Р Е Ш Е Н И E   №  471

 

         гр. Пловдив, 17.10.2013 год.

 

         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХVІІІ състав  в  открито  заседание на деветнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                  

                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИРЕНА ПИСОВА

 

при секретаря Е.Б.

като разгледа докладваното от съдията търг. д. №  970/2011 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Иск с правно основание чл.422 от ГПК.

                Първоначално ищецът моли съда да признае за установено съществуването на вземането  му по Заповед за изпълнение № 723/15.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1254/2011 год. на РС Карлово в размер на 88 210.65 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящия иск и направените по делото разноски. В хода на производството измени иска си от установителен в осъдителен.

               Ищецът твърди, между него и ответника има подписан Договор за строителни дейности № 91/16.08.2010 год. и Споразумението към него. В изпълнение на същите, той е извършил предвидените СМР на обща стойност 479 854.10 лв., за която са издадени фактури и протоколи, подписани от двете страни.  От тях ответника е заплатил общо сумата на стойност 391 643.45 лв. – авансово и след изпълнение на СМР.

                От описаните 17 бр. фактури – 7 бр. са изплатени изцяло; 2 бр. са частично разплатени и 8 бр. са неизплатени изцяло. Общо дължимата сума по частично платените и неразплатени фактури възлиза на сумата 88 210.65 лв.

                Тъй като тази сума не е изплатена в 3 мес. срок от въвеждане в експлоатация на обектите ищецът образувал ч.гр.д. № 1254/2011 год. на РС Карлово – ІІІ с-в и му била издадена Заповед за изпълнение № 723/15.09.2011 год..

                 Ответникът направил възражение, поради което ищецът предявява първоначално иск с който иска да се признаване за установено по отношение на Община Карлово наличието на горното вземане. С молба вх. № 23 952/26.08.2013 год. на осн. чл.214 от ГПК прави изменение на иска си в осъдителен. 

                 Ответникът не признава иска. С първия си отговор на исковата молба – л.13 по делото твърди, договора е в противоречие със законодателството уреждащо провеждането на обществените поръчки; твърди, че има неизпълнение в уговорените срокове и че цената на СМР е тази по Споразумението към Договора, а не по самия Договор, тъй като била редуцирана. Заедно с това чред пълномощника си твърди, че е налице недействителност на Заповед за изпълнение № 723/15.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1254/2011 год. на РС Карлово.           

                Пловдивският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

                Между страните има сключен Договор за строителни дейности  № 91/10.08.2010 год. на в съответствие с Наредбата  за възлагане на малки обществени поръчки и Решение № 14/21.05.2010 год. на Кмета на Община Карлово, при първоначална цена – 495 429.69 в. Със Споразумение  към договора от 17.08.2010 год. цената е намалена на 408 306.40 лв.

               По възражение на ответника че, договора е подписан в противоречие със законодателството уреждащо провеждането на обществените поръчки, че не следвало той да бъде общ, а за всяка от позициите да бъде сключен отделен такъв съдът намира същото за неоснователно. Не се установи нищожност, респ. не се е доказа с влязло в решение  недействителност на същия. Възражението за противоречие се прави и след изпълнението му.

                По възражението за неизпълнение в сроковете ответникът не доказа твърдението си. В договора е предвидено сроковете да се променят при определени обстоятелства. Ответникът не доказа твърдението за забавено изпълнение свързано ли е с тях или не е.

               Относно цената на СМР по Договора и Споразумението, видно от заключението на ССЕ цената във фактурите е съобразена с тази по Споразумението.

                Не на последно место Протоколите за извършените СМР и фактурите са подписани и от двете страни без забележки.

                Относно твърдението на ответника за недействителност на издадената заповед за изпълнение № 723/15.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1254/2011 год. на РС Карлово, съдът счита, че не следва да се занимава със същото, тъй като ако е недействителна, тя следва да бъде отменена, респ. обезсилена по съответния ред.

                 Горните възражения на ответника частично се обезсмислят с оглед изходящото от него писмо до ищеца на л.79  № 91-00-35/29.01.2013 год. – в хода на настоящото производство. Съгл. същото ответникът признава частичното си задължение по ф-ра № 732/19.08.2010 год. в размер на 17 999.57 лв. и задълженията си по изцяло не разплатените останали фактури от писмото, така както са заявени от ищеца и описани в заключението на ССЕ.

                  В хода на производството през м.май 2013 год. – л.96 ответникът е изплатил на ищеца сумата 5 856.79 лв. Съдът приема, че с този превод ответникът се разплаща по ф-ра № 674/30.09.2010 год. – която не фигурира в писмото му на л.79.

                   От заключението на ССЕ се установява, че са дължими и сумите по ф-ри № 770, 771 и 772 от 18.11.2010 год.  За сумата 9 093.06 лв. по ф-ра № 771/18.11.2010 год. е съставен Протокол – без дата, но подписан и от двете страни –  л. 90 по делото, който не се оспори от ответника. Самата ф-ра приложена на л.70 по гр. д. № 1254/11 г. на РС Карлово е подписана от двете страни. Същото се отнася и до ф-ри № 770 и 772 от 18.11.2010 год. – л.л. 70, 71 72 и 73 по цитираното дело на РС Карлово. Същите са подписани от ответника, не са оспорени по реда на ТЗ, а и са издадени въз основа на подписани и не оспорени протоколи за СМР.

                   С оглед на изложеното съдът намира иска за основателен и доказан, поради което следва да се уважи, но до размер на 82 353.86 лв., т.е. като се има предвид платените 5 856.79 лв. и се приспаднат от общата цена 88 210.65 лв.

                   Върху така уважения размер на иска следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както е посочено в нея – 11.11.2011 год. Възражението на ответника, че тя не е посочена по размер, е неоснователно, тъй като не се отнася а минало време – до завеждане на иска.

                    На ищецът следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 3 008.22 лв.

                     Водим от горното съдът

          

              

        

Р  Е  Ш  И  :

 

                ОСЪЖДА ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК000471365, гр. Карлово, обл. Пловдив, ул. „Петко Събев” № 1 да заплати на „ПЪТРЕМОНТ” ООД, ЕИК115887057, гр. Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. 134, вх. „Б”, ет.2, ап.6, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов” №53, дом „Васил Левски” партер, кантора № 8, чрез пълном. И. Д.И., сумата 82 353.86 лв., представляваща извършени и не разплатени СМР по Договор за строителни дейности № 91/16.08.2010 год. и Споразумение към него от 17.08.2010 год., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2011 год. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 3 008.22 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

                  Решението може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: