№ 4420
гр. ., 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от . Гражданско дело № 20241110109869 по описа
за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII ГПК. Образувано е по Искова молба, вх. №
57891/21.02.2024 г. на СРС. Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Т. Ф. Г., ЕГН:
**********, действащ чрез Ф. С. Г. в качеството си на законен представител на ищеца,
срещу .., БУЛСТАТ ....., представлявана от ....., с който иск ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати, както следва: Сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени в периода 18.05.2021 г. – 21.02.2024 г. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, резултат от падане нa 18.05.2021 г. в необезопасена дупка, намираща се в
гр. ., на тротоара на ул. „....“ – след кръстовището на ул. „...“ и малко преди № 13 – и
счупване на долния край на хумеруса, вследствие на виновно неизпълнение на възложената
от .. работа, изразяваща се в отстраняване на повредите на тротоара на ул. „....“ – след
кръстовището на ул. „...“ и малко преди № 13, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането (18.05.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 18.05.2021г.
около 18 часа, вървейки с баща си и с приятелско семейство по тротоара на улица „....“ в гр. .
– след кръстовището на улица „...“ и малко преди номер 13 – внезапно паднал в
необезопасена дупка. Т. усетил много силна болка в лявата ръка. Вечерта болката се усилила
и ръката в областта на лакътя започнала да се подува много. През цялата вечер бил
неспокоен. На другия ден рано сутринта родителите му потърсили спешна лекарска помощ в
.. Там направили на ищеца манипулации и изследвания и рентгенография, от които се
установило, че е налице счупване на ръка. Вследствие на установеното счупване на лявата
ръка се наложило ръката на ищеца да бъде обездвижена, като е поставена гипсова
имобилизация за 21 дни. В този период е бил лишен от обичайния му детски живот, от
възможността му да играе и да се забавлява. Твърди се, че тротоарът е собственост на ..; че ..
в качеството си на собственик е длъжна да поддържа в изправно състояние процесния
тротоар; че това свое задължение .. следва да изпълнява чрез съответните служители или
работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на пешеходния
участък; че е налице виновно противоправно бездействие – не са отстранени повредите и не
1
е възстановено типичното състояние на тротоара; че е налице причинно-следствена връзка
между неимуществените вреди и счупването на ръката; че е налице причинно-следствена
връзка между това, че лицата, на които .. е възложила отстраняването на повредите, не са
изпълнили задължението си, и настъпилият на 18.05.2021г. инцидент.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .. е депозирал Писмен отговор на искова
молба, вх. № 166655/22.05.2024 г. на СРС. Ответникът не възразява по допустимостта на
иска. Счита иска за неоснователен. Възразява, че не са посочени категорични доказателства
за наличието на необезопасена и неотремонтирана дупка и че от изложеното в исковата
молба и приложените към същата доказателства не става ясно кой е конкретният участък на
тротоара, на който според твърденията на пострадалия се е намирала процесната
несигнализирана и необезопасена дупка, а това прави обективно невъзможно да се изяснят
обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент, свързани със съставомерни
признаци на непозволеното увреждане – предмет на доказване. Възразява, че от това, че не
става ясно местонахождението на инцидента, не става ясно дали процесният тротоар пред
сградата представлява прилежаща към нея площ, което изключва задължението на .. за
почистване, обезопасяване и обозначаване, или дали тротоарът е прилежаща зона на
електроразпределителна шахта, чиято поддръжка е задължение на ..... Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между това, че лицата, на които .. е възложила отстраняването
на повредите, не са изпълнили задължението си, и настъпилият на 18.05.2021г. инцидент и
твърди, че ищецът не е положил дължимата грижа – не е внимавал достатъчно, поради което
е паднал, в условията на евентуалност твърди съпричиняване. Възразява се, че липсва
доказателство за травмата на ръката. Оспорва се наличието на неимуществени вреди като
недоказано, а в условията на евентуалност се оспорва причинно-следствената връзка между
неимуществените вреди и счупването на ръката, както и размерът на неимуществените
вреди.
По делото са представени приети писмени доказателства, главни доказателствени
средства, прието е заключение по съдебно - медицинска експертиза.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с
нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Според разпоредбата на чл.49
ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за
ангажиране на безвиновната гаранционно обезпечителна отговорност на ответника по чл.49
ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг
договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Според разясненията, дадени в Постановление № 7 от 30.10.1959г. на Пленум на ВС
отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се
предполага до доказване на противното.
С изслушаните съдебни показания на свидетеля .., които съдът приема като вътрешно
непротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен материал - съдът счита, че по
безспорен начин е установено мястото и датата, на което ищецът описва да се е случил
инцидента, а именно: на 18.05.2021г. на тротоара на ул. „....“ в посока ул. "...“ на по посока
2
движение към Южен парк , ищецът е попаднал в неравност на тротоара, която се изразявала
в падина, с неравности по краищата, последвана веднага от подутина, която е изпъкнала -
като паднал на ръката си.
Не се спори, че на ответната община, като правен субект и собственик на общинските
пътища, съоръжения, тротоари и др, е възложено по силата на закона(чл. 11 от ЗОбС),
задължението да стопанисва и управлява имотите и вещи общинска собственост в интерес
на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Като по
силата на чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 Закона за пътищата ответникът .. има задължението да
осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения и тротоарите,
велосипедните алеи и др. и да отстранява препятствията и неизправностите във възможно
най- кратък срок. Задължение за общината е възложено и с разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.2
б.„б“ от ППЗП, а съгласно нормата на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най кратък срок.
Улица " ...." в гр.. и тротоарът към нея, на която е станал инцидентът, е общинска
собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба,
задължението за поддържането им е на ... Съдът не споделя възражението на ответника, че
не носи отговорност като стопанин на пътя да поддържа шахтите, разположени на пътното
платно. Според чл. 5, ал. 1 от ЗП пътищата (пътната инфраструктура) включват следните
основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности,
следователно пътните съоръжения представляват част от пътя. В т.3 на §1 от ДП на ЗП е
дадена легална дефиниция на пътните съоръжения, като законодателят е изброил различни
елементи, като: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите;
тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства
и пречиствателните съоръжения. Така дадената дефиниция на пътните съоръжения дава
основание да се направи несъмнен извод, че шахтите, представляват пътни съоръжение и са
част от пътя. от друга страна в тежест на ответникът е да докаже своите възражения, от
които черпи права, че не е собственик на шахтата и тя не е част от пътното платно, поради
което трето по делото лице е следвало да ги поддържа, като по делото не се проведе такова
доказване, видът на шахтата и заобикалящата я неравност на тротоара , да следва да се
поддържат от различно от ответника лице. Освен това следва да се подчертае, че
неравността е около въпросната шахта ,като представлява вдлъбване на плочки и асфалт
около нея - нарушена цялост на пътя.
Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства обосновава извод,
че вредите в разглеждания случай и търпените от ищцата в резултат на получената от
падането травма болки и страдания са произтекли от бездействия на служители на
общината, на които е било възложено стопанисването и поддръжката на тротоарното
платно. Съдът прави този извод кредитирайки показанията на свидетелката .., която е
очевидец на станалото и е категорична, че когато е настъпил инцидентът, участъкът, където
ищецът се е спънал и паднал, е с неравности - падина, последвана от подутина, в която се е
спънал ищецът. Съдът кредитира показанията на свидетелката, която не е в родствена връзка
с ищцата и липсват данни за евентуална нейна заинтересованост от изхода на производство.
Показанията са житейски логични, последователни, резултат от лични впечатления на
свидетелката и не са опровергани от другите обсъдени доказателства. Съдът намира, че тези
показания са достатъчно конкретни и са от естество самостоятелно да обосноват извод за
релевантните за спора факти и обстоятелства относно мястото и начина на настъпване на
инцидента и състоянието на настилката.
Посочи се, че разпоредбата на чл. 11 от ЗОбС вменява в дълг на общините да
управляват имотите и вещите - общинска собственост, в интерес на населението на
3
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а според
цитираната нормативна уредба за общината е налице и задължение да сигнализира за
наличието на препятствия по улицата-в случая подвижни тротоарни плочи, като този
участък бъде изрично отбелязан с подходящи заграждения, за да се препятства преминаване
на пешеходци по него. Когато общината не е предприела предписаните от закона действия,
или ги е предприела, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. Единствените хипотези, при които отговорността може да отпадне са: когато
вредата не е причинена при или по повод възложената работа, или когато действията са били
правомерни. Нито една от тези освобождаващи от отговорност предпоставки не е налице. В
този смисъл за ответника е било налице и задължение регулярно да осъществява (вкл. и по
своя инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване на
гражданите по улиците, тротоарите и площадите-общинска собственост.
Следователно след като ответникът има задължение, чрез свои служители или наети
фирми да поддържа улиците и тротоарите в населеното място в изправен вид, като по този
начин осигурява безопасността на гражданите, преминаващи по тях, то неизпълнението на
вмените от закона задължения на .. - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни
или наети от общината работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е
в разглеждания случай. Именно в резултат на посоченото бездействие от служители на
ответника ищецът се е спънала и падала на тротоара, от което като пряка и непосредствена
последица е настъпило посоченото счупване на долен край на лява раменна кост. Предвид
изложеното съдът смята, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на
нормата на чл. 49 ЗЗД.
От изслушаните съдебни показания на свидетеля .. и от приетата по делото СМЕ
съдът приема за установено и доказано, че действително са настъпили твърдените вреди в
исковата молба, а именно:" ищецът го е боляла ръката; след поставянето на гипса болката е
продължавала, като наред с това е била съпроводена и от сърбеж; в периода на травмата
ищецът е бил стресиран от случилото се, смутен и тъжен; за тъгата на детето е допринасял и
фактът, че е наблюдавал брат си как играе, забавлява се и участва в празнична програма,
която са готвили в детската градина. През този период той определено бил по-депремиран,
не можел да играе, ядосваше се. Често се оплаквал не само от болки. Не бил така весело и
жизнено дете, както обичайно го познавала. В повечето случаи седял. Не можел да кара
колело, да излиза да карат колело, той ги гледал, не можел да играе на топка, нищо. Тя
ръката седяла така надолу просто. През този период от време се оплаквал освен от болки и
от сърбеж. Много често. При майка му идвал с плач, казвал: „много ме сърби, освен че ме
боли, много ме сърби“.
Съгласно заключението на вещото лице е , че на проведения на 19.05.2021г. преглед е
установено счупване на долния край на лява раменна кост, надкондилно счупване в
крайна част на раменната кост на лява ръка, което е довело до обездвижване и трайна
загуба движението на ръката / функцията/ за около 40 дни, като пълно натоварване на
същата се препоръчва едва след 2- 3 месеца Вещото лице съобщава за наличие на причинно
- следствена връзка между травмата и и описаното събитие, по описания механизъм в
искова молба, а именно при падане от собствен ръст в необезопасена дупка след внезапно
отвеждане от равновесие с удар или упора на лявата ръка. Нямало данни кога е свалена
имобилизацията, както и за продължаващо лечение
Ответникът не доказа възражението си за съпричинване. Следователно следва да се
приеме за установена както вредата, така и причинно-следствената връзка между
неотстраняването на повредите на тротоара на ул. „....“ – след кръстовището на ул. „...“ и
малко преди № 13, падането на детето, довело до счупването на дисталната трета на
раменната кост на ищеца, предизвикало до болки и страдания.
4
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесни увреждания са: характерът на увреждането и неговата трайност, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на
здравето, включително допълнителното, причинените страдания, физически и психически
(така Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят ... и трайната съдебна практика по чл. 52 ЗЗД). Следователно в процесния
случай, за да се определи справедливият размер на обезщетението, следва да се вземе
предвид следното: възрастта на ищеца, тъй като, на първо място, децата имат много по-
нисък праг на болка от един възрастен, а освен това, стресът, който един възрастен би
преживял в подобна ситуация, е далеч по-малък от стреса и смущението при едно дете в
сравнително ранна детска възраст; фактът, че ищеца има брат, т.е. друго дете на близка
възраст, което ищецът на ежедневна база, включително в дома си, е бил принуден да
наблюдава как играе и се забавлява, докато ищецът не е можел заради болката в ръката;
това, че инцидентът се е случил на 18.05.2021г. т.е. точно преди началото на лятото, когато
децата са във ваканция, играят навън, ходят на море, а в процесния случай – и преди
празненство в детската градина, в което ищецът е щял да вземе участие. Периодът, за който
вещото лице описва , че обикновено настъпва оздравяване от една страна е до 40 дни - за
деимобилизация, а от друга с необходимост да се пази ръката още от два до три месеца и да
не се натоварва.
С оглед гореизложеното справедливият размер на обезщетението е в размер на 6500
лв. , за който размер искът следва да бъде уважен , а за сумата над този размер - следва да
бъде отхвърлен частично. Доколкото основателен е главният иск - основателен е и
акцесорният иск за размера на главницата, за която е уважен, от момента на деликта,
съгласно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, съобразно уважена и
отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът, съобразно представен списък по чл 80 , ла.
1 ГПК е претендирал 625 лв. - разноски по делото - държавна такса и депозит ВЛ, от които
следва да бъдат присъдени 65 % или 406. 25лв. както и съдът следва да присъди
възнаграждение за предоставена безплатна правно помощ и съдействие в размер на 550лв., с
оглед фактическата и правна сложност на делото, брой съдебни заседания - едно, извършени
процесуално - следствени действия - разпит на един свидетел и приемане на СМЕ -
заключение, от които следва да бъдат присъдени 65 % или сумата в размер на 357.5 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 225 лв. - депозит и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, от които следва дад му бъдат присъдени сумата в размер
на 65 % или 211.25 лв.
С оглед гореизложеното и така мотивиран, Софийски районен съд, 34 - ти съдебен
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., БУЛСТАТ ....., представлявана от ....., да заплати на Т. Ф. Г., ЕГН: **********,
чрез Ф. С. Г. в качеството си на законен представител на ищеца - баща сумата в размер на
6500 лв., ведно със законната лихва от деликта - 18.05.2021г., до окончателното заплащане на
сумата, представляваща обезщетение за претърпени в периода 18.05.2021 г. – 21.02.2024 г.
5
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от падане нa
18.05.2021 г. в необезопасена дупка - представляваща неравност, намираща се в гр. ., на
тротоара на ул. „....“ – след кръстовището на ул. „...“ и малко преди № 13, довело до счупване
на долния край на лява раменна кост както отхвърля частично иска за сумата над
уважения размер от 6500 лв. до първоначално предявения размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА .., БУЛСТАТ ....., представлявана от ..... да заплати на Т. Ф. Г., ЕГН: **********,
действащ чрез Ф. С. Г. в качеството си на законен представител на ищеца сумата в размер на
406.25лв. - разноски по делото, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА .., БУЛСТАТ ....., представлявана от ..... да заплати на адвокат Т. П. с ЕГН:
**********, член на САК сумата в размер на 357лв. - възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Т. Ф. Г., ЕГН: **********, действащ чрез Ф. С. Г. в качеството си на законен
представител на ищеца, да заплати на на .., БУЛСТАТ ....., представлявана от ....., сумата от
211.25 лв. представляващи разноски по делото., съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6