2019 г. са с отрицателни стойности, като в ГДД за 2018 г. са декларирани счетоводни приходи и вземания от свързани лица. Допълнителните парчини вноски на основание чл. 134 ТЗ са отчитани по сч.см. 493 Разчети със собственици.  В публикуваните в ТРРЮЛНЦ към АВ баланси са представяни резерви, като за 2012 г. е в размер на 338 х.лв. Сочат, че в случай че се приеме, че в „Резерви“ на баланса са представяни само допълнителни парични вноски и преди анализирания период /2013-31.05.2019 г./, може да се заключи, че салдото по см. 493 до 2013 г. е от отчитане на вноски. Към 01.01.2013 г. началното салдо на сметката е в размер на 377 702,72 лв., за което не са представени счетоводни регистри за проследяване на възникването.  Основание за отчитане на вноските по чл. 134 ТЗ в касата на дружеството са протоколи от ОС на съдружниците, за периода 2012-2016 г. в размер на 91730,12 лв. и с условие за връщане в 10 годишен период. Вещите лица не са получили касови ордери, нито протоколи при възстановяване на суми, нито икономическа обосновка за решенията за внасяне. Вещите лице са отбелязали, че според доклада за фактически констатации от регистрирания одитор от 18.09.2019 г. е посочено, че тези задължения се отчитат по сметка 102 Основен, капитал, неизискващ регистрация – допълнителни парични вноски от съдружниците, а тяхното представяне в счетоводния баланс към 31.05.2019 г. е в краткосрочни задължения /до 1 г./. Вещите лица са формирали заключение, че не може да се потвърди стойността на допълнителните парични вноски на съдружниците на „В.****“ ООД. В нито един от представените протоколи на ОС не е посочено по коя от алинеите на чл. 134 ТЗ са вноските, като салдото по парични вноски към 31.05.2019 г. е 383 202, 72 лв., а протоколите за тях са за 91730, 12 лв. Същевременно са отчитани вноски и възстановявания в касата, но няма нито касови ордери, нито протоколи за възстановяване. Няма и данни за разпределяне на печалба и за заделяне на резерви. Вещите лица са изяснили, че в случая липсват първични счетоводни документи и други документи, с които да се удостоверят данните в счетоводните записи за тях, което е нарушение на изискването за документална обоснованост, и неспазване на принципа на предпазливостта, който изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат.  Данъчната практика е категорична, че трябва да са изпълнени императивно дадените в чл. 134, ал. 1 ТЗ условия, за да бъдат законосъобразни вземаните на това основание решения на Общи събрания и да се породят целените с тях правни последици: да са налице загуби, да е налице временна необходимост от парични средства за покриване на тези загуби; да е посочен срок, след който вноските следва да бъдат върнати и срок, за който те да бъдат предоставени на дружеството. Освен, че тези три условия следва да са кумулативно налице, следва да е документално обосновано и че претърпените от дружеството загуби не могат да бъдат покрити чрез търсене на заем отвън, чрез намаление на капитала или чрез друг алтернативен способ. Следва да бъдат налице и счетоводните документи, които доказват необходимостта от финансиране. Вещите лица заключават, че вътрешното кредитиране е краен способ, свързано с икономическото обезпечаване на дружеството и на самото му съществуване. Сочат, че са били отчетени счетоводни загуби през 2013-2017 г. През 2013-2016 г. допънителни парични вноски са внасяни, а през 2017-2018 г. са възстановявани. Началното салдо по сметка 493 обаче към 2013 г. е 99 %, същото спрямо това към 31.05.2019 г.  Вещите лица изясняват, че не е допустимо и правилно допълнителния резерв да се трансформира в допълнителна парична вноска. Допълнителният резерв може да се формира и поддържа с решение на общото събрание, за разлика от законовия резерв, който е изискван от ТЗ за акционерните дружества. В решението трябва да е записано, че резервът се попълва от неразпределената печалба. Отписването на допълнителните парични вноски е свързано с признаване на приход, който след облагане може да послужи за попълване на допълнителния резерв. От 2013 г. допълнителните парични вноски са осчетоводени по сметка 493, а в баланса за 2013, 2017 и 2018 г. позицията е посочвана в „Други резерви“, а в балансите за 2014, 2015 и 2016 в „Допълнителни резерви“, за 2019 г. позицията е част от раздел „Задължения“, като представянето на допълнителни парични вноски на съдружниците като част от задълженията води до намаляване размера на обезщетенитео на наследника или напускащия съдружник. При анализа на информацията във връзка с осчетоводените допълнителни парични вноски, се установява, че касови ордери и касова книга не могат да бъдат представени, както и икономическа обосновка за необходимост, размер, условия за връщане /в решенията е посочен само 10 годишен срок за връщане/. Тези стойности не са посочвани в годишните декларации по чл. 92 ЗКПО, като при безусловно финансиране между съдружници и дружество следва да бъде съобразен и ЗКПО, в частност чл. 16, ал. 2, т. 2 и 3 ЗКПО за отклонение при данъчно облагане. Вещите лица са установили, че в публикуваните отчети е оповестена счетоводна политика към 31.12.2013 г., съгласно която при първоначално оценяване на активите и пасивите е прилагана историческа цена, като последващо оценяване на активите и на пасивите не е извършвано през 2013 г. Прилага се линеен метод на амортизиране на дълготрайните активи. Вещите лица са изяснили, че цената на придобиване включва покупната цена по НА и невъзстановими данъци. Установили са, че няма данни за разходи при придобиването на имотите на ул. ******************Придобитите имоти са заведени в инвентарната книга от 01.01.2013 г. по инвентарна номера, като няма данни за връзката между имот и инвентарен номер, както и за критериите за определяне на разходите, относими към конкретния имот. Не е представен акт за въвеждане в употреба/ експлоатация. Няма данни да е извършен анализ има ли подобрение на икономическите изгоди. Съгласно справка в публични регистри на разрешения за ползване, издадени от ДНСК вещите лица са установили издадени разрешение за ползване ДК -07-261/25.05.2010 г. за изграждане на топлопровод през сутерен и абонатни станции на Секция 1 и разрешение № 99 /01.12.2014 г.  за частично покриване с остъкляване на съществуваща тераса към ресторант със ЗП 37,90 кв.м., като с УВЕ № 1/10.02.2016 г. същото е въведено в експлоатация. Не е извършвана инвентаризация, няма документи за проверка за възстановимост, няма наличие или липса на признаци за обезценка. В балансите за периода 2015- 2018 г. и в междинния баланс посочените имоти са представени като нетекущ ДМА. По отношение на имотите, находящи се в гр. София, ул. „****************, представляващи офиси, вещите лица сочат, че няма данни за плащане, няма данни за намеренията при придобиването на недвижимите имоти, като имотите са заведени в инвентарната книга от 16.12.2008 г. ; няма данни за разходи при придобиването; не е представен акт за въвеждане в употреба/експлоатация за счетоводни цели; няма данни за връзката между номер на имот и инвентарен номер, както и за определяне критерии за определяне на разходите, относими към конкретен имот. Няма счетоводни данни за последващи разходи към 31.05.2019 г., като вещите лица са установили издадени разрешения за строеж за преустройство и смяна на предназначине. За имотите, находящи се на ул. „*********също е посочено, че няма данни за намеренията при придобиването на миотите, не са декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ, същите са заведени в инвентарната книга от 01.07.2017 г., като с едно записване с протокол от 31.07.2017 г. апартаментите са заведени към сгради. Няма данни за връзката между номер на апартамент и инвентарен номер, както и за критериите за определяне на разходите, относими към конкретен апартамент. За нито един от гореописаните имоти не са осчетоводени и не са включени подобрения в отчетната стойност. Вещите лица са изяснили, че съгласно СС 16 първоначално ДМА се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена /включителлно митата и невъзстановимите данъци/ и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние в съотвествие с предназначението му. Цената на придобиване /т. 4.7. от СС 16/ е себестойност, когато е вътршносъздаден; при безвъзмездна сделка- справедлива цена, при апорт- по оценката, приета от съда, при размяна с несходен- по спарведлива стойност на новия; при размяна със сходен- по баланосавата стойност на стария. Цената на придобиване е наречена „историческа“, тъй като отразява съществуващите условия на пазара към същия момент. Последващо към балансовата стойност на ДМА се прибавят разходи, от които се очаква нарастване на икономическите изгоди като удължаване полезния срок, намаляване на разходите и др. /в т. 6.1 от СС 40 Инвестиционни имоти – разпоредбите са аналогични/. След първоначалното признаване като актив всеки отделен ДМА следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Съгласно СС 4 /стандартът се отнася за всички амортизируеми ДМА/, Начисляването на амортизацията започва/се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируимият актив е въведен/изведен от употреба, независимо от причините за това. При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност. Съгласно СС 40 „Инвестиционни имоти“ сграда, която се държи и е отдадена по един или повече оперативни лизинги, се квалифицира като инвестиционен имот. Първоначално инвестиционният имот се оценява по цена на придобиване, която включва правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и др. разходи по сделката; трайно прикрепените ДМА, необходими, за да осъществява предназначението си /асансьори, климатици/, както и обзавеждане и инвентар /мебели, настилки, лампи, печки/. Когато е построен по стопански начин, цената му на придобиване е цената на датата, когато строителството или разработването е завършено. При придобиване право на строеж, стойността му по нотариален акт се натрупва заедно с останалите разходи по изграждането на бъдещия имот. След въвеждане в експлоатация, имотът се признава като ДМА според намеренията за извличане на ползите в инвентарната книга и амортизационните планове /за счетоводни и данъчни цели/, ако е амортизируем актив. Вещите лица обобщават, че ответното дружество некоректно е определило отчетната стойност, както и не е начислявало разходи за амортизация според избрания метод, като това поведение следва да се класифицира като неспазване на счетоводните правила. Избран е линеен метод, но са начислявани различни стонйости, без документиране; по данните от оборотни ведомости за 2014 и 2018 г. е осчетоводено намаляване на коректива за сградите, без коментар за причини и конкретен обект; отчетени са разходи за подобрение на ресторант за 73031,98 лв., които са натрупани над 90 % през 2015 г., представени са в баланса като нематериални активи и са включени в инвентарната книга и амортизационните планове от 01.09.2018 г. след разход от 10.09.2018 за 2985,22 лв. за радиатори без данни за спиране на изграждането през периода, опис на инвентаризация незавършени обекти, на признаци за обезценка. Не са представени инвентаризационни описи, като липсата им обуславя нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗСч. Анализът на счетоводното отчитане на недвижимите имоти показва, че в цената на придобиване са включени само част от данъчните фактури. След презавеждане на подценените активи и приспадане на натрупаните по предходната им отчетна стойност амортизационни отчисления, вещите лица са преразпределили новата балансова стойност за пренасяне при съобразяване заключението на съдебно -техническата експертиза, съдържаща новите експертни оценки на отчетните стойности, същите са намерили отражение в Таблица № 4 Нов междинен отчет. Вещите лица сочат, че ако са направени счетоводни записвания, но липсват първични счетоводни документи за допълнителни парични вноски и няма други документи, с които да се удостоверят данните в тях, това представлява нарушение на изискването за документална обоснованост /чл. 3, ал. 3 ЗСч/. Това е нарушение на принципа на предпазливостта, който изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат /чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч/. В случая не можело да се приеме, че са налице редовни счетоводни записвания, ако 383 202,00 лв. в пасива на баланса са с неясен поризход – резерв ли са или задължения към трети лица съгласно чл. 3, ал. 3 /документална обоснованост/ и чл. 29, ал. 7 /ГФО трябва да дават вярна и честна представа/ от Зсч. Вещите лица заключават, че балансовата стойност на ДМА, в частност на всички недвижим имоти, притежавани от дружеството, са определени, като към датата на изготвяне на отчет цената на придобиване е намалена с коректив, в който се натрупват амортизационни отчисления /по СС 16/. В отчетанат стойност на недвижимите имоти, собственост на дружеството към 31.05.2019 г. не са включени изцяло нотариални такси, такси вписване и местен данък. Във времето записванията на балансовите стойности на ДМА не са правилно отразени- има различия между данните по САП и ИК и в счетоводните баланси; не са спазени изискванията на СС 16 ДМА /класифициране – т. 3.1. СС 16; цена на придобиване – т. 4.-4.1 СС 16/, СС 4 Отчитане на амортизациите /отчетна стойност – т. 2 СС 4, метод на амортизация – т. 5., СС 4/ и СС 40 Отчитане на инвестиционни имоти /класифициране – т. 3.2. СС 40; цена на придобиване – т. 5.3 СС 40/, както и основен счетоводен принцип – на предпазливостта: активите да не са подценени, а пасивите – надценени. В отчетаната стойност не са включени всички разходи, свързани с придобиване; амортизационни начисления са извършвани по линеен метод, но с непропорпорционални стойности. Налице са различия между данните за недвижимите имоти по ОВ, САП и публикувантие баланси. Вписаните отчетни стойности на недвижими имоти в счетоводните регистри на дружеството на отговарят на действително установеното от СТЕ реално състояние в пълна степен, тъй като не включват всички разходи и не са включени направените подобрения. Не са установени първични счетоводни документи за труд при извършване на ремонтните дейности през 2015 г. на ресторанта, находящ се на ул. Проф *********Фол № 2 и не са представени данни как е довършен обктът – по стопански начин или чрез възлагане. Описаните в инвентарната книга недвижими имоти не отговарят на констатациите, направени в СТЕ- офиси, паркоместа, ресторант по отношение на отчетната стойност в пълна степен. Цената на придобиване не включва всички разходи /покупни и последващи/ и как се отнасят извършените разходи към конкретен обект. Вещите лица – експерти счетоводители и одитор заключават, че извършените стопански операции съобразно принципа на счетоводното отчитане за всеобхватност, достоверност и текущо /своевременно/ отчитане, са отразени невярно в изготвения междинен баланс по отношение на балансовите стойности на ДМА и задължението за допълнителни парични вноски от съдружниците, както и съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч. – принципа на предпазливостта и чл. 3, ал. 3 ЗСч. – документална обоснованост. След направена проверка за редовността на счетоводните записвания в дружеството и запознаване с документите за придобиване на ДМА в дружеството, както и с цялостното водене на търговските дела и търговските книги, вещите лица са изготвили нов междинен отчет към 31.05.2019 г., приложен в Таблица № 4 към основното заключение.

В допълнително заключение на съдебно – икономическата експертиза е изяснено, че всички счетоводни стандарти, отнасящи се до отчитане на активи, предвиждат първоначалното им признаване по справедлива стойност, освен когато активът е вътрешно създаден, получен като дарение и др. Съгласно т. 4 от СС 16 покупната цена включва възстановими данъци. ДДС е възстановим данък, като ответникът има задължителна регистрация от 27.01.2003 г., поради което приспадане на ДДС от експертната оценка би довело до повторно приспадане на ДДС. В допълнителното заключение вещите лица са преизчислили междинния баланс във вариант, при който изцяло не са признати допълнителни парични вноски в размер на от 383 202,72 лв., и новият баланс е отразен във вариант № 3 /Раздел Б, ред 1 от пасива/, като при този вариант наследствения дял на ищцата се равнява на 103 172,23 лв., а лихвата за забава възлиза на 5 473,86 лв. за исковия период.

         При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По делото се установи безспорно, че ищцата е наследник по закон на съдружника в ответното дружество А.А.Т., като със смъртта му е прекратено участието му в ответното дружество. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 Търговския закон участието на съдружника се прекратява със смъртта му. Според чл. 129  ТЗ дружественият дял може да се прехвърля и наследява, следователно той може да се разглежда като субективно право и комплексно имуществено право. На наследствено правоприемство, подлежи само дружествения дял в тесен смисъл на думата, а именно имуществените права на съдружника. Това което притежават лицата правоприемници на починалия съдружник е вземане към дружеството, т. е. право върху част от имуществото на юридическото лице-търговско дружество. Предвид горното притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.

Съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Под “имуществени последици” се разбира възможността бившият съдружник, в настоящия случай наследник на починалия съдружник да получи паричната равностойност на дружествения си дял по чл. 127 ТЗ. Според трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 100/7.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение № 178/22.02.2016 г. по т. д. № 2316/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 149/22.02.2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на ВКС, II т. о. и др., тази равностойност се определя към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение, на база процентното участие в дяловия капитал, приложено спрямо т. нар. чисто имущество на дружеството - превишението на актива над пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/, като подобно изплащане на дела не се извършва при превишение на пасивите над активите. Изяснено е, че за целта следва да се изготви междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, в който действителните активи и пасиви да се отразят по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти /чл. 13, ал. 1 и 2, § 1, т. 3 и 4 от ДР на ЗСч - отм./. Съставеният от дружеството междинен счетоводен баланс няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на проверка от съдебна експертиза за стойността на активите и пасивите към релевантния по чл. 125, ал. 3 ТЗ момент, при спазване нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време. В трайната съдебна практика се приема също така, че нормата на чл.125, ал.3 ТЗ е от императивен порядък, поради което не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и изключения съдружник да бъдат уредени по различен от установения императивно от законодателя начин. При уговорка в дружествения договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната разпоредба на закона - чл.125, ал.3 ТЗ.

В разглеждания случай основателно се явява направеното от ищцата оспорване на изготвения от ответното дружество междинен счетоводен баланс във връзка с отразените в него на страната на актива и на пасива счетоводни записвания. С решение на ВКС по чл. 290 ГПК № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на ВКС  ІІ ТО /по което обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: по каква цена следва да се определи стойността на дълготрайните материални активи /ДМА/ от имуществото на ООД, при определяне на стойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружник в него, съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ/ съдът е приел, че това е стойността на същите съобразно баланса към момента, посочен в цитираната разпоредба, но определена при спазване на приложимите счетоводни норми и стандарти. Посочил е, че във всички случаи определянето на стойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ не следва да става единствено въз основа на оспорен от ищеца баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение. Позовал се е в тази връзка на решение на ВКС по чл. 290 ГПК № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ІІ ТО, възпроизвеждащо последователната практика на касационната инстанция. Според същата, стойностното изражение на дружествения дял следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична проверка от вещо лице, или, при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно-икономическа експертиза. Поради това е приел, че при оспорване на редовността и верността на междинния баланс следва задължително да бъде назначена ССЕ, включително и служебно, съгласно указанията в т. 11 от ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГТК на ВКС, която да даде заключение за стойността на ДМА към релевантния по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ момент, при спазване нормативните разпоредби на чл. 13 от ЗСч, § 1, т. 3 от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.

Всеки актив следва да бъде заприходен балансово от придобиващото го дружество към момента на придобиването му, като правилата за определяне на стойността, с която активът се включва в баланса, са уредени императивно в Закона за счетоводството /ЗСч./ и в приетите въз основа на него национални счетоводни стандарти /НСС/. В настоящия случай по-голямата част от активите, вкл. дълготрайните материални активи, са придобити по време на действието на ЗСчет. (отм.) и Национални счетоводни стандарти /НСС/, приети с ПМС 46/21.03.2005 г., а друга част – по време на сега действащия ЗСч., който в чл. 34, ал. 1 предвижда съставяне на отчетите отново съгласно запазилите своето действие и при новия закон Национални счетоводни стандарти. Съгласно чл. 13 ЗСч. /отм./ активите се оценяват и записват при тяхното придобиване по историческата им цена или друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От своя страна историческа цена може да е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена, която съгласно § 1, т. 3, изр. 2 ДР ЗСчет е продажна, борсова или пазарна цена. Коя от формите на историческата цена следва да се използва при осчетоводяването, не е въпрос на избор на придобиващото дружество и то трябва да изходи от начина на придобиване съгласно чл. 4 от СС № 16 “Дълготрайни материални активи” - първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Съгласно чл. 4. 7 от СС 16 цената на придобиване е себестойност – когато активът е вътрешносъздаден, справедлива цена – когато е получен в резултат от безвъзмездна сделка, оценка на съда – когато се придобива в резултат от апортна вноска, при размяна с несходен- по справедлива стойност на новия, при размяна със сходен – по балансова стойност на стария. Цената на придобиване е наречена “историческа”, тъй като отразява съществуващите условия на пазара към същия момент. Последващо към балансовата стойност на ДМА се прибавят разходи, от които се очаква нарастване на икономическите изгоди като удължаване полезния срок, намаляване на разходите и др. След първоначалното признаване като актив всеки отделен ДМА следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. По идентичен начин би се процедирало и в случай, че  процесните имоти се квалифицират като инвестиционни по смисъла на НСС № 40 – “Отчитане на инвестиционни имоти”. Първоначално инвестиционният имот се оценява по цена на придобиване, която включва правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и др. разходи по сделката, трайно прикрепените ДМА, необходими за да осъществява предназначението си, както и обзавеждане и инвентар. При придобиване право на строеж, стойността му по нотариален акт се натрупва заедно с останалите разходи по изграждането на бъдещия имот. След въвеждане в експлоатация, имотът се признава като ДМА според намеренията за извличане на ползите в инвентарната книга и амортизационните планове, ако е амортизируем актив.

От изслушаната по делото специализирана тройна съдебно – икономическата експертиза на вещи лица -специалисти, която съдът кредитира като пълна, обоснована и задълбочена, се установява, че  балансовите стойности на активите в изготвения от ответника междинен баланс не съответстват на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, тъй като некоректно е определена отчетната стойност на активите. Съобразно принципа на счетоводното отчитане за всеобхватност, достоверност и текущо /своевременно/ отчитане, в междинния баланс извършените стопански операции са отразени невярно по отношение на балансовите стойнсти на ДМА. Балансовите стойности са определени като към датата на изготвяне на отчет цената на придобиване е намалена с коректив, в който се натрупват амортизационни отчисления, както и не са начислявани разходи за амортизация според избарния метод, не са извършвани инвентаризации и няма наличие или липса на признаци за обезценка. Установено е, че в отчетната стойност не са включени изцяло нотариални такси, такси вписване и местен данък, не са включени всички разходи, свързани с придобиването им. Вписаните отчетни стойности на недвижимите имоти в счетоводните регистри не отговарят на действително установеното от СТЕ реално състояние в пълна степен на активите към момента на въвеждането им в експлоатация, тъй като не включват всички разходи и направените подобрения, както и липсват първичните счетоводни документи за извършените СМР. Вещите лица са заключили, че не са спазени изискванията на СС 16 “ДМА” за класифициране съгласно т. 3.1. СС 16, за цена на придобиване – т. 4.4.1 СС 16, изискванията на СС 4 Отчитане на амортизациите – т. 2 отчетна стойност и т. 5 метод на амортизация, както и СС 40 Отчитане на инвестиционни имоти /класифициране – т. 3.2. СС 40; цена на придобиване – т. 5.3. СС 40/, включително основен счетоводен принцип – този на предпазливостта: активите да не са подценени, а пасивите – надценени. За имотите, които са придобити като право на строеж или в степен “груб строеж” не са осчетоводени довършителни работи, както и няма първични счетоводни документи за извършени такива работи. В отчетната стойност не са включени всички разходи за придобиване, както и не са включени никакви разходи за ремонти/подобрения, които несъмнено се отразява  в посока намаляване стойността на полагащия се на ищцата дружествен дял. Събраните писмени доказателства и приетата съдебно – техническа експертиза по делото установяват безспорно, че през 2008 г. са придобити в степен “груб стоеж” Ресторант и четири паркоместа, находящи се в гр. София, ул. “******************1, като сградата е въведена в експолатация през 2010 г., както и че по отношение на закупените паркоместа е било извършено преустойство и същите са ползвани като складови помещения в сутерена към ресторанта с изграден санитарен възел и с достъп към тях по вътрешна метална стълба от партерно ниво. През 2016 г. е закупено право на строеж по отношение на 9 броя жилища, находящи се в гр. София, на ул. “*********.”, като сградата е въведена в експолатация през 2017 г.  Също така са закупени три броя офиси, които се ползват като едностайни жилища със самостоятелен санитарен възел – баня с тоалетна, като в два от тях е извършен нов ремонт. За така описаните недвижими имоти е установено от заключението на СТЕ, че са извършени строителни работи, които са обвързани с изграждането на самите сгради, което предполага осъществяване на множество СМР до тяхното въвеждане в експлоатация. Въпреки това положение, при ответника не са осчетоводени никакви допълнителни разходи към стойността на активите, свързани с тяхното изграждане и извършени довършителни работи, в счетоводството не е отразена тази промяна и за отчетна стойност продължава да съществува цената на придобитото право на строеж, респ. цената на придобитата собственост в степен „груб строеж“, включая за офисите, за които са налице данни за извършено проустройство и основен ремонт. Следователно съдът не може да кредитира оспорения от ищцата междинен баланс, изготвен от ответника, тъй като извършените стопански операции са отразени невярно в него по отношение на балнсовите стойности на ДМА. Ето защо и като взе предвид разясненията, дадени в горепосочената съдебна практика на ВКС намира, че при определяне на стойността на дружествения дял следва да възприеме новия междинен баланс, изготвен от тройната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като направените от вещите лица корекции в него са в съответствие с нормативните изисквания и приложимите счетоводни стандарти. Вещите лица са преразпределили новата балнасова стойност след презавеждане на подценените активи и приспадане на натрупаните по предходната им отчетна стойност амортизационни отчисления, използвайки експертната оцанка на СТЕ, която се явява оценката, на която ДМА е следвало да бъдат включени при първоначално признаване съгласно приложимите счетоводни правила. В резултат на това са изчислили равностойността на притежавания от ищцата дружествен дял, по историческа цена на актива, в която не са включени собствен капитал, резерви и финансов резултат. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че не е установено състоянието на дълготрайните материални активи към 31.05.2019 г., съответно кога са завършени поцесните СМР. За имотите, придобити като право на строеж, респ. в степен “груб строеж” са издадени разрешения за ползване през 2010 г. и през 2017 г., които предхождат с години датата на процесния междинен баланс – 31.05.2019 г. Установено е, че сградата, находяща се на ул. “***************, е въведена в експлоатация и е издадено разрешение за ползване на 25.05.2010 г., а за жилищата на ул. “*********.”, сградата е въведена в експлоатация на 03.04.2017 г. Ето защо е очевидно, че за придобитите от ответното дружество ДМА, които години по- късно са със същите отчетни стойности по цена на придобиване на правото на строеж, съотв. по цена за степен “груб строеж” и неотчитане в отчетната стойност на извършени довършителни работи, СМР и преустройства, включително и досежно офисите, счетоводството е водено нередовно. При това положение изготвения от ответника междинен баланс се явява недостоверен. Същевременно обстоятелството, че ГФО за периода 2015-2018 г. били приети с нарочни решения на Общото събрание на съдружниците на дружеството, не може да обоснове извод за достоверност на записванията относно балансовата стойност на активите на дружеството. Също така по делото не са доказани твърденията, че подобренията и довършителните работи са извършени от наематели, като от заключението на СТЕ се установява несъмнено, че имотите са обзведени по еднакъв начин, довършителните работи са еднотипни и са използвани еднакви материали и независимо че не може да се определи детайлно какви подобрения са извършени във времето без приложена строителна документация затова, то с оглед въвеждането им в експлоатация преди 2019 г., следва да се заключи, че същите са изпълнени именно от ответното дружество, с цел да бъдат ползвани, включително и чрез отдаването им под наем. Неснователно също така се явява възражението на ответника, че в балансовите стойности е включен ДДС, тъй като съгласно допълнителното заключение на тройната съдебно – икономечиска експертиза ДДС е възстановим данък, поради което не се включва в покупната цена, както и че приспадане на данъка от оценката би довело до повторно приспадане на данък. Отделно от изложеното следва да се посочи, че ответникът не може да оспорва изводите по заключението на СТЕ, тъй като при неговото приемане в съдебното заседание на 18.02.2022 г. не е оспорил същото съобразно чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Достоверността на финансовия отчет, съставна част от който е счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса. Съгласно чл. 29, ал. 7 от Закона за счетоводството финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Именно всеобхватността и достоверността на счетоводството поставя изисквания към съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети, както и към лицата които ги съставят, които и изисквания, насочени към неопределен кръг от правни субекти, следва да бъдат определени със задължителна сила- в случая със Закона за счетоводството. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗСч. предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. В чл. 26, ал. 2 ЗСч. е предвидено, че предприятията осъществяват счетоводството при спазване на принципите по ал. 1 или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти. Предприятията осъществяват счетоводството на основата на предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат – чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч.; като оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в приложимите счетоводни стандарти съгласно чл. 26, ал. 1 т. 9 ЗСч.

Съгласно утвърдената съдебна практика записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите не участват като компонент при формиране равностойността на дяловете на съдружника, а той се изчислява въз основа на т.нар. чист актив / без собствения капитал на ТД, резерви, финансов резултат и пр./. Съгласно Решение №100 от 07.02.2013 г., постановено по т.д. № 665/11 г. на ВКС, Първо т.о., по реда на чл.290 ГПК и цитираните в него решения на ВКС по отменения ГПК, дяловата вноска на длъжника по принцип не се включва в чистия актив при формиране стойността на дружествения дял на длъжника прекратил участието си в дружеството и същата се отразява в пасива на баланса в раздел “Собствен капитал“. Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу което той придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя, съобразно дела му в капитала. Тази вноска не се включва в компонентите при определяне стойността на дружествения дял при прекратяване участието на съдружник, съгласно чл.125 ал.3 ТЗ и същата не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност. С оглед на даденото разрешение в практиката на ВКС дяловата вноска на съдружника намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела „Собствен капитал”, поради което не се включва в чистия актив и при формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил участието си. Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Следователно направената първоначална вноска в капитала на дружеството от съдружник в дружество с ограничена отговорност не се включва в компонентите при определяне на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. Този извод по аналогия следва да намери приложение и за допълнителните парични вноски от съдружниците. Допълнителните парични вноски са били отнасяни като допълнителен резерв от ответника в целия процесен период до изготвянето на оспорения междинен отчет, когато позицията е била преместена в раздел “Задължения”. В хода на настоящото производство ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи надлежното извършване на допълнителни парични вноски. От приетото заключение на комплексната съдебно – икономическа експертиза се установи, че са направени счетоводни записвания, но липсват първични счетоводни документи за допълнителни парични вноски и няма други документи, с които да се удостоверят данните в тях. Вещите лица – експерти са формирали извод, че е налице нарушение на изискването за документална обоснованост /чл. 3, ал. 3 З Сч/; на принципа на предпазливостта, който изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат /чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч/, както и на чл. 29, ал. 7 ЗСч, съгласно който ГФО трябва да дават вярна и честна представа. Посочените стойности не са били посочвани и в годишните декларации по чл. 92 ЗКПО, като при безусловно финансиране между съдружници и дружество следва да бъде съобразен ЗКПО, в частност чл. 16, ал. 2, т. 2 и 3 ЗКПО за отклонение при данъчно облагане. С определение, постановено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, ответникът е бил задължен да представи протоколите от общите събрания за взетите решения за допълнителни парични вноски, но такива не бяха представени до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, както и не беше доказано от страна на ответника твърдението му, че тези решения са били предени на починалия съдружник. Ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване основанието за осчетоводяване на сумите като допълнителни парични вноски, а именно самото фактическо извършване на вноските в посочения размер. В случая липсват, както първични счетоводни документи /касови ордери, касова книга/, така и икономическа обосновка за необходимост, размер, условия за връщане на вноските. При това положение съдът приема, че сумата от 383202,72 лв., осчетоводена като задължения по баланса към 31.05.2019 г. като допълнителни парични вноски не следва да бъде взета предвид при определяне на дружествения дял на наследодателя на ищците, като същата следва да бъде призната за приход и трансформирана от „задължение“ в „собствен капитал“. При това положение и при оценка на активите по историческа цена, без да се взимат предвид собствен капитал, резерви и финтансов резултат, съобразно константната практика на ВКС, относно начина на определяне на равностойността на дружествения дял съдът кредитира изготвения от вещите лице междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г по Вариант № 3 на допълнителното заключение на тройната съдебно – икономическата експертиза, при който полагащия се на ищцата дял се равнява на 103 172,23 лв. В случая общият размер на актива възлиза на 1 248 681,04 лв., от който следва да се приспаднат задълженията в размер на 10 614,24 лв., т. е. чистият актив възлиза на 1238 066,80 лв. Равностойността на дружествения дял на починалия съдружник възлиза на 1/2 от 1238066,80 лв., т.е. на 619 033,40 лв., а полагащата се на ищцата 1/6 възлиза на 103172,23 лв. Следователно релевираната осъдителна претенция се явява основателна до пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

В производството ищцата е претендирала обезщетение за забава върху главницата, считано от 30.05.2020 г. до 08.12.2020 г. в размер на 5473,86 лв. Доколкото в дружествения договор е бил уговорен определен ден за плащане на равностойността на дружествения дял на съдружника - в рамките на една година след прекратяване на членственото правоотношение – 14.05.2019 г., ответникът се явява в забава за плащане на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник, считано от 15.05.2020 г. Следователно за ответното дружество “В.2.” ЕООД е възникнало задължение да заплати обезщетение за забавено плащане, което съдът изчислява съгласно чл. 162 ГПК и въз основа на допълнителното заключение на съдебно- икономическата експертиза в размер на претендираната сума. Ето защо искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

          По предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД:

          Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор -както на парично, така и на непарично вземане и същият представлява облигационен иск, който е средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“ /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие /увреждащата сделка/ остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора- ищец, който може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя.

Възникването на предявеното потестативно право се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните юридически факти: 1/ ищцата да е носител на твърдяното притезателно право, представляващо стойността на дружествения дял от имуществото на дружеството, определен по правилото на чл. 125, ал.3 ТЗ, съотв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е. трябва да се установи че Д.М.Т. е кредитор на първия ответник – „В.2.“ ЕООД; 2/ да е налице увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора и 3/ длъжникът и лицето, с което той е сключил увреждащата възмездна транслативна сделка, да са знаели за увреждането. Горепосочените правопораждащи спорното преобразуващо право по отменителния /Павловия/ иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД юридически факти подлежат на главно и пълно доказване от ищцата. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.

С оглед формирания извод за основателност на предявените искове с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД СГС приема, че ищцата има вземания спрямо първия ответник, поради което се установява качеството й на кредитор. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, притежаващо в своя патримониум действително вземане /парично или непарично/ по отношение на ответника, като не е нужно същото да е установено с влязло в сила решение, нито да е изискуемо или ликвидно. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответниците  относно качеството „кредитор“ на ищцата.

За да бъде осъществен фактическият състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо извършеното от длъжника действие да е увреждащо интереса на кредитора. Такова действие може да бъде всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, т.е. тези действия трябва да са от такъв характер, че да осуетят или затруднят осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, напр. когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е друг начин затруднява удовлетворението на паричното или непаричното вземане на кредитора. Тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – арг. чл. 133 ЗЗД, отчуждаването на имуществени права, включени в неговия патримониум, обективно води до намаляване както на неговия имуществен комплекс, така и на общото обезпечение на кредиторите, поради което всеки кредитор /привилегирован или хирографарен/ по имуществено вземане може да предяви Павлов иск, тъй като той може да удовлетвори своето вземане, като насочи изпълнение срещу всяко имуществено право, принадлежащо на длъжника.

По делото се установява, че след смъртта на наследодателя на ищцата А.А.Т. на 14.05.2019 г., преживелият съдружник в дружествотоВ.С.Н. е вписан в ТР при АВ като едноличен собственик на капитала на ответното дружество на 25.11.2020 г. На следващия ден – 26.11.2020 г. е сключил като представляващ ответното дружество договор за покупко- продажба на предприятие на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с който “В.2.” ЕООД е продал на втория ответник “К.М” ЕООД Търговско предприятие с наименование „Управление на недвижими имоти, обособено от търговското предприятие на „В.2.“ ЕООД, включващо правото на собственост върху всички притежавани от ответника недвижими имоти. Изпълнени са изискванията на чл.16 ТЗ, тъй като е извършено вписване на сделката в Търговския регистър по партидите на отчуждителя и приобретателя, както и в Агенцията по вписванията, с оглед включените като активи на предприятието недвижими имоти.   

Правната възможност за прехвърляне на търговско предприятие е призната и уредена в чл.15, ал.1 ТЗ, според който предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. По правило предмет на договора по чл.15, ал.1 ТЗ е цялото предприятие на търговеца-отчуждител, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Не съществува правна пречка обект на прехвърлителната сделка да бъде и част – идеална или реална, от търговското предприятие. Аргумент в този смисъл е разпоредбата на чл.15, ал. 2 ТЗ, която изисква решение по чл.262п ТЗ за прехвърляне на цялото предприятие на търговско дружество, което означава, че подобно решение не е необходимо, когато се сключва сделка за прехвърляне на част от предприятието.  Договорът подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.16, ал.1 ТЗ, но вписването има само оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката /вж решение № 115 от 01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.

СГС приема, че процесната разпоредителна сделка, обективирана в Договор за покупко- продажба на предприятие от 26.11.2020 г. с нотариално заверка на подписите и съдържанието с рег. № 11524/2020  г. и рег. № 11525/2020 г. несъмнено представлява увреждащо кредитора действие, тъй като по този начин ответникът е затруднил евентуалното удовлетворяване на кредитора от имуществото му - чрез неговото намаляване. Всеки длъжник притежава субективно възприятие, че при намаляване на своя патримониум чрез съответни разпоредителни действия с имуществени права, включени в неговия имуществен комплекс, уврежда кредитора, когато неговото вземане е възникнало /не е необходимо то да е ликвидно или изискуемо/ преди разпоредителните действия на длъжника, какъвто е настоящият случай. Следователно, при сключването на оспорената сделка длъжникът е имал субективна представа, че по този начин намалява своя патримониум, като уврежда кредитора – възпрепятства правната му възможност да удовлетвори своите парични вземания от негово имуществено право. В конкретния случай увреждащата сделка е сключена на 26.11.2020 г., а вземането на ищцата несъмнено е възникнало преди това, т. е. длъжникът е знаел, че отчуждавайки активи от имуществото си осуетява или затруднява възможността на ищеца да получи изпълнение.

На следващо място, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема, че действителното съдържание на волеизявленията на страните по атакуваната сделка е това, което е обективирано в договора за покупко- продажба на предприятие с нотариална заверка на подписите и съдържанието, а именно за покупко-продажба. При това положение приложимата към спора материалноправна норма е разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съгласно която когато увреждащата сделка е възмездна, третото лице, с което длъжникът е договарял, трябва да притежава субективни представи за обстоятелството, че другата страна по сделката е титуляр на парично или непарично задължение, като с акта на разпореждане той намалява своя патримониум. Неоснователни са изложените от ответниците възражения, че приобретателя не е знаел за увреждането. Съгласно установената практика, обективирана в решение № 86 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2015 г., IV г. о., и др. оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Според цитираната разпоредба знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка уврежда кредитора, както и че длъжникът знае за увреждането. От събраните доказателства по делото е установено, а и не е спорно това обстоятелство, че управител на дружеството-купувач по увреждащата сделка „К.М” ЕООД е М. Н.а, която е съпруга на управителя на „В.2.“ ЕООД -В. Н.. Съгласно установената практика на ВКС, оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение на юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи и чрез тях участват в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или едно лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица. Когато тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления. С оглед и на това се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от всеки от ответниците.

СГС приема, че до края на съдебното дирене ответниците, на които принадлежи доказателствената тежест, не опровергаха по несъмнен начин - чрез обратно, пълно доказване, уредената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция за знание на приобретателя, за увреждането на кредитора-ищцата. С тази законна оборима презумпция е уредено изключение от общото правило в гражданското право за добросъвестност на частноправните субекти при сключване и изпълнение на правни сделки. Близките отношения между съпрузите предполагат знание, вкл. намерение на приобретателя за увреждане на кредитора, поради което чрез уредената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД законна оборима презумпция се размества тежестта на доказване, като на страните по увреждащата правна сделка принадлежи доказателствената тежест да опровергаят, че приобретателят по този  договор не е знаел за увреждането към момента на неговото сключване, т.е. че е бил добросъвестен. Това доказване следва да бъде главно и пълно, т.е. по несъмнен, и при неподлежащ на двояко тълкуване начин следва да се изключи възможността приобретателят да е узнал, че, като придобие определено имуществено право от длъжника, той не уврежда кредиторите на своя праводател /в този смисъл Решение № 120 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5489/2014 г., IV г./. В случая неоснователни се явяват възраженията на ответниците затова кой е поръчал учредяването на дружеството - приобретател и кой е действителния собственик на капитала в него, след като търговските дружества - страни по продажбата - са се представлявали от физически лица, които са били съпрузи към датата на увреждащата сделка. Същевременно последващите правни сделки с процесните недвижими имоти, съставляват индиция за извършени от представляващото длъжника лице целенасочени действия по изпразване на дружеството от имущество, за да бъде избегнато справедливото удовлетворяване на неговите кредитори с наличните активи, като след момента на предприемането на действия за събиране на вземанията с подаване на исковата молба по настоящото дело част от тези активи са придобити именно от него, а за другата част е учредена в него полза договорна ипотека. Ето защо настоящата съдебна инстанция, анализирайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, достига до категоричния правен извод, че ответниците, на които принадлежи процесуалното задължение, не опровергаха чрез главно и пълно доказване уредената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция за знание у правоприемника по процесната сделка за увреждането на кредитора-ищца.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че в  производството се установиха всички предпоставки, обуславящи възникването на предявеното потестативно право, а именно за обявяването на увреждащата сделка за относително недействителна /непроти-вопоставима/ спрямо кредитора, поради което конститутивният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото производство. Своевременно направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност, следва да се приеме за неоснователно. По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от 14.09.2023 г., в който е уговорен адвокатски хонорар от общо 9000,00 лева, който е заплатен изцяло от ищцата. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 9000,00 лв. не се явява прекомерно, тъй като същото отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото с оглед предявените общо три обективно съединени искове, броя на проведените съдебни заседания, положения труд и времето, което е било необходимо за организиране защитата и извършените от процесуалния представител на страната действия. Следва да се посочи, че с оглед размера на осъдителната претенция на ищцата по чл. 125, ал. 3 ТЗ, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. само за този иск възлиза на сумата от 8776,89 лв. При това положение на ищцата се дължат разноски в общ размер на 23 453,85 лв. за държавна такса, възнаграждения за вещи лица, за адвокат съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ищцата е била освободена частично от плащане на държавна такса в производството по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците дължат заплащане на държавната такса по делото в полза на бюджета на съда, като в случая същата възлиза в размер на 8060,62 лв.

Налице е постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., опр. № 388 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. Според цитираната практика в този случай е допустимо при прекратяване на производството, в отклонение от правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът при разпределяне тежестта за разноските да съобрази, като относими, причините за прекратяването и да изследва по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал повод за предявяването на иска. Цитираната съдебна практика на ВКС е приложима и в случаите, когато тази преценка се извършва от съда при възникнали в хода на производството обстоятелства, водещи до отпадането на правния интерес. Правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК не е абсолютно, поради което следва да се прилага при съобразяване с общия принцип, че разноските по делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждането на делото, както и че би могло да се стигне до неоснователно обогатяване на едната от страните за сметка на другата, каквото правото се стреми да не допуска. Това правило е приложимо тогава, когато искът е бил изначално /със завеждането на исковата молба/ недопустим или когато оттеглянето или отказът от него, довели до прекратяването, са по незаявена или неустановена причина. Във всички останали случаи, когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските /в този смисъл е Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т.о./. Такъв е настоящия случай, тъй като причината за завеждането и поддържане на предявения иск за заплащане на стойността на допълнителна парична вноска се намира в извънпроцесуалното и процесуално поведение на ответното дружество. В случая отказът от иска не се дължи на незаявена или неустановена причина, тъй като несъмнено той е продиктуван от установените в хода на производството обстоятелства за липса на извършени допълнителни парични вноски, неправилно включени в изготвения от ответника междинен баланс. От друга страна още в исковата молба ищцата е поискала при успешно проведено оспорване на баланса от нейна страна, посочената сума да бъде „алтернативно отнесена“ към стойността на претендирания дружествен дял.

По изложените съображения разноските за държавна такса по прекратената претенция следва да бъдат възложени в тежест на ответника, а молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК вх. № 290045/08.11.2023 г. следва да бъде уважена.

Водим от горното Софийският градски съд

                                         Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.М.Т., ЕГН **********,*** – адв. Д., на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата от 103 172,23 лв. /сто и три хиляди сто седемдесет и два лева и двадесет и три ст./, представляваща полагащия се наследствен дял от равностойността на дружествен дял на А.А.Т., починал на 14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 09.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 473,86 лв. /пет хиляди четиристотин седемдесет и три лева и осемдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.05.2020 г. до 08.12.2020 г.

            ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д.М.Т., ЕГН **********, Договор за покупко – продажба на обособено търговско предприятие с наименование „Управление на недвижими имоти“, сключен на 26.11.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 11524/2020 г. и удостоверено съдържание рег. № 11525/2020 г. на нотариус М.К., рег. № 200 на НК, вписан под акт № 84, том ХIII, дело № 56109/2020 г. в АВ, с който „В.2.“ ЕООД, ЕИК ******* е прехвърлило на „К.М“ ЕООД, ЕИК******, правото на собственост върху следните недвижими имоти:  РЕСТОРАНТ, находящ се в гр. София, район Студентски, ул. „***************, секция № 2, на партера, кота +1,80 м., със застроена площ от 290,30 кв.м., заедно с 6,50 % ид. части от общите секция № 2 от блок А и толкова идеални части от правото на строеж за изграждане на секция № 2, който ресторант е нанесан като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.1503.6.62 по КККР на гр. София, СО, одобрени със Заповед РД -18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, ПАРКОМЯСТО № 1-2-19; ПАРКОМЯСТО№ 1-2-20; ПАРКОМЯСТО№ 1-2-23; ПАРКОМЯСТО№ 1-2-24, находящи се в същата сграда, на ет. -1, всички с идентификатор 68134.1606.1503.6.60 по КККР на гр. София, СО, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК,  Апартамент № 9, находящ се в ******/секция А/, на първи жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 27, заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.9, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********имиров *********1; Апартамент № 19, находящ се в ******/секция А/, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 16, заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.19, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********2; Апартамент № 29, находящ се в ******/секция А/, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 24, заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.29, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********3; Апартамент № 49, находящ се в ******/секция А/, на пети жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.49, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********5; Апартамент № 59, находящ се в ******/секция А/, на шести жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.59, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********6; Апартамент № 79, находящ се в ******/секция А/, на осми жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.79, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********8;  Апартамент № 80, находящ се в ******/секция А/, на осми жилищен етаж, със застроена площ от 26,43 кв.м., заедно с 0,29 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.80, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********8; Апартамент № 89, находящ се в ******/секция А/, на девети жилищен етаж, със застроена площ от 26,57 кв.м., заедно с 0,27 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1606.3186.1.89, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********9;  Апартамент № 90, находящ се в ******/секция А/, на девети жилищен етаж, със застроена площ от 26,43 кв.м., заедно с 0,29 % ид. ч. от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор 68134.1606.3186.1.90, находящ се в гр. София ж.к. Студентски град, ул. *********. *********9; Офис № 3 /бивш апартамент № 3/ с променено предназначение, находящ се на приземния етаж /партер/ на сградата, със застроена площ от 27, 39 кв.м., заедно с 2,6066% ид. ч. от общите части на сградата, който офис е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1600.1001.2.4, находящ се в град София, район Студентски, ул. „*************, ет. 1; Офис № 4 /бивш апартамент № 4/ с променено предназначение, находящ се на приземния етаж /партер/ на сградата, със застроена площ от 27,39 кв.м., заедно с 2,6066% ид. ч. от общите части на сградата, който офис е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1600.1001.2.5, находящ се в град София, район Студентски, ул. „****************и Офис № 5 /бивш апартамент № 5/ с променено предназначение, находящ се на приземния етаж /партер/ на сградата, със застроена площ от 28,06 кв.м., заедно с 2,6703% ид. ч. от общите части на сградата, който офис е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1600.1001.2.6, находящ се в град София, район Студентски, ул. „*************, ет. 1, заедно с припадащите на всеки от описаните офиси идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата.

            ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и „К.М“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят на Д.М.Т., ЕГН **********,*** – адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в производството пред СГС в размер на 23 453,85 лв. /двадесет и три хиляди четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и пет ст./.

            ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и „К.М“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 8060,62 лв. /осем хиляди и шестдесет лева и шестдесет и две ст./, представляваща разноски за държавна такса в производството.

            ДОПЪЛВА определение от 20.10.2023 год., постановено по т. дело №2446/2020 год. по описа на СГС, ТО, VI-18 с-в, като ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.М.Т., ЕГН **********,*** – адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1277,34 лв. /хиляда двеста седемдесет и седем лева и тридесет и четири ст./, представляваща разноски за държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

 

    СЪДИЯ: