Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 09. 10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 912 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** против Д.В.Й. ***. В молбата се твърди, че на *** год. между „***“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит
№ ***. Твърди се, че съгласно договора кредиторът е предоставил на
кредитополучателя парична сума в размер на 28 500 лв. Твърди се, че общата
стойност на плащанията по кредита е била договорена в размер на 51 340, 21 лв.
Твърди се, че ответникът като кредитополучател се е задължил да върне кредита в
срок до 01. 03. 2026 год. на 120 равни
месечни погасителни вноски в размер на 427, 84 лв. всяка. Твърди се, че
ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем в целия му размер. Твърди се, че на *** год.
е бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне вземания към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** год.,
сключен между „***“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземанията на цедента
срещу Д.В.Й., произтичащи от посочения по- горе договор за кредит, са били
изцяло прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че за станалата продажба на вземането до длъжника са
били изпратени уведомителни писма с известие за доставяне. Твърди се, че в
качеството си на цесионер „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/
2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди
се, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за
установено вземането му срещу ответника за сумата от общо 24 490, 00 лв., от
които 22 653, 57 лв. представляващи главница по договор за потребителски
паричен кредит № ***/ *** год., и 2 336, 43 лв. представляващи обезщетение за
забава за периода от 01. 04. 2019 год. до 31. 08. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11. 09. 2019 год. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на направените в
заповедното и в настоящото исково производство деловодни разноски. При
условията на евентуалност с исковата молба са предявени осъдителни искове за
присъждане на горните суми.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** произтича от договор за потребителски паричен кредит № ***/
*** год., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от *** год. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към него от ***год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит, сключен с „***“ ЕАД, ответникът Д.В.Й. като кредитополучател
се е задължил да погаси задължението си на 120 анюитетни месечни вноски, всяка
от които на стойност 427, 84 лв. От заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че ответникът не е изпълнил точно
задължението си, като е заплатил на кредитора сумата от 9 776, 46 лв., с която
са погасени вноски с падежи от 01. 04. 2016 год. до 01. 03. 2018 год.
включително, както и обезщетение за забава в размер на 12, 28 лв. Установява
се, че към момента на приключване на съдебните прения е останало непогасено
задължение за главница в размер на сумата от 25 991,
31 лв. и непогасено задължение за обезщетение за забава в размер на 1 031,
97 лв.
Ирелевантно за предмета на спора е
обстоятелството дали уведомлението за извършената цесия на вземането е било
връчено на ответника. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице. В настоящия случай такова твърдение липсва, а и от
заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че други плащания
от страна на ответника /освен горепосоченото в размер на 9 776, 46 лв./ не
са извършвани. Тук е мястото да се отбележи, че няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Длъжникът се счита за уведомен и когато цесията е съобщена на особения му
представител, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в решение № 198- 2019- I т. о.: връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Основното възражение, намерило отражение в
отговора на исковата молба, е за нищожност на процесния договор за кредит
поради нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК. Съдът счита така
направеното възражение за неоснователно. На първо място, по делото са приложени
Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „***“ ЕАД, които са връчени на ответника при
сключването на договора и същият собственоръчно с подписа си е удостоверил, че
е запознат със същите и ги приема. В чл. 6 от тези общи условия подробно и
обстоятелствено е описана методиката за изчисляване на променливия лихвен
процент, условията за промяна на същия, моментът на влизане в сила на промяната
и т. н. Следователно на ответника като
потребител е предоставена пълната информация относно горните обстоятелства и не
е налице противоречие на процесния договор за кредит с императивни правни
норми, по- конкретно с чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК. Освен това следва да се
отбележи, че въпросът за това допуснати ли са нарушения при определянето на
лихвения процент по договора касае единствено задължението за възнаградителна
/договорна/ лихва, каквато в настоящото производство не се претендира. Ако
ответникът счита, че клаузите, уреждащи договорната /възнаградителната/ лихва
са нищожни и не са породили своето правно действие, същият би следвало в
отделно исково производство на основата на едно извъдоговорно облигационно
основание /неоснователно обогатяване/ да иска възстановяване на получените от
кредитора без основание суми.
С
оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** е налице вземане срещу ответника Д.В.Й. *** за сумата от общо 23 685, 54
лв., в който размер предявеният положителен установителен иск се явява
основателен и следва да се уважи, като за разликата до претендираните 24 490,
00 лв. същият следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 549, 80 лв. съобразно признатата част от вземането и направените
в хода на исковото производство деловодни разноски в размер на 2 043, 43 лв. съобразно
уважената част от иска, в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
По тези съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.В.Й. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 23 685, 54 лв., от които 22 653, 57 лв. представляващи
главница по договор за потребителски паричен кредит
№ ***/ *** год., и 1 031, 97 лв. представляващи обезщетение за забава за
периода от 01. 04. 2019 год. до 31. 08. 2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11. 09. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до 24 490, 00 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.Й. ***, ЕГН **********, да
заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.
Б.Б., сумата от 549, 80 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от
вземането.
ОСЪЖДА Д.В.Й. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от Д. Б.Б., сумата от 2 043, 43
лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: